Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   268     /03.07.2013 г.         Година 2013      Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесети юни                                                                 Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1199 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от адв. М.Д.Р. ***, в качеството й на пълномощник на “Е.” ЕООД – С., чрез управителя Н.И.А., против Решение № 421/02.04.2013г. на С. районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на С. К. С.. Молят да бъде отменена издадената заповед № 45/29.11.2012г. на управителя на “Е.” ЕООД, с която е възстановен ищеца на преди заеманата длъжност “свещоизготвител” в дружеството. Считат постановеното решение за неправилно и постановено в противоречие с материалните и процесуалните правила. Недоволни са от постановеното решение и в частта, в която са осъдени да заплатят на държавата разноски в размер на 160 лева, представляващи държавна такса.

 

 Молят, да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и постановено друго, с което да се отхвърлят предявените първоначални искове от въззиваемия като неоснователни и недоказани.

 

           В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от С.К.С.,  чрез който  моли като неоснователна да бъде оставена без уважение постъпилата въззивна жалба, а постановеното решение на първоинстанционния съд   да бъде изцяло потвърдено, като законосъобразно и мотивирано. Моли, да бъде признато за незаконно уволнението му  извършено със заповед на управителя “Е.” ЕООД – С. № 45/29.11.2012г., която заповед като незаконосъобразна счита, че следва да бъде отменена и бъде възстановен на заеманата преди работа на длъжността “свещоизготвител” в дружеството.

 

Въззиваемият моли решението на РС-С.да бъде потвърдено, като дружеството-въззивник следва да понесе своите разноски и държавна такса в размер на 160 лева за уважените искове пред РС и да му заплати евентуално сторените от него разноски за тази инстанция.

 

           Въззивникът “Е.” ЕООД – гр. С.- редовно и своевременно призовани, не изпращат представител по делото пред въззивния съд.

 

Въззиваемият С.К.С. редовно и своевременно призован, явява се лично и моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ

 

          Във въззивната жалба на първо място се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд в хода на първоинстанционното производство и най-вече за нарушение на чл. 146, ал. 1,т. 1, 2 ,3 и 4 и ал. 2 ГПК.

 

          В тази насока въззивният съд намира, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ се разглеждат по реда на Глава ХХV – бързо производство, съобразно чл. 310, ал. 1, т. 1, предл. 2 и предл. 3 от ГПК.

 

В тази насока съобразно специалната разпоредба на чл. 312, ал. 1 от ГПК, в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание:

1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;

2. изготвя писмен доклад по делото;

3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;

4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;

5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Според ал. 2, съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.

Именно в съответствие на тези специални и императивни разп. на ГПК уреждащи специалната процедура по бързото производство, първостепенният съд е постановил разпореждането си от закрито съд.заседание на 26.02.2013г., в което излага подробно обстоятелствата по делото, а именно, че е предявен иск за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемия и за възстановяване на предишната му работа. Също така е била подробно разгледана фактическата обстановка твърдяна от ищеца в исковата му молба, правилно и мотивирано е разпределена доказателствената тежест на подлежащите за доказване факти, като в първоинстанционния съд е обявил на страните, че те не спорят за това, че въззиваемия и въззивника са в трудово правоотношение породено от трудовия договор 10.09.2012г. като съответно съдът е приканил страните към постигане на спогодба и съответно е разяснил последиците от същата в случай на доброволно уреждане на спора, като е приел представените с ИМ писмени доказателства, както и тези представени с отговора на въззивника-ответник. Отхвърлил е искането да бъде прието като доказателство по делото декларацията представена от ищеца и е задължил съответно управителя на ответното дружество да се яви лично в с.з. и да отговори на поставените му от съда въпроси, като надлежно е указал на страните в едноседмичен срок да вземат становищата си във вр. с дадените указания и с доклада по делото, като направят своевременно и исканията си в тази връзка. В тази връзка не е необходимо съдът в съдебно заседание отново да преповтаря доклада си, като е дал едноседмичен срок на страните да вземат становище във връзка сд доклада по делото и по дадените със същия указания. В законоустановения срок такива възражения против доклада на делото не са постъпили от никоя от страните по същото. 

 

Налага се извода, че в хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и въззивният съд не констатира нарушения на чл. 146, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ГПК. Дори и да се приеме, че е налице някакво незначително нарушение на съдопроизводствените правила, то не се явява от категорията на съществените такива, които да обосновават отмяната на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенният съд.  В тази насока въззивният съд счита, че оплакванията във въззивната жалба в тази им част се явява неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

 

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: въззиваемият С.К.С. е работил при въззивника по трудов договор от 10.09.2012г. за определени дни от месеца, като е заемал длъжността „свещоизготвител". Не спори между страните по делото и за това, че на въззиваемия е било изпратено предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.З КТ, които той  е получил на 05.12.2012 г.

 

По правило оспорването на уволнението от работника или служителя посредством предявяването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ изисква от съда да провери наличието на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение към момента на неговото прекратяване, т.е. съответствието между приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор и конкретните обстоятелства. В случая основанието, посочено в заповедта и формирало волята на работодателя-въззивник за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия, е намаляване на обема на работа. В заповедта не са посочени мотиви в какво се изразява намаляването на обема на работа и каква е връзката между това намаление и трудовата функция на ищеца. При намалението на обема на работа не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности, а намалява обема, в който не са се осъществявали. Това обстоятелство води до намаляване на необходимостта от част от трудовите функции, чрез които се осъществяват - новият обем е по-малък и обективно ще се изпълнява с по-малко на брой работници или служители. Затова част от длъжностите по съответните трудови функции стават излишни (Р-229-1995, III г.о.; Р-21-2010, I г.о.; Р-270-2011, IV г.о.). Това състояние трябва да е обективно, да съществува фактически. То обаче не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция (Р-29-2011, IV г.о.). Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.З от КТ изисква да бъде установено как намаляването на обема на работа на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител. До същите правилнии и законосъобразни изводи е стигнал първоинстанционният съд в мотивите на първоинстанционното решение.

 

В конкретният случай въззивникът-работодател твърди, че работата в дружеството е „циклична" - увеличавала се в края на лятото и началото на есента и намалявала съществено през зимните и пролетните месеци. В тази насока от показанията на свид. Доротея Данчева се установява, че работата зависи от поръчките, които се засилват след т. нар. „мъртъв" зимен период, като пикът е през м. септември и октомври, след което работата постепенно намалявала отново. Представеният от въззивника план за производство на декоративни свещи по клиенти за 2012 г. и анализ на намаляване на обема на работа за периода м. ноември-декември 2012 г., преценени съвкупно със свидетелските показания на Д. Д., дават основание на съда да приеме, че намаляването на поръчките касае цялата дейност на дружеството и е циклично, т.е. това се случва всяка година. С други думи, установените факти не се отнасят към хипотезата на правната норма на чл.328, т.3 от КТ, защото има един обем на работа, който през определени месеци се увеличава, след което се връща на предишните нива. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че през т.нар. „пик" на поръчките се наемат допълнително работници за работа през определени дни от месеца, какъвто е и ищецът. Следователно не би могло да се приеме, че има намаление на обема на работа по смисъла на чл.328, ал.1, т.З КТ.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал тази законова предпоставка в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че действително не може да се приеме, че е налице реално намаление на обема на работата, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.

 

       Другият основен въпрос, който се поставя по делото е дали е необходимо задължително да бъде извършен подбора по смисъла на чл. 329, ал. 1 от КТ от въззивника – работодател. Въззивният съд намира, че е налице и се релевира още едно основание, водещо до незаконосъобразност на атакуваната заповед, а именно, че работодателят не е извършил задължителния подбор.

 

     Съгласно чл.329, ал.1 от КТ при намаляване на обема на работа работодателят разполага с правната възможност да остави на работа работника, длъжността на който се съкращава, ако той има по-висока квалификация и работи по-добре, или обратно - да съкрати работници, на които длъжността не се съкращава, ако тяхната квалификация е ниска и не работят добре. Това право на работодателя се явява и задължение за извършването на задължителния подбор, който е част от правото на уволнение и то не може да бъде упражнено законно без да бъде извършен подбор. В тази насока отговор дава константната практика на Върховните съдилищата в републиката обобщена в решение № 558/11.03.2013г. на ВКС по гр. дело № 281/2012г. на ІV ГО, според което при тълкуването на закона – чл. 329, следва да се изхожда от трайно застъпеното в практиката на съдилищата принципно положение, че работодателят е задължен да упражни правото си на подбор тогава, когато се съкращават една или повече, но не всички от няколко еднородни /еднакви или подобни, сходни/ длъжности /щатни бройки/. Конкретният случай е точно такъв, тъй като видно от доказателствата по делото представени и приети от районния съд, се съкращават няколко еднородни и на практика еднакви длъжности в предприятието, а именно “свещоизготвител”, каквато е и длъжността на въззиваемия. Затова въззивникът-работодател е бил длъжен да направи подбора.

 

По принцип законът не изисква извършеният подбор в производството по оспорване на уволнението да е документиран. Няма пречка неговото  извършване да бъде установено  с  всички допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. За да докаже обаче, че е реализирал подбор и че го е направил по реда и критериите, отразени в чл.329 КТ, работодателят следва да ангажира доказателствата, с които да установи между кои лица и по какви критерии е извършил подборът. Целта на подбора е на работа да останат тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, а не, за да се осигури работа на постоянните работници.

 

Както бе посочено и по-горе, по делото пред първоинстанционния е разпитана като свидетелка лицето Д.Д., която е заемала длъжността „Началник цех" при ответника. От нейните показания се установява, че конкретен подбор не е извършван, а началник смяната периодично давал мнение за работниците. Във времето се натрупвала информация за тях и се употребявала при нужда, когато се наложи съкращаване. Това наблюдение, което ответникът счита за подбор, е било извършвано непрекъснато, а не във връзка с твърдяното от него намаление на обема на работа. Дори и да се приеме, че наблюдението е върху работата на всички работници в т.ч. и заемащите една и съща с ищеца длъжност, целта му не е била да се изберат работещите по-добре, а „да се запази ядрото от постоянни работници". Не се установява, че са прилагани законовите критерии; няма данни за конкретни оценки на работниците, поставени във връзка с квалификацията им и нивото на работа; не е извършено сравнението на качествата им.

 

С оглед на тези съображения и въззивният съд намира, както правилно и обосновано е приел и първоинстанционния съд, че ответникът-въззивник не е упражнил законосъобразно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца. Основателността на иска за отмяна на уволнението на ищеца предопределя и основателността на другия иск - за възстановяване на предишната му работа.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на първия въззиваемия направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, но тъй като съдът намира, че такива разноски не са направени от въззиваемия и тъй като не е поискано присъждането на същите, то такива не следва да бъдат присъждани от въззивния съд.

 

 Водим от горното, съдът

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 421/02.04.2013г. по гр.д. № 454/2013г., по описа на С. районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд С.при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.