Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 255                                 21.06.2013 Година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 22  май …………………………………………………………….2013 година

В открито заседание в следния състав:

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: ……………………П.В.…………………………..

Като разгледа докладваното от съдия …………………ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1171  по описа за 2013 г.,за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на “Пресков” АД гр.Стара Загора чрез пълномощника му адв.Е.П. против решение № 165 от 08.02.2013г., постановено по гр.дело № 4196/2012г. по описа на Старозагорския районен съд. В срока за отговора е подадена насрещна въззивна жалба от И.М.Д. и Ж.М.Д. чрез адв. Д.Т. и от М.И.Д. чрез адв. Д.Д..

 

Въззивникът “Пресков” АД гр.Стара Загора е останал недоволен от така постановеното решение, поради което го обжалва в срок. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з. Моли да бъде изменено обжалваното решение в частите, с които в полза на М.Д. е присъдено обезщетение в размер над сумата от … лв.; в полза на Ж.Д. е присъдено обезщетение в размер над сумата от … лв.; в полза на И.Д. е присъдено обезщетение в размер над сумата от …лв. Моли да бъде изменено и решението в частта за разноските и ДТ.

 

Въззивниците И.М.Д. и Ж.М.Д. чрез адв. Д.Т. и М.И.Д. чрез адв. Д.Д., в отговора си заявяват, че считат жалбата за неоснователна и излагат подробни съображения за това. Молят същата да бъде оставена без уважение.  В насрещната си въззивна жалба обжалват решението в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове за разликата от уважената част в размер на …лв. и претендираните с исковата молба …лв. Така постановеното решение било неправилно – постановено в нарушение на закона, за което излагат подробни съображения, докладвани в с.з. Молят решението в обжалваната от тях част да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените с исковата молба искове.

 

Въззивникът “Пресков” АД гр.Стара Загора чрез пълномощника му адв.Е.П., вземат становище по отношение на насрещната въззивна жалба, че същата е процесуално допустима, но напълно неоснователна, поради което молят да бъде оставена без уважение. Претендират за разноските пред въззивната инстанция.  

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

Безспорно е установено по делото, че наследодателят на тримата ищци М.П.Д. е работил по трудово правоотношение в „Пресков" АД гр.Стара Загора, като е заемал длъжността „манипулант в промишлеността". От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 05.08.2011г. около 12.05 часа при изпълнение на възложената му работа в един от цеховете в предприятието на ответника, възникнала злополука, при която използувана за преграда метална врата паднала и затиснала наследодателя на ищците. Следвало е  да се извади техническо оборудване - вентилатор от склад на предприятието, като изпълнението на задачата било възложено на свидетелката П. Димова - изпълняваща длъжността „организатор ВиК", която от своя страна определила за изпълнители пострадалия Д. и негов колега - свидетеля С.И.. Установено е също така, че преди обедната почивка в предприятието /около 11.00 часа в деня на злополуката/ Д. запознала двамата работници със задачата, като обяснила, че от склада трябва да се извади вентилатор, като за целта следва да се премести метална плъзгаща врата, служеща за преграда в помещението. Поради размерите на вратата - четири метра ширина и три метра височина, отместването й встрани следвало да стане с помощта на мотокар, който да я подхване в горната част, там където имало направена от винкел рамка за закрепване на стъкла. Свидетелката Д. обяснила, че вратата е захваната в горните си краища с две арматури, които следва да се отстранят преди преместването й. Според показанията на Д., тя провела разговора с пострадалия и неговия колега на място различно от склада, където се намирала вратата, като обяснила, че работата следва да се свърши след обедната почивка и, че в склада ще следва да пристигне мотокар, чрез който вратата да се измести. Според показанията на свидетеля С.И., Д. казала на двамата да изчакат мотокара, за да може да подпре вратата, след което да развържат арматурите, които я придържали за две странични колони, както и, че ако започнат предварително развързването - това да стане само от едната страна. След като тримата пристигнали на мястото, установили, че мотокарът още не е дошъл. Пострадалият заявил, че той ще се качи, за да развърже арматурите, като с помощта на стълба, която подпрял на стената до десния край на вратата, започнал да развързва арматурата в горния десен ъгъл. Тъй като тя била увита около гредата няколко пъти, развързването отнело няколко минути /според свидетеля И. около десет/. През това време, свидетелката Д. била потърсена по телефона и започнала да говори, като при това се обърнала странично към вратата. Свидетелят И., запалил цигара и също се обърнал с гръб, поради което не можел да вижда пострадалия за известно време. След като изпушил цигарата си И. се обърнал, при което възприел наследодателя на ищците в лявата част на вратата и видял, че тя започва да пада. Извикал му да бяга, сам също побягнал и видял как Д. скача от стълбата, взема я и хуква, а след това- как вратата пада отгоре му и го затиска, покривайки го изцяло. В този момент за случващото се разбрала свидетелката Димова, която обръщайки се, видяла, че вратата е паднала върху пострадалия Д., който лежал по гръб и се намирал затиснат под горния й ляв ъгъл.

Други преки свидетелите не са разпитани, а и не е установено да е имало такива, поради което правилно районният съд е приел за установена горната фактическа обстановка. Същата се потвърждава и от обясненията, които същите лица са дали в приложените писмени обяснения, събрани в производството по разследване на трудовата злополука. Няма съществено разминаване между посоченото в обясненията и показанията, депозирани по настоящото дело. Правилно районният съд е намерил, че доводите на ищците, относно това, че не е безспорно установено, че пострадалия Д., е извършил действията по развързване на арматурите и освобождаване на вратата преди нейното падане, са неоснователни. Няма събрани доказателства в тази посока.

Установено е по делото от писмените и гласни доказателства, че вследствие на удара наследодателят на ищците е получил черепно- мозъчна травма, наложила спешно хирургично лечение. След операцията той бил настанен в ОАРИЛ отделението на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, но въпреки проведеното лечение, починал на 12.09.2011г.

След проведено разследване на инцидента, с разпореждане от 22.08.2011г. злополуката била призната за трудова от НОИ РУ „Социално осигуряване" гр. Стара Загора. Видно от това разпореждане като причина за допуснатата злополука е посочено, че вратата, през която е трябвало да бъде изнесена турбината не е била обезопасена срещу падане, тъй като до момента на злополуката е служила за ограждение.

По делото не се спори също така, че тримата ищци са наследници по закон - съпруга и деца на починалия М.Д.. Свидетелите Н.Б. и Г.Т., установяват, че случилото се с Д. се отразило много негативно на неговите близки, тъй като семейството било изключително задружно, а бащата бил обичан и почитан от децата и съпругата си. От децата на ищеца в едно домакинство с него живеела дъщеря му Ж., а синът И. обитавал друго жилище. Въпреки това обаче, както той, така и членовете на семейството му поддържали близки и сърдечни отношения с бащата. Към момента на инцидента съпругата на Д. била със счупен крак, поради което разчитала на помощта на съпруга и децата си. Това й попречило да го посети в болницата, когато я уведомили за случилото се с мъжа й и тя помолила свидетелката Тотева да отиде на място в Центъра за спешна помощ и да провери какво е състоянието на Д.. Това се наложило, тъй като в този ден синът на пострадалия бил извън Стара Загора, а дъщеря му се намирала в чужбина. Загубата на бащата и съпруга се отразила тежко на ищците, тъй като той бил много грижовен и отговорен. Помагал както в домакинството, така и в обгрижването на внуците. Те от своя страна страдали много от липсата му, което засилвало допълнително мъката на ищците, породена от загубената духовна и физическа подкрепа на починалия. По тези обстоятелства също няма спор между страните по делото.

Не е спорно между страните и, че преди завеждане на иска по силата на сключен договор за застраховка за трудова злополука, на всеки един от тях е било заплатено обезщетение в размер на по …лева или общо …лева на тримата.

С оглед горните обстоятелства, въззивният съд намира, че  правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.200 ал.1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, работодателят носи имуществена отговорност за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Тази отговорност е обективна и безвиновна. Дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определени в съответствие с чл.52 от ЗЗД по справедливост.

 

Безспорно установено в настоящия случай е претърпяна трудова злополука в резултат, на което наследодателят на ищците по делото е получил черепно- мозъчна травма, наложила спешно хирургично лечение. Увреждането е причинено по време на работа и е довело до смърт. Налице е и причинната връзка между увреждането и настъпилият краен резултат. Пострадалият се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество. Поради това настоящата инстанция намира, че е налице фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 200 ал.1 от КТ.

Съдът намира за безспорно установено, че в резултат на злополуката ищците, като лица от най-тесния семеен кръг - съпруга и деца на пострадалия са претърпели страдания, породени от загубата на близък, с който са се намирали в топли и хармонични взаимоотношения. Безспорно връзката им е била силна и преживяната психическа травма тежка, която продължава и към момента. Допълнително влияние върху тежестта на тези негативни изживявания е оказало обстоятелството, че предвид вида на травмата и продължителното лечение в специализирано отделение, с ограничен достъп, ищците не са могли да бъдат до пострадалия в последните дни от живота му.

В конкретния случай, предвид тежестта и продължителността на преживените от ищците неблагоприятни емоции следва да се приеме, че предявените искове са основателни изцяло в размерите, в които са предявени, а именно по …лв. за  всеки от ищците. При така установените взаимоотношения между ищците и починалия техен близък, безспорно е, че те търпят вреди, изразяващи се за съпругата - ищца в самата липса на съпругът й, преустановяване на обичта и вниманието, което е имала от своя съпруг, а за децата - ищци - в загубата на единия родител, помощта, която са получавали от него.

Размерът на обезщетението следва да бъде еднакъв за всеки от наследниците, тъй като не се установиха обстоятелства, които да водят до извод, че страданията на някои от тях са били с различна интензивност.

Правилно при определяне на обезщетението съдът не е взел предвид обстоятелството, че пострадалият е страдал от злокачествено заболяване, тъй като няма данни същото да е било в причинна връзка с неговата смърт, а оттам и с настъпилите за ответниците вреди.

 

Относно възражението за съпричиняване, въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност се характеризира с това, че работникът не е положил дължимата грижа, която и най-небрежният би положил. Тази грижа се преценява с оглед на абстрактен модел, който служи като мярка относно поведението на пострадалото лице, с оглед конкретните обстоятелства. Съзнателното извършване на действия, застрашаващи собственото ти здраве или това на околните, следва да бъде преценявано като грубо небрежно, в случаите когато, според обстоятелствата, пострадалото лице е било в състояние да оцени риска и предвиди настъпването на неблагоприятните последици.

Въззивният съд намира, че наследодателят на ищците е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, поради което и възражението на ответната страна в този смисъл се явява основателно. Налице са обстоятелствата, визирани в разпоредбата на  чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя, тъй като безспорно е установено, че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Груба небрежност е налице, когато работникът или служителят е съзнавал, настъпването на вредоносния резултат, но самонадеяно се е надявал да го предотврати.  

В конкретния случай това е така, защото с оглед възрастта и житейския си опит пострадалият е имал представа за това, че лишена от опорите, които я задължат изправена / двете арматури /, тежката метална врата ще излезе от равновесие и ще падне на земята. Това му е било и изрично обяснено от непосредствения ръководител, който е дал указания освобождаването на преградата да се осъществи напълно, след пристигането на мотокара и съответното подпиране на вратата. Според събраните гласни доказателства, обстоятелството, че въпросната врата се задържа само поради прикрепването в горната й част към двете странични колони е било видимо и е съобщено на пострадалия и неговия колега от ръководителя им. Предвид това следва да се приеме, че поведението на пострадалия - отстраняването и на втората арматура, е съпричинило настъпването на вредите.

 Поради това настоящата съдебна инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че след като  пострадалият е допринесъл съществено за настъпване на злополуката, то отговорността на работодателя следва да бъде намалена. Въззивният съд счита, че съпричиняването на пострадалия във вредоносния резултат следва да се определи в размер на 1/3, като взе предвид събраните доказателства по делото. При това съотношение следва да се намали отговорността на работодателя съгласно чл.201 ал.2 от КТ. В останалата си част причините за настъпилата вреда са във връзка с упражняването от страна на работодателя на задълженията му да осигури безопасни и здравословни условия на труд, както и, че непосредствения ръководител не е извършил инструктажа на мястото, където е следвало да се осъществи преместването, като същевременно е дал противоречиви указания - от една страна да бъде изчакан мотокара с повдигащото средство, а от друга че може да бъде отстранена една от двете арматури, придържащи преградата и преди да е пристигнал мотокара. Тази непълнота и противоречивост в указанията, ведно с обстоятелството, че поради провеждания телефонен разговор, прекия ръководител не е проследявал непосредствено изпълнението на възложената задача, води до извод за подценяване на риска, свързан с извършването на конкретно възложената на пострадалия работа.

 

Имуществената отговорност на работодателя се определя от съда съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост и е в зависимост от степента на претърпените болки и страдания.

 

Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди представлява паричен еквивалент, който следва да компенсира в най – пълна степен болките и страданията на наследниците на пострадалия. Както бе посочено по-горе въззивният съд навира, че размерът на обезщетението следва да се определи по …лева за всеки от ищците, но поради проявената от наследодателя на ищците груба небрежност, обезщетението следва да бъде намалено  с 1/3 или по … лв. за всеки от ищците. Съобразно чл. 200 ал.4 КТ от тази сума следва да се приспаднат плащанията, получени от ищците по силата на договора за застраховка -общо … лева или по … лева на всеки. Така размерът на обезщетението, дължимо от работодателя на всеки един от тримата ответника възлиза на …лева.

В останалата част от … лв. до претендирания размер от по …лв., искът правилно е отхвърлен като недоказан и неоснователен.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение в размера над …лв. и вместо него постановено друго, с което да се уважи исковата претенция в този размер за всеки един от наследниците и се отхвърли иска над този размер.   

Предвид горните обстоятелства въззивният съд намира, че посочените обезщетения съответстват на принципа на справедливостта при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот и са съразмерни на вредите, които са им нанесени. Липсват основания за завишаване на така присъдените с обжалваното решение размери на обезщетения за неимуществени вреди на ищците, така както те искат в насрещната си жалба, предвид, че свободата на съда за преценка на настъпилите обстоятелства не е безгранична и следва да се съобразява и с принципа за забрана на обогатяване на пострадалия. Освен това, тези размери са съобразени и с установената съдебна практика като обезщетението, което съдът определя, че е достатъчно за репариране на претърпените от ищците вреди е в по-големи размери, но вследствие констатираното в немалка степен съпричиняване от страна на пострадалия М.Д. тези размери са намалени.

 

Поради горните съображения, въззивният съд намира, че следва решението на Старозагорският районен съд да се отмени в частта му, с която са уважени исковете на М.И.Д., И.М.Д. и Ж.М.Д.  - за разликата над …лв. до …лв., за всеки от тях, и вместо това се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени от … до … лв., като неоснователни.

Върху така определените суми следва да се присъди и законната лихва от датата на трудовата злополука – 05.08.2011г. до окончателно изплащане.

 

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва решението да бъде изменено и в частта за разноските и ДТ съразмерно уважените, съответно отхвърлените части от исковете. С оглед на това и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от исковете, ответникът следа да заплати направените в производството разноски, както следва: на ищците И.Д. и Ж.Д. сумата общо …лв., представляваща направените разноски по делото за адвокат съразмерно уважената част от предявените от тях искове, на ищцата М. Дямянова – сумата …лв., представляваща направените разноски по делото за адвокат съразмерно уважената част от предявения от нея иск.

 

На осн. чл.78, ал.З ГПК ищците дължат на ответника деловодни разноски в размер на …лева, съразмерно отхвърлената част от предявените от тях искове.

 

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата 3600 лв. дължима държавна такса.

 

С оглед на гореизложеното, окръжният съд намира, че решението на Старозагорския районен съд е частично незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде изменено съобразно гореизложеното.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

 

Р Е Ш И :

 

 

         ОТМЕНЯВА решение № 165 от 08.02.2013г., постановено по гр.дело № 4196/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, в частите, в които е осъден  „Пресков" АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Индустриален" ЕИК 833067555, представлявано от Ирина В. Динева да ЗАПЛАТИ на М.И.Д. сумата над …до …лв., на И.М.Д. сумата над … до …лв. и на Ж.М.Д. сумата над … до …лв., за всеки един по отделно, както и в частта за разноските и ДТ, като вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.И.Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Стара Загора, бул. … №…, ет…., ап….против „Пресков" АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Индустриален" ЕИК 833067555, представлявано от И.В.Д. ИСК за сумата  над …до …лв., като неоснователен.

 

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.М.Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Стара Загора, ул. …№…, ет…., ап….против „Пресков" АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Индустриален" ЕИК 833067555, представлявано от И.В.Д. ИСК за сумата  над …до …лв., като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж.М.Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Стара Загора, бул. …№…, ет…., ап….против „Пресков" АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Индустриален" ЕИК 833067555, представлявано от И.В.Д. ИСК за сумата  над …до …лв., като неоснователен.

        

ОСЪЖДА „Пресков" АД да заплати на М.И.Д., на осн. чл.78 ал.1 ГПК, сумата …/…/ лева, представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „Пресков" АД да заплати на И.М.Д. и Ж.М.Д., на осн. чл.78 ал.1 ГПК, сумата …/…/ лева, представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА М.И.Д., И.М.Д. и Ж.М.Д. да заплатят на „Пресков" АД, на осн.чл.78 ал.З ГПК, сумата … лв. /…лева/, представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „Пресков" АД да заплати да заплати, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и сметка на Старозагорския окръжен съд сумата … лв. /…/ лева, представляваща държавна такса.

 

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: