Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 269                                 04.07.2013 Година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 05 юни …………………………………………………………….2013 година

В открито заседание в следния състав:

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: ……………………П.В.…………………………..

Като разгледа докладваното от съдия …………………ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1192 по описа за 2013 г.,за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на М.Д.К. чрез пълномощника й адв.Ф.Г. против решение № 297 от 08.03.2013г., постановено по гр.дело № 5267/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Въззивницата М.Д.К. е останала недоволна от така постановеното решение, поради което го обжалва в срок като неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с. з. Моли да бъде отменено изцяло решението на Старозагорския районен съд и да й се присъдят направените разноски по делото. Възразява по отношение на разноските за адвокатска защита на другата страна, като заявява, че счита, че са прекомерно високи спрямо действителната правна дейност, осъществена от процесуалния представител. Претендира да й бъдат присъдени  направените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата М.Т.Д. моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. По отношение на искането за намаляване на разноските счита, че е неоснователно. За настоящата инстанция не претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

 

По делото е установено, че на 31.07.2009г. ищцата М.Т.Д. /въззиваема в настоящото производство/ е продала на дъщеря си М.-Г.Д.К. /въззивник в настоящото производство/ собствения си недвижим имот, а именно: апартамент № …, със застроена площ от 64.68 кв.метра, находящ се в град Стара Загора, бул. … № …, вх…., на … етаж, състоящ се от кухня, дневна, спалня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2, с площ от 1,70 кв.м. и заедно с 1,028 % ид.части от общите части на сградата и съответното право на строеж, който апартамент по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-1 / 07.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.509.4575.1.55, при граници на апартамента: на същия етаж - обект 68850.509.4575.133 и обект 68850.509.4575.1,56; под обекта: 68850.509.4575.1.52 и над обекта - 68850.509.4575.1.58. Това е видно от приложения по делото  нотариален акт №…, том …, рег. № …, дело № …г. на нотариус рег.№ 402 и район на действие - РС -Стара Загора. Видно от съдържанието на този нотариален акт прехвърлителката е запазила правото си да ползва безвъзмездно целия апартамент, докато е жива.

За изясняване обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани свидетели. От показанията на свидетелите Л.С., А.С. и Б.Д. се установява, че ищцата, ответницата и двете малолетни деца на ответницата живеят заедно в гореописаното жилище, че отношенията между тях са силно обтегнати, че често се карат, като караниците прерастват и във физически сблъсъци, че живеят в отделни стаи, като всяка си заключва стаята, поради нетърпимостта помежду им.  Конфликтите между страните се установяват и от представеното по делото писмо (справка) от РУП - Стара Загора за подадени жалби от ищцата против ответницата във връзка с осъществяван психически и физически тормоз.

Пред настоящата инстанция бе представено и прието като доказателства по делото и писмо рег.№ 10776 от 12.05.2013г. на ОД на МВР гр.Стара Загора Второ РУ”Полиция”, от което е видно, че при тях има подадени две жалби от М.Т.Д. срещу М.–Г.Д.К., като същите били архивирани, тъй като не са установени данни за извършено престъпление. Въззивният съд намира, че това писмо е допустимо доказателство, но същите установява, факти и обстоятелства извън предмета на настоящия спор, поради което намира същото за неотносимо и не следва да бъде обсъждано с доказателствата по делото.

Предмет на настоящото производство е правото на ползване на ищцата, което право е ограничено вещно право и включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Това право включва в своето съдържание две основни правомощия: да се владее чуждата вещ и да се ползва, включително да се получават добивите от нея. В тази случай  собственика на вещта има задължението да предаде владението на ползвателя, както и да съдейства за защита на правото на ползване. Правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок, както и с погиването на вещта, и ако не се упражнява в продължение на пет години. При нарушаване правото на ползване от собственика или от трето лице ползвателят може да се защити по съдебен ред чрез исковете за защита на правото на собственост.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение  е правилно и законосъобразно. В случая безспорно е установено, че ищцата е запазила правото си на ползване върху целия процесен имот до края на живота си. Установено е, че ответницата е негов собственик, както и че същата заедно с двете си непълнолетни деца живеят в процесния апартамент. От този факт следва извода, че тя препятства ищцата да реализира в пълен обем правото си на ползване на целия имот. Действително ответницата е собственик на имота, а собствеността е вещно право от категорията на абсолютните, защитено от Конституцията на РБългария и от Закона за собствеността, в каквато насока са доводите на процесуалния й представител. Когато обаче собственикът учреди право на ползване върху имота на едно трето лице или ограниченото вещно право на ползване е запазено за бившия собственик (в каквато хипотеза попада настоящия случай), то тогава собственикът се лишава от всякаква възможност да ползва вещта. Следователно собственикът на вещата е задължен да осигури ползването му безпрепятствено, без това да може да се третира като ограничение на правото на собственост.

В случая е налице категорично нежелание на ищцата да живее съвместно с ответницата в процесния апартамент поради изострени лични отношения помежду им. Без значение е коя от двете е виновна за конфликтите. Без значение е и това, че ответницата е самотна майка с две деца и че няма къде да отиде. Затова и правилно районният съд не е обсъждал доводите на процесуалния представител на ответницата в тази насока.  Достатъчно за основателността на предявения иск е това, че дъщерята живее в апартамента против волята на майка си и по този начин обективно я лишава от запазеното й по предвидения от закона ред право да ползва целия апартамент. В случая законът защитава ползвателя. Всички останали доводи, навеждани от ищцата и нейният пълномощник както в първоинстанционния съд, така и във въззивната инстанция, са извън предмета на делото и касаят други правоотношения между страните по делото, които са неотносими по настоящото дело.

 

Ето защо, искът на ищцата срещу ответницата правилно е уважен.

По отношение на присъдените разноски по делото въззивният съд намира следното:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в районния съд, ответницата е осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на …лева- ДТ и …лева -заплатено по банков път адвокатско възнаграждение или общо сумата от … лева. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответницата, че не следва да се присъждат в полза на ищцата разноски, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК. Списъкът не е основание за присъждане на разноски и съдът на основание чл. 81 ГПК дължи произнасяне по тях, след като е направено такова искане от ищцата.   Неоснователно е и искането за намаляване на присъдените разноски като прекомерни, тъй като същите са съобразени с чл.36 от ЗА и  Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размени на адвокатските възнаграждения.

 

С оглед на гореизложените съображения, окръжният съд намира, че решението на Старозагорския районен съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалните закони.

 

С оглед изхода на делото разноски пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като въззиваемата не е направила искане за разноски пред въззивната инстанция, а предвид неоснователността на въззивната жалба такива не се следват на въззивницата.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 297 от 08.03.2013г., постановено по гр.дело № 5267/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: