Р Е Ш Е Н И Е

 

    267                                           02.07.2013 г.                    град Стара Загора            

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети юни                                                                              2013 година

В публичното заседание, в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                      

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                  

                                                                    2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар: С.С.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Минчев въззивно гражданско дело номер 1194 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба от Община К=против решение № 146 от 27.03.2013 г., постановено по гр. дело № 3365/2012 г. по описа на Районен съд К=.

 

С обжалвано е решение е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 и ал.3 КТ, уволнението на Д.Н.Н., извършено със Заповед № г. на Кмета на Община К=, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание на осн. чл. 192 ал.1 т.2 вр. с чл. 188 т.3 и чл. 187 т.1 и чл. 190 ал.1 т.3 и чл. 195, ал.1 от КТ], възстановен е на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Д.Н.Н. на заеманата преди уволнението длъжност „Старши специалист„ Маркировка и знаково стопанство” при Община К. на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и е осъдена Община К.,  да заплати на Д.Н.Н. сумата от 460.80лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, за м. октомври 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, досежно присъденото и е оставено без разглеждане възнаграждение възражението на Община К. за прихващане на дължимото от Д.Н.Н. обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КT с дължимото от Община К. трудово възнаграждение за м. октомври 2012 г. в размер на 460,80 лв..

 

Въззивникът Община К. представлявана от Кмета Г. С., чрез юрисконсулт И. Р.И. моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на К. районен съд и се уважи подадената въззивна жалба. Моли да бъдат отхвърлени обективно съединените искове като неоснователни. Претендира за разноски.

 

Въззиваемият Д.Н.Н., редовно и своевременно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

 

            С.окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ.

     

В исковата молба ищецът твърди, че между страните бил сключен трудов договор, като със Заповед на ответника бил дисциплинарно уволнен заради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина. Счита гореописаната заповед за неправилна и незаконосъобразна поради което моли съда да признае прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди Община К= да му заплати неизплатено трудово възнаграждение, за м. октомври 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска. Ответника счита предявените искове за допустими, но по същество - неоснователни.

 

Община К. по силата на който приел да изпълнява длъжността „Старши специалист” Маркировка и знаково стопанство”. 

 

Със Заповед № 494/15.06.2005 г.  Кмета на Община К. е наредил на  ищеца да управлява товарен автомобил „Ф." с рег. № …… В това си качество, ищецът е следвало да оформя своевременно  месечните пътни книжки на ползваният  от него  служебен автомобил.

 

От  представените по делото 15 броя месечни пътни книжки за периода от м. октомври 2011 г. до м. юни 2012 г., попълнени от ищеца се установява, че част от тях са  с последователни фабрични  номера, макар да се отнасят  до различни месеци в  годината. 

 

С докладна записка от 04.07.2012 г., изготвена  от Ст. специалист „Транспортно  обслужване“ Дирекция „УТ и Т при Община К. Кметът на Община Община К. е бил уведомен за извършеното нарушение. На 04.07.2012 г., заместник-кмета на  общината е уведомила с докладна записка Кмета на Община К= за констатираното нарушение от ищеца.

           

С писмо № 211-50/05.07.2012 г.  Кметът на  Община К. на осн. чл. 193, ал.1 от КТ е  изискал  писмени обяснения от ищеца относно непредставените в срок  пътни книжки. На 06.07.2012 г. ищеца е депозирал обяснения по случая.

 

В декларация от 19.07.2012 г., ищецът е отразил, че боледува от  исхемична  болест на сърцето, като с писмо 27.07.2012 г. от ищеца е изискано на основание, да представи медицински документи от лечебно-профилактичните заведения, където се лекува или се води на диспансерен отчет, като му е указано, че медицинските документи, ако притежава такива, следва да удостоверяват наличието на декларираното заболяване „Исхемична болест на сърцето". В Община К. е постъпило медицинско направление  № 307/31.07.2012 г. г., издадено от д-р И. К., от което се потвърждава  декларираната от ищеца диагноза.

 

С писмо с изх. № 12-05-1/01.08.2012 г. до Директора на Дирекция „Инспекция по труда" С., получено на 01.08.2012 г., Кметът на  Община К. е поискано предварително разрешение относно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на ищеца.

 

Видно от писмо с вх. № 24-15-5/16.10.2012 г., Дирекция „Инспекция по труда"  дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение no чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда с ищеца.

 

С писмо с изх. № 29-30-10/01.08.2012 г., получено на 03.08.2012 г., Кметът на Община К. е изискал мнението на Трудово-експертната лекарска комисия при МБАЛ „Проф. Д-р С. К." АД  във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на ищеца.

 

Видно от писмо с вх. № 29-30-10/21.09.2012 г. ТЕЛК при МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, гр. Стара Загора е посочил, че ищеца е бил редовно призован в ТЕЛК, но не се е явил и не е представил исканата медицинска документация, както и че ТЕЛК не може да се произнесе по Наредба № 5 само въз основа на медицинско направление №  307/31.07.2012 г..

 

На 31.10.2012 г. Кметът на Община К. е издал процесната Заповед № 1999, с която  на осн. чл. 192 ал.1 т.2 вр. с чл. 188 т.3 и чл. 187 т.1 и чл. 190 ал.1 т.3 и чл. 195, ал.1 от КТ е наложил дисциплинарно наказание уволнение, за това, че е допускал системни  нарушения на  трудовата дисциплина, като за периода м. април 2011 г.  до м. юни 2012 г., като не е оформял своевременно месечните пътни книжки на ползваният  от него  служебен автомобил в нарушение  на т. 3  от работната процедура  по СФУК № ., утвърдена със заповед № . г.  на Кмета на Община К. което е  осуетило  своевременния  контрол на  ползването на  автомобила от работника и разходваното гориво и на осн. чл.  330, ал.2, т.6 от КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. Разпоредено било на  служителя да  се изплати обезщетение  на осн. чл. 224 , ал.1 от КТ  и е указано, че   последният дължи на работодателя обезщетение в размер на БТВ  за срока  на предизвестието  от 30 дни , съгласно  чл. 221, ал.2 от КТ.

 

Видно от представената по делото ведомост за  заплати  за м. октомври 2012 г.  от трудовото възнаграждение на ищеца е  удържана сумата от  460, 80 лв..

 

Съгласно заключението по съдебно-икономическата експертиза от 04.03.2013 г. удържаната като обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ сума от полагащите се плащания на ищеца при прекратяване на трудовия му договор е 460.80 лв., посочена като  удръжка  на ред  360 от ведомостта за заплати  за м. октомври 2012 г.. Законната лихва  върху сумата 460, 80 лв.за периода  31.10.2012 г.  до датата на предявяване на  иска  27.12.2012г. е в размер на 7, 54 лв..

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

            Във въззивната жалба спора очертан между страните се свежда до това дали срока за налагане на дисциплинарно наказание е спазен от ответника, при положение, че забавата се дължи на обективни причини – спазването на изискванията на чл. 333 от КТ. 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 194 ал.1, от КТ Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.      

 

В конкретния случай е безспорно, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението.  Настоящия съдебен състав напълно споделя изводите на КРС, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е съобразен със сроковете, задължаващи ТЕЛК да се произнесе по искането за становище дори и в случаи на необходимост от допълнителни изследвания и прегледи на работника, без да е отнета възможността за налагане на дисциплинарното наказание в срок. /Определение № 1535/10.11.2009 г. на ВКС по гр. дело № 1265/2009 г. ІV г.о./. Следва да се отбележи, че писмените обяснения са изискани от работника още на 05.07.2012 г. и депозирани на 06.07.2012 г. Декларацията на ищеца, че страда от болест по Наредба № 5 е от 19.07.2012 г. и едва на 27.07.2012 г., ответникът е изискал от ищеца да представи медицинската си информация за заболяването.

 

            Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на КРС, поради което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. Въззивната жалба следва да се остави без уважение.

           

Тъй като не е поискано присъждането на разноски от въззиваемия, а и липсват доказателства за направени такива съдът намира, че не следва да му присъжда разноски пред настоящата инстанция.

  

               Воден от горните мотиви, Окръжният съд

 

    Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 146 от 27.03.2013 г., постановено по гр. дело № 3365/2012 г. по описа на Районен съд К..

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                         

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                   2.