Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 318                                         29.07.2013 г.                     град С.З.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОС              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети юли                                                                            2013 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: П.В.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 1156 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е на основание чл. 87 от ЗЗД.

 

Образувано е по искова молба от С.Т.С. против С.Т.С., с която моли съда да развали поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на ответника, договор за прехвърляне на недвижим имот, подробно описан в ИМ. Моли съда да уважи иска, както е предявен и съобразно доказателствата по делото. Претендира за направените разноски.

           

Ответника С.Т.С. заявява, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. Твърди, че винаги е живял при родителите си и се е грижили за тях. Моли да се отхвърлите същия и да му се присъдят направените  разноски.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

          

Между страните не се спори, че с нот.акт № 138, т. Х, д. № 3007/93 г. на нотариус при СтРС, Т. С.Т. и С.И.Т. са прехвърлили на ответника С.Т.С. следния недвижим имот: жилище - апартамент, с идентификатор № 68850.509.3361.1.93, съгласно схема № 11620/17.10.2012 г. на СГКК С.З., находящ се в гр. С.З., *** с застроена площ  103,80 кв.м., състоящ се от две спални, дневна столова с кухненски бокс, баня, клозет, антре и балкони и сервизни помещение, заедно с избено помещение № 11, таванско помещение № 13, заедно с 0,87 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото от 9109/13898 кв.м. ид.ч. от правото на строеж, при граници: на същия етаж: 68850.509.3361.1.112, 68850.509.3361.1.92; под обекта: 68850.509.3361.1.90; над обекта: 68850.509.33613.1.96, срещу задължение от преобретателя да гледа и издържа прехвърлителите лично и при себе си и с право на ползване върху имота.  

 

Не е спорно и обстоятелството, че страните са наследници на прехвърлителите - Т. С.Т. и С.И.Т., съгласно удостоверение за наследници № 3890/31.08.2012 г. на Община С.З..  

 

От приетите като писмени доказателства: епикриза № ОД А 19 на С.И.Т., картон – контролен преглед на С.И.Т., епикриза № ОД А 19 на С.И.Т., епикриза от Комплексен онкологичен център на С.И.Т., експертно решение № 0709/17.03.2008 г., епикриза на С.И.Т.  на МДОЗ – Радиологично отделение, епикриза от Неврологично отделение на С.И.Т., епикриза от Катедра по неврология и психиатрия на С.И.Т., етапна епикриза на Т. С.Т., етапна епикриза на Т. С.Т. амб. № 683/19.11.2003 г., епикриза на отделение по пневмология на Т. С.Т., се установява, че родителите на страните са били пенсионери, а баща им е имал здравословни проблеми.

  

От показанията на разпитаната свидетелка М.Й. К. се установява, че познава родителите на страните, тъй като  живее наблизо. Родителите на страните и ответника живели в този апартамент, а ищеца С. в съседния апартамент. Сочи, че често е ходила в жилището им, а вуйна и - майката на С. и С., много често е идвала при нея. Сочи, че вуйчо и бил болен и вуйна и се грижила за него, докато можела. Къпела го и го прала, готвела. Твърди, че С. имал дете с жената, с която е живял. Той е водил детето в къщи и вуйна се грижела за детето. С. боледувал и се лекувал в психодиспансера. Когато се разболял вуйчо и през 2000 г. бил на легло с инсулт, говора му бил засегнат и не можел да говори, поради което се налагало ежедневни грижи. С. се грижел за дърва за отопление, ходел до Кауфланд да пазари, а когато на вуйна и се налагало да лежи с инсулт в хирургично отделение, С. е ходил на свиждане и я придружавал.  Понякога е виждала С. в болницата, понякога бил в къщи да гледа баща си. Вуйна и се е оплакала, че С. я малтретирал с кол или прът, с нещо я мушкал и тя паднала в несвяст. Свидетелства, че С. ходел и в *** при приятелката си. Вуйна и казвала, че съжалява, че навремето са  прехвърлили апартамент на С., понеже С. полагал по-големи грижи за тях.

 

От показанията на свидетеля Н.П.Б. се установява, че е ходила в дома на родителите на страните и твърди, че С. повече се е грижил за родителите си. С. живеел в същия апартамент, но бил все затворен в стаята си. Майка му се оплаквала, че С. все искал пари и я  тормозил, даже посягал да я бие. Когато баща им бил в болница С. бил при него, а когато майка им се разболяла – С. бил при нея. С. бил с  малка пенсия и не е помагал на родителите си. Не е говорила да разваля договора.

 

От показанията на свидетеля В.Д.Г. се установява, че съседка и Домоуправител. Сочи, че страните имали прекрасни родители и майка им се грижила повече за тях. Майка им пазаряла за всичките, но последно време не можела. Никога не се е оплаквала от синовете. Не е казвала, че не е доволна от ответника и защо са дали този апартамент.

 

От показанията на свидетеля П. Х.К. се установява, че е приятелка съм на С.. Твърди, че е идвал при нея в *** за около една седмица и тя е идвала при него в апартамента в С.З. в неговата стая. Там живеели майка му и баща му до 2012 г. Те до последно били здрави. Поне майка му била здрава – пазарувала, готвела, чистела. Две седмици преди смъртта си влязла в болницата, а С. бил придружител на баща си. Сочи, че Бегло познава С. - идвал в апартамента като били здрави майка му и баща му да се храни. Майка му пазарувала. С майка им била първа приятелка и тя никога не се е оплаквала от С. или от С.. Не е ставала свидетел на скандали между С. и родителите му. Когато се разболели майка му и баща му готвела на всички.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

  

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е двустранен и възмезден. По него престацията на едната страна е еднократна - прехвърляне на недвижим имот. Със сключването на договора във формата на нотариален акт прехвърлителят е изпълнил задължението си по него - собствеността върху подробно описания в н. а. имот е преминала върху приобретателя, тъй като самият договор има вещно действие.

 

По делото са събрани доказателства, че приобретателят на имота е живеел в жилището при своите родители с оглед задълженията към кредиторите. От свидетелските показания съдът намира за установено, че майката на страните се е грижела за синовете си по всякакъв възможен начин, не ги деляла по никакъв начин – боготворяла ги. При сключването на договора, прехвърлителите по договора са били наясно какви грижи могат да очакват от своите деца и в конкретния случай от ответника по делото, на когато са прехвърлили имота. Или погледнато от призмата на настоящия спор - кредиторите от сключването на договора до смъртта им не са били недоволни от така предоставяните им грижи, помощ и издръжка и че действително желанието им е било такова каквото е фактическото положение към момента – на единия син да бъде прехвърлен единия апартамент, а на другия /ответника по делото, който е живеел при тях/ – процесния апартамент. Тези обстоятелства се подкрепят и от факта, че имота е прехвърлен още през 1993 г., преди повече от 20 г. през който период, ако действително прехвърлителите са били недоволни от грижите и издръжката на ответника, са можели да развалят договора приживе. В този смисъл съдът намира свидетелските показания на М.Й. К. и Н.П.Б., че ответника е малтретирал прехвърлителите за недостоверни, тъй като противоречат с показанията на  другата група свидетели, които пък от своя страна се подкрепят с останалите доказателства по делото. 

 

По тези съображения настоящата инстанция приема, че искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на ищеца срещу ответника се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.       

 

            При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените от нея разноски в размер на 300 лв. представляващи адвокатско възнаграждение.

 

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

           

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Т.С. ***, ЕГН **********, против С.Т.С. ***, ЕГН **********, иск с правно  основание чл. 87 от ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на следния недвижим имот: жилище - апартамент, с идентификатор № 68850.509.3361.1.93, съгласно схема № 11620/17.10.2012 г. на СГКК С.З., находящ се в гр. С.З., *** с застроена площ  103,80 кв.м., състоящ се от две спални, дневна столова с кухненски бокс, баня, клозет, антре и балкони и сервизни помещение, заедно с избено помещение № 11, таванско помещение № 13, заедно с 0,87 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото от 9109/13898 кв.м. ид.ч. от правото на строеж, при граници: на същия етаж: 68850.509.3361.1.112, 68850.509.3361.1.92; под обекта: 68850.509.3361.1.90; над обекта: 68850.509.33613.1.96, срещу задължението на С.Т.С.  да гледа и издържа прехвърлителите Т. С.Т. и С.И.Т. лично и при себе си, като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА С.Т.С. ***, ЕГН **********, да заплати на С.Т.С. ***, ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :