Р Е Ш Е Н И Е

 

 259 / 25.06.2013 година                                 Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                              ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шести юни                                                                           2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1175 по описа за  2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 118/13.03.2013г. постановено по гр. дело № 3189/2012г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът ОДК “С.” – гр. К. счита, че обжалваното решение е неправилно, при условията на евентуалност - недопустимо. Развиват се подробни съображения във въззивната жалба и в писмената защита. Моли да бъде отменено решението и постанови друго, с което да се отхвърлят обективно-съединените искове, а ако бъде прието, че решението е недопустимо, да бъде обезсилено и присъдят направените разноски в двете инстанции.

 

Въззиваемият Р.Б.П. моли, да се потвърди първоинстанционното решение и присъдят направените пред настоящата инстанция разноски. Представени са писмени бележки.

 

  Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове по чл. 344,

ал. 1, т. 1 – 3 от КТ

 

Установено е по делото, че ищецът е постъпил на работа при ответника въз основа на сключен трудов договор от 10.01.2011г. на длъжност “работник поддръжка”, видно от представеното извлечение от трудова книжка, заверена по съответния ред. Последвали са преназначения на работника и на 04.10.2012г. трудовите правоотношения са прекратени, видно от заповед № 55/04.10.2012г., поради изтичане на уговорени срок. С исковата молба се прави искане да бъде отменена тази заповед № 55/04.10.2012г., като незаконосъобразна. Ищецът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в противоречие с разпоредбата на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ, където е посочено, че срочен трудов договор по ал. 1, т.1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи или дейности, като по изключение такъв договор може да се сключи за работи и дейности които нямат такъв характер, но само по писмено искане на работника или служителя.

 

Въззивният съд счита за неоснователно възражението на ищеца, че е бил преназначаван три пъти на срочен трудов договор за периода 10.01.2011г. – 04.10.2012г. Допълнително споразумение № 11/28.09.2011г. се явява допълнително споразумение към срочен трудов договор № 50/10.01.2011г. и с него не е предоговорен срока на договора. Представеното допълнително споразумение № 19/10.05.2012г. е към срочен трудов договор № 56/03.10.2011г. и срокът на договора остава непроменен до 03.10.2012г. Налице са два отделни срочни трудови договора, сключени при различни условия/ на основание на Постановление на МС № 66/1996г. и “до утвърждаване на списък-образец № 1а за 2011-2013г. учебна година”/и двата за срок от една година, като първият е прекратен предсрочно по инициатива на работника, след което е сключен срочен трудов договор № 56/03.10.2011г.

 

В чл. 68, ал. 3 от КТ законодателят е ограничил възможността да се сключват срочни трудови договори, само за работа с временен, краткотраен или сезонен характер. Съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но само при наличието на конкретни икономически, технологични, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор посочени в него, съгласно §1, т.8 от ДР на КТ.

 

При преценката на трудов договор № 56/03.10.2011г. съдът намира, че е спазена разп. на чл. 68, ал. 4 КТ.  Договорът е сключен за срок от една година. Налице е обективна причина по смисъла на §1, т.8 от ДР на КТ, тъй като е видно, че трудов договор № 56 е сключен в съответствие с утвърдения към този момент списък – образец № 1а за учебната 2011/2012г. От този списък е видно, че длъжността на ищеца е в раздел 2 “извън класни дейности, финансирани извън бюджета на обслужващото звено”. Тоест, дейността на работника е дофинансирана от общинския бюджет, извън бюджета на обслужващото звено за срок от една учебна година, което обуславя неговата срочност. Съгласно чл. 92, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета – учебната година е с продължителност 12 месеца и съгласно чл. 3 от същия закон учебната година започва на 1 октомври. В тази връзка правилно е договорен срокът на трудовия договор от 03.10.2011г. до 03.10.2012г.

 

Видно е, че прекратеният трудов договор не е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ.

 

С оглед на изложеното, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен.

 

Относно исковете за възстановяване на предишната работа и за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, същите са акцесорни по отношение на главния иск. Неоснователността на иска за признаване уволнението на ищеца от длъжността “работник поддръжка на сгради – техник” за незаконно и неговата отмяна обуславя неоснователност и на акцесорните искове.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е уважил предявените искове. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и бъдат отхвърлени предявените искове.

 

В полза на ответника следва да се присъдят направени разноски по делото в двете инстанции в размер на 1 269 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Безплатността на производството на работника или служителя по чл. 359 КТ се отнася само до задължението му за плащане на разноски към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността му за разноските направени от другата страна по делото когато работникът или служителя е загубил делото и другата страна е била представлявана от адвокат.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд   

 

                                           Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 118/13.03.2013г. постановено по гр. дело № 3189/2012г., по описа на К. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Б.П. с ЕГН **********,***, против Директор на Общински детски комплекс “С.” – гр. К., искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 55/04.10.2012г. на Директора на ОДК “С.” – гр. К., с което е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 325, т. 3 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА Р.Б.П. с ЕГН **********,***, да заплати на ОДК “С.” – гр. К., с ЕИК ……, от гр. К., ул. “К.” № 3, представляван от ръководителя му Д. С.Т., сумата 1 269 лева /хиляда двеста шестдесет и девет лева/ - направени разноски за адвокатско възнаграждение в двете инстанции.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението, пред ВКС.

 

 

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                             2.