Р Е Ш Е Н И Е

 

  305    /24.07.2013 година                                                  Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети юли                                                                             2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1222 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 141/25.03.2013г., постановено по гр. дело № 1838/2012г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът Г.С.П. моли да бъде постановено решение, с което да се обезсили недопустимото решение на К. районен съд и прекрати производството по разглеждане на недопустимите искове на ищеца, или алтернативно да бъде отменено решението и постановено друго, с което да се отхвърлят всички искове на ищеца като неоснователни и недоказани. Твърди, че е налице симулативен процес, тъй като исковата молба не е подписана от ищеца, а от адв. Р., който е дописвал елементи в договора за правна защита. Мотивите на първоинстанционния съд били неверни защото без съдът да обсъжда каузално правоотношение приема, че е налице облигационна връзка между страните. Претендира за присъждане на направените разноски в двете инстанции.

 

Въззиваемият К.Г.К. е подал писмен отговор, с който моли да се постанови решение и потвърди първоинстанционния акт. Разписката от 30.03.2003г., с която се удостоверява получаването на сумата от ответника категорично сочи, че между страните съществува облигационно правоотношение – договор за заем.

 

 Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

                      Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 422 ГПК

 

Със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.дело № 707/2012г. по описа на РС съдът е разпоредил, ответникът П.  да заплати на ищеца К. сумата 7 900 лева главница, заедно със законна лихва и разноски.

 

Г.П. е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането и е поискал спиране на принудителното изпълнение на заповедта.

 

В дадения от закона срок е предявен настоящия иск и за доказване на твърденията си ищецът представя разписка от 30.06.2003г. С подписа си П. е удостоверил, че в качеството си на заемател е получил от К. в качеството му на заемодател сумата 7 900 лева - паричен заем между двамата. От представеният запис на заповед без право на протест, издаден на 30.06.2003г. ответникът се е задължил на 15.05.2009г. да заплати на К. в деня на падежа сумата 7 900 лева – получена в брой. Авторството на двата документа е било оспорено. С определение № 2342/05.12.2012г. районният съд е открил производство по оспорване подписа положен от П. в оригиналите на разписката и записа на заповед, във връзка с което е назначена съдебно-криминалистична експертиза. Определен е депозит платим от ответника в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Въз основа на молба от 20.12.2012г. за удължаване на срока за внасяне на депозита подадена от адв. Б., съдът е удължил срока до 03.01.2013г. След този срок депозитът не е внесен и експертизата не е изпълнена. В последното съдебно заседание на 26.02.2013г. страните не са присъствали и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок. С определението си от същото съдебно заседание районният съд е обсъдил дадената на страната правна възможност да ангажира необходимите доказателства, но същата не го е сторила. Отчел е и моментът, че почти два месеца след удължаване на срока за внасяне на депозита, сумата за извършване на експертизата не е внесена. Поради това следва да се приеме, че оспорването на истинността на двата документа не е доказана.

 

Съдът намира за неоснователно възражението направено за първи път във въззивната инстанция относно процесуалната легитимация на ищеца, а именно, че исковата молба не е подписана от него, а от процесуалният му представител. Дори това да е така с извършените действия в първоинстанционното производство ищецът е потвърдил действията, включително и подписването на исковата молба от упълномощения от него адвокат. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ищецът е упълномощил адв. Р. на 05.07.2012г. и исковата молба е подадена на същата дата. Неоснователно въззивникът поставя този въпрос едва във въззивното производство, а не в производството пред районния съд. Такава възможност за това възражение е изключена във въззивното производство.

 

Предвид изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение като е уважил предявеният иск, поради което същото следва да бъде потвърдено. Законосъобразни са изводите на районния съд относно възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност. Вземането по договор за заем съгласно чл. 110 ЗЗД се погасява с изтичането на петгодишна давност и същата започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, тоест, от 15.05.2009г., съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/25.03.2013г., постановено по гр. дело № 1838/2012г., по описа на К. районен съд.

 

 Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото, пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.