Р Е Ш Е Н И Е

 

274                            05.07.2013 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети юни                                                        две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА                                        

         РУМЯНА ТИХОЛОВА

       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор……………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1188 по описа за 2013 година.

         

          Производството е образувано по въззивната жалба на А.Г.Г. против решение № 413 от 01.04.2013г., постановено по гр.д.№ 6551/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят предявените от А.Г.Г. *** искове за признаване за установено по отношение на „ Термис” ООД съществуването на вземанията на А.Г.Г. за следните суми: … лв. - неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2010 г. и 170,75 лв. - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.09.2012 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № 3360/27.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5065/2012 г. по описа на Районен съд -Стара Загора, като неоснователни; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението е неправилно поради нарушение на закона. Излага съображения във въззивната си жалба и моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на Старозагорския районен съд и да се уважи изцяло иска.

 

Въззиваемият „Термис” ООД- гр. Стара Загора, чрез пълномощника си  адв. Д.Ш. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение било правилно и законосъобразно и като такова следвало да бъде потвърдено. Излага съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 128, т. 2 КТ и с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 224, ал.1 КТ.

Ищецът А.Г.Г. твърди в исковата си молба, че работил в ответното дружество като „машинен монтьор” по трудов договор. Задълженията си изпълнявал съвестно, но останали неизплатени трудово  възнаграждение за м.юли 2010 г. в размер на …лв. и обезщетение по чл.224 КТ в размер на …лв. Подал заявление по чл.410 ГПК в РС - Стара Загора, по което било образувано ч.гр.д.№ 5065/2012 г. След издаване на заповед за изпълнение № 3360/27.09.2012 г. ответникът възразил. Моли да се да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на А.Г.Г. за сумата … лв., включваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2010 г. в размер на … лв. и обезщетение по чл.224 КТ в размер на …лв., ведно със законната лихва от 25.09.2012 г. до изплащане на вземането. Ответникът „Термис” ООД, гр.Стара Загора взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва, както по основание, така и по размер. Твърди, че ищецът получил изцяло полагащите му се суми  за трудово възнаграждение за месец юли 2010 година и обезщетение за неползван отпуск, затова моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

 

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 5065/2012 г. по описа на Районен съд -Стара Загора, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата …лв., включваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юли 2010 г. в размер на … лв. и обезщетение по чл.224 КТ в размер на … лв., ведно със законната лихва от 25.09.2012 г. до изплащане на вземането. Издадена е заповед за изпълнение за тези суми, срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

 

Страните не спорят, че ищецът е работил при ответника на длъжност “машинен монтьор”, считано от 18.03.2008г. Със заповед № 7/21.07.2010г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, т.1 КТ, считано от 21.07.2010 г.

Представено е извлечение от ведомост за заплати за м.юли 2010 г., в която е отразено, че на ищеца е изплатена сума от 365,26 лв., включваща трудовото му възнаграждение за м.юли 2010 г. и обезщетение за неизползван годишен платен отпуск за 7 дена, като във ведомостта е положен подпис от името на работника.

 

По искане на ищеца е открито производство по оспорване истинността на горепосочената ведомост в частта относно автентичността на положения  подпис. От заключението на назначената по делото съдебно - почеркова експертиза, се установява, че подписът във ведомост за заплати за м.юли 2010г. вероятно е изпълнен от А.Г.Г.. В заключението е посочено, че не може с категоричност да се отговори на поставения въпрос поради липсата на достатъчно идентификационни признаци в изследвания подпис. Според вещото лице обаче съвпаденията в общите и частни признаци са достатъчни за направата на горепосочения извод с вероятност.

 

От заключението на назначената съдебно - икономическа експертиза се установява, че нетното трудово възнаграждение на ищеца за м. юли 2010 г. възлиза на … лева, а обезщетението по чл. 224 КТ за 7 дена е в размер на …лева, както и че тези две суми са изплатени на ищеца от ответника на 09.09.2010 г. по касов път.

 

Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

 

По делото безспорно се установи, че ищецът е изпълнил задължението си за полагане на труд през претендирания месец юли 2010 г. и че при прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 21.07.2010г. същият не е използвал платения си годишен отпуск изцяло и има 7 дни, за които работодателят дължи обезщетение.

 

Съдът, обаче намира, че работодателят е изпълнил задължението си за заплащане на претендираните от ищеца суми. Това обстоятелство се установява от представената по делото ведомост за заплати за месец юли 2010 г. и от заключението на вещото лице по СИЕ.

Наистина, работникът оспори автентичността на подписа си в представената ведомост за заплати за 2010г., но негова е доказателствената тежест да установи, че подписът върху оспорения документ не е положен от него. В този смисъл въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Ищецът не установи, че подписът във ведомостта за заплати за 2010г. не е положен от него.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че ищецът оспорил ведомостта за заплати и назначената графологична експертиза, не можала да каже със сигурност дали положения подпис бил негов. В случая, тъй като се оспорва истинността на частен документ, който носи подписа на оспорилата го страна, тежестта да докаже оспорването е на ищеца, а не на ответника. При това положение, с оглед на установеното от СПЕ не може да се направи извод за наличие на твърдяното от ищеца обстоятелство, че положения срещу името му подпис във ведомостта за заплати на ответника за 2010г. не е негов.

 

Соченото от въззивника обстоятелство, че Инспекцията на труда при извършена проверка на ответното дружество, установила, че не му било платено възнаграждението за м. юли и обезщетението за неползван отпуск, не е доказателство в подкрепа на претенцията му, още повече, че такова писмено доказателство не е представено по делото. Дори да е налице, обаче такова установяване на Инспекцията по труда, то е било актуално към конкретна дата. Плащането на задължението на работодателя би могло да е извършено след тази дата. 

Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Обжалваното решение на Старозагорския районен съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Доколкото по делото няма искане за присъждане на разноски от страна на представителя на въззиваемия, нито доказателства за извършване на такива, разноски не следва да се присъждат.

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 413 от 01.04.2013г., постановено по гр.д.№ 6551/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

   Решението не подлежи на обжалване.

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: