Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 277                                     05.07.2013г.                  гр.С.З.

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на шести юни 2013г.

в публично заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1154/2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е на основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.59 във вр. с чл.55 и чл.82- 86 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба от 2 бр. ищци- пълнолетните български граждани Н.Г.П. и М.Е.П. *** против 2 бр. ответнички – пълнолетните български гражданки М.Т.М. и К.Б.П. ***, с която се иска съдът да осъди ответничките като ползващи процесния недвижим имот – апартамент в гр. С.З. –  без правно основание, да им предадат собствеността и владението на имота, ведно със законните последици от това.

Ищците в Исковата молба/л.3-4 от делото/ твърдят, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.2008г., обективиран в Нотариален акт № 29, т.ХШ, рег.№ 18875, дело № 1936/2008г. на Нотариус Д.Недялков с район Р.С. - С.З., са придобили собствеността върху описания по-долу имот (в режим на съпружеска имуществена общност), а именно: апартамент **, разположен на VIII етаж от жилищна сграда, находяща се в ***, със застроена площ от 62.49 кв.м, състоящ се от: спалня, хол, столова с бокс, баня-тоалетна, коридор и балкон, заедно с прилежащите избено помещение ** и таванско помещение **, както и заедно с 1.447 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, който по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент с идентификатор 68850.514.164.6.23, с адрес на имота *** находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.514.164, с брой нива на обекта 1, с площ по документ за собственост 62.49 кв.м, като прилежаща част: избено помещение ** и таванско помещение **, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -68850.514.164.6.22; 68850.514.164.6.24; под обекта - 68850.514.164.6.20 и над обекта-няма, като в полза на прехвърлителите Ж.И.М. и съпругата му Ж.Т.М. се запазило пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване на имота. Твърдят, че след смъртта на двамата прехвърлители са направили безуспешен опит да влязат във владение на собствения си недвижим имот, тъй като междувременно ответничките-роднини на Ж.М., са сменили патрона на входната врата и са поставили СОТ.

По искова молба от М.Т.М. с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на упълномощителната сделка и с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД - за обявяване недействителност на договора, изразен в Нотариален акт № 29, т.ХШ, рег.№ 18875, дело № 1936/2008 г. на Нотариус Д.Недялков за покупка на описания по-горе недвижим имот - апартамент **, в Старозагорски районен съд е образувано гр.д. № 1720/2008 г., обжалвано с в.гр.д. № 490/2010 г. на Окръжен съд- С.З. и окончателно приключило с Определение № 854/17.07.2012 г. по гр.дело № 1159/2011 г. по описа на ВКС- София, с което е отхвърлено искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на СЗОС по в.гр.д. № 490/2010 г. по касационната жалба на М.Т.М..

Независимо от липсата на основание, от смъртта на ползувателката Ж.М.  на 02.08.2009г. до настоящия момент ответничките не са им предали владението на имота и чрез действията си правят невъзможен достъпа до апартамента. Считат, че това обстоятелство обуславя правния интерес от водене на иск по чл.108 от ЗС. Сочат, че за тях е налице и интерес от водене на иск за обезщетение за неоснователно ползване на имота от ответничките-несобственици, като за периода 02.08.2009г. до 02.09.2012г. претендират обезщетение в общ размер 9250 лв. - определено на база средна наемна цена за подобно жилище в района -250 лв. месечно. При липсата на солидарност между ответниците, всяка от тях дължи разделно от другата сумата, с която се е обогатила за тяхна сметка, поради което и претендират заплащане на дължимото обезщетение поравно. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответничките да им предадат владението върху процесния недвижим имот, както и да ги осъди да заплатят поравно сумата 9250 лв., представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собствения им имот за периода 02.08.2009г. до 02.09.2012г., ведно със законната лихва върху присъдените суми до окончателното им изплащане. Молят за присъждане на разноски. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния им представител- адвокат по делото, както и представената Писмена защита по делото/л.212-213 от делото/, в която сочат, че относно иска по чл.108 от ЗС ответничките не са извършили оспорване на представения с исковата молба Нотариален акт, поради което следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния имот е безспорно установено. Не се спори и обстоятелството, че лицата, в чиято полза е било учредено право на ползване, са починали. Считат, че е установено наличието на първата предпоставка обуславяща основателността на иска по чл.108 от ЗС, а именно, че са носители на претендираното право на собственост. На 30.10.2012г. с Приемо-предавателен протокол ответничките са предали на ищците владението на имота. Безспорно е, че предаването на владението е извършено след датата на предявяване на иска по чл.108 от ЗС, поради което следва да се приеме, че ответничките с поведението си са дали основание за завеждането му. Предвид това, че владението е предадено в хода на производството, но преди постановяване на решението, то с оглед разпоредбата на чл.235, ал.З от ГПК молят съда да съобрази това обстоятелство и тъй като искът за ревандикация по чл.108 от ЗС съдържа две части (признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на собственика му) да уважи иска само в установителната част и да го отхвърли в частта за предаване на владението - в какъвто смисъл е Решение № 278/17.08.2011г. по гр.д. № 1081/2010г. на I г.о. на ВКС- София, постановено по реда на чл.290 от ГПК. По иска по чл.59 от ЗЗД, считат, че по отношение възражението, че ответничките не са ползвали имота реално, а само са държали ключовете от него и са поставили СОТ, както и възражението, че искът е следвало да бъде насочен само срещу М.М., считат същите за изцяло неоснователни. По делото са представени и Нотариална покана от Н.П. до М.М. рег.№ 1690/14.04.2010г., връчена на 21.04.2010 г. и съответния Отговор на нотариалната покана рег.№ 473/27.04.2010 г. (видно от който М.М. категорично отказва да предаде владението), както и Покана от М.М. и К.П. до Н. и М. П. от 24.10.2012 г. От съответните покани и отговора на нотариалната покана безспорно се установява, че до датата на предаване на владението върху апартамента единствено ответничките са имали достъп до апартамента, като с действията си държане на ключовете и поставяне на СОТ безспорно са препятствали достъпа на собствениците до него. Обстоятелството, че апартаментът не е обитаван от ответничките през цялото време, а същите са го посещавали спорадично е ирелевантно за настоящия спор. Несъмнено е доказано, че ответничките, имайки достъп до апартамента (държейки ключовете) с действията си (поставяне на СОТ) са препятствали достъпа на собствениците до него и по този начин последните са лишени от възможността да упражняват правото си на собственост в пълния му обем. По делото е установен и периода от време, през който ищците са били лишени от възможността да ползват собствения си имот. Предвид това, че се претендира обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода 02.08.2009г. до 02.09.2012г., то искът следва да бъде уважен за претендирания период- т.е. за 37 месеца. С исковата молба е претендирано обезщетение за така посочения период в размер на 9 250 лв., или по 250 лв. месечно, формирано на база средна наемна цена за подобно жилище в района. Съгласно приетото заключение на изслушаната по делото СТЕ, средната месечна наемна цена за периода е 270 лв. В тази връзка искът по чл.59 ЗЗД се явява основателен и доказан за претендирания размер от 250 лв. месечно или общо за периода 02.08.2009 - 02.09.2012 г. - 9250 лв. и като такъв молят да бъде уважен в пълния претендиран размер, като се осъдят ответничките да заплатят поравно претендираната сума, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Възражението, че по отношение на ответницата К.П. е налице липса на пасивна легитимация да отговаря по предявените искове, тъй като същата не е наследник, а само пълномощник на майка си М.М., считат за   несъстоятелно. Независимо от това, че искът по чл.108 от ЗС в осъдителната му част следва да бъде отхвърлен поради настъпилите след депозирането му нови обстоятелства, то с оглед поведението на ответниците, а именно, че несъмнено са дали повод за завеждането му, молят да им бъдат присъдени извършените разноски по делото.

 

Ответничките в общия им писмен Отговор на Исковата молба /л.39-40 от делото/ оспорват исковете изцяло по основание и размер. Оспорват твърденията, че след смъртта на Ж.Ж.М. са сменили патрона на вратата на апарта­мента и са поставили СОТ и че са пречили на ищците да владеят имота. Сочат, че ключовете за апартамента са останали в наследницата по завещание М.М. от сестра й Ж.М. и не са сменяни никога. Ищците не са притежавали ключ за апартамента, тъй като нотариалният договор за прехвърляне на собствеността е сключен в деня на смъртта на М., а М.а е имала учредено право на ползване от пълномощника им - М.М.. Сочат, че ищците никога не са идвали и искали ключ за апартамента от М.и. В апартамента се е намирала наследената покъщнина и никой не е живял там, не е и предоставян за ползване от трети лица. Правени са инцидентни проверки за неприкосновеността на имота, което може да се установи от работа­та на СОТ-а. К.П. е била само пълномощник на майка си за извърш­ване на определени действия, свързани с апартамента, което е видно от пълно­мощно рег.№ 1620, 1621/02.09.2009г. на Нотариус № 541 - Симеон Даскалов. Договорът за охрана със СОТ е бил сключен между Ж.М. и „35 СОТ" ООД на 11.12.2008г., тъй като е отишла да живее при сестра си в гр.В. до смъртта си на 02.08.2009г., което е видно от Договор № 2864/11.2008г. за охрана със сигнално-охранителна техника и Предложение от 11.12.2008г. СОТ-ът окончателно е изключен на 09.10.2012г., което е видно от Прото­кол за демонтаж на СОС техника, собственост на клиент и демонтаж на радио-трансмитер на ЗССОТ от 09.10.2012г. Ответничката П. не е наследница и няма отношение към собствеността, владението и ползването на апартамента в гр.С.З., а е била само пълномощник на майка си М.М.. Считат, че не са дали повод за завеждане иска по чл.108 от ЗС към 30.10.2012г. и за това на основание чл.78, ал.2 от ГПК, разноските след­ва да са за сметка на ищците. Към датата 30.10.2012г. имотът не се е намирал в тяхно владение, а е предаден на ищците с Приемо-предавателен протокол за предаване на владение на недвижим имот от 30.10.2012г. Още на 25.10.2012г. ищците са получили покана за предаване на апартамента, като на тази дата, същата покана е получена и от пълномощника им адв.Д.М.. Считат, че напълно произволно е определен месечен наем от 250лв., който следва да се плати поравно от тях двете. Сочат, че не са ползвали апартамента. Молят съда да остави без уважение исковете по чл.108 и чл.59 от ЗЗД. Молят за присъждане на деловодни разноски. В пледоарията си в последното открито съдебно заседание по делото пълномощникът им- адвокат пледира в тази насока. В дадения им от съда 7- дневен срок за Писмена защита /л.214-215 от делото/ молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като претендират и за разноски. Относно иска по чл.108 от ЗС считат, че по делото няма спор, че процесният имот е предаден на ищците на 30.10.2012г., за което е съставен приемо-предавателен протокол. По тази причина искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Относно разноските считат, че в случая е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което разноските следва да бъдат възложени върху ищците. В случая, в закон или договор не е предвидено къде да бъде предаден процесният апартамент, поради което с оглед естеството на задължението - предаване на недвижим имот, и поради това, че същият винаги се е намирал в *** това е било и мястото на изпълнение на задължението за неговото предаване. Считат за недоказано, че към датата на завеждане на исковата молба ищците са ходили на посочения адрес и са искали имотът да им бъде предаден. В тази насока ищцовата свидетелка Д.М. твърди, че през пролетта на 2009г. ходила заедно със М.М. до апартамента, където последният е направил неуспешен опит да го отключи. Дори тези показания да са достоверни, от тях не се установява ищците да са ходили на място, за да искат предаването на имота. По отношение на иска по чл.108 от ЗС, значението на неявяването на ищците по местонахождението на имота, за да го потърсят и получат, се изразява в това, че ответничките не са изпаднали в забава да изпълнят задължението за преда­ване на същия. Действията им по предаване на имота не са били провокирани от подадената искова молба в съда. Алтернативно ако се приеме за основа­телна ищцовата претенция за присъждане на разноските, направени във връзка с иска по чл.108 от ЗС, молят същата да бъде уважена само по отношение на ответницата М.. Само тя е наследник на М.и (както по закон, така и по завещание) и след смъртта им ключът за апартамента е останал у нея. Относно иска по чл.59 от ЗЗД считат, че обстоятелството, че ищците не са потърсили и поискали предаването на имота по местонахождението му, обосновава и неоснователността на претенцията им за обезщетение по чл.59 от ЗЗД. С оглед на което молят иска по чл.59 от ЗЗД да бъде отхвърлен, алтернативно молят иска да бъде уважен в следните гра­ници: относно ответниците: само по отношение на ответницата М.; относно периода: спрямо М. искът би следвало да се уважи само за периода от 28.04.2010г. (седмичен срок след получаването на Нотариална покана с рег. №1690/14.04.2010г. на Нотариус № 100- Петранка Куцарова, за подписа на Н.П. и рег. № 426/20.04.2010г. на Нотариус Георги Халачев за изпращането й, с отбелязване за връчване­то й на 21.04.2010г.) до 02.09.2012. и да бъде отхвърлен като неоснователен за периода от 02.08.2009г. до 27.04.2010г.; относно размера: евентуалното обезщетение по чл.59 от ЗЗД след­а да се присъди в размер на месечния наем, който ищците биха получавали от апартамента без обзавеждане - 230 лв., съгласно заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата и доводите на всяка от страните, и като взе предвид приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

Съдът намира, че предявените от ищците против ответничките ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и облигационен иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС-С.З., исковата молба е редовна, отговаря на формалните законови изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2- 6 и чл.130 от ГПК. Исковете са родово подсъдни с оглед цената на недвижимия имот и облигационната претенция, и местно подсъдни по местонахождението на недвижимия имот като първа инстанция на настоящия първоинстанционен Окръжен съд- С.З., и следва по тях съдът да се произнесе по материалното същество на споровете между страните с настоящото първоинстанционно съдебно Решение.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ:

Исковата претенция е за връщане/ревандикация/ на претендирания недвижим имот, находящ се в гр.С.З. по реда на чл.108 от ЗС и присъждане на парично обезщетение за неоснователно обогатяване по реда на чл.59 от ЗЗД.

 

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установи следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на  Н.Г.П. и М.Е. П., с която искат от съда да осъди ответничките като ползващи процесния недвижим имот – апартамент в гр. С.З. –  без правно основание, да им предадат собствеността и владението на имота, ведно със законните последици от това. От представения и приет като доказателство по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №29/10.12.2008г. е видно, че ищците са закупили процесния недвижим имот от Ж.Ж.М.. В периода от 02.08.2009г. до 02.09.2012г. са били възпрепятствани от ответничките да упражняват фактическата власт върху имота си. На 30.10.2012г. с Приемо-предавателен протокол ответничките са предали на ищците владението на имота. Безспорно е, че предаването на владението е извършено след датата на предявяване на иска по чл.108 от ЗС на 19.10.2012г. Като доказателства по делото са приети схема № 9082/21.08.2012 г. на СГКК – С.З., удостоверение за дан. оценка № 8899/10.08.2012 г. на Община – С.З., нотариална покана от 14.04.2010 г., отговор на нот. покана от 26.04.2010 г., решение от 27.07.2010 г. на СРС, решение № 123/13.05.2011г. на СОС, определение № 854/17.07.2012 г. на ВКС, писмо изх. **41/29.10.2012 г. на СРС, електронна разпечатка на гр.д. № 580/2011г. на СОС, покана от ответниците от 24.10.2012 г., приемо-предавателен протокол за предаване на владение на недвижим имот от 30.10.2012 г., договор № 2864/11.12.2008г., протокол за демонтаж на СОС техника от 09.10.2012 г. и договор №3050/02.09.2009г. за охрана със сигнално-охранителна техника.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства/показанията на разпитаните общо 3 бр. свидетели/, се установява следното:

СВИДЕТЕЛКАТА Д.М. заявява, че е познавала Ж.Ж.М.. Живеели са в един блок, на една площадка са апартаментите им. От 1980г. е купено жилището и от 1981г. живеят там и оттогава ги познава. Те заедно са купили апартамента с племенницата си. Те имали апартамент на *** М. и сестра й на Ж. ги е видяла на смъртта на втория баща на М. в с. З.. М.Н. е внук на Ж. и Ж.Ж. е починал 2008г. и през пролетта на 2009 са ходили на гробищата и М. му е поръчал паметник. На връщане са минали през жилището и тогава са видели, че на вратата има табелка на СОТ. Бабата е била вече във В.. М. имал ключ, но не могъл да отключи. М. не е внук от син или дъщеря, а внук от тяхна племенница. Той е имал ключ, когато Ж. е бил жив и е искал да види в какво състояние е жилището. Познава Н. - съученик на М. е, но не е бил тогава с тях през 2009г. В апартамента е ходила много пъти. Сочи, че Ж. била шивачка и шиела на децата и на нея. Последно е ходила пролетта на 2009г., връщайки се от гробищата, след това не е ходила. М. се е грижил за Ж. и Ж. с цялото си сърце и душа, водел дядото непрекъснато по доктори в П., непрекъснато им купувал храна. Изненадва се за станалите неща.

 

СВИДЕТЕЛКАТА Ц. П. заявява, че познава Ж. и Ж. М.и като съседи - живеят на 7 етаж на ***. Ж. е починал  м.12.2008 г., а Ж. близо две години след него. Веднага след смъртта племенницата й – К. я взела да живее при нея във В.. След смъртта на Ж. никой не е идвал в апартамента. К. дошла с Ж. през 2007 – 2008 г. преди да почине Ж. да вземат дрехи от апартамента. М. не е идвал в апартамента след смъртта на Ж., нито друг е идвал. Присъствала е на предаване на апартамента от К. на майка й, М. е бил там, представили са едно лице като собственик на апартамента, но повече не е идвал. Апартаментът все още е свободен, изпразнен и почистен е, не е имало аварии. Ключовете може да са били  в тях, но не е виждала никого. Сочи, че тогава също е имало СОТ, както и сега. След смъртта на Ж., когато племенницата е прибрала Ж., е поставен СОТ, но не си спомня точно кога.

 

СВИДЕТЕЛКАТА С. Т. заявява, че познава визуално само К., не и другите. Ж.Ж.М. познава от съседство. От 1981г. живее в техния блок. В много добри съседски отношения са били. Живее в *** живеели са на един и същи етаж с тях. Те в ап.22, а Ж. и Ж. в  ап.23. Съседски тераси са. Ж. е починал през 2010г. м.01, а съпругата му се изнесла във В. и малко след това е починала, но кога точно не може да каже. От смъртта на Ж. до смъртта на Ж. само веднъж е идвала К. да пита дали да плаща сметките. Никой не е живеел в апартамента, не се е използвал. Не познава Н. и М. П.. Не знае след смъртта на прехвърлителите да е сменен патрона на апартамента. Лицето Д.М. също не познава. На погребението на Ж. последно е влизала в апартамента. Сочи, че е приличен, обзаведен със стари мебели, възрастни хора са живеели там. Мисли, че няма СОТ на апартамента, не е видяла да има табелка. На вратата само я е попитала К. дали има сметки за плащане и не е влизала след това в жилището им. Този разговор е проведен миналата или по-миналата година.

 

Съдът кредитира в значителна степен показанията на всички тези свидетели, тъй като те не са в преки родствени отношения с която и да е от страните, показанията са им вътрешно непротиворечиви, в значителна степен съответстват помежду си, подкрепят се от събраните по делото многобройни писмени доказателства и липсват по делото каквито и да са данни някои от свидетелите да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на настоящия спор.

Съгласно тези писмени и гласни доказателства се установи, че процесният недвижим имот/апартамент в гр.С.З./ е собственост на 2 бр. ищци по делото.

 

Видно от текста на заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза/л.204 от делото/, и от устните пояснение на вещото лице в последното открито съдебно заседание по делото на 06.06.2013г./л.210, стр.1 от делото/ се установява и доказва по несъмнен начин следното:

От писмения текст на заключението се установява, че въз основа на направените проучвания и констатации, моментната пазарна стойност на месечният наем към 05.2013г. от процесния имот е с обзавеждане - 310лв., а без обзавеждане - 230лв. На основание данните в т.10, за тренда на наемните цени за периода 08.2009г. – 09.2012г. месечният наем на процесният имот би бил 207 лв./ на месец/. Като в образуваната цена са взети в предвид ръстът, спадът и заключителният застой за определения период от време. 207лв. умножено по 38 месеца е равно на 10 260 лв. за периода 08.2009г. – 09.2012г.

От устните пояснения на вещото лице се установява, че цифрите на л.4 са получени от таблици за пресмятане. Цената 270 лв. е дадена на база на изчисления в спадовете и вдиганията на цените. Тази цена е средно аритметична. Ако този апартамент е даван под наем с обзавеждането е би могло да се сключи сделка и на цена от 310 лв., а ако е без обзавеждането е 230 лв., а цената 270 лв. е средно аритметична.

Предвид фактическата обстановка, и с оглед горепосочените писмени и гласни доказателства, както и с оглед заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, се установи, че ищците са собственици на процесния имот. Независимо от липсата на основание ответничките не са предали владението на имота на ищците – собственици, а напротив – с действията си са направили невъзможен достъпа на ищците до процесния апартамент.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са два обективно и субективно съединени иска.

Искът по чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищците следва да докажат кумулативното наличие на три предпоставки: че са собственици на вещта-предмет на иска; че вещта се намира във владението или държането на ответничките и че ответничките владеят или държат вещта без правно основание. При тези доказателства съдът приема, че са налице кумулативните предпоставки за пълно уважаване на иска по чл.108 от ЗС. Ищците са доказали собствеността си върху процесния апартамент с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29/10.12.2008г., ответничките не са оспорили установяването от тяхна страна на фактическа власт върху апартамента в периода от 02.08.2009г. до 02.09.2012г. включително, през което време са държали ключовете за процесния апартамент. С оглед събраните по делото доказателства безспорно се установи, че фактическата им власт не почива на правно основание. Несъмнено е доказано, че ответничките, имайки достъп до апартамента (държейки ключовете) с действията си (поставяне на СОТ) са препятствали достъпа на собствениците до него и по този начин последните са лишени от възможността да упражняват правото си на собственост в пълния му обем. Следователно искът на ищците против ответничките за предаване владението на собствения им недвижим имот, който последните владеят без правно основание, се явява изцяло основателен и доказан, поради което исковата претенция по чл.108 от ЗС се явява изцяло основателна и доказана, и следва да бъде уважена, ведно с всички законни последици от това.

Тъй като междувременно в хода на съдебно следствие по делото ответничките са предали на ищците владението върху процесния недвижим имот на 30.10.2012г./видно от Приемо-предавателен протокол от 30.10.2012 г./, този ревандикационен иск по чл.108 от ЗС не следва да се уважава изцяло, а само по отношение установяване собствеността на ищците върху него, поради междувременното му изпълнение от ответничките- длъжници на ищците- собственици, но не и по отношение предаване владението на недвижмия имот, което вече е факт след завеждане на иска в съда, но преди приключване на устните състезания по делото.

 

По отношение на облигационната искова претенция по чл.59 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД за заплащане на парично обезщетение за обезщетяване на пропуснатия наем на недвижимия имот съдът намира следното:

Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. За да бъде уважен един такъв иск е необходимо по делото да бъде установено, че е налице обедняване на ищците и обогатяване на ответничките, които състояния да са свързани т.е. да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай е установено, че ответничките са ползвали процесния имот без основание, като са лишили собствениците, както от ползването на процесния имот, така и от правото да получават граждански плодове от него-да го отдадат под наем.

От представените по делото доказателства се установи, че в периода от 02.08.2009г до 02.09.2012г. ответничките без основание са държали фактическата власт върху процесния имот(държейки ключовете от същия), с което са увредили интересите на ищците. Поради това следва да се присъди исканото обезщетение в размер на 9 250 лв., което обезщетение се явява доказано в този си размер и съобразно заключението по експертизата, според която то е дори в по- голям размер на 10 260 лв., но за тази разлика над исковите 9 250 лв. до доказаните от експертизата 10 260 лв. не е налице увеличение на иска и следователно съдът не следва да се произнася “ултра петитум” по отношение на тази парична обезщетителна претенция.

Обективно съединеният иск с правно основание чл.82- 86 от ЗЗД като акцесорен следва съдбата на главния иск- т.е. следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Следователно искът на ищците против ответничките по чл.59 за заплащане на парична сума в размер на 9 250 лв., се явява изцяло основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен, ведно с всички законни последици от това, като ответниците се осъдят да заплатят на ищците сумата 9 250 лв. ведно със законната лихва по чл.82- 86 от ЗЗД от датата на изпадането в забава/от 02.08.2009г. до 02.09.2012г./, както и ведно със законната лихва върху главницата от 9 250 лв. от датата на завеждане на иска в съда на 19.10.2012г. до окончателното изплащане на сумите.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок, от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.П..

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.59 във вр. с чл.55 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, и във вр. с чл.124, ал.2 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.З.

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответничките М.Т.М.- ЕГН ********** и К.Б.П.- ЕГН **********- и двете от ***, че ищците Н.Г.П.- ЕГН ********** и М.Е.П.- ЕГН ********** - и двамата живущи в ***, и двамата със съдебен адрес – гр. С.З., бул.„Метрополит Методи Кусев“ № 38 – адвокат Д.Н.М. ***, са собственици на процесния недвижим имот -  апартамент **, разположен на VIII етаж от жилищна сграда, находяща се в ***, със застроена площ от 62.49 кв.м, състоящ се от : спалня, хол, столова с бокс, баня-тоалетна, коридор и балкон, заедно с прилежащите избено помещение ** и таванско помещение **, както и заедно с 1.447 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

 

ОТХВЪРЛЯ ревандикационния иск по чл.108 от ЗС от  ищците Н.Г.П.- ЕГН ********** и М.Е.П.- ЕГН ********** - и двамата живущи в ***, и двамата със съдебен адрес – гр. С.З., бул.„Митрополит Методи Кусев“ № 38 – адвокат Д.Н.М. ***, против ответничките М.Т.М.- ЕГН ********** и К.Б.П.- ЕГН ********** - и двете от ***, по отношение предаване владението на процесния недвижим имот -  апартамент **, разположен на VIII етаж от жилищна сграда, находяща се в ***, със застроена площ от 62.49 кв.м, състоящ се от : спалня, хол, столова с бокс, баня-тоалетна, коридор и балкон, заедно с прилежащите избено помещение ** и таванско помещение **, както и заедно с 1.447 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, поради междувременното предаване държането му от ответничките на ищците на 30.10.2012г. преди обявяване на делото за решаване в последното открито съдебно заседание на 06.06.2013г.

 

ОСЪЖДА ответничките М.Т.М.- ЕГН ********** и К.Б.П.- ЕГН ********** - и двете от *** да заплатят на ищците Н.Г.П.- ЕГН ********** и М.Е.П.- ЕГН ********** - и двамата от ***, и двамата със съдебен адрес – гр. С.З., бул.„Митрополит Методи Кусев“ № 38 – адвокат Д.Н.М. *** парично обезщетение в размер на 9 250 лв./ девет хиляди двеста и петдесет лева/ за неоснователно обогатяване от ползуването без основание на процесния недвижим имот- апартамент **, разположен на VIII етаж от жилищна сграда, находяща се в ***, със застроена площ от 62.49 кв.м, състоящ се от : спалня, хол, столова с бокс, баня-тоалетна, коридор и балкон, заедно с прилежащите избено помещение ** и таванско помещение **, както и заедно с 1.447 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата за времето от 02.08.2009г. до 02.09.2012г. включително, ведно със законната лихва по чл.82- 86 от ЗЗД от датата на изпадането в забава/от 02.08.2009г. до 02.09.2012г./, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 9 250 лв. от завеждането на иска в съда на 19.10.2012г., до окончателното изплащане на сумите.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок, от връчването му на всяка от страните, чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.П..     

          

                                             

        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :