Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 275  ………………… 05.07.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На пети юни…………...………………………………………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1189…по описа за 2013……………….година.

 

        Обжалвано е решение № 223 от 21.02.2013 г., постановено по гр.дело № 1758/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което е допусната съдебна делба между М.Х.С. и В.Д.В. при квоти по 1/2 ид.част за всеки от тях по отношение на следните движими вещи: спалня „Диана”, включваща чамова спалня и четирикрилен гардероб; детско обзавеждане „Доби”, включващо 2 броя единични легла, бюро, секция с гардероб; кафява холна секция, които вещи се намират във владение на В.Д.В. и монитор с марка „LG”, която вещ се намира във владение на М.Х.С.. В останалата част предявеният иск е отхвърлен.

 

        Въззивницата М.Х.С., чрез пълномощника си по делото адв.К.А., счита, че решението в частта, с която не се допуска делба на движимите вещи, посочени в исковата молба, е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Моли същото в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде уважена предявената от нея претенция. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззивникът В.Д.В. е подал на основание чл.263, ал.2 ГПК насрещна въззивна жалба против решението в частта, с която не е допусната делба на вещите, посочени в молбата му по чл.341, ал.2 ГПК. Моли същото в тази му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде допусната делба на тези вещи, като се посочи, че те се държат от ищцата. Подробните съображения, изложени в насрещната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, намери за установено следното:

        Пред районния съд е предявен е иск за делба на движими вещи, съпружеска имуществена общност. Ищцата М.Х.С. твърди в исковата си молба, че с ответника са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с влязло в сила решение № 3/14.02.2008 г., постановено по гр.дело № 1558/2007 г. на Районен съд гр.Стара Загора. Твърди, че по време на брака си с ответника придобили различни движими вещи, както и че направили множество подобрения в семейното жилище, което било собственост на ответника. Движимите вещи, останали в семейното жилище при ответника били следните: телевизор „Фунай 1400 А”; телевизор „Краун”; аудио система „Айва”; детско обзавеждане „Доби”, включващо 2 броя единични легла, бюро, секция с гардероб; автоматична пералня „Силтал”; хладилник с фризер „Кьортинг”; обзавеждане в хола, включващо тъмно кафява холна секция, канапе „Хавана” и камина; СD радиокасетофон „Родастар”; обзавеждане   в  спалнята  „Диана”,   включващо  чамова  спалня с нощни шкафчета, скрин и четирикрилен гардероб с огледала. Въпреки желанието си да поделят доброволно тези вещи, не могли да постигнат съгласие. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба описаните по- горе вещи при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях. Ответникът в отговора си по чл.131 ГПК признава, че следните вещи, посочени в исковата молба, са придобити по време на брака им с ищцата: телевизор „Фунай 1400 А”, но същият се намирал у ищцата; аудио система „Айва”, намираща се също у ищцата; автоматична пералня „Силтал”, находяща се при ищцата; канапе  „Хавана” и камина, които също било при ищцата; спалня „Диана”, включваща чамова спалня с нощни шкафчета, скрин и четирикрилен гардероб, от които нощните шкафчета, скрина и матраците се намирали у ищцата, а чамовата спалня и четирикрилния гардероб били при него;   детско обзавеждане „Доби”, включващо 2 броя единични легла, бюро, секция с гардероб, които се намирали при него; кафява холна секция- също се намирала при него. За тези вещи следвало да се допусне делбата при равни дялове. Ответникът твърди, че не са придобивали по време на брака си следните вещи, описани в исковата молба: телевизор „Краун” и хладилник с фризер „Кьортинг”. СD радио­касетофона „Родастар” бил аксесоар към лек автомобил „Ауди 80” с ДК № СТ 3339 АВ, който били продали заедно с ищцата преди прекратяване на брака им, още повече, че касетофонът бил собственост на баща му, за което представя писмени доказателства. С определение от 30.05.2012 г. по искане на ответника в делбената маса са включени и следните движими вещи: микровълнова фурна „Мулинекс”; печка „Раховец”- фурна с два котлона; холна маса- масив, цвят венге; кухненски столове- 4 броя, тръбни; еднолицеви матраци- 2 броя, размер 190/80 см.; компютър марка LG с монитор LG.

 

        По делото е безспорно, а се установява и от приложеното гр.дело №   1558/2007 г.  на Районен съд гр.Стара Загора, че страните са бивши съпрузи. Бракът им е бил прекратен с решение № 3/14.02.2008 г., постановено по  това дело, влязло в законна сила на 04.07.2008 г.

 

        Доказването на съсобствеността върху движими вещи става свободно с всички доказателства по общите правила. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал. 1, изр.2- ро ГПК, когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.

        Безспорно установено по делото е, че семейна имуществена общност представляват следните движими вещи: телевизор „Фунай 1400 А”, аудио система „Айва”; детско обзавеждане „Доби”, включващо 2 броя единични легла, бюро, секция с гардероб; автоматична пералня „Силтал”; кафява холна секция, канапе „Хавана” и камина; спалня „Диана”, включваща чамова спалня, с нощни шкафчета, скрин и четирикрилен гардероб. По отношение на вещите:  спалня „Диана”, включваща чамова спалня и четирикрилен гардероб; детско обзавеждане „Доби”, включващо 2 броя единични легла, бюро, секция с гардероб и кафява холна секция е установено, че се намират при ответника. Монитор с марка LG се намира при ищцата. По отношение на останалите вещи- СИО е спорен въпроса кой от съделителите ги държи. Спорно е също така дали останалите вещи, посочени в исковата молба и в молбата на ответника по чл.341, ал.2 ГПК, са били семейно имущество и къде се намират в момента.

 

        По въззивната жалба на М.Х.С.:

 

        По делото са представени писмени доказателства- фактури, гаранционна карта, договор, и са изслушани свидетелски показания. Така свидетелите Д.К.Д., П.Д.П. и Л.В.В. установяват, че през 2010 г. в семейното жилище на страните живеела ищцата. Според свидетелите Добрев и Пенев, през месец януари 2011 г. заедно с ответника отишли в апартамента, който бил семейно жилище на страните и видели, че в хола липсват камината, дивана, масата, аудио системата и килима. От спалнята липсвали матраците, нощните шкафчета и скрина. От детската липсвал компютъра, но мебелите били там. Липсвала пералнята от мокрото помещение, както и плетения диван, микровълнова фурна, печка „Раховец". Свидетелката В. - дъщеря на страните,  твърди, че за първи път с майка си се изнесли от семейното жилище на страните през 2006 г. Върнали се да живеят там през 2009 г. и се изнесли за втори път на 30.12.2010 г. Твърди, че когато се върнали през 2009 г. от апартамента липсвали дивани, маси, уреди. Твърди, че детското обзавеждане било в апартамента, както и секцията в хола, но те нямали достъп до тези стаи. Заявява, че при изнасянето си през 2010 г. с майка й не са взели никакви вещи от апартамента, освен компютър с марка „ДЕО” и монитор с марка LG. От преценката на тези показания, в които съдът няма основания да се съмнява, обаче не може да се направи извод, че към момента процесните движими вещи съществуват и кой от съделителите ги държи.

 

        С оглед на събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че за претендираните вещи, посочени в жалбата на М.С., не се установява конкретно за всяка една от тях да са налични и от кого се държат в момента. При това положение, предявеният иск за делба на тези вещи: телевизор „Фунай 1400 А”, телевизор „Краун”; аудио система „Айва”; автоматична пералня „Силтал”; хладилник с фризер „Кьортинг”; канапе  „Хавана”; камина; СD радиокасетофон „ Родастар”; нощни шкафчета и скрин, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        По отношение насрещната въззивна жалба на В.Д.В.: Въззивният съд констатира, че тази жалба е просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Преписът от въззивната жалба на М.Х.С. е връчен чрез на пълномощника на В.Д.В. на 25.03.2013 г./понеделник/ и двуседмичният срок за подаване на насрещна въззивна жалба по чл.263, ал.1 ГПК е изтекъл на 08.04.2013 г. /понеделник/. Насрещната въззивна жалба е подадена на 09.04.2013 г. /вторник/ в 13.30 часа. Следва производството по делото в тази му част да бъде прекратено.

       

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                             Р     Е     Ш     И   :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 223 от 21.02.2013 г., постановено по гр.дело № 1758/2012 г. на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част.

 

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната въззивна жалба, подадена от В.Д.В. против решение № 223 от 21.02.2013 г., постановено по гр.дело № 1758/2012 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на движими вещи, посочени в молбата му по чл.341, ал.2 ГПК, като просрочена и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК, а в прекратителната му част- с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.