Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 300                                19.07.2013г.               град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ТРЕТИ граждански състав,

на шестнадесети април 2013 г.

в публичното заседание в следния състав:

                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Уруков

 

Секретар  ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА

Прокурор  ……………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ 

Гражданско дело № 1044 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Производството е на основание чл.300 , ал.1 от ЗОВСРБ /отм./.

 

Постъпила е Искова молба с вх.№ 3502/14.03.2012 г. ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ представлявано от МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА А.З.А., гр. София, ул. „Дякон Игнатий" № 3, против В.Н.М. ЕГН **********,***,  правно основание:  чл. 300 от ЗОВСРБ (отм.) с цена на иска: главница - 35 885,75 лв. , ведно със законната лихва и мораторна лихва 7 967,65 лв., с която моли съда да постанови решение, с което  да осъди В.Н.М., ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на отбраната на Република България, гр. София, ул. „Дякон Игнатий" № 3 сумата в размер на 35 885,75 лв.,   представляваща   направените   за   него  разходи   за   издръжка   и обучение, пропорционално на срока на неизпълнение на договора му за кадрова военна служба, съгласно приложената към писмо рег. № 577/09.02.2012 г. на началника на НВУ „Васил Левски" финансова справка.

Също така моли в полза на ведомството да бъде присъдена и мораторната лихва върху разходите за обучение, направени за ответника, съгласно чл. 1,т. 9 от ПМС № 162 от 20.06.2001 г., изчислена за периода от 29.08.2009 г. /датата, на която е изтекъл едномесечния срок за доброволното им възстановяване/ до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 7 967, 65 лв.

       

Постъпила е и уточняваща молба от Министерството на отбраната, чрез юрисконсулт Я. по настоящото гр.д.№ 1044/2012 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с вх.№ 5662/03.05.2012 г, с която правят уточнение на петитума, както и съответстващото му изменение на задачите на исканата от ведомството съдебно-счетоводна експертиза.

 

След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със събраните до настоящия момент доказателствата по делото и като взе предвид приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното :

Искът е процесуално допустим, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК и следва да бъда допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.

След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът В.Н.М. чрез пълномощника му адв. Д. Б. от Пловдивската АК, е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./, с който считат така предявения иск за допустим по принцип. Но оспорват същия изцяло по основание и размер по съображенията подробно изложени в същия писмен отговор.

 

Твърдят, че ответника В.Н.М. е завършил НВУ “Васил Левскигр.Велико Търново, а също така е и обстоятелството, че със Заповед № КВ-323/08.04.2008 на Министъра на отбраната, ответникът е бил назначен на длъжността командир на взвод, в рота ЯХБЗ в под.22160-Плевен, като му е било и присвоено и първо офицерско звание лейтенант. 

Оспорват исковата претенция по размер, като считат че е невъзможно да се определи обезщетението по чл.З00 от ЗОВСРБ /отм./, поради липсата на конкретни доказателства за реално сторените разноски за обучение и издръжка.  В тази насока се позовават на Инструкцията за определяне размера на издръжката на един обучаем във ВА”Г.С.Раковски” и военните училища към МО, наричана по долу инструкцията. Твърди се, че приложение под № 1 и 2 от инструкцията, формирали претендираните разходи за личната издръжка и разходите за обучението. Също твърдят, че изчислението на дължимото обезщетение следвало да се извърши, съобразно сумите посочени в приложението към Заповед № ОХ-210/21.03.2000 година на Министъра на отбраната.

 

В писмения отговор подробно се разглежда и обсъжда хипотезата на чл. 300 от ЗОВСРБ и чл.37, ал.1 от ЗНА, като считат, че не били налице нито една от законовите хипотези на първата норма, тълкувана във връзка с втората такава от ЗНА. С оглед на съображенията подробно изложени в писмения отговор молят да бъде изцяло отхвърлен така предявения иск от Министъра на отбраната против ответника В.Н.М. ведно със законната лихва като неоснователен и недоказан и да им бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

 

Ищецът МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ представлявано от МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА, редовно и своевременно призован, явява се юрисконсулт Г., който заема становище, че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен, по съображенията подробно изложени в писмена защита и в допълнителната такава.

 

Ответникът В.Н.М., редовно и своевременно призован, явява се лично, заедно с адв. Б., като заемат становището, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по съображенията, подробно изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в депозираната по същото писмена защита.

 

        След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства, със заключенията на съдебно- икономическата експертиза по делото и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното:

 

Ответникът В.Н.М. е завършил НВУ „Васил Левски" през 2008г. специалност „Организация и управление на тактическите подразделения от Сухопътните войски и специализация „Войски за ЯХБЗ и екология", като продължителността на обучението по учебен план бил - 4 години, 7 месеца и 8 дни за периода от 01.09.2003г. до 08.04.2008г.

Със заповед № КВ-323/08.04.2008г. на Министъра на отбраната, ответникът В.Н.М. е назначен на длъжност - Командир на взвод за анализ и контрол в рота за ядрена, химическа и биологическа защита на поделение 22160-Плевен, считано от 08.04.2008г., като му е присвоено първо офицерско звание „лейтенант". С присъда № 28/2008г. на Плевенски военен съд, отменена в частта с която ответника лейтенант В.Н.М. е признат за невинен, с присъда № 155/17.12.2008г. по ВНОХД № 150/2008г. на ВАпС-София, изменена с решение № 102/24.02.2009г. на ВКС ответникът В.Н.М. е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години за престъпление по чл. 383, ал. 1 от НК, като присъдата е влязла в законна сила на 24.02.2009г.

Със заповед № КВ-107/22.04.2010г. на министъра на отбраната на ответника лейтенант В.Н.М. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" и е освободен от кадрова военна служба на основание чл. 282, т. 1, буква „и" във връзка с чл. 283, ал. 1, т. 4 от ЗОВСРБ (отм.).

Видно от договора за военна служба № 234/30.09.2003г. сключен на 30.09.2003г. между ответника и упълномощеното от министъра на отбраната длъжностно лице, в раздел II е определен срока на договора за кадрова военна служба, който е 14 години, в които се включват - 4 години обучение в НВУ, съгласно т. 1.1 и съгласно т. 1.2. - 10 години за изпълнение на кадрова военна служба след завършване на обучението - до 11.04.2018г.

 

Разпоредбата на чл. 300 от ЗОВСРБ (отм.) установява, че кадровите военнослужещи, чиито договори са прекратени на основание чл. 128, т. 8, чл. 128а. и чл. 128в. преди изтичане на предвидения в договора срок или удължения срок на договора по чл. 124, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.

 

Към 22.04.2009г. разпоредбата на чл. 300 от ЗОВСРБ (отм.) предвижда, че военнослужещият дължи връщане на разходите за обучение и издръжка, пропорционално на неизпълнението, при прекратяване на договора за военна служба на основание чл. 128в, т. 2 от ЗОВСРБ (отм.) при   налагане   на  дисциплинарно  наказание   „уволнение",   какъвто   е   и процесния случай.

 

При тези факти, ищецът твърди, че с прекратяването на облигационната връзка по договора, на основание чл.300 ЗОВСРБ (отм.) е възникнало право на обезщетение в полза на Министерство на отбраната. Това обезщетение се съизмерявало с разходите за обучение и издръжка, които М. следвало да възстанови пропорционално на срока на неизпълнение на ДКВС. Размерът на това обезщетение, следвало да се изчисли съобразно Инструкция за определяне размера на издръжката на един обучаем във ВА „Г.С.Раковски" и военните училища към Министерство на отбраната. Обезщетението следвало да се определи на база чл.13 от Инструкцията, чрез индексиране на реално сторените разходи посочени в Заповед № ОХ-210/21.03.2000г. на Министъра на отбраната.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че коментираната и сочена от ищца инструкция свързана с настоящият казус, е че базата на обезщетение въобще не може да се определи съгласно правилата на чл.13 от Инструкцията. Видно от текста на разпоредбата е, че тя касае прекратяване на ДКВС на курсанти, което прекратяване се е случило по време на обучението им. Това се потвърждава и от легалното определение на термина „предходна учебна година", дадено в т.5 ДР на Инструкцията, прилагана заедно с чл.13, ал.1, т."б". Касае се за извършване на твърдяната от ищеца индексация, но само тези лица, които са  прекъснали   обучението  си.  Освен  това,  употребява  се  в  чл.13 от Инструкцията израза     ,,преждевременно  напуснали   курса на обучение... ". А видно от коментираната по-горе азбучна служебна карта е, че договора за кадрова военна служба /ДКВС/ на М. е бил прекратен след като ответникът е приключил обучението си във военното училище - по време на носене на службата му вече в поделение 22160-Плевен. При това положение, ще намери приложение разпоредбата на чл.12 от Инструкцията. Последната третира размера на разходите за издръжка на обучаеми, „..завършили пълният курс на обучение.... ". Текстът на тази разпоредба задължава съответното военно училище, да изготвя ежегодно за всички специалности, курсове и форми на обучение, таблици-разходи за размера на разходите за издръжката на един обучаем. Тези таблици, ведно с описаните приложения към тях, е следвало да бъдат одобрени от Министъра на отбраната, за което се издава заповед за одобряване на окончателните разходи. Изслушаната по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза, обаче установи, че за периода на обучението на М., до уволнението му /01.09.2003г. до 22.04.2009г./ такива таблици няма нито изготвяни, нито одобрени. Нещо повече. Това обстоятелство изрично се признава от НВУ “Васил Левски" - гр. Велико Търново, в тяхно писмо, приложено към исковата молба, рег.№ 577/09.02.2012г. Ето защо сторените в отговора по исковата молба (стр.3, долу) възражение за приложимост на чл.12 от Инструкцията и невъзможността за установяване на реално сторените разноски (допълнителното заключение на икономическата експертиза и писмото на военното училище) са явяват изцяло основателни. Доказва се твърдението на М., изразено в отговора му, че исковата претенция е невъзможно да се докаже, поради бездействието на самия ищец - Министерство на отбраната и съответните му подчинени му структури.

 

Ищецът в исковата си молба, неотменно поддържа, че при определяне на базата за изчислението на обезщетението, следва да се имат предвид Приложение № 1 и 2, неразделна част от Инструкцията. Тези две приложения, касаят „Разходи за лична издръжка" и „Разходи за издръжка на обучение". Това се поддържа и в молбата за уточнение на исковата молба на юриск. Я. /на листи 57-59 от делото/, в която изрично се казва, че исковата сума представлява обезщетение, представляващо разходите за издръжка и обучение. При това положение, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, Министерство на отбраната, при условията на пълно и главно доказване, следваше да установи в процеса реално сторените разходи за обучението на ответника (така § 11 ПЗР ЗОВСРБ (отм.) и по-конкретно, какви суми са похарчени за обучението на М., по перата съгласно текста на Приложение № 1 и 2. Съдът намира, че такова доказване не е било проведено. Обратно неоспореното от ищеца допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, установи, че разграничението на „Разходи за лична издръжка и „Разходи за издръжка на обучение” не може да се направи. А това не може да се направи, защото няма други счетоводни документи във военното училище освен цитираните годишни отчети. Ето защо отново твърдението на ответника М. за невъзможност за доказване на исковата претенция, се явява изцяло основателно.

        Изцяло в същия смисъл се явява и Решение под № 461/07.09.2009 год. на ВКС по гр. дело № 1283/2008 год. на І г.о. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 от ГПК, според което Задължението за заплащане на разходите по смисъла на чл. 300 ЗОВС (отм.) не се свързва непременно с калкулиране на всяко едно перо поотделно, включително и за консумативите. По отрицателния установителен иск тежестта на доказване пада на ответника, който трябва да докаже основателността на вземането си, /в настоящия случай доказателствената тежест пада върху ищеца-МО, който също трябва да докаже основателността на вземането си/, а ако ищецът твърди, че определени разходи не са били направени, следва да докаже този факт.

В аналогичен смисъл се явява и Решение под № 45/13.05.2005г. по гр.д.№ 133/2004г. на Апелативен съд – Бургас. В мотивната част на това решение е прието, че Министерството на отбраната на осн.чл.300, ал.1 и § 11 ПЗР ЗОВСРБ, по счетоводни данни следва да докаже действително извършените разходи за обучение. Прието е от съда, че Заповед № ОХ-210/2000г. на Министерство на отбраната, която се представя и по настоящото дело, има само информативен и огранизационен характер, поради което не може да се приеме, че определя реално сторените разходи. Исковата претенция е уважена, защото била открита една обортна ведомост от 1999/2000г. в която били посочени разходите похарчени за военнослужещият. Тук съдът намира, че такива доказателства за 2009г., която на осн.§ 11 ПЗР ЗОВСРБ (отм.) е единствено относима, няма представени и събрани по настоящото дело.

 

Тук следва да се съдът да отбележи и нещо друго съществено за делото: принципно не може механично да се разделят сторените разходи във финансовия отчет от 2008г. на общия брой студенти към 2009г. на две основания: на последната страница от допълнителното заключение в.л.А. изяснява защо това не може да се извърши;

 

Министерство на отбраната при условията на пълно и главно доказване не установи в процеса, осигурявана ли е храна, медикаменти, постелен инвентар и облекло, материали, вода, горива и пр., които са описани подробно в Раздел А, от разходната част на финансовия отчет. При това положение едно такова механично деление е категорично недопустимо, което  е  изцяло  в    съответствие и    със   съдебната    практика (Решение № под 148/19.07.2006г. по в.гр.д.№ 22/2006г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново). В това решение, категорично е застъпено становището, че искът по делото с правното си основание чл.300, ал.1 ЗОВСРБ, е останал недоказан, тъй като не са били установени действителните разходи по обучението на ответника. Особеното при разглеждането на това дело, е че пред въззивният съд е била допусната и тройна експертиза, подписана с особено мнение от едно от вещите лица. Тази тройна експертиза, по същество направила следното: разделила е общите разходи за 1999/2000г. на броя на учащите, като получената сума е била сумата, която следвало да върне конкретния военнослужещ. Апелативният съд, се солидаризирал с особеното мнение на третото вещо лице, като приема едно такова изчисление за напълно неотносимо към разпоредбата на § 11 ПЗР ЗОВСРБ (отм.), която задължава ищецът да докаже реално сторените разходи. Тук отново съдът акцентира върху факта, че дори и да се приеме такъв подход към настоящия случай, като мислено се приемем, че § 11 ПЗР ЗОВСРБ не съществува, отново не може да се докаже исковата претенция, тъй като в.л. А. в неоспореното допълнително заключение, казва: „ ...данните в отчетите са за финансовата година, която съвпада с калентарната година, а данните в представената Справка за броя на обучаемите е НВУ „Васил Левски" - гр. Велико Търново, касае период от 2005г. до 2010г. ".

 

На следващо място съдът намира, че е налице и неотносимост на Инструкцията за определянето размера на издръжката на един обучаем във ВА ,,/.С. Раковски" и военните училища към Министерство на отбраната към предмета на спора. В тази насока никакъв спор няма в теорията, че нормативните актове се прилагат съобразно мястото им в йерархията на нормативните актове. Когато еднакви по степен нормативни актове уреждат една и съща материя и ако няма изрично разпоредба в новия за отмяна на стария, следва да се мисли дали новия, като преурежда материята в стария, го отменя или допълва. Ако двата нормативни акта, са различни по степен се прилага този, който е по-високо в йерархията, като също следва да се мисли, дали той изцяло преурежда материята с нови правила, респ. следва да се прилага именно той. Тази теоритични съждения, изцяло се съотнасят към настоящия казус, като са налице обстоятелства, които към април 2009г. изцяло изключват приложението на Инструкция за определяне размера на издръжката на един обучаем във ВА „Г.С. Раковски" и военните училища към Министерство на отбраната.

 

Инструкцията е одобрена и утвърдена със Заповед под № ОХ-40 от 08.09.1998г. на Министъра на отбраната. Правните основания за издаването й са изрично посочени - наред с нормите от ЗОВСРБ и чл.90. ал.З, т.4, б."б" и чл.91, ал.2, т.1 Закон за висшето образование (ЗВО). Последната норма определя т.нар. нормативи за издръжка на обучението въз основа на диференцирани нормативи. Почти три години по-късно се приема ПМС № 162/20.06.2001г. за определяне на диференцираните нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления, вкл. за “военно дело" - т.9 (Обн.ДВ.бр.59/03.07.2001г., в сила от   01.01.2002г.).    Съгласно    §4    ПЗР    на    ПМС        162/20.06.2001 г.  това постановление се приема на същото основание, въз основа на което Министърът на отбраната е одобрил, три години преди това, Инструкция за определяне размера на издръжката на един обучаем във ВА „Г.С. Раковски" и военните училища към Министерство на отбраната. Т.е. установява се, че различни по степен нормативни актове, уреждат една и съща материя. Налице е колизия между тях относно процедурите по изчисление на т.нар. издръжка за обучение. Следователно се прилага този нормативен акт, който е от по-висока степен - ПМС № 162/20.06.2001г. Освен това, напълно резонно е да се мисли, че ПМС е преуредило изцяло отношенията свързани с издръжката на студентите, вкл.и по военно дело - т.9 ПМС № 162/20.06.2001 г., като Инструкцията е мълчаливо отменена.

 

Но изчислението на обезщетението по чл.300 ЗОВСРБ (отм.) отново е невъзможно и по коментираното ПМС № 162/20.06.2001г. на две основания:

-     в.л.  А.  в неоспореното си  в тази  част  първоначално заключение, казва че е невъзможно да се изчисли обезщетението по това постановление Министерство на отбраната на осн.чл.233 ГПК изрично се отказа   от   исковата   си   претенция,   изчислена   на   основание  МС   162/20.06.2001г. Ето защо исковата претенция, основана изцяло на Инструкцията за определяне размера на издръжката на един обучаем във ВА „Г.С. Раковски" и военните училища към Министерство на отбраната, следва на практика да се отхвърли.

 

        Съдът намира от доказателствата по делото, че така предявения от ищеца иск се явява неоснователен и недоказан и по следните съображения:

Описаното до тук, налага и извършването на задълбочен анализ на изслушаните и приети - първото с възражения, а допълнителното - без възражения, заключения на съдебно-икономическата експертиза на в.л. А.. Съдът следва да се кредитира с доверие заключението на допълнителната експертиза, понеже то не е беше оспорено от ищцовата страна. А това заключение, казва че размера на исковата претенция е невъзможно да се установи. Не излагайки възражения, Министерство на отбраната по същество приема този експертен извод и само на това основание исковата му претенция следва да се отхвърли. Независимо от това, са налице и други обстоятелства, който налагат извод, че първоначалното заключение на експертизата е неотносимо към размера на иска, така както беше застъпено с молба, докладвана в с.з. на 05.02.2013г.

На стр.2,3,4,5,6 и 7 от първоначалното заключение, е видно че в.л. А. извършил едно примерно изчисление размера на исковата претенция, при следните предварително му зададени условия;

1) Да приеме безусловно, че обезщетението се изчислява на база Инструкция за определяне размера на издръжката на един обучаем във ВА „Г-С Раковски'4 и военните училища към Министерство на отбраната;

2) Да приеме безусловно, че изчислението размера на исковата претенция, следва да се извърши на база чл.13 от Инструкцията, чрез извършване на индексация;

Примерната искова сума, изчислена от в.л. А. в размер на 35 885,75 лева, която изцяло поддържа ищецът, касае обаче обезщетение, което щеше да се следва, ако ответника М. беше прекъснал ДКВС по време на обучението му във НВУ „Васил Левски" — гр- Велико Търново (чл.13 и т.5 ДР от Инструкцията). Но към момента на прекратяване на договора му - 22.04.2009г., той повече от година вече не е бил студент, а е носил военната си служба в поделение 22160-Плевен. Затова, за неговия статут, приложима би била разпоредбата на чл.12 от Инструкцията, която не предвижда твърдяната от ищеца индексация, а налага на съответното военно училище задължение, да изготвя таблици за реално извършените разходи, които да бъдат одобрявани ежегодно от Министъра на отбраната. Допълнителното заключението на в.л. А., казва, че такива заповеди не е имало въобще. Ето защо това изчисление при предварително зададените условия от Министерство на отбраната, представлява само едно примерно изчисление, което на практика се явява неотносимо към настоящия случай.

В първоначалното заключение на в.л. А., е установено и друго обстоятелство, което също е неотносимо към предмета на спора: на стр.З от заключението е коментирана Заповед № ОХ-766/06.10.2011г. на Министъра на отбраната. С тази заповед, издадена две години след уволнението на М., се нарежда да се прилагат правилата на Инструкция за определяне размера на издръжката на един обучаем във ВА „Г.С. Раковски" и военните училища към Министерство на отбраната, за изчислението на обезщетението по чл.ЗОО ЗОВСРБ (отм.). Първо тази заповед не е приобщена по съответния ред, като писмено доказателство в процеса и не може да се ползва чисто процесуално, понеже заключенията на вещите лица са гласни доказателствени средства и чрез тях не може да се събират писмени такива, извън предвидения в ГПК ред. Освен това, тази заповед не може да бъде противопоставена на М. на две основания:

-    тя била издадена след прекратяване ДКВС през 2009г., не може да задължи ответника да се подчинява на нея и представлява по своето   същество   едно   едностранно волеизявление   на  Министъра   на отбраната, което не е прието от М..

Правото на обезщетение по чл.ЗОО ЗОВСРБ (отм.), се урежда съгласно правилата към момента на неговото възникване (основен правен принцип) - т.е. към месец април 2009г. Едно едностранно изявление на министъра на отбраната от 2011г. не може да дерогира този принцип. Следва категоричния извод, че всяка една от гореописаните констатации на съда се явяват самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция.

       

         С оглед на гореизложените съображения и доводи, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан, поради което този иск следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това.

 

        На основание чл.78, ал.3 и ал. 4 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част от иска, както и съобразно прекратената част на производството по настоящото дело с определение от 16.04.2013г. поради частичен отказ от иска, подробно описан в същия съдебен протокол, общо в размер на 700 лева, от които, 200 лева възнаграждение за вещото лице, внесено и заплатено от ответника В.Н.М. и 500 лева възнаграждение за едни адвокат – адв. Д. *** /съгл. представените договор за правна защита и съдействие от 22.10.2012г. и фактура № 608/22.10.2012г. – съответно на л. 77 и 78 от делото/.

 

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.300 от ЗОВСРБ /отм./, Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

                                 Р      Е      Ш      И     :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ представлявано от МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА, с адрес гр. София, ул. „Дякон Игнатий" № 3, против ответника В.Н.М. ЕГН **********,*** с правно основание  чл. 300 от ЗОВСРБ (отм.) за сумата от: главница от 35 885,75 лв., представляваща  направените  от ищеца  разходи   за   издръжка   и обучението му, пропорционално на срока на неизпълнение на договора му за кадрова военна служба, съгласно приложената към писмо рег. № 577/09.02.2012 г. на началника на НВУ „Васил Левски" финансова справка, ведно със законната лихва от завеждане на делото в съда, до окончателното й изплащане и мораторна лихва от 7 967,65 лв. върху разходите за обучение, направени за ответника, съгласно чл. 1, т. 9 от ПМС № 162 от 20.06.2001 г., изчислена за периода от 29.08.2009 г. /датата, на която е изтекъл едномесечния срок за доброволното им възстановяване/ до датата на подаване на исковата молба в съда, както и разноските по делото като неоснователен и недоказан.

 

        ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ представлявано от МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА, с адрес гр. София, ул. „Дякон Игнатий" № 3, да заплати на В.Н.М. сумата от  700 /седемстотин/ лева, представляваща направените от ответника разноски по делото.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :