Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 261   …………………28.06.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и девети май……………………………….……………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………………………………………………...

Прокурор ВЕРОНИКА ГЬОНЕВА.……………………………………………….…

като разгледа докладваното от…………………………….съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1176….по описа за 2013………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 115 от 12.03.2013 г., постановено по гр.дело № 2569/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от Ю.М.П. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода 21.12.2011 г.- до 11.06.2012 г. вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение по чл.212, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.212б, ал.1, т.1, във вр. с чл.212, ал.1, алт.1 и чл.26, ал.1 НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, в размер на … лв. и за имуществени вреди в размер на …лв.- за платено адвокатско възнаграждение, транспортни разходи, закупуване на лекарства, претърпени в резултат на повдигнатото му и поддържано обвинение, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда.

 

        Въззивникът Ю.М.П., чрез пълномощника си по делото адв. С.М., счита, че решението е неправилно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъдат уважени исковете на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Прокуратура на РБългария, чрез прокурор В.Г. от Окръжна прокуратура- Стара Загора, взема становище, че жалбата е неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен е иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ. Ищецът Ю.М.П. твърди в исковата молба, че на 21.12.2011 г. бил привлечен като обвиняем затова, че в периода 18.07.2007 г.- 27.03.2008 г., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание- 2 бр. декларации, е получил без правно основание чуждо движимо имущество- компенсационни суми „квартирни пари”. С постановление за привличане от 17.01.2012 г. бил привлечен като обвиняем за същия период от време и за същото деяние. С постановление без дата за трети път бил привлечен като обвиняем за същото деяние и за същия период. Във Военен съд бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.212, ал.1, алт.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК. Образувано било НОХД № 72/2012 г., гледано на 01.03.2012 г. Съдебното производство било прекратено и делото върнато на ВОП- Пловдив. С постановление от 19.03.2012 г. отново бил привлечен като обвиняем за описаното деяние. Към тази дата с ПКО № 142/05.12.2011 г. бил заплатил дължимата сума в размер на … лв.Последвало постановление за привличане като обвиняем от 26.03.2012 г. за същото престъплението с посочване, че до приключване на съдебното следствие сумата е възстановена и квалификацията на деянието е по чл. 212б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212, ал.1, алт.1 във вр. с чл.26 НК. Внесен бил обвинителен акт и образувано НОХД № 116/2012 г. по описа на Военен съд- Пловдив. С присъда № 78/11.06.2012 г. съдът го оправдал по обвинението, по което бил внесен обвинителния акт, но го признал за виновен за извършеното деяние при маловажен случай и не му наложил наказание поради изтекла давност. Твърди, че поради маловажността на случая не следвало изобщо да му се повдига обвинение, тъй като давностният срок бил изтекъл още на 27.03.2010 г. Действията на Военна прокуратура били неоснователни, поради което следвало да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ. Вследствие на образуваните дела бил психически разстроен, чувствал се обиден, унизен и с накърнено достойнство.Налагало му се да обяснява, че е възстановил сумата още щом е разбрал, че е получена неправомерно. Претърпял имуществени вреди в размер на …лв. и неимуществени вреди в размер на … лв., които претендира ответника да бъде осъден да му заплати.

 

        Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил основателността на иска с твърдението,че преквалифицирането на деянието от съда по по-леко наказуем състав от този, по който се е водело разследването, не означавало, че е налице незаконност на обвинението. Ищецът бил признат за виновен  по новата квалификация на деянието по негово искане за произнасяне на присъда. След като с постановената присъда той бил признат за виновен, не следвало да се ангажира отговорността на прокуратурата и предявените искове следвало да бъдат отхвърлени.

 

        Не се спори по делото, че с влязла в сила присъда № … г., постановена по НОХД № 116/2012 г., Пловдивският военен съд е признал ищеца Ю.М.П. за виновен в това, че за времето от 18.07.2007 г. до 27.03.2008 г. във Военно формирование 22180- Казанлък, на девет пъти, в маловажен случай, чрез използване на документи с невярно съдържание- 2 бр. молби- декларации, в които удостоверил неверни обстоятелства, вследствие на което получил без правно основание чуждо движимо имущество- компенсационни суми, на обща стойност …лв., собственост на МО и на Военно формирование 22180- Казанлък, с намерение да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд възстановил получената сума- престъпление по чл.212б, ал.1, т.4 във вр. с чл.212, ал.6 във вр. с чл.212, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК и на основание чл.81, ал.3 във вр. с чл.2, ал.2 НК не му е наложил наказание поради изтекла давност. Със същата присъда ищецът е бил оправдан по първоначалното обвинение по чл.212 б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Установено е също така, че досъдебното производство № 188- РП/2011 г. е образувано с постановление от 07.07.2011 г., както и че производството е било спряно до 18.11.2011 г., тъй като ищецът е бил на мисия в Афганистан. Било възобновено на 18.11.2011 г., а с постановление от 03.04.2012 г. е Ю.П. привлечен като обвиняем по чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, тъй като към този момент бил възстановил сумата от … лв. с ПКО № 142/05.12.2011 г.

 

        Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца- чл.300 ГПК. Следователно, съдът е обвързан относно авторството на деянието, противоправността му и неговата виновност.

 

        Ищецът твърди в исковата молба, че обвинението е следвало да бъде внесено по по- леко наказуемия състав на чл.212 НК, освен това тъй като случаят бил маловажен, не следвало въобще да бъде повдигано обвинение, тъй като давностния срок бил изтекъл.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ /в редакцията на текста- ДВ, бр.98/11.12.2012 г./ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

 

        Видно от приложеното към настоящото дело НОХД № 116/2012 г.на Пловдивския военен съд, в съдебното заседание на 11.06.2012 г. на подсъдимия П. са били разяснени правата по чл.289, ал.2 НПК / вж. с.8 от протокола/, след което същият е заявил, че желае да бъде оправдан с присъдата. Следователно, подсъдимият /сега ищец/ се е възползвал от правото си, въпреки наличието на основанията по чл.24, ал.1, т.3 НПК, и е направил искане производството да продължи. Когато е направено такова искане, съдът се произнася с присъда, както е сторено и в случая. Постановената от Военния съд присъда обаче не е оправдателна. Съдът е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.212б, ал.1, т.4 във вр. с чл.212, ал.6 във вр. с чл.212, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК. Обстоятелството, че престъплението е било преквалифицирано в такова по по-леко наказуем състав на чл.212 НК и че подсъдимият е бил оправдан по първоначалното обвинение, не означава, че съдът е постановил оправдателна присъда. При това положение органите на прокуратурата не следва да носят отговорност по чл.2 ЗОДОВ. В случаите по чл.24, ал.2 НПК, когато производството е продължило по искане на подсъдимия или по предложение на прокурора, за оправдателна присъда и съдът се произнесе с присъда по реда на чл.305, ал.5 НПК, признаваща подсъдимия за виновен, макар че е изтекла давността, държавата не носи  отговорност за вредите, когато присъдата е влязла в сила- т.9 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Такъв е и настоящия случай, поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.    

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 115 от 12.03.2013 г., постановено по гр.дело № 2569/2012 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.