Р Е Ш Е Н И Е

 

273                                                     05.07.2013г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на пети юни                                                          две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N  1186  по описа за 2013 година.

         

          Производството е образувано по въззивната жалба на адв. З.Й., като пълномощник на “Силмик” ЕООД с. Дъбово, общ.Мъглиж, обл. Стара Загора, против решение № 138 от 22.03.2013г., постановено по гр.д.№ 3036/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда “Силмик” ЕООД - с.Дъбово, обл.Стара Загора да заплати на П.Г.Г. следните суми: … лв. нетно трудово възнаграждение за м.11.2009г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за периода 01.12.2009г. до 20.11.2012г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; … лв. нетно трудово възнаграждение за м. 12.2009г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за периода 01.01.2010г. до 20.11.2012г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно трудово възнаграждение за м.01.2010 г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за   периода   01.01.2010г. до 20.11.2012г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно трудово възнаграждение за м.02.2010г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за периода 01.03.2010г. до   20.11.2012г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно трудово възнаграждение за м.03.2010г., ведно със законната лихва от 20.11.2012 г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за периода 01.04.2010 г. до   20.11.2012 г. като се отхвърля  иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно трудово възнаграждение за м.04.2010 г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за периода 01.05.2010г. до   20.11.2012 г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно трудово  възнаграждение  за м.05.2010 г.,  ведно  със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за   периода   01.06.2010г.   до 20.11.2012г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно трудово възнаграждение за м.06.2010 г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и … лв. лихва за забава за   периода   01.07.2010г.   до 20.11.2012г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно трудово възнаграждение за м.07.2010 г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за периода 01.08.2010г. до   20.11.2012г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно трудово възнаграждение за м.08.2010 г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за периода 01.09.2010г. до   20.11.2012г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно трудово възнаграждение за м.09.2010 г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за   периода   01.10.2010г.   до 20.11.2012г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; … лв. нетно трудово възнаграждение за м.10.2010г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за периода 01.11.2010г. до 20.11.2012г. като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно трудово възнаграждение за м. 11.2010 г., ведно със законната лихва от 20.11.2012г. до окончателното изплащане и …лв. лихва за забава за периода 01.12.2010г. до    20.11.2012г., като се отхвърля иска за трудово възнаграждение в частта до претендирания размер като неоснователен; …лв. нетно обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от 20.11.2012 г. до окончателното изплащане като се отхвърля иска в частта до претендирания размер като неоснователен, присъдени са разноски и държавна такса.

 

Въззивникът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и моли да бъде отменено. Счита, че решението на КРС, било постановено при неправилно тълкуване на законовите разпоредби и неправилно приложение на материалния закон. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се отмени решението и вместо него да се отхвърлят изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски.

 

Въззиваемата П.Г.Г., чрез пълномощника си адв. М.К., оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Счита, че обжалваното решение било правилно и законосъобразно и като такова следвало да бъде потвърдено. Становището на жалбоподателя било необосновано и не се подкрепяло от събраните по делото доказателства и факти. Излага подробни съображения в писмения отговор, които съдът е докладвал на страните. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано.

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявените искове са за трудово възнаграждение и лихва за забава, с правно основание чл.245 и чл.128 от КТ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.

 

Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение с ответника на основание сключен трудов договор за длъжността „управител селско стопанство”. На 16.11.2010 г. трудовия договор бил прекратен на основание чл.325 т.1 от КТ по взаимно съгласие. От 01.11.2009 г. било променено месечното трудово възнаграждение от … лв. на … лв., като за промяната не и било връчено допълнително споразумение. Твърди, че за периода 01.11.2009 г. до прекратяване на трудовия договор на 16.11.2010 г. не и било изплащано трудово възнаграждение, но работодателят и внасял осигуровки за този период. Многократно канила работодателя да и заплати трудовите възнаграждения, но заплатите не били платени. Твърди, че при прекратяването на трудовото правоотношение не и било изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2009 г. и 2010 г. по 20 дни за всяка година. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати трудови възнаграждение и лихва за забава подробно посочени в исковата молба,  за периода м. ноември 2009г. до м. октомври 2010г. по … лв. на месец, за м. ноември 2010г – …лв. , мораторна лихва в общ размер на … лв., подробно посочена по месеци,  обезщетение за 38 дни неползван платен годишен отпуск за 2009 и 2010 г. в размер на …лв., ведно със законната лихва върху сумите. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищцата имала сключен през м.12.2006 г. трудов договор за длъжността „управител селско стопанство”, прекратен през м.09.2009г.Едноличният собственик на капитала на дружеството - италиански гражданин упълномощил с пълномощно Г.Ф. - постоянно пребиваващ в България за водене на търговските работи, а пълномощникът Ф.упълномощил ищцата, с която живеел на съпружески начала с правата по първоначалното си пълномощно. Твърди, че от 15.12.2006 г. до 20.05.2009 г. ищцата управлявала дружеството веднъж като „управител селско стопанство” и го представлявала на основание пълномощно рег.№12131/15.12.2006 г. на Нотариус П.К.. Пред този период реално отговаряла за целия документо оборот - водене на търговски книжа, счетоводни записвания, трудови досиета. На 20.05.2009 г. собственика упълномощил ищцата с пълномощно с по-голям обем права да представлява дружеството и от м.05.2009 г. във ведомостите за заплати като управител стояло името й. Твърди, че през м.07.2009 г. пълномощното на ищцата било оттеглено, но ищцата продължила да го ползва до 05.01.2010г. , а на пълномощникът Ф. били предоставени по-голям обем права, вкл. да сключва трудови договори от името и за сметка на дружеството. С оттегляне на пълномощното на ищцата, последната била уведомена от едноличния собственик и управител, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.09.2009 г. За прекратяването било подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ на 01.09.2009 г. След уволнението пълномощникът Ф. заличил прекратяването на трудовия договор на ищцата и на 04.09.2009 г. уведомил за това НАП. Твърди, че след 01.09.2009 г. ищцата работила в дружеството без знанието на едноличния собственик и управител, а трудовото правоотношение било отново прекратено през м. 11.2010 г. на основание чл.325 ал.1 от КТ. Тъй като П.Г. се водила привидно на трудов договор от 01.09.2009 г. до 16.11.2010 г. без съгласието на едноличния собственик и управител и без реално да изпълнява трудовите си задължения, то трудовото правоотношение било недействително и прави възражение за недействителност на трудовото правоотношение за този период поради липса на съгласие на работодателя за заличаване прекратяването на трудовия договор, сключен на 08.12.2006 г. и прекратен от 01.09.2009г. Твърди, че след направени вътрешни инвентаризации и ревизии управителя Скаранелло установил, че липсват трудовите досиета на тримата служители-Фератти, ищцата и Иво Бояджиев, че ищцата редовно подписвала ведомостите за заплати до м.07.2009 г., в който било оттеглено пълномощното й и бил прекратен трудовия договор въпреки, че името й стояло като управител под ведомостите, престанала да се подписва в тях.След справка в счетоводната къща, обслужваща дружеството установил, че трудовите досиета на тримата служители били предадени на пълномощника Габриеле Феррати, но те не били върнати. Твърди, че без знанието на управителя от м. 11.2009 г. било увеличено трудовото възнаграждение на ищцата на …лв. През 2011 г. прекратили трудовия договор и с Г.Ф., който от 01.01.2010 г. се водел на трудов договор и било оттеглено пълномощното му. Установили, че през 2009 г. ищцата изтеглила от сметката на дружеството …лв. в брой, а извършила плащания в брой … лв. по насрещни документи и констатирали липси в размер на … лв. за които липсвали документи. Сумата липсвала и в касата на дружеството, поради което считат, че ищцата предварително получила трудово си възнаграждение. Твърди, че за процесия период, за който се претендира трудово възнаграждение ищцата не е работила в дружеството на длъжността „управител селско стопанство” тъй като направеното заличаване на уволнението й през м.09.2009 г. било без основание и след тази дата трудовото правоотношение било недействително. Поради това, че трудово правоотношение не съществувало, то на ищцата не се дължало и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

 

Безспорно е установено по делото, че ищцата е работила по трудов договор в ответното дружество -„Силмик” ЕООД на длъжността „управител селско стопанство”. От представените 19 бр. разплащателни ведомости за заплати от м.05.2009 г. до м.11.2010 г. е видно, че за периода м.05.2009 г.- м. 11.2010 г. на ищцата е начислявано ежемесечно трудово възнаграждение.  От м. юли 2009г., във ведомостта за заплати липсва подпис на ищцата за получаване на трудовото възнаграждение.  

От представеното пълномощно, с нотариална заверка, рег. № 4091/ 16.07.2009 г. на Нотариус Р.Б., с район РС-Казанлък е видно, че едноличният собственик на капитала и управител на „Силмик” ЕООД А.С. е упълномощил Г.Ф. да извършва като пълномощник от името и за сметка на дружеството конкретно изброени представителни права, сред които да представлява дружеството като работодател в трудовите отношения с персонала като сключва, изменява и прекратява трудови договори, и налага дисциплинарни и имуществени санкции на персонала по КТ, като съгласно вписана клауза пълномощното е за неопределен срок до писменото уведомяване за прекратяване. От представеното пълномощно, с нотариална заверка рег.№2867/20.05.2009 г. на Нотариус П.К. с район РС-Казанлък, се установява, че управителят на „Силмик” ЕООД А.С. е упълномощил П.Г. да извършва от негово име и за негова сметка в качеството му на управител, всякакви правни и фактически действия, свързани с предмета на дейност, като са изброени възможни действия, като съгласно вписана клауза пълномощното е генерално, за неопределен срок до писменото уведомяване за прекратяване. Със заявление с нотариална заверка рег.№4088/16.07.2009 г. на Нотариус Р.Б., едноличният собственик на капитала и управител на „Силмик” ЕООД А.С. е оттеглил и прекратил действието на пълномощно с рег.№ 2867/20.05.2009 г. на Нотариус П.К., издадено в полза на П.Г.Г.. С нотариално заверена декларация, рег.№3740/20.07.2010 г. на П.К., П.Г. е декларирала, че на 05.01.2010г. е предала лично на А.С. в качеството му на управител оригинала на пълномощното.

От представената справка от 31.01.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив се установява, че за периода м.11.2009г. - м.11.2010г. П.Г.Г. няма неотработени дни по месеци, осигурявана е от „Силмик” ЕООД и са внесени здравните и осигурителните й вноски съобразно начислен месечен облагаем доход.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е представила писмено заключение. От заключението на вещото лице се установява, че дължимите трудови възнаграждения за периода м.11.2009 г.-16.11.2010 г. са в общ нетен размер … лв., и не са изплатени на ищцата. Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за 37 дни неползван платен годишен отпуск е в нетен размер …лв. В с.з. вещото лице пояснява, че в счетоводството на дружеството са му били представени декларации обр.1 и обр.6 по КЗОО.

 

От показанията на св.Г.Ф. и св.Т.З., се установява, че през периода 2006 г. - 2010 г. ищцата е работила в ответното дружество, изпълнявайки различни дейности- събирала документи от ОСЗ-гр.Мъглиж и Фонд Земеделие-Стара Загора, подготвяла договори за аренда на земеделска земя, договори за наем, носила документи при нотариус, а при необходимост осигурявала явяването му в с.Дъбово, заверявала документи при нотариус при закупуване на земи, организирала сключването на договори, организирала и участвала в раздаването на рента, в товареното на зърно, участвала в организацията на работата на полето-пръскане, торене, оран, прибиране на реколтата, закупувала торове и резервни части за земеделската техника.Ищцата се явявала в различно време през делничните дни, ходела на масивите, а при прибирането на реколтата работила и през почивните дни.

         От показанията на св.С.В. се установява,  че през м.04.2009 г. счетоводната къща започнала да обслужва ответното дружество. Бил им предаден архива на ответника в т.ч. трудовите досиета, сред което било и това на ищцата. Установила, че П.Г. имала сключен трудов договор от 2004 г. Освен счетоводното обслужване подготвяли ведомостите за заплати, трудовите договори, заповедите за прекратяване на трудовите договори и допълнителните споразумения, които предавали на пълномощника, на когото предали трудовите досиета и документите за архив.Свидетелката сочи, че от Г. получила устна заповед за прекратяване на договора на П. през м. септември 2009г. и пак от него получила устна заповед за продължаване на договора и, и за оттегляне на известието за прекратяване.

 

Представен е договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от 16.02.2010 г., сключен между ДФ”Земеделие”гр.София и П.Г.Г..

 

Право на трудово възнаграждение има всеки работник или служител, който престира труд по трудово правоотношение. Ищцата е работила в ответното дружество на длъжността „управител селско стопанство” на основание сключен трудов договор. Възражението на ответника за недействителност на трудовия договор, поради липса на съгласие на работодателя за заличаване на прекратяването му на 01.09.2009г., съдът намира за неоснователно. Със сключването на трудовия договор между работника и работодателя се създава трудовото правоотношение и то съществува докато не настъпи нов юридически факт, обосноваващ прекратяването му. Трудовият договор може да бъде прекратен по волята на страните по него или с настъпването на определено юридическо събитие. Волеизявлението за прекратяване на трудовия договор, трябва да бъде направено в писмена форма, да е отправено до другата страна и да е надлежно връчено, за да може да получи и узнае волеизявлението, в противен случай договорът не се счита прекратен. В настоящия случай няма представени писмени доказателства /предизвестие, заповед/, изходящи от работодателя и удостоверяващи волеизявлението му за прекратяване на трудовия договор от 01.09.2009 г., както и такива, удостоверяващи достигнало писменото волеизявление от работодателя до ищцата за прекратяване. Обстоятелството, че по електронен път до ТД на НАП от упълномощено от работодателя лице е изпратена справка по чл.62 ал.З от КТ за прекратяване на трудовия договор, която е оттеглена в тридневен срок от него, не доказва валидно прекратяване на трудовия договор на ищцата. Предвид изложеното съдът приема, че трудовия договор на ищцата не е бил прекратен на 01.09.2009 г. и е продължил действието си. Ответникът навежда довод за привидност на трудовия договор поради това, че ищцата се е „водела” по трудово правоотношение от 01.09.2009 г. до 16.11.2010 г. без да изпълнява трудовите си задължения. От събраните по делото, непротиворечиви помежду си писмени и гласни доказателства съдът приема, че през процесния период ищцата е престирала труд, съобразно характера на работата, за която е бил сключен трудовият договор. От друга страна, евентуалното неизпълнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика би било основание за налагане на предвидените в КТ наказания, но не и основание за недействителност на трудовия договор. Разплащателните ведомости и подадените пред ТД на НАП декларации обр.1 и обр.6 от КЗОО са доказателства, съставени от упълномощено от работодателя лице и установяват по категоричен начин наличието на трудовоправоотношение между страните по делото.

 

Разпоредбата на чл.128 КТ регламентира основното задължение на работодателя да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, а чл.245 от КТ гарантира изплащането му. От заключението на ССЕ се установи, че в периода м. 11.2009 г.- м. 11.2010 г. на ищцата е начислявано трудово възнаграждение, чийто общ брутен размер е …лв., а нетен размер – …лв. Ответникът не представи доказателства, установяващи плащане на дължимите суми за трудови възнаграждения, поради което въззивната инстанция намира, че исковете са основателни и следва да бъдет уважени, съгласно установените размери в заключението на вещото лице. На основание чл.245 ал.2 КТ, трудовите възнаграждения се дължат заедно с лихва за забава за времето, от 1-во число на месеца, следващ отработения до датата на подаване на исковата молба 20.11.2012 г. Съгласно заключението на експертизата, общия размер на лихвата за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за претендиралия период е …лв. Ето защо, съдът намира, че обективно съединените искове за  лихва за забава са основателни и следва да бъдат уважени в претендираните от ищцата размери.

 

Правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ, правото на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск е пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Разпоредбата на чл.155 ал.1 от КТ предвижда правото на работник или служител на платен годишен отпуск, а ал.4 на чл.155 от КТ гарантира минималния му размер - 20 дни. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 16.11.2010 г. Според заключението на вещото лице, ищцата има право на 37 дни платен годишен отпуск за 2009 г. и 2010 г. По делото няма писмени доказателства, удостоверяващи ползване на разрешен от работодателя отпуск, поради което съдът приема, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение неползвания платен годишен отпуск на ищцата за 2009 и 2010 г. е 37 дни. Дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2009 г. и 2010 г., съгласно заключението на съдебно - икономическата експертиза е в нетен размер … лв., която сума се дължи, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

 

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че игнорирал част от свидетелските показания на св. Ф. и св. В., и представения по делото договор по програма “Млад Фермер”. Показанията на разпитаните по делото свидетели са ценени в частта им, в която установяват изпълнението на задълженията по трудовия договор на ищцата, доколкото са в съответствие с представените писмени доказателства. Събраните гласни доказателства на св. В., З. и Ф. установяват, че ищцата реално е изпълнявала задълженията си по трудовото правоотношение, какви фунции е изпълнявала, какво работно време е имала и тн. Участието на ищцата в програмата “Млад фермер” и сключването на договор с ДФ “Земеделие” гр.София за отпускане на финансова помощ от 16.02.2010г. не изключват наличието на трудово правоотношение. Дори ищцата да е декларирала неверни обстоятелства пред ДФ “Земеделие” или да не е отговаряла на условията за отпускане на финансова помощ по тази програма, тези обстоятелства не могат да доведат до прекратяване на трудовото правоотношение или до неговата невалидност. В този смисъл, посочения по – горе договор, сключен между ищцата и ДФ “Земеделие” на 16.02.2010г. е неотносим към предмета на делото.

Твърденията на свидетеля Ф., че П. се оттеглила в края на 2009г. или в началото на 2010г. за да участва в програмата “Млад фермер”, не се подкрепят от представените по делото писмени доказателства, установяващи наличието на трудов договор на ищцата за този период. Участието на ищцата в програмата “Млад фермер” не е обстоятелство, което автоматично да прекратява съществуващото трудово правоотношение. За прекратяването му е необходимо да са налице писмени доказателства, каквито не са представени от ответника.  Не на последно място, дори да е налице злоупотреба с право от страна на пълномощника на ответника Ф., както се твърди във въззивната жалба, във връзка с трудовите отношения на ищцата, това обстотяелство не води автоматично до невалидност на трудовото правоотношение на ищцата и следва да се установява в друго производство.  

 

Предвид изложеното, въззивната инстация намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му  част е правилно и законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата, следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на … лв.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение  № 138 от 22.03.2013г., постановено по гр.д.№ 3036/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ОСЪЖДАСилмик” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Дъбово, обл.Стара Загора, ул.9-ти септември № 3 да заплати на П.Г.Г., с ЕГН-********** *** № …, вх…, ет…, ап….сумата от …/…/лева, представляващи направените по делото разноски.

 

          Решението не подлежи на обжалване.

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: