Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 282                                 11.07.2013 Година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 19 юни                                                                                      2013 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

Като разгледа докладваното от съдия ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1206 по описа за 2013 г.,за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.С.Т. чрез пълномощника му адв. Д.Е. против решение № 506 от 19.04.2013г., постановено по гр.дело № 4709/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът Т.С.Т. е останал недоволен от така постановеното решение, поради което го обжалва в срок като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з. и в писмена защита. Моли да бъде отменено решението на Старозагорския районен съд и бъде постановено ново, с което да се уважи изцяло въззивната му жалба на посочените в нея основания.  Моли да му бъдат присъдени и разноските по делото.

Въззиваемият Г.С.С. чрез пълномощника си адв.З. заявява, че оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно, законосъобразно, процесуално издържано и постановено при пълнота на доказателствата да бъде потвърдено.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

         Жалбата е неоснователна.

  Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК.

 

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3426/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, по искане на Г.С.С. районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2414/ 13.06.2012 г. за сумата …лв. за главница по запис на заповед от 10.06.2009 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415 е подадена настоящата искова молба.

Не се спори по делото, а и от представения запис на заповед от 10.06.2009 г., въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение е видно, че същия е редовен.  Ищецът Г.С.С. твърди, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на ответника Т.С.Т. по договор за заем от 10.06.2009 г. В отговора на исковата молба ответникът признава, че е получил цялата сума по записа на заповед от 10.06.2009 г. със задължение за връщането й.  Едва по-късно в хода на производството ответникът започва да твърди, че сумата е получена не от него, а от неговия син С.Т.Т. във връзка, с което са и твърденията на разпитаните по делото от районният съд свидетели – свид. Светослав Т.Т. /син на ответника/ и свид. И.Т.К.. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал техните показания, за което е изложил съображения.

Не са установени по делото твърденията на ответника, че парите са получени от сина му, а той  се е задължил да заплати на ищеца сума, която според свидетелите не е получил. Освен това свидетелят Т. е от кръга на лицата по чл. 172 ГПК, а свидетелят няма К. няма непосредствени възприятия за даването на сумата, поради което показанията им правилно не са кредитирани.

Няма представени доказателства от ответника, че е заплатил дължимата сума на ищеца.

При така установените обстоятелства по делото правилни са изводите на районният съд, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. От признанието на факти от ответника и представения запис на заповед от 10.06.2009 г. се установява, че ищецът е предоставил реално на ответника на 10.06.2009 г. парична сума в размер на …лв., като ответникът е поел задължение да върне посочената сума на 11.06.2009 г. и за обезпечаване на изпълнението   на   това   задължение   е   подписал   запис   на   заповед. Следователно налице са основните елементи на потребителския заем, установени в чл.240 от ЗЗД, поради което съдът правилно е приел, че ответникът дължи съобразно съдържанието на сключения договор връщане на получената сума от 3700 лв. Ответникът не е представил доказателства за изпълнение на посоченото задължение и следователно не е доказал възраженията си за недължимост на сумата …лв. по издадената по ч.гр.д.№ 3426/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд заповед за изпълнение.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че предявеният иск по чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата … лв. за главница по запис на заповед от 10.06.2009 г., обезпечаващ изпълнението на задължение по договор за заем от 10.06.2009 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2414/13.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 3426/2012 г. на Старозагорския районен съд, е основателен и правилно е уважен.

С оглед на гореизложеното, окръжният съд намира, че решението на Старозагорския районен съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалните закони.

С оглед изхода на спора разноски пред въззивната инстанция не следва да се присъждат на никоя от страните по делото. Въззиваемият не е направил такова искане, а на въззивникът не се следват предвид неоснователността на въззивната жалба.

         Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 506 от 19.04.2013г., постановено по гр.дело № 4709/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: