Р Е Ш Е Н И Е

 

    298 /19.07.2013 година                                                    Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети юли                                                                             2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1231 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 523/25.04.2013г., постановено по гр. дело № 648/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът “П.” ООД моли да бъде отменено постановеното решение и присъдят направените съдебни разноски за двете инстанции. Счита, че от представените по делото ведомости за заплати в графата “аванс” са отразени суми, които ищецът е получил в брой и вещото лице е установило, че към датата на исковата молба същите не са прихванати. Това означава, че тези суми следва да се прихвават поетапно, за което сочи съдебна практика на ВКС.

 

Въззиваемият Б.Г.Г. не е подал писмен отговор на въззивната жалба и не се явява в съдебно заседание.

 

 Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове по чл. 245,  ал. 1 и ал. 2  КТ,

във вр. с чл. 128, т.2, чл. 221, ал. 1 и  чл. 224, ал. 1 КТ

 

По делото не е спорно, че въз основа на трудов договор № 120/16.12.2009г. е налице трудов договор между страните по делото, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността шофьор – влекач. Със заповед №  7/23.01.2013г. работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ, поради забавяне изплащане на трудовото възнаграждение.

 

Съгласно чл. 245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира от закона изплащането на трудово възнаграждение. Съдът приема, че ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения за процесния период, поради което ответникът дължи изплащане на целия размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните.

 

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че претендираните от ищеца трудови възнаграждения за месеците септември, ноември и декември 2012г. не са изплатени от ответника. Поради това предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения са доказани по основание и размер.

 

По направеното възражение за прихващане

 

С писмения отговор ответникът е направил възражение за прихващане, при условията на евентуалност, с надвзетите от ищеца суми съгласно РКО в размер на 2 616.61 лева – претендираната сума по иска.

 

Въззивният съд намира, че възражението е неоснователно. Видно от приетото заключение на икономическата експертиза, не са налице надвзети от ищеца суми. Прихващане се извършва с изискуеми и ликвидни насрещни вземания. Ответникът не е доказал основанието на получените от ищеца “аванси”. Възможно е да се касае за допълнителни трудови възнаграждения, при което ищецът не дължи връщането им като надвзети суми.  Ако се приеме, че действително сумите представляват аванси, то същите е следвало да бъдат приспаднати от съответното трудово възнаграждение за съответния месец, за който е даден аванса. Обстоятелството, че ответника не е направил това налага извода, че не се касае за дадени “аванси”. С оглед на недоказване от страна на ответника, че се касае за надвзети от ищеца суми, а не задължими бонуси или допълнителни трудови възнаграждения, възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

 

Въззивният съд намира за неоснователно направеното във въззивната жалба възражение, че в графата “аванс” са отразени суми, които ищецът е получил в брой и за което се е позовал на две решения на ВКС. Няма спор, че ако е доказано по безспорен начин, че се касае за “аванси”, то същите следва да се прихванат поетапно от възникналите задължения за трудови правоотношения, но в случая не е така – ответникът не е доказал основанието на получените от ищеца аванси.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд    

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 523/25.04.2013г., постановено по гр. дело № 648/2013г., по описа на С. районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                 2.