Р Е Ш Е Н И Е

 

 

     286      /12.07.2013 година                                  Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори юли                                                                          2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                     АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1169 по описа за  2010 година.

 

 

Обжалвано е решение № 4/18.01.2013г. постановено по гр. дело № 285/2012г., по описа на Г. районен съд.

 

Въззивниците К.Х.П., Н.Н.П. и К.Н.А. считат, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните норми. Молят да бъде отменено същото и се отхвърлят предявените искове. Претендират за разноски в двете инстанции. Развиват подробни съображения във въззивната жалба и в писмено становище, представено от адв. Р. – пълномощник на К.А..

 

Въззиваемият Т.К.К. моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представени са писмени бележки. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

 

  Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК

и чл. 537, ал. 2 ГПК

 

От приетото по делото писмено доказателство – копие на удостоверение за наследници № 86/28.03.2005г. и удостоверение за наследници № 211/2012г. се установява, че страните са наследници на К.К. М. починал през  1965г. и на Н. Н. М. починала през 2001г., като ищецът е техен син, а ответниците са наследници – съпруга и дъщери на другия син на общите наследодатели – Н. К. П. починал през 2005г.

 

Не е спорно, че наследодателите М. са били собственици на дворно място в село Г. заедно с построена към него сграда. По делото е представен нотариален акт № 147/2011г. за собственост върху дворно място, находящо в кв. 119, по плана на селото и построената в него двуетажна масивна  жилищна сграда по обстоятелствена проверка – по наследство и давностно владение. В нотариалният акт са определени квотите на съсобствеността – ½ ид. част за ищеца и по 1/6 ид. част за всяка от ответниците по отношение на дворното място, а по отношение на жилищната сграда – при равни квоти само на ответниците.

 

По делото са събрани гласни доказателства.

 

Свидетелят Ц. установява, че ищецът е работил в Банка за земеделски кредит за времето от 1991г. до 1998г. Свидетелят е посещавал къщата като последното му посещение било през 1997г. или 1998г., заедно с ищеца. Свидетелят твърди, че ищецът е имал ключове за къщата. От показанията на свид. К. също се установява, че двамата с ищеца са били съученици в гр. Х.през времето 1960-1965г. Около 1970г. ищецът заминал да работи в Ч. и се видели отново през 90-те години, когато ищецът е работил в банката. Често контактували като свидетелят посещавал къщата в село Г. и е виждал и ищеца там. Знаел, че в къщата живеят постоянно майката и братът на ищеца, заедно със семейството му. Майката живеела на единия етаж. Свидетелят останал с впечатление, че страните нямат спор за къщата и се разбирали.

 

От показанията на свид. К.-роднина на страните е видно, че строежът на процесната къща е започнал през 1964г. и ищецът е помагал за строежа. През 1965г. е бил изграден само първия етаж на къщата и бащата на ищеца се разболял и починал през м. септември. Вторият етаж бил построен от брата на ищеца и неговата съпруга. Когато ищецът се върнал от казармата платил на съпруга на свидетелката да му измаже една стая на горния етаж, за да има къде да спи. Майката на ищеца също е участвала в строежа. Когато се върнал от Ч. ищецът работел в гр. С. и в почивните дни си идвал в селото. Правел е подобрения в къщата. Докато били живи майката и братът на ищеца той си идвал в къщата, но когато починали ответницата К.П. *** и при нужда идвала да отключи вратата на ищеца. От две – три години ищецът станал нежелан. Когато си идвал в селото се налагало да спи при приятели и роднини. Свидетелката Г. заявява, че ищецът няма никакво участие при строежа на къщата и целият строеж бил извършен от Н. и К.. Свидетелят Д. установява, общият наследодател се разболял и не можел да участва в строежа, за това Н. поел всички ангажименти. Свидетелят твърди, че през последните десет години не е виждал ищеца да идва в селото. От свидетелските показания на И. И. се установява, че къщата били започната да се строи от бащата на ищеца, но след като той починал брат му поел строежа и го завършил. Същият бил изцяло финансиран от Н. и съпругата му. Ищецът не помагал, рядко идвал в селото и трайно никога не бил живял в къщата. В този смисъл са и показанията на свид. Д.. Същите са потвърдени и от свид. М..

 

От показанията на свид. И. Т.– първа братовчедка на ищеца се установява, че първия етаж на къщата е строен през 1962-1963г., а втория етаж през 1965-1967г. Свидетелката е виждала ищеца да прави тухли заедно с майка си за строежа на първия етаж. Той бил ученик, но лятно време си бил в с. Г. и помагал в строежа. Имал и стая на втория етаж. Свидетелката много често посещавала къщата. През 1971г. ищецът заминал в чужбина да работи, през 1982г. се върнал и заживял в гр. С., където работел. Поне два пъти в годината той идвал в селото и спял в къщата при майка си и брат си. След смъртта на майка му през 2001г. и след смъртта на брат му през 2005г. ищецът идвал в селото и стоял в къщата. През 2011г. ответниците решили, че са единствени собственици на къщата и си развалили отношенията с ищеца. Ищецът нямал ключ за къщата и не можел да влезе.

 

От свидетелските показания съдът приема следното:

 

Наследодателите на страните са започнали строеж на къща около 1964г. Установено е, че същите са живели в стара кирпичена къща и тъй като имали двама големи синове започнали да строят нова по-голяма къща. Тя е била за цялото семейство. След започването на строежа бащата на ищеца се разболял и починал сравнително бързо. Това наложило строежа да бъде продължен от по-големия брат. Майката на ищеца също помагала при строежа и впоследствие е живяла в къщата като в своя собственост. Старата къща не била поддържана и се срутила, което е основание да се приеме, че новата къща е била за цялата фамилия, а не само за единия син. Установено е също, че братът на ищеца и неговата съпруга са извършили основните дейности по строежа на къщата и неговото финансиране. Установено е, че общите наследодатели също са имали финансови средства, тъй като при започването на строежа бащата на ищеца още не е бил болен и не е имал намерение къщата да бъде построена от другия му син.

 

Въззивният съд приема, че ищецът е станал съсобственик на процесната къща, тъй като е наследил съответна ид. част от дворното място при смъртта на баща му през 1965г. За строежа на къщата не е имало отстъпено право на строеж, поради което тя е станала собственост на собствениците на дворното място – чл. 92 ЗС. Докато е била жива майката на ищеца – до 2001г., никой не е оспорвал нейното право на собственост върху къщата. Със смъртта й процесната сграда е била наследена от двамата й сина. Ищеца и наследодателя на ответниците, при равни квоти.

 

Относно възражението, че ответниците са придобили собствеността върху процесната къща по силата на изтекла десетгодишна придобивна давност

 

Придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само когато сънаследник промени държането на спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници. Сънаследникът следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници върху техните части. Това следва да достигне до знанието на останалите съсобственици. Въпросът за намерението на един от съсобствениците да промени владението от името на всички във владение само за себе си, може да се изяви по различни начини – пряко отричане на съсобствеността, недопускане на останалите съсобственици до имота, но следва да бъде демонстрирано чрез извършени в тази насока действия.

 

Въззивният съд счита, че положението при процесния недвижим имот не е такова. Докато е бил жив братът на ищеца – до 2005г. ищецът е идвал макар и рядко в къщата, преспивал е в нея и никога брат му и ответницата К. не са отказвали да го приемат. Едва след смъртта на съпруга си ответницата К.П. е предприела действия по отричане правото на собственост на ищеца върху къщата. От свидетелските показания не може да се установи, че наследодателят на ответниците Н. П. да е манифестирал намерението си да владее процесния имот само за себе си. Точно обратно – свидетелите считат, че двамата братя не са имали спорове за собствеността на къщата и собствеността на ищеца върху ид. част от къщата – останала в наследство от неговите родители, не е била отричана.

 

Предвид изложеното съдът приема, че процесният недвижим имот - жилищна сграда е собственост на всички наследници на Коста и Неделя М., тъй като по отношение на ответниците не е изтекла десетгодишната придобивна давност.

 

Поради това се явява и основателен искът по чл. 537, ал. 2 ГПК за изменение на нотариалния акт № 147/2011г. Въззивният съд намира за неоснователно направеното възражение в писменото становище на адв. Р. – пълномощник на К.А. относно постановеното изменение. Счита, че допълването на друго лице в нотариалния акт без да бъде вписано на какво основание същият се признава за собственик на имота, е незаконосъобразно. Освен това съдът не е определил квотите на съсобственост на ответниците по иска, което създава неяснота, което ще окаже съществено значение при изпълнението на акта и вписването му в Агенцията по вписвания. Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК когато актът засяга правата на трети лица, породения от това спор се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата които се ползват от акт. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. В случая първоинстанционният съд е изменил нотариалният акт, с което не е допуснал нарушение на закона. Същият е приложил разпоредбата на чл. 537 ГПК. Ответниците са се поставили сами в положението на неудобство, като се снабдили с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение, като са изключили ищеца – въззиваем като собственик на ид. част от жилищната сграда. Поради това следва да понесат и евентуалните проблеми, които биха възникнали при вписване на нотариалния акт в имотния регистър, по отношение на техните ид. части.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски направени в настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 640 лева, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                          

 Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/18.01.2013г., постановено по гр. дело № 285/2012г., по описа на Г. районен съд.

 

ОСЪЖДА К.Х.П. с ЕГН **********, и Н.Н.П. с ЕГН ********** – двете от гр. С., ул. “Т.” № ., вх. ., ет. ., ап. . и К.Н.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и настоящ адрес: К. Х., ., . Х., ул. “З.” № 5, да заплатят солидарно на Т.К.К. с ЕГН **********,*** - направените разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 640 лева /шестстотин и четиридесет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението, пред ВКС.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.