Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   278 /05.07.2013 г.       Година 2013           Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            Втори  Граждански състав

На осемнадесети юни                                                          Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1164 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          Производството е образувано по въззивна жалба на С.С.И. – юрисконсулт и пълномощник на “Р.” ЕАД  - гр. Р., против Решение № 29/04.03.2012г., по гр.д. № 763/2012г., по описа на Р. районен съд, с което е отменена издадената заповед на изп. директор на “Р.” АД - гр. Р. и прекратено трудовото правоотношение на ищцата А.С.И., а след това е възстановена на предишната заемана от нея длъжност, като въззиваемия е осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ от незаконното уволнение, в размер на 2 2226.00 лева - за времето през което ищцата е останала без работа, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 14.11.2012г., до окончателното изплащане на сумата.

 

Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба, да се отмени постановеното решение от Р. районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и им бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение - защита пред настоящата инстанция. Не правят искане за събиране на нови доказателства.

           

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Н.Д. – пълномощник на въззиваемата А.С.И., чрез който изразяват становището си по постъпилата въззивна жалба. Молят да бъде отхвърлена подадената въззивна жалба като неоснователна и потвърдено като правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд. Правят искане да бъдат приети по делото като доказателства: удостоверение от Бюрото по труда - гр. Р. от 05.04.2013г. и адвокатско пълномощно.

 

По приемането като писмени доказателства по делото описани по-горе - удостоверение и адв. пълномощно съдът е приел, че следва да бъдат приети по делото като своевременно представени. В тази връзка тези писмени доказателства се явяват допустими и нововъзникнали по смисъла на чл.266 от ГПК, тъй като удостоверението от БТ е от 05.04.2013 год. и е издадено след постановяването на първоинстанционния акт по делото от 03.04.2013 год. , а пълномощното е също 05.04.2013 год. и като такива следва да бъдат приети от въззивния съд.

 

           Въззивникът рудник “Р.” ЕАД  - гр. Р., редовно и своевременно призовани, чрез процесуалния си представител, явява се юрисконсулт С.С.И., която моли съда да отмени решението на районния съд, спора да се реши по същество като се отхвърли предявения иск или евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като не бил изтекъл законоустановения 6-месечен срок от постановяването на Решението. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

 

          Въззиваемият А.С.И., редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява пълномощника й адв.Д., като моли жалбата да се остави без уважение и моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 2 и 3 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, че между същите е съществувало трудово правоотношение, по силата на което въззиваемата е изпълнявала длъжността „електрозаварчик" в дружеството-въззиваем. На датата 01.10.2012г., със Заповед под № 113/01.10.2012г., издадена от Изпълнителния директор на ответното дружество – въззивник, трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. 2, във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - поради съкращаване на щата.

Със Заповед № 434/28.11.2012г., въззивникът - работодател е признал уволнението за незаконно и е възстановил въззиваемата на заеманата от нея длъжност. Ако е сторил това преди сезиране на съда с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, ще липсва правен интерес за въззиваемата от търсене на съдебна защита. Няма да се налага съдът да отменя заповед, която вече е отменена от  работодателя -въззивник и да възстанови работника на заеманата преди уволнението длъжност, след като същият е имал възможност да се яви на работното си място.

Законодателят, обаче ограничава възможността работодателят-въззивник сам да отмени уволнението до датата на подаване на искова молба в съда от работника. След тази дата, издаването на акт по чл. 344, ал. 2 КТ няма правно действие. В тази насока въззивинят приема изцяло за правилни и мотивирани изводите на първостепенния съд.

В конкретния случай исковете са допустими, предявени преди възстановяването на въззиваемата на работа със Заповед № 434/28.11.2012г. и следва съдът въз основа на доказателствата и според закона, да прецени законосъобразността на заповедта за уволнението и с оглед на това да постанови и своето решение.

При издаването на Заповед № 113/01.10.2012г. не е взето задължителното по силата на чл. 333 от КТ предварително разрешение на инспекцията по труда, необходимо предвид прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание с майка на дете до 3-годишна възраст, което обстоятелство се установява от приложения акт за раждане, обстоятелство известно на ответното дружество - работодател, потвърдено от същия в депозирания отговор на исковата молба. Следователно   искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан. Първостепенният съд в мотивите към обжалваното решение задълбочено е разгледал и проследил константната практика на ВС по аналогични случаи, като е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че процесната Заповед за уволнението на въззиваемата се явява незаконосъобразна, като е уважил този обективно съединен иск.

С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който е главен, основателен е и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т.  2 КТ. Всички предпоставки за уважаването му са налице незаконност на извършеното уволнение, отмяна на заповедта и искане   за   възстановяване   на   заеманата   преди   уволнението длъжност и безсрочен трудов договор.

Относно иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 от КТ, въззивния съд възприе следното:

 За да бъде  уважен  същия,  е  необходимо  да  са  налице следните   предпоставки:   незаконно  уволнение,   вреда,   която  в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение за посочения срок и причинно-следствена връзка между двете.

Въз основа на представения по делото препис от Трудова книжка и представен на виждане оригинал на същата, при която е констатирано, че след вписването в трудовата книжка относно прекратяването на процесното трудово правоотношение, в трудовата книжка не са извършвани вписвания за последващи трудови отношения, съдът приема за доказано, че считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника 01.10.2012г. до датата на последното съдебно заседание по делото - 21.02.2013г. въззиваемата е била без работа, поради незаконното й уволнение.

 

Въззивният съд счита, че неправилно първоинстанционния съд е посочил в мотивите на решението и съответно е присъдил, че размера на дължимото обезщетение за периода от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на съдебното заседание е 2226 лв. Видно от същото заключение на вещото лице, такъв се явява размера на дължимото обезщетение изчислено за периода от шест месеца – от 01.10.2012г. до 31.03.2012г. В тази насока съдът намира, че първоинстанционното и обжалвано съдебно решение е от 04.03.2013г., до който момент първоинстанционния съд може да присъди съответното дължимо обезщетение, тъй като същият не може да присъжда обезщетение за бъдеще време. Изцяло в същия смисъл се явява е константната практика на Върховните съдилища в тази насока. В този смисъл обжалваното решение в тази му част касаещо размера на обезщетението, присъдено след датата 04.03.2013г. от 333.90 лева следва да бъде отменено в тази му част, като присъдено за бъдеще време. Този обективно съединен иск правилно и законосъобразно е бил уважен до размера на 1892.10 лева.

 

От друга страна, видно от представената и приета като доказателство пред въззивния съд служебна бележка изх. № ПУ-021208/04.04.2003г. въззиваемата А.С.И. от датата 08.10.2012г. и до настоящия момент е безработна и регистрирана в Агенцията по заетостта. В тази връзка, тъй като обезщетението от 333.90 лева е станало вече изискуемо и са налице законовите предпоставки за присъждане на това обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ от въззивния съд за периода от 05.03.2013 год. до 31.03.2013 год., тъй като същият е компетентен вече да се произнесе и по този иск, като същата сума следва да бъде присъдена от тази съдебна инстанция.

 

Следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 14.11.2012г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата А.С.И. направените от последната разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 063537/05.04.2013г. пред въззивния съд /на л.15 от въззивното дело/.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отчасти решение № 29/04.03.2013г. постановено по гр.дело № 763/2012 г., по описа на Районен съд-Р., в частта му, с която същият съд е осъдил “Р.” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. “З.” № 1, ЕИК …., представлявано от изпълнителния директор С. К. Сп., да заплати на А.С.И.,***, над сумата от 1 892.10 лева /хиляда осемстотин деветдесет и два лева и 10 ст./, до присъдения размер от 2 226 лева /две хиляди двеста двадесет и шест лева/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 01.10.2012г. до 21.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2012г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част.

 

ОСЪЖДА  “Р.” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. “З.” № ., ЕИК …, представлявано от изпълнителния директор С. К.С., да заплати на А.С.И.,***, сумата от 333.90 лева /триста тридесет и три лева и 90 ст./, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 05.03.2013г. до 31.03.2013г., ведно със законната лихва върху същата сума от 333.90 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2012г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направените от въззиваемата разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд-Стара Загора, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                      2.