Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 290/ 16.07.2013 г.     Година 2013                Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                       Граждански състав

На осемнадесети юли                                                            Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                         Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                          2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1042 по описа за 2013 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Костадин Махлелиев –главен юрисконсулт при “М.” ЕАД гр. Р. в качеството на пълномощник на “М.” ЕАД - гр. Р., против решение под №173/13.12.2012 г. по гр.д. №297/2012г., по описа на РРС.

 

          Въззивникът “М.” ЕАД - гр.Раднево чрез процесуалния си представител във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.  Моли същото да бъде изцяло отменено, спорът да бъде разгледан по съществото си и да се отхвърлят предявените искове на ищеца, така както са формулирани в петитума на исковата молба, както и да му бъдат присъдени разноските по делото. Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя. Прави нови доказателствени искания, а именно за назначаването на съдебно-икономическа експертиза със задачи, подробно формулирани във въззивната жалба /на лист 4 от същата, т.1 до т.6  включително/. Въззивният съд е приел, че това искане се явява основателно и като такова е било уважено от тази съдебна инстанция.

 

          В законоустановения срок  е постъпил писмен отговор от първия въззиваем Д.Г.Г. чрез адв. С.К., чрез който се изразява становището,че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С отговора не са направени нови искания. По отношение на процесуалното искане на въззивника за назначаване на ССЕ заявено с въззивната жалба счита, че същото е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде оставено без уважение, по съображенията подробно изложени в този писмен отговор.

 

          В законоустановения срок  е постъпил писмен отговор от втория въззиваем Г.Т.М. чрез адв. А.С., чрез който се изразява становището,че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С отговора не са направени нови искания. По отношение на процесуалното искане на въззивника за назначаване на ССЕ заявено с въззивната жалба втория въззиваем счита, че същото е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде оставено без уважение, по съображенията подробно изложени в този писмен отговор.

 

          Въззивникът рудник "Т." с К., клон на "М." ЕАД гр. Р., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.

 

        Първият въззиваемия Д. Г.Г., редовно и своевременно призован не се явява, вместо него се явява пълномощника му адв. К., като моли жалбата да се остави без уважение и моли решението на районния съд да бъде потвърдено, по съображенията подробно изложени в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Вторият въззиваемия Г.Т.М., редовно и своевременно призован не се явява, вместо него се явява пълномощника му адв.С., като моли жалбата да се остави без уважение и моли решението на районния съд да бъде потвърдено, по съображенията подробно изложени в съдебното заседание по съществото на делото.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.203, ал.2, предл.1 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Между въззивника „М." от една страна и от друга въззиваемите - Д.Г.Г. и Г.Т.М. са възникнали трудови правоотношения, като първият от тях заема длъжността „Шофьор автобус/товарен автомобил, извозващ хора", а вторият съответно „Инженер двигатели с вътрешно горене - Автобаза". В йерархичната структура на предприятието Г.Т.М. е пряк ръководител на Д.Г.Г.. В тази си функция втория въззиваем М. изготвя месечните отчетни документи /форма 76/ с отразяване явяването на работниците на работа и техните отсъствия. За процесния период 01.01.2010г. - 31.12.2011 г. М. вписва за присъствени дни общо 46 работни дни на първия въззиваем Г., въпреки че Г. не се явява на работа. Основанието за начина на отчитане на извънредния труд е чл.71 от КТД.

От датата 01.01.2010г. - 31.12.2011 г. въззиваемият М. вписва за присъствени дни общо 46 работни дни на Г., въпреки че Г. не се явява на работа. Основанието за начина на отчитане на извънредния труд е чл.71 от Колективния трудов договор /КТД/, действащ в предприятието, както и договореностите, постигнати между страните и обективирани в трудовите договори на двамата служители: за Г.Т.М. - т.7.2. в Допълнително трудово споразумение под № 01/20.02.2012г. и за Д.Г.Г. - в допълнително споразумение към Трудовия му договор с № 021/08.02.2008г. Съгласно допълнителните трудови споразумения положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, изчислено върху база - основната заплата по индивидуален трудов договор и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, както следва: 1 .За работа през работни дни - 60%; 2.3а работа през почивни дни - 85%; за работа на официален празник - 120% и за работа при сумирано изчисляване на работното време - 80%. Практически изготвящият присъствената форма 76 е правил изчисления за така получените компенсирани часове, имайки предвид деня, в който е положен извънредният труд /празничен, почивен и пр./.

До датата 30.09.2011г. изчисляването на присъственото време на работниците се извършва по форма 76, изготвена от преките ръководители. Считано от м.октомври 2011 г. е в сила Заповед № РД-09.1197 от 04.10.2011г. на Управителя на „М." ЕАД, гр.Р., с която е разпоредено отчитането на работното време на работниците и служителите да се извършва по т.н. „Система за контрол на достъпа". Тъй като пропускната система „не е пригодена за реалното отчитане на присъственото време на работниците и служителите, и няма връзка с програмните продукти „ТЕЯЕ2А", свързана с изчисляване на трудовите възнаграждения, както и „РЕК81" /по обяснението на Ръководител сектор „Човешки ресурси" на Рудник „Т.", клон на М." ЕАД, гр.Р./, със Заповед № 315 /13.10.2010г. на Управителя на Рудник „. - .", клон на „ М." ЕАД, гр.Р.е разпоредено „считано от 01.10.2010г. отчитането на реално отработеното време да се извършва с ежедневни отчетни листи, паралелно с разпечатки от пропускната система". При извършена проверка за действието на системата за контрол на достъп в Рудник „Т." е установено, че за периода 01.01.2011г. - 31.12.2011г. шофьорът на специален автомобил Д.Г.Г. има 81 неприсъствени дни, които са подадени като присъствени във форма 76, изготвена от прекия ръководител. Със Заповед № РД-09-250 от 17.02.2012г. Изпълнителният директор на „ М." ЕАД, гр.Р.разпорежда да се извърши проверка по случая. Заповедта е мотивирана с Правилника за дейността на Вътрешния   финансов   контрол   в   „ М." ЕАД, гр.Р.. След извършване на задълбочена проверка от експертите е установено, че за периода 01.01.2010г. - 31.12.2011г. Г. е отсъствал от работа 46 работни дни, за които му е начислено трудово възнаграждение в размер на 3 532,96 лв. въз основа на изготвени от прекия му ръководител присъствени документи - форма 76.

В тази насока видно от назначената, изготвена и приета като писмено доказателства от въззивния съд, съдебно-счетоводна експертиза, се установява следното:

1. видно от приложените справки, съобразени с трудовия календар и почивните дни за процесния период /2010 и 2011г./, относно отсъствията от работното място на Д.Г.Г., с раб. № 1453, експертизата е установила следното:

          за 2010г. - 416 ч. /четиристотин и шестнадесет часа/, респективно 52 /петдесет и два/ дни;

за 2011г. - 552 ч. /петстотин и петдесет и два часа/, респективно 69 /шестдесет идевет/ дни

В същото време първият въззиваем е положил извънреден труд, преизчислен по реда на чл. 71 от КТД 2010 на „Мини Марица Изток " ЕАД както следва:

за 2010г. - 228 ч. в почивни и празнични дни и 56 ч. допълнително в работни дни или 57 дни сумарно след преизчисления;

за 2011г. - 156 ч. в почивни и празнични дни и 36 ч. допълнително в работни дни или 29 дни сумарно след преизчисления;

Или за процесния период Д.Г.Г., с раб. № 1453 е отсъствал от работното си място 35 /тридесет и пет/ дни през 2011г. като размерът на начисленото му и изплатено трудово възнаграждение и осигурителни вноски е 2674, 00лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и четири лева/.

Отсъствията са изчислени за периода 2010-2011г. като не е включен извънредният труд, положен през 2008-2009г., който след преизчисления възлиза на 20 /двадесет/ дни за 2008г. и 27 /двадесет и седем/ за 2009г. или 47 /четиридесет и седем/ дни сумарно.

2. ако  се  разглежда само  периода 2010  -  2011г.,  Г.  Т.  М. ръководител на участък „Автотранспорт" е отразил присъствие на работното място за Д.Г.Г. в ежемесечните отчети - „Форма 76" извън посочените в т. 1
„компенсация" за 35 /тридесет и   пет/ работни дни, респективно 280 ч. като размерът на изплатеното трудово възнаграждение и осигурителни вноски на Д.Г.Г., с раб. № 1453 възлиза на 2674, 00лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и четири
лева/.

3. съгласно  изложеното  в  констативно — съобразителната част на експертизата и Справките за отсъствията от работното място, болничните листове, и пътните листове  за 2010г. и 2011г.

Приложение № 9 /стр. 72 и 73 по делото/,

Справките на ГСМ, Пропусна система и Заповеди за ползване на платен и неплатен отпуск, експертизата е установила:

         за 2010г. - неприсъствени 52 /петдесет и два/ дни от общо 252 работни;

        за 2011г. - неприсъствени 69 /шестдесет и девет/ дни от общо 252 работни;

за изброените в констативно-съобразителната част дати /без почивните дни/пропусната  система е  отчела коректно влизането  и  излизането  на територията на предприятието на втория въззиваем; няма категорични доказателства, че други лица са положили извънреден труд приблизително колкото първият въззиваем Д.Г.Г.. не беше представен писмен документ /Заповед/, от който да е видно, че Г.Т.М. е оторизиран да възлага извънреден труд.

 

Първостепенният съд в мотивите към обжалваното решение задълбочено е разгледал и проследил константната практика на Върховните съдилища на Републиката по аналогични случаи, като е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл.203, ал.2 от КТ са в доказателствена тежест на работодателя /Решение под № 336 /15.04.2009г. по гр.д.№ 1194/2006г., IV г.о., ГК/.

В конкретния случая всички доказателства, представени пред първоинстанционния съд от въззивника , са убедителни по отношение на факта, че практиката, действаща до издаването на Заповед под № РД-09.1197 от 04.10.2011г. на Управителя на М." ЕАД, гр.Р., е: Начисляването на трудовите възнаграждения да се извършва въз основа на ежедневни отчетни листи - база за изготвяне на т.н.форма 76 - документ, отчитащ присъствените и отсъствени дни на работниците и служителите на територията на „ М." ЕАД, гр.Р.. Изцяло в потвърждение на това са и гласните доказателства, събрани от първостепенния съд./св.Н. Д. Г.-Ж. -ръководител сектор „Човешки ресурси" към дружеството:"... Преди 04.10.2011г. начисляването на трудовите възнаграждения ставаше въз основа на ежедневни листи в участъците, които се изготвяха от началниците, както и форма 76...."; св.Г. Т. Е. - старши счетоводител:"...Откакто съм в рудника компенсациите са съществували. Извънредният труд се компенсираше с почивка, която се определя от началника, която се заплаща и все едно е бил на работа. Нямаме забележка от началниците ни - да го няма работникът на работа, а да му е начислен труд. До мен не е стигала такава информация и не ми е известно да има такъв случай."; св. Ж. С. Ж.— касиер в рудника:"...Процедурата в рудника е следната: Отчетността се води по ежедневни листи, които се изготвят от началник или отчетник....От 2012г., м.октомври, имаме пропускателна система. С ежедневни листи работим, защото системата дава грешки - в смисъл, че хора, които са влезнали не ги отчита като излезнали....Освен ежедневния лист не проверявам друго, само на това се доверявам. От 1995г. работя там и такава е процедурата. Няма друг начин, по който се проверява          Нямаме случаи да се удържа /за извънреден труд/, има случаи да се доплаща, но не и да се удържа дадена сума..."/.

 

Първоинстанционният съд правилно и мотивирано е приел , че представените от ответника Заповед № РД-09.1197 от 04.10.2011г. на Управителя на М." ЕАД, гр.Р., и Заповед № 315/13.10.2010г. на Управителя на Рудник„Т.", клон на „ М." ЕАД, гр.Р., са в подкрепа на обстоятелството, че единственият съществуващ до 01.10.2011г. начин на изчисляване на трудовото възнаграждение е на база форма 76, както и че и след тази дата е следвало да бъде водено двойно отчитане на присъствените дни на работниците и служителите, като контролът е бил отново старият начин на изчисляване, респ. на отразяване на извънредния труд чрез система от коефициенти и вписване за присъствени дни на такива, в които работникът не е бил на работа, с които коефициенти е преизчисляван положеният извънреден труд.

Решаващият въпрос за отговорността на работника или служителя се явява наличието на умисъл от страна на работника. Когато отговорността се ангажирана за действие на работника, това действие следва да бъде изцяло установено от субективната му страна, т.е да бъде извършено умишлено. В конкретния случай въззивният съд намира, че такъв умисъл не е налице нито у единия, нито у другия от въззиваемите по делото.

 

Видно от приложената към ССЕ Справка за определяне размера на отсъствията от работа на Д.Г.Г. /л.274 от първоинстанционното дело/ през някои дни от периода пропускната система е отчела, че ответникът е влязъл на територията на предприятието, но липсва отбелязване, че го е напуснал след свършване на смяната /напр. на 22.01.2010г., 10-12.02.2010г., 15.02.2010г., 25.03.2010г., 11.05.2010г., 16.05.2010г. 12-13.08.2010г., 16.08.2010г., 27.01.2011 г., 27-28.01.2011г., 31.01.2011г., 12.02.2011г., 27.02.2011г., 10.03.2011г., 24.07.2011г., 30.07.2011г. и пр./. В тази връзка въззивният съд счита с оглед гореизложеното, до което правилно и законосъобразно заключение е стигнал и първоинстанционния съд, че приетият начин на изчисление от страна на проверяващите — приспадане от установените неприсъствени дни с дните, в които е зареждан с гориво автомобилът - е неправилен - възможно е автомобилът да не е зареждан с гориво, но шофьорът да е полагал извънреден труд, тъй като неговите курсове са зависими от нуждите на определен кръг работници.

 

Също така във връзка с длъжността, която заема въззиваемият Д.Г.Г., следва да се отбележи и от въззивния съд, както е било правилно и обосновано констатирано от първоинстанционния съд, че съгласно чл.6, §1, изр.2 от Регламент под № 561/2006г. вр. чл.78, ал.1, т. 1 ЗДвП дневното време за управление на МПС не следва да надхвърля 9 часа. Т.е. явяването на работа на Г. следва да бъде съобразено с различни предпоставки, чието нарушаване би довело също до санкция от проверяващия орган.

 

В този смисъл въззивният съд намира, че Г.Т.М. в съответствие с установената практика в „ М." ЕАД, гр.Р. е посочил в изготвяната от него документация присъствени дни на Д.Г.Г. без работникът да е бил на работа, като по този начин е бил компенсиран за положения от него извънреден труд. Изчисляването на компенсаторното време е било съобразено с чл.71 КТД и договореностите по допълнителното трудово споразумение на работника, уреждащ коефициента на преизчисляване съобразно деня, в който е положен извънредният труд. В тази връзка въззивният съд намира, че е обоснован и мотивиран извода на първоинстанционния съд, че, че липсва умисъл от страна на прекия ръководител, изготвял присъствената форма 76, като необходима предпоставка за прилагане санкцията на чл.203, ал.2. предл.първо от КТ. Липсва умисъл и при действията на другия въззивник Д.Г.Г., получавайки определеното му възнаграждение за извънреден труд, тъй като такава е била практиката в дружеството както спрямо него, така и спрямо неговите колеги, заемащи същата длъжност.

 

Поради тези причини първостепенният съдът е стигнал до правилния и мотивиран извод, че искът и против двамата въззиваеми Д.Г.Г. и Г.Т.М. по чл.302, ал.2 от КТ за сумата от 3 532,96 лв., представляваща изплатено недължимо трудово възнаграждение за 46 работни дни за периода 01.01.2010г. - 31.12.2011г., е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен, ведно с всички законни последици от това.

 

В допълнение на горното въззивният съд констатира, че е налице добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение от страна и на двамата въззиваеми. В този смисъл съобразно разпоредбата на Чл. 271. ал.1 от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Според ал.2 виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществената отговорност.

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно е присъдил и направените по делото разноски, поради което и в тази част оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

 

          На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на първия въззиваем Д.Г.Г. - направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 059171/15.01.2013г. пред въззивния съд /на л. 17 от въззивното дело/.

 

          На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати и на втория въззиваем Г.Т.М. - направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 048701/14.01.2013г. пред въззивния съд /на л. 19 от въззивното дело/.

 

          На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000 лева, а именно 3 532.96 лв.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/13.12.2012г. по гр.д. № 297/2012 г., по описа на Районен съд-Раднево.

 

ОСЪЖДА М." ЕАД, гр.Р., с ЕИК 833017552, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ., ул. “Г. Д.№ ., представлявано от Е. Г. С. – изпълнителен директор, да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените от този въззиваем разноски по делото пред въззивната съдебна инстанция.

 

ОСЪЖДА “М." ЕАД, гр.Р., с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ., ул. “Г. Д.” № ., представлявано от Е. Г. С.– изпълнителен директор, да заплати на Г.Т.М. *** и със съдебен адрес: адв. А.С. ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените от този въззиваем разноски по делото пред въззивната съдебна инстанция.

 

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                           2.