Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 292        16.07.2013 г. Година 2013             Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети юни                                                                Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1190 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано в законоустановения срок по постъпилата въззивна жалба на “Б. – К” АД гр. К., представлявано от Г.Х. Г. и чрез процесуалния им представител адв. Е.Н.П., С. и П. – Адвокатско дружество, против Решение № 99/28.02.2013г. на Казанлъшкия районен съд, с което е осъден да заплати на  Г.И.К. сумата 2 325.77 лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение от месец януари 2012г. до м. септември 2012г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.11.2012г., до окончателното изплащане на сумата, над размера от 1 839.66 лева – представляващи действителния размер на неизплатените трудови възнаграждение за посочения период, както и в частта, с която са осъдени да заплатят направените поделото съдебни и деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Считат, че постановеното решение противоречи на материалния и процесуалния закон, необосновано е и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Подробни съображения са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя.

 

Считат постановеното първоинстанционно решение на Казанлъшкия районен съд за неправилно и молят същото да бъде изменено  и в частта му, относно присъдените с решението разноски в полза на ищеца и на РС-К. съобразно отхвърлената част от исковете, както и съобразно частта от исковете, производството по които е било прекратено, поради оттеглянето им пред РС-К..

 

Молят да бъдат приети като доказателства относно това, че “Б. – К” АД гр. К. е платило дължимия данък върху доходите и дължимите задължителни осигурителни вноски, включително тези отчислени и удържани от възнаграждението на Г.И.К. за периода – 01.01.2012г. – 30.09.2012г., включително приложените към жалбата документи, а именно: акт за прихващане или възстановяване № 1202479/06.12.2012г., акт за прихващане или възстановяване № 1202821/08.01.2013г., акт за прихващане или възстановяване № 1300118/06.02.2013г. и справка за извършени плащания, преведени по сметка на НАП и погасени задължения с тях за периода от 01.01.2012г. до 31.03.2012г., както и 21 броя вноски бележки.

 

Съдът счита, че следва да бъдат приети представените документи като писмени доказателства по делото, тъй като със същите ще бъдат установени и доказани фактите, счетени за релевантни от съда едва в решението му, посредством уважаването на исковете  за суми, тъй като първоинстанционният съд не е указал на ответника, че са налице релевантни факти, относно които той не сочи доказателства, поради което на ответника не е дадена възможност да организира защитата си и да представи съответните доказателства в първоинстанционното производство. Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба и отменено частично постановеното решение от Старозагорския районен съд в обжалваната му част като неправилно и необосновано. Претендират за присъждане на направените разноски във въззивната инстанция

 

            В законоустановеният срок не е постъпил писмен отговор. 

 

           Въззивникът рудник “Б.-К” АД - гр. К., редовно и своевременно призовани, не изпращат процесуалния си представител.

 

          Въззиваемият Г.И.К., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

 

         

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.128, ал.1, във връзка с чл.242 от КТ и във връзка с чл.221, ал.1 от КТ

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Не е спорно между страните, че между същите е съществувало трудово правоотношение, по силата на което въззиваемият е изпълнявал длъжността „монтьор-текстилно оборудване" в дружеството-въззиваем. На датата 01.10.2012г., въззиваемият Г.К. е уведомил писмено работодателя си, че желае да бъде освободен на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, като на молбата е поставена резолюция “да” от длъжностното лице Кавлаков.

 

Видно от мотивите на атакуваното съдебно решение съдът е присъдил в полза на ищеца „брутния размер" на неизплатеното му възнаграждение за посочените месеци. Съдът е постановил решението в противоречие с приетото по делото и неоспорено от страните заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице е посочило, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за всеки един от посочените месеци е разликата между начисленото по ведомостта брутно възнаграждение, съответно намалено с размера на удръжките, които работодателят следва да внесе за дължимия от работника данък върху общия доход и осигурителните вноски, както и в противоречие с представените от ответника с отговора на исковата молба и приети като доказателства по делото писмени документи. В тази насока видно от същото заключение прието като доказателство от първоинстанционния съд и неоспорено от страните по делото, съгласно ведомост за заплати за м. януари 2012г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 599.05 лв. След отразяване на всички задължителни удръжки /лични осигурителни вноски и ДОД в размер на 122.87 лв./ чистата сума за получаване е 476.18 лева.

На 16.03.2012г. с платежно нареждане за масово плащане и списък към него на Г.И.К. е преведена сумата 285.71 лв. Разликата 476.18 – 285.71 лв = 190.47 лв. е дължима от ответника на ищеца.

Съгласно ведомост за заплати за м. февруари 2012г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 690.00 лв. След отразяване на всички задължителни удръжки /лични осигурителни вноски и ДОД в размер на 149.11 лв./ чистата сума за получаване за месеца е 540.89 лева.

На 30.03.2012г. с платежно нареждане за масово плащане и списък към него на Г.И.К. е преведена сумата 324.53 лв. Разликата 540.89 лв. – 324.53 лв. = 216.36 лв. е дължима от ответника на ищеца.

 

Същото се отнася и за другите процесни месеци, а именно: м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август и м. септември 2012г. като от същото заключение е видно, че за всички трудови възнаграждения на ищеца са отразени всички задължителни удръжки – лични осигурителни вноски и ДОД.

 

Никоя от страните не е правила доводи за или против присъждането на „брутен" размер на възнаграждението включващ и сумите, които работодателят дължи не на работника, а на бюджета и осигурителните фондове. Въпросите свързани с отчисляването и внасянето на дължимите суми за данъци и осигурителни вноски не са стояли по делото, не се третирал от доклада на съда и съответно страните не са навеждали изрични доводи, по този въпрос, нито са ангажирали нарочни доказателства.

 

В действителност дължимите данък общ доход и задължителни осигурителни вноски са не само отчислени от брутния размер на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, включително и на Г.И.К. за периода от м.01.2012г. до м.09.2012г. но са изцяло и реално внесени и за процесния период и работодателят „Б.- К" АД няма задължения към държавата за заплащане на данък върху доходите на физическите лица и осигурителни вноски.

 

Посоченото обстоятелство се установява от приложените към жалбата писмени документи, приети като доказателства от въззивния съд, в настоящото въззивното производство, а именно: Акт за прихващане или възстановяване № 1202479/06.12.2012г., Акт за прихващане или възстановяване № 1202821/08.01.2013г., Акт за прихващане или възстановяване № 1300318/06.02.2013г. и Справка за извършени плащания, преведени по сметка на НАП и погасени задължения с тях за период от 01.01.201З г. до 12.03.201З г. - относно погасените чрез плащане и прихващане дължими суми за данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски за периода от 01.01.2012г. до 31.03.2012г., както и 21 броя вносни бележки - относно изплащане на дължимите данък общ доход и задължителни осигурителни вноски за периода от 01.04.2012г. до 01.09.2012г. до 20.09.2012г.

В тази връзка въззивният съд счита, че следва да бъдат присъдени чистите суми за трудови възнаграждения на въззиваемия с оглед удържаните и внесени в държавния бюджет осигуровки и ДОД. Изцяло в потвърждение на това е заключението на вещото лице, от което е видно, че дължимите от ответника на ищеца суми за неизплатените трудови възнаграждения за процесния период са дадени в заключителната таблица с удържаните суми за осигуровки и ДОД  /раздел V от заключението/.

 

Постановеното от съда решение в обжалваната му част противоречи и на материалния закон и поради следните съображения:

 

Съгласно чл. 42. ал.4 от ЗДДФЛ и чл.6 от КСО работодателят има задължение да удържа дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски от трудовото му възнаграждение, както и да внесе удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на държавата. Съгласно чл.272, ал.1, т.З и т.4 от КТ работодателят е задължен да направи тези удръжки без съгласието и независимо от желанието на работника или служителя. Удръжките, които работодателят следва да направи не са дължими на работника като трудово възнаграждение по смисъла на чл.128 от КГ. Те са публичноправно задължение към държавата и следователно размерът им се приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение, поради което размера на дължимото възнаграждение на работника или служителя или чистата сума за получаване се явява разликата между брутното му трудово възнаграждение и удръжките, които работодателят следва да внесе за дължимия от работника или служителя данък – ДОД и осигурителните вноски. Според чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ данъкът по ал. 4 се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Съобразно ал.9 данъкът по ал. 1 - 8 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66.

Не така обаче стои въпросът за дължимия данък върху присъденото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. Съобразно същата разпоредба на КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2,3 и 3а от КТ – работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Налага се извода, че дължимото обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, а не на “чистото такова”  с направените от него удръжки. Освен това, не са налице данни по делото да са внасяни от работодателя удръжки за обезщетението на работника за осигурителни вноски и ДОД, още повече, че за първи път това обезщетение се присъжда и подлежи на заплащане след решението на първоинстанционния съд. В тази му част решението на първоинстанционния съд относно присъденото обезщетение по чл. 221, ал. 1 о т КТ се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.

 

          Във връзка с искането на въззивника да бъде изменено решението на РС-К.  и в частта му от исковете производството по които е било прекратено поради оттеглянето им пред РС-К. въззивният съд намира, че с молба от 06.02.2013г. /л. 54 от първоинстанционното дело/ въззиваемия К. е поискал от първоинстанционния съд да бъде намален размера на предявените от него искове, както следва: 1/. за иска по чл. 128 от КТ размера се намалява до 2 325.77 лева и 2/. по иска с правно основание чл. 221 от КТ, същият се намалява и да се счита предявен в размер на 690 лв. С молба вх. № 2098/18.02.2013г. въззивника по принцип не е възразил срещу намаляването на иска, но отново е поискал да им бъдат присъдени разноски съобразно частта в която производството по делото е следвало да бъде прекратено. В тази насока въззивният съд намира, че със съответното определение от 20.02.2013г. РС-К. е допуснал намаление в цената на предявените обективно комулативно съединени искове именно съобразно горецитираната писмена молба на въззиваемия К. – т. 1 и т.2 от същата и не се е наложило производството по делото да бъде прекратявано по какъвто и да е начин в тази му част, като правилно и мотивирано първостепенният съд е постановил, че това определение не подлежи на обжалване. В тази връзка не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на разноски, тъй като не е налице прекратяване на производството в никоя негова част, а е допуснато само намаление на иска по изрично писмено искане на ищеца – въззиваем.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззиваемият Г.И.К. следва да бъде осъден да заплати на въззивника  “Б.-К” АД направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 71.52 лв., представляващи внесената от въззивника държавна такса за въззивно обжалване.

 

          На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000 лева, а именно 3 198.00 лв.

 

 

         Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТМЕНЯ отчасти решение № 99/28.02.2013г., постановено по гр. д № 2909/28.02.2013 год. по описа на К. районен съд, в частта му, с която същият съд е осъдил “Б.-К” АД с ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. “Ц.” № ., представлявано от Г.Х. Г., да заплати на  Г.И.К. с ЕГН **********,***, сумата 2 325.77 лева /две хиляди триста двадесет и пет лева и 77 стотинки/, представляващи неизплатено трудово възнаграждение от месец януари 2012г. до м. септември 2012г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.11.2012г., до окончателното изплащане на сумата, над размера от 1 839.66 лева /хиляда осемстотин тридесет и девет лева и 66 ст./, представляващи чистия действителен размер на неизплатените трудови възнаграждения след приспадане на дължимите удръжки за периода от януари 2012г. до м. септември 2012г.,, както и в частта му, с която са осъдени да заплатят направените по делото съдебни и деловодни разноски в полза на ищеца Г.И.К. с посочени по горе данни, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на   Г.И.К. с ЕГН **********,***, против “Б.-К” АД с ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: : гр. К., ул. “Ц.” №, представлявано от Г.Х. Г. в частта му над размера от 1 839.66 лева /хиляда осемстотин тридесет и девет лева и 66 ст./, до присъдения размер от 2 325.77 лева /две хиляди триста двадесет и пет лева и 77 стотинки/, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец януари 2012г. до м. септември 2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2013г., до окончателното изплащане на сумата, претендирана върху отхвърлената част от главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН в тази му част.

 

ОСЪЖДА  “Б.-К” АД с ЕИК………., със седалище и адрес на управление: : гр. К., ул. “Ц.” №, представлявано от Г.Х. Г. да заплати на Г.И.К. с ЕГН **********,***, сумата от 553 /петстотин петдесет и три/лева, представляваща направените от последния разноски по делото, съразмерно уважената част на исковете.

 

ОСЪЖДА  “Б.-К” АД с ЕИК ……., съд седалище и адрес на управление: : гр. К., ул. “Ц.” № 46, представлявано от Г.Х. Г. да заплати  по сметка на К. районен съд сумата от 134.10 лева /сто тридесет и четири лева и 10 ст./лева, съразмерно уважената част от исковете, и държавна такса в размер на 5 лв., при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

 ОСЪЖДА Г.И.К. с ЕГН **********,***, да заплати на “Б.-К” АД с ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: : гр. К., ул. “Ц.” №, представлявано от Г.Х. Г. сумата от 71.52 лева /седемдесет и един лв. и 52 ст./ лева, представляваща направените от въззивника разноски пред въззивната инстанция.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99/28.02.2013г. по гр. дело № 2909/2013 год. по описа на К.районен съд в останалата му част.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                      2.