Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О   Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 280                           10.07.2013 г.               град  С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и трети май 2013 г.

в закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар Павлина Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1114 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е на основание чл.250, ал.3 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

         Постъпила е писмена Молба вх.№ 4015/27.03.2013г./л.106 от делото/, с която ищците молят съда да допълни постановеното изцяло позитивно за него свое първоинстанционно Решение № 131/20.03.2013г./л.93- 97 от делото/ в частта му за законната лихва, която се дължи върху присъдените парични обезщетения до окончателното изплащане на сумите, за която съдът е пропуснал да се произнесе.

        

Поради което и по това ищцово искания съдът следва да се произнесе с настоящото свое Допълнително Решение.

 

         При извършената повторна размяна на книжа по реда на чл.250, ал.2, изр.1 от ГПК във вр. с чл.131- 133 от ГПК, в законния 1- седмичен срок ответникът не е подал писмени възражения и не е оспорил ищцовите  допълнителни искания.

 

След като се запозна с изложеното в Молбата, с текста на постановеното си Решение, със събраните по делото доказателства и материали, и като взе предвид приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното:

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКАНЕТО:

         Действително съдът не се е произнесъл в мотивите и диспозитива на постановеното си позитивно за ищците и съответно негативно за ответника първоинстанционно Решение, по отношение на претендираните от ищците законни лихви върху присъдените парични обезщетения.

 

         Искането на ищците е направено от ищците в рамките на законните 1-месечни срокове по чл.250, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК. Поради което то е процесуално допустимо, своевременно направено, от страна, която има законното право на това, и настоящият първоинстанционен съд следва да се произнесе по него с настоящото си Допълнително Решение по реда на чл.250, ал.3 от ГПК във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКАНЕТО:

Видно от материалите по делото, ищците са направили по делото искания в Исковата молба, в пледоарията на процесуалния им представител- адвокат и в Писмената си защита, че претендират процесните парични обезщетения в съответните размери, ведно със законните лихви върху тях от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумите.

 

В постановеното по делото първоначално Решение съдът не се е произнесъл по исканията на ищците в тази им част.

 

Действително, при хипотезата на чл.45 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, виновното лице/ответникът/ дължи на пострадалите/ищците/ освен определената от съда главница на паричните обезщетения за непозволено увреждане, и законната лихва върху всяко едно от тях от датата на увреждането/датата на смъртта на пострадалия 04.08.2010г./, до окончателното изплащане на сумите, като длъжникът/ответникът/ се смята в забава и без покана.

 

         Поради което искането на ищците се явява изцяло основателно и доказано, и следва на основание чл.250, ал.3 от ГПК във вр. с чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД да бъде изцяло уважено, като ответникът бъде осъден да им заплати всички присъдени парични обезщетения, ведно със законната лихва върху всяко едно от тях от 04.08.2010г., до окончателното изплащане на сумите.

 

Настоящото Допълнително съдебно Решение, следва да се връчи по надлежния ред на всяка от страните и процесуалните им представители- адвокати. Същото подлежи на обжалване от всяка от страните в общия 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните по правилата на чл.250, ал.3 и във вр. с чл.258- 259, ал.1 от ГПК, чрез настоящия първоинстанционен ОС-Ст.Загора, пред въззивния му Апелативен съд гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.250, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд - С.З.

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ДОПЪЛВА осъдителния Диспозитив на първоначалното си Решение № 131/20.03.2013г., като добавя “, ведно със законните лихви върху всяка от тях от  04.08.2010г. до окончателното изплащане на сумите.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с  въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: