Р Е Ш Е Н И Е

 

   299      /19.07.2013 година                                                Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети юли                                                                             2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1237  по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 278/05.03.2013г., постановено по гр. дело № 6313/2012г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивницата А.А.П., моли да бъде отменено решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за положен извънреден труд, до предявения размер 2548.80 лева и осъди ответника да й заплати стойността на неизплатено трудово възнаграждение за периода от 09.05.2011г.- до 31.12.2011г. за размера над 832.57 лева, до претендирания размер. Моли да се присъдят направените разноски.

 

Въззивникът “А.” ООД - гр. П. моли, да бъде отменено обжалваното решение в частта относно присъденото възнаграждение за положен извънреден труд и присъдят направените по делото разноски. Счита, че неправилно първоинстанционният съд го е осъдил да заплати на ищцата възнаграждение за положен извънреден труд през 2012г. Не били представени доказателства за положен такъв. Претендира за направените по делото разноски.

 

Постъпил е писмен отговор от А.А.П. на въззивната жалба, в който моли да се остави без уважение въззивната жалба на дружеството – ответник.

 

Постъпила е писмена молба от “А.” ООД - гр. П., в която изразява становище по съществото на спора. Поддържа да се уважи подадената от него въззивна жалба и се отхвърли въззивната жалба на другата страна.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Производството е на основание чл. 245, ал. 1 и ал. 2, чл. 224, ал. 1, чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 262 и чл. 222, ал. 1 от КТ

 

Установено е по делото, че страните са се намирали в трудови правоотношения, считано от 09.05.2011г. до 10.10.2012г., през който период ищцата е изпълнявала длъжността “продавач-консултант”. От приетия като писмено доказателство по делото трудов договор между страните продължителността на работното време е  осем часа, поради което намира приложение чл. 136 КТ, според който работната седмица е петдневна, с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 128 от КТ основното задължение на работодателя е да изплаща на работника уговореното в трудовия договор възнаграждение. Съгласно чл. 150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл. 262 от КТ. В чл. 143 от КТ е дадено определение на понятието извънреден труд, а именно: извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или съзнанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 149 от КТ работодателят е длъжен да води специална книга, но това не е единствено доказателство за положен извънреден труд. Фактически положеният извънреден труд подлежи на доказване както с писмени доказателства, така и със свидетелски показания.

По отношение на предявеният иск за заплащане на извънреден труд за 2012 г., въззивният съд намира същият за основателен. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода 01.01.2012г. до 10.10.2012г. електронният касов апарат, регистриран на обекта е работил 19 работни съботни дни, като на дневните финансови отчети се е подписвала ищцата. Съгласно заключението на вещото лице общото брутно възнаграждение е в размер на 1062.10 лева, като след приспадане на дължимите законови удръжки чиста сума за получаване е в размер на 832.57 лева, като съдът счита, че в този размер искът е основателен.

 

По отношение на предявения иск за положен извънреден труд за 2011г. съдът намира за установено следното:

 

Съгласно заключението на вещото лице ответникът не е представил справки от дневните финансови отчети и копия на страниците от книгите за дневните финансови отчети на фискалното устройство на търговския обект за всички работни съботи, за периода 09.05-2011г.-31.12.2011г.

 

 Експертизата е изчислила евентуално дължимото от ответника трудово възнаграждение за целия претендиран период 09.05.2011 г. до 10.10.2012 г., изчислен на база брутно трудово възнаграждение.  Претенцията на ищцата е за петдесет работни дни и общото брутно трудово възнаграждение за петдесет отработени дни през съботите е в размер на 2 795 лева. След направените законови удръжки се получава чиста сума за изплащане в размер на 2 191 лева.

 

С разпореждане от 03.01.2013г. първоинстанционният съд е назначил икономическа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши справка там където е необходимо, да отговори на въпросите поставени в исковата молба. В т. 2 от задачите формулирани от ищцата във вр. с искането й за назначаване на икономическа експертиза е поставен въпроса: “През кои съботни дни през периода  от 09.05.2011г. до 10.10.2012г. е работил  ЕКАФП на обекта “респективно, през кои съботни дни са правени дневни извлечения на ЕКАФП. Колко са тези съботни дни. Видно от задачата на експертизата посочена в заключението на вещото лице, същото дословно е приело поставения от ищцата въпрос. В последствие обаче вещото лице е работило само по представените от ответника копия на дневните финансови отчети и копия на страниците от книгата за дневните финансови отчети на фискалното устройство на търговския обект за периода 01.01.2012г. до 10.10.2012г.  И тъй като ответникът не е представил посочените по-горе справки и копия на документи за периода 09.05.2011г. до 31.12.2011г., вещото лице е отразило, че данни за изплатено от ответника на ищеца трудово възнаграждение за извънреден труд през посочения период няма. Във връзка с това съдът счита, че вещото лице е следвало да извърши необходимата справка в НАП.

 

Поради това въззивният съд намира, че предявеният иск  за положен извънреден труд за целия претендиран период – 09.05.2011 г. до 10.10.2012 г.,  следва да се уважи в размер на 2 191 лева.

 

Въззивният съд не споделя становището, че ищцата следва да установи, че е полагала труд извън установеното за нея работно време, тъй като същата не разполага с необходимите документи и поради това е поискала назначаването на икономическа експертиза.

 

Във връзка с изложеното въззивният съд счита, че следва да бъде отменено решението в частта, в която предявеният иск за положен извънреден труд е отхвърлен за размера над сумата 832.57 лева, до размера на установената от вещото лице дължима сума в размер на 2 191 лева и присъди допълнително сумата 1358.43 лв.  Решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски и определената държавна такса.

В полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в двете инстанции в размер на 1 584 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

В полза на ответника следва да се присъдят направените по делото рзноски в двете инстанции в размер на 740.32 лева, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на държавата по бюджета на съда държавна такса в размер на 138 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд    

 

Р  Е  Ш  И:

 

       ОТМЕНЯ решение № 278/05.03.2013г., постановено по гр. дело № 6313/2012г., по описа на С. районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за положен извънреден труд над сумата 832.57 лв,за периода 01.01.2012 г – 10.10.2012 г., до размера на 2 191 лева, за положен извънреден труд през периода от 09.05.2011г. до 10.10.2012г., в частта, в която е осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 477.80 лева, представляваща направените по делото разноски и в частта, в която е осъден същия да заплати в полза на държавата по бюджета на съда държавна такса в размер на 83.26 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

       ОСЪЖДА “А.” ООД-ГРАД П., със седалище и адрес на управление гр. П., 4., Р., бул. “М.” № ., ет. ., ап. ., ЕИК …., представлявано от управителя Б. Л. К., да заплати на А.А.П. с ЕГН **********, от гр. С., кв. “Т.” № ., вх. ., ет. ., ап. . /съдебен адрес: адв. З.Д. ***/, допълнително сумата 1358.43 лева /хиляда триста петдесет и осем лева и 43 ст./, представляваща полаган извънреден труд за периода 09.05.2011г. до 10.10.2012г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба – 12.11.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 584 лева /хиляда петстотин осемдесет и четири/ лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

      ОСЪЖДА “А.” ООД-ГРАД П., със седалище и адрес на управление гр. П., ., Р., бул. “М.” № ., ет. ., ап. ., ЕИК …., представлявано от управителя Б. Л. К., да заплати на държавата по сметка на С. окръжен съд сумата 138 лева – дължима държавна такса.

 

       ОСЪЖДА А.А.П. с ЕГН **********, от гр. С., кв. “Т.” № ., вх. ., ет. ., ап. . /със съдебен адрес: адв. З.Д. ***, да заплати на “А.” ООД-ГРАД П., със седалище и адрес на управление гр. П., ., Р., бул. “М.” № ., ет. ., ап. ., ЕИК …., сумата 740.32 лева /седемстотин и четиридесет и лв. и 32 ст./ - разноски в двете съдебни инстанции, съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

      ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

      РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                 2.