Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 276  ………………… 05.07.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На пети юни…………...………………………………………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1193…по описа за 2013……………….година.

 

        Обжалвано е решение № 311 от 12.03.2013 г., постановено по гр.дело № 5957/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният     от    В.И.К. против Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф. установителен иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК за признаване за установено, че Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф. дължат солидарно на В.И.К. сумата в размер на …евро по запис на заповед от 11.09.2007 г. с падеж 28.09.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2012 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 192/19.03.2012 г. по ч.гр.дело № 268/2012 г. по описа на РС Карлово, като погасен по давност. Със същото решение е оставен без разглеждане предявеният от В.И.К. против В.Д.Д. установителен иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК като недопустим и в тази му част производството по делото е прекратено.

        Въззивникът В.И.К. счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

        Въззиваемият Т.Д.Ц., чрез пълномощника си по делото адв.Д.Г., счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира за разноските за въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

        Въззиваемите В.Д.Д. и Г.Г.Ф. не вземат становище по въззивната жалба.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

        Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът В.И.К. твърди в исковата си молба, че по негово заявление от 09.03.2012 г. била издадена заповед за изпълнение № 192 от 19.03.2012 г., по реда на чл.417 ГПК срещу ответниците по ч.гр.дело № 268/2012 г. на РС гр.Карлово, срещу която ответниците възразили. Твърди, че на 11.09.2007 г. в гр. Казанлък с ответника В.Д.Д. сключили договор за заем, по силата на който му предоставил в заем сумата от … евро, която същият се задължил да му върне в срок до 28.09.2007 г. При получаване на заемната сума ответникът Д. подписал разписка от същата дата- 11.09.2007 г., като поръчители станали втория и третия ответник- Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф.. Тъй като нямали писмен договор за заем, поръчителите дали поръчителството си под формата на авал, като подписали в качеството си на авалисти издадения в негова полза запис на заповед от 11.09.2007 г. за сумата от … евро с падеж 28.09.2007 г. Реквизитите на издадения запис на заповед напълно съвпадали с тези на договор за заем- дата на издаване, размер на задължението и падеж на задължението. Твърди, че не е получил нито от заемополучателя, нито от поръчителите сумата. Претендирал е съдът да приеме за установено по отношение на ответниците В.Д.Д., Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф., че му дължат солидарно сумата от … евро, представляваща отпуснат от негова страна на ответника В.Д.Д. и неиздължен от същия заем, съгласно договор за заем, сключен на 11.09.2007 г., за обезпечаване на който ответникът Д. е издал в негова полза запис на заповед от 11.09.2007 г. за сумата …евро с падеж 28.09.2007 г., който запис на заповед бил авалиран от ответниците Т.Ц. и Г.Ф., за която сума била издадена заповед № 192 от 19.03.2012 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.дело № 268/2012 г. по описа на РС Карлово.

 

Ответникът В.Д.Д. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В отговорите си по чл.131 ГПК ответниците Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф. са оспорили иска. Твърдят, че авалирали издаденият от В.Д. ЗЗ, тъй като им бил обещан паричен заем, като получената сума си разпределят тримата. Подписали ЗЗ като вид обезпечение по бъдещия договор за заем, но такъв договор не бил сключен, както и не била изплатена реално парична сума по този запис, поради което се наложило необходимите парични средства да се търсят от друго място. Оспорили са представената разписка, тъй като тя не се отнасяла до отношенията по гореописания запис на заповед. Оспорили са и посочените в нея дата и сума. Направили са също така възражение за изтекла погасителна давност на 27.09.2010 г.

 

        Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.дело № 268/2012 г. по описа на РС Карлово /приложено по делото/ и на 19.03.2012 г. е издадена заповед № 192 за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от …евро по запис на заповед от 11.09.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 09.03.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата …лв. направени разноски по делото. Срещу тази заповед е подадено възражение от ответниците Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф.. В законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

 

        От приложения по ч.гр.дело № 268/2012 г. на РС Карлово запис на заповед от 11.09.2007 г. е видно, че В.Д.Д., в качеството на издател на записа на заповед, се е задължил на 28.09.2007 г. неотменно и безусловно да заплати сумата от …евро на ищеца В.И.К.. Този запис на заповед е подписан и от авалиралите това задължение Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф.- ответници по настоящото дело. В отговорите си по чл.131 ГПК и в съдебно заседание ответниците Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф. не са оспорили редовността на издадения запис на заповед.

 

        Производството по иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, е за установяване съществуването на конкретно вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК- в случая настоящото производство е за установяване вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 192 от 19.03.2012 г. по ч.гр.дело № 268/2012 г. на РС Карлово и изпълнителен лист, по силата на които ответниците В.Д.Д., Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф. са осъдени солидарно да заплатят на В.И.К. сумата от …евро, за неизпълнено задължение по запис на заповед от 11.09.2007 г. с падеж  28.09.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.03.2012 г.                                                      Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест е да установи основанието, от което произлиза то, а ответникът- че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума, т.е. възраженията си- било то абсолютни срещу самия запис на заповед- срещу формата и съдържанието на ценната книга или основани на пороци на волята при издаването му, било то лични, които произтичат от каузалните отношения с кредитора по ефекта, съпътстващи менителницата.

 

        Ответниците не са оспорили редовността на записа на заповед. В конкретния случай те твърдят, че са подписали процесния запис на заповед като вид обезпечение за бъдещ договор за заем, по който сумата да се разпредели между тримата, както и че такъв заем не е бил сключен. Възражението за безпаричност на записа на заповед следва да е конкретизирано чрез посочване на обстоятелствата, при които длъжникът е издал ценната книга. В този случай тежестта на доказване е на издателя. В хода на производството по делото ответниците Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф. не доказаха твърдението си, че между страните била налице уговорка тази сума да се разпредели между тримата, както и че реално паричната сума по този запис не била получена от тях. Възраженията им, направени с отговора им по чл.131 ГПК, относно разписката с дата 11.09.2007 г. са неотносими към настоящия спор, тъй като касаят взаимоотношенията между длъжника и кредитора, а те в случая са разрешени с влязла в сила заповед за изпълнение.

 

Съдът приема, че издаденият от ответника В.Д.Д. запис на заповед е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания. Ответниците са направили волеизявления, като са се задължили с ценната книга. Самият издател на записа на заповед- В.Д., не е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

 

        Ответниците Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф. са направили възражение, основаващо се на изтекла погасителна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, което се явява основателно. Право на длъжника е да откаже изпълнение и с възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.531, ал.1, във връзка с чл.537 ТЗ. По правило това възражение има правопогасяващо действие и е основание за отхвърляне на предявения установителен иск. Съгласно чл. 531, ал.1 ТЗ, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.537 ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичането на тригодишна давност от падежа. В случая падежът е на 28.09.2007 г. и давността е изтекла на 28.09.2010 г. Заявлението е подадено на 09.03.2012 г. Поради погасяване по давност по чл.531, ал.1 ТЗ към датата на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, вземането не съществува, поради което искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли. Ищецът може да търси правата си по иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ, ако са налице условията за това.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК се явява неоснователен като погасен по давност по отношение на ответниците Т.Д.Ц. и Г.Г.Ф. и като такъв следва да бъде отхвърлен. По отношение на ответника В.Д.Д. предявеният установителен иск се явява недопустим, тъй този длъжник не е подал възражение по чл.414 ГПК, следователно издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е влязла в законна сила. Липсва правен интерес от ищеца за водене на установителен иск спрямо този длъжник, поради което производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено, както правилно е приел и районният съд.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият Т.Ц. е направил искане за присъждане на разноските по делото за настоящата инстанция, но липсват доказателства за извършени такива.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                           Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 311 от 12.03.2013 г., постановено по гр.дело № 5957/2012 г. на Старозагорския районен съд.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

                                                       

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.