Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 260   …………………28.06.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и девети май……………………………….……………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………………………………………………...

Прокурор………………………………………...………………………………….…

като разгледа докладваното от…………………………….съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1180….по описа за 2013………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 275 от 05.03.2013 г., постановено по гр.дело № 6188/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което са уважени предявените от Б.Н.К. против СОУ „Максим Горки” гр.Стара Загора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ.

 

        Въззивникът СОУ „Максим Горки” гр.Стара Загора счита, че решението е неправилно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Б.Н.К. счита, че жалбата е изцяло неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено изцяло. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговора му по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

        Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Ищецът Б.Н.К. твърди, че е работил при ответника СОУ „Максим Горки”- Стара Загора по трудов договор като учител по руски език и литература от 17.09.2012 г. Започнал за преподава на IX „а” и IX „в” клас, без да му бъдат предоставени копие от трудовия договор, длъжностна характеристика, без да бъде запознат с Правилника за вътрешен ред в училището, да му бъде проведен инструктаж и да му бъдат връчени каквито и да е заповеди, издадени от директора на училището. Със заповед от 16.10.2012 г., която му била връчена на 17.10.2012 г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.334, ал.1 КТ. Преди това- на 01.10.2012 г., му било връчено предизвестие от 27.09.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради „грубо нарушаване на Правилника за вътрешен трудов ред в СОУ „Максим Горки” и неизпълнение на заповед”. От мотивите на предизвестието било видно, че директорът считал, че е извършил дисциплинарно нарушение, за което ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. На 02.10.2012 г. подал писмено възражение във връзка с предизвестието, но въпреки това бил уволнен. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея не били посочени законови причини за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочените фактически основания били свързани с виновно неизпълнение на трудовите задължения, което оспорва. Претендирал е съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед и да го възстанови на предишната работа, както и  да му бъде заплатено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1032 лв. за периода от 17.10.2012 г. до 17.04.2013 г. В с.з. от 22.01.2013 г. е взел становище, че трудовият договор е срочен. Такива съображения изразява и в писмената защита по същество. Ответникът СОУ „Максим Горки”- Стара Загора в отговора си по чл.131 ГПК оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищецът бил назначен като преподавател по руски език на непълно работно време по чл.114 КТ и преподавал на IX „а” и IX „в” клас, тъй като часовете- общо 252 за учебната година, били над норматива за преподавателска работа на другите учители по руски език. Признава, че е получил възражението на ищеца, но то било без значение за прекратяването на договора, тъй като законодателят не предвиждал специални условия или мотиви, освен изискването на чл.334 КТ за 15-дневно предизвестие. Не ставало дума за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Искът по чл.225, ал.1 КТ бил неоснователен и поради това, че не било удостоверено, че това е единствената работа на ищеца, а бил предявен и за бъдещ период. В писмената защита по същество излага подобни съображения, като счита, че се касае за трудов договор за допълнителен труд, който се прекратява с 15-дневно предизвестие.

 

        По делото не е спорно, че по силата на трудов договор от 13.09.2012 г. ищецът е работил като учител по руски език в ответното училище, както и че същият започнал да преподава на ІХ „а” и IX „в” клас. С предизвестие от 27.09.2012 г., връчено му на 01.10.2012 г., ищецът бил уведомен, че поради грубо нарушаване на Правилника за вътрешен трудов ред в СОУ „Максим Горки” и неизпълнение на заповед на директора на училището за забрана за събиране, държане и съхранение на пари от учители и родители, и в съответствие с чл.334 КТ, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на 15- дневен срок. Със заповед № ЛС- 55 от 16.10.2012 г., връчена на ищеца на 17.10.2012 г., трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.334, ал.1 КТ поради изтичане на срока на предизвестието.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.334 КТ, освен в предвидените от КТ случаи, трудовият договор за допълнителен труд /чл.110, 111 и 114/ може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя с предизвестие от 15 дни. Следователно, тази разпоредба е приложима само по отношение на договорите, посочени като такива за допълнителен труд. От съдържанието на процесния трудов договор е видно, че той не е за допълнителен труд. Видът на договора се преценява съобразно посочените в него клаузи, а не по посоченото правно основание. В конкретния случай страните са сключили трудов договор за определен срок- до 30.06.2013 г., който е посочен изрично, и за извършване на определена работа- посочените в трудовия договор 252 учебни часа. При това положение следва да се приеме, че се касае до срочен договор по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 КТ- до завършване на определена работа. Налице е смесване от работодателя на обема, нормата за преподавателска работа с работното време, тъй като при непълното работно време следва да бъде определена продължителността и разпределението на работното време- чл.138 КТ, което не е налице в процесния договор. Освен това, периодът за който може да се установява непълно работно време е ограничен до 3 месеца и не може да се прилага за отделен работник или служител. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на КТ,  работно време е всеки период от време, през който работникът или служителя е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, издадена от министъра на образованието и науката /ДВ, бр.27/11.03.2008 г., изм. и доп., бр.4/15.01.2010 г., бр.17/28.02.2012 г./, нормите за преподавателска работа представляват броят на учебните часове, които се изпълняват от педагогическия персонал в рамките на работното време, установено в трудовия договор, съобразно изискванията на КТ.

 

        С оглед на гореизложените съображения, разпоредбата на чл.334 КТ е неприложима, както правилно е приел и районният съд. Трудовият договор, сключен между страните, не може да бъде прекратен с 15-дневно предизвестие, тъй като не е сред посочените в чл.334 КТ видове договори. Затова заповедта за уволнение е незаконна и следва да бъде отменена.

        Основателността на иска за отмяна на уволнението води и до основателност на иска за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение. Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа. Не е спорно по делото, че ищецът е преподавал на две паралелки от IX клас, а от заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че той е изпълнявал по 4 учебни часа два пъти седмично. По ведомостта му е начислено трудово възнаграждение в размер на по 6 лв. за учебен час. От трудовата книжка на ищеца се установява, че няма друго вписване на възникнало трудово правоотношение след прекратяване на трудовия договор с ответното училище. При това положение съдът намира, че този иск е основателен като обезщетението следва да бъде определено за периода от 18.10.2012 г. до 18.02.2013 г. на основание чл. 235, ал.3 ГПК. По отношение размера на обезщетението въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Следва искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ да бъде уважен за сумата … лв.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно с оглед изхода на спора районният съд е присъдил и разноските и държавните такси по делото в първоинстанционното производство. За въззивната инстанция на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на …лв. адвокатско възнаграждение.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                   Р   Е   Ш   И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 275 от 05.03.2013 г., постановено по гр.дело № 6188/2012 г. на Старозагорския районен съд.                   

        ОСЪЖДА СОУ „Максим Горки” гр.Стара Загора, ул.”Сава Силов” № 69, да заплати на Б.Н.К.,***, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на …лв. /…лева/.    

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.