Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   285         /12.07.2013 година                                  Град Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори юли                                                                          2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                               АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1204 по описа за  2010 година.

 

 

Обжалвано е решение № 128/18.03.2013г. постановено по гр. дело № 2202/2012г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивниците Г. и П. Г. считат, че решението е неправилно. Твърдят, че в становище изрично са оспорили датата на съставяне на протокола от общото събрание и съдът не е обсъдил това възражение. Считат, че решението е постановено и в нарушение на задължително тълкуване дадено от ВКС, във връзка с положението на общото събрание и управителя. Молят да бъде отменено решението и уважи предявения иск, като се присъдят деловодните разноски за двете инстанции.

 

 Въззиваемият “Б.” ООД – гр. С. е представил писмен отговор, в който моли да бъде потвърдено решението. Взема становище относно направените оплаквания във въззивната жалба. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция.

 

  Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2,

 предл. 2 от ЗЗД

 

С решение № 5122/24.12.1993г. по фирмено дело № 4256/1993г. по описа на ОС-С., ответникът е вписан в Търговския регистър. С договор за покупко-продажба на недвижим имот ищците продават на дружеството-ответник дворно място от 2 600 кв. метра, находящо се в околовръстния полигон на село П., община Г. – нотариален акт № 3/2000г.

 

От представеният дружествен договор е видно, че общото събрание е компетентно да взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти. По делото е представен протокол на ОС на съдружниците от 28.12.1999г., който е оспорен от ищците и е открито производство по оспорване автентичността на положените в него подписи.

 

По делото е назначена графологическа експертиза, което заключение не е оспорено от страните и която установява, че подписите са изпълнени от присъствалите лица. Действително, с писмено становище от 16.01.2013г. адв. Д. - пълномощник на ищците-въззивници е оспорил и датата на съставяне на документа и тъй като се касае за частен документ, не са изпълнени изискванията на чл.181 ГПК. В съдебно заседание на 20.02.2013г. пълномощникът адв. Д. е заявил, че оттегля искането за оспорване съдържанието на документа, а не автентичността на положения в него подпис. След изслушване заключението на вещото лице е изразил становище да се приеме заключението и няма въпроси. Видно от заключението на графологическата експертиза, същата е отговорила само и единствено на въпроса за подписите положени в протокола на ОС под реквизит “присъствали”. Това именно заключение е прието без възражение от страна на адв. Д., като е заявил, че няма други доказателствени искания и счита делото за изяснено.

 

Въззивният съд счита, че решението на общото събрание на съдружниците в ООД представлява частен свидетелстващ документ, който може да бъде автентичен или неавтентичен /формална доказателствена сила/ и верен или неверен /материална доказателствена сила/. Формалната доказателствена сила се състои в това, че изявлението е направено и изхожда от лицето подписало документа. Тя не обхваща датата и мястото на своето създаване. Поради това и съвсем правилно въззивният съд е поставил задачата на графологическата експертиза, която да изследва автентичността на положените подписи.

 

Съгласно протокола на ОС съдружниците са взели решение дружеството да закупи недвижими имоти за разширение и паркинг на бензиностанция в селото.

 

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД нищожен е договора сключен при липса на съгласие за такава сделка. Основното твърдение на ищците за нищожност на договора е, че при изповядване на сделката не е било представено решение на общото събрание за придобиване на недвижимия имот.

 

Съгласието за сключване на договор за покупко-продажба изисква насрещните волеизявления на продавача и купувача. Договорът е сключен след взето решение на общото събрание за придобиването на имота. Това предвижда разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Въззивният съд счита, че решението за придобиване на недвижим имот урежда вътрешните отношения между съдружниците и има правно значение в отношенията им. Същото не е елемент от фактическия състав на отчуждителната сделка и неговата липса не е основание за недействителност на договора за покупко-продажба между дружеството купувач и третото лице продавач. В тази насока е трайната съдебна практика на ВКС. Този извод следва и от разпоредби на ГПК  уреждащи нотариалните производства, от които следва, че решение на общото събрание на съдружниците за придобиване на недвижимия имот не е сред документите необходими при изповядване на сделката и не влече нищожността й.

 

Освен това, възможността да се оспорва валидността на сделка поради порок на волята принадлежи единствено на лицето, чийто воля е опорочена. Ищците като трето лице не могат да се позовават на такъв порок поради това, че пред съд не могат да се предявяват чужди права, освен в изрично предвидените в закона случаи. Лицата чиято воля би била опорочена - са съдружниците, собственици на капитала на ООД, които формират общата си воля чрез ОС на съдружниците. Точно обратното – при покупката между съдружниците е била налице волята да придобият имота и същите са изготвили и подписали протоколно решение.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски в тази инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева, видно от представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                          

 Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/18.03.2013г. постановено по гр. дело № 2202/2012г., по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА Г.Г.Г. с ЕГН **********, и П.К.Г. с ЕГН ********** – двамата от гр. Г., ул. “Б.” № ., област С., да заплатят на “Б.” ООД – ГРАД С., ул. “Св. К. “ № ., ет. ., ЕИК ……, представлявано от управителя Р.И.Д., да заплатят сумата 500 лева /петстотин лева/ направени разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.