Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 325                                               02.08.2013г.                      град С.З.

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,             Четвърти състав

на единадесети юли 2013 година                              

в публичното заседание в следния състав:        

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.В.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 2 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.124, ал.1 и 5 от ГПК във вр. с чл.60, ал.1 от ЗН и във вр. с чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

          Постъпила е Искова молба от 2 бр. ищци- пълнолетния Д.Д.Т. и малолетния му син А.Д.Т.- и двамата от гр.С.З., в която се сочи, че на 10.04.2012г. в гр.С.З. е била убита С.А.Т., родена на ***г., че тя е била законна съпруга на първия пълнолетен ищец и съответно майка на втория малолетен ищец. Заявяват, че по случая е било образувано ДП № СЗ ЗМ- 551/2012г. по описа на I РУ "Полиция" – С.З./в случай на неотложност/, било е водено срещу неизвестен извършител за това, че на същата дата умишлено е умъртвил повече от едно лице - престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 във връзка с чл.115 от НК, съответно образувано по Прокурорска преписка № 1545/2012г. по описа на ОП-С.З.. Заявяват, че според заключението на назначената в хода на разследването СМЕ на труп № 129/2012г., причина за смъртта на пострадалата С.А.Т. от гр.С.З. е огнестрелно нараняване на главата. Считат, че от заключението на изготвената ФХЕ е установено, че в пробата на отривките на ръцете на другото пострадало лице- пълнолетния български гражданин Ю.Х. ***, са регистрирани 13 капсулни микрочастици от изстрел, и че съответно от заключението на изготвената Дактилоскопна експертиза е установено, че на иззетия от местопрестъплението пистолет с пълнител и патрони към него, е открита една годна дактилоскопна следа на дръжката на пистолета, която е идентична с дясната длан на самия Ю.Х.Д.. Според заключението на назначената ФХЕ, със същия пистолет е произвеждан изстрел след последното му почистване. В хода на разследването е назначена и Балистична експертиза, според която оръжието е годно да произвежда изстрели с изследваните патрони и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ, както и че съобразно установената посока на изстрела спрямо пострадалата жена, пострадалият Д. е могъл да произведе изстрел спрямо седящата от лявата му страна пострадала, тъй като оръжието е намерено в дясната му ръка и близкото разстояние между двамата, както и да произведе изстрел спрямо себе си. Заявяват, че в хода на досъдебното производство са назначени и изготвени и технически експертизи на мобилните телефони, ползвани от двамата пострадали, както и на предаден с Протокол за доброволно предаване преносим компютър/лап- топ/, собственост на Ю.Д.. От заключение № 501/05.09.2012г. е било видно, че лицето Д. е отправял закани към пострадалата Т., посредством използването на програмен продукт Скайп, което кореспондира със събраните в хода на разследването свидетелски показания в насока, че Ю.Д. е заплашвал пострадалата С. Т. с физическа саморазправа, която той ще осъществи лично или чрез трети лица, ако пострадалата не поднови връзката си с него. Твърдят, че след анализ на всички събрани по делото доказателства по ПП № 1545/2012г. прокурорът от ОП- С.З. е приел, че по безспорен и категоричен начин е доказано, че пострадалия Ю.Х.Д. умишлено е умъртвил пострадалата С.А.Т., след което се е самоубил, като в случая е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.4 от НПК- не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деецът е починал. Двамата ищци заявяват, че изключително тежко са понесли тази неочаквана и причинена по този жесток начин смърт на тяхната съпруга и майка С.А.Т.. Същата настъпила в момент, в който вследствие на взаимната им любов и привързаност успели да преодолеят временната криза в семейните си отношения, постигнали  търсената хармония и градили планове за съвместното си бъдеще. Смъртта на пострадалата С. се отразила изключително тежко върху психическото и емоционално състояние на малолетното дете А.. Продължавали  да страдат и сега, и останалата празнина не можела да бъде компенсирана по никакъв начин, понеже човешкият живот няма еквивалент. Считат, че тъй като поради смъртта на дееца, наказателното производство е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, то са налице предпоставките и интереса им от водене на установителен иск по чл.124, ал.5 от ГПК и на осъдителен такъв по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като установяване наличието на престъпно обстоятелство е от значение за гражданското правоотношение. Твърдят, че ответниците по делото са били наследници по закон на починалия извършител Ю.Х.Д.- съответно негови съпруга и син, че същите са приели наследството на починалия си наследодател, като са поели дяловете от капитала на "Босфорус БГ"- ЕООД- ЕИК 118583230, притежавани от Ю.Д./преобразувано в ООД съгласно вписване № 20120514120155 в Търговския на Агенция по вписванията/, поради което считат, че е налице хипотезата на чл.60, ал.1 от ЗН, и предвид гореизложеното, молят съда да постановите решение, с което:

1.На основание чл.124, ал.5 от ГПК да приеме за установено по отношение на ответниците наличието на престъпно обстоятелство- че на 10.04.2012г. в гр.С.З. наследодателят на ответниците Ю.Х. ***, умишлено е умъртвил С.А.Т., б.ж. на гр.С.З., което деяние представлява престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.З във вр. с чл.115 от НК, като поради смъртта на дееца наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НК, и

          2.На основание чл.124, ал.1 от ГПК да осъди ответниците Г. К. Д. и М.Ю.Х./и двамата като наследници по закон на дееца Ю.Х.Д./, да заплатят съобразно наследствените си права- т.е. по 1/2 част от следните суми: на съпруга Д.Д.Т. сумата 50 000 лв. и на сина- малолетния А.Д.Т.- действащ чрез неговия баща и законен представител Д.Д.Т., сумата 80 000 лв., представляващи парични обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие умишлено причинената от наследодателя на ответниците Ю.Х.Д. смърт на наследодателката на ищците- пострадалата С.А.Т., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането- 10.04.2012 г., до окончателното им изплащане, както и молят съда  да   определи   размера   и   осъдите   ответниците   да   заплатят   на процесуалните представители- адвокати на ищците дължимия адв.хонорар съгласно  чл.38, ал.2 от ЗАдв съобразно уважената част от исковете.

Считат, че исковите им претенции са напълно основателни и доказани по основание и размер, и пледират чрез процесуалните си представители- адвокати по делото, същите да бъдат изцяло уважени, ведно със законните последици от това.

 

          В Писмената си защита по отношение на двата иска излагат следното:

По отношение на първия установителен иск с правно основание чл.124. ал.5 от ГПК:

Относно допустимостта на иска :

В исковата молба ищците изрично са посочили , че правопораждащия факт на тяхната обезщетителна претенция е убийството на С. Т. - съпруга на първия и майка на втория ищец, за което е било образувано Досъдебно производство № СЗ ЗМ 551/2012 г. по описа на I РУ " Полиция" - С.З., което в последствие е било прекратено поради смъртта на дееца Ю.Х.Д. на основание чл. 24 , ал.1 , т.4 НПК. Следователно , налице е твърдение за извършено тежко престъпление спрямо наследодателката на ищците, от което те са претърпели неимуществени вреди -предмет на иска по чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД. Установяването на това престъпление е иманентно свързано с правоотношението за репариране на вредите и е в отношение на преюдициалност спрямо него. При липсата на възможност за установяване на извършеното престъпление „убийство" по реда на държавното обвинение, с оглед прекратяването на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК, установяването на извършеното престъпление, последиците от което са правопораждащ факт за обезщетителната претенция на ищците, е допустимо единствено с иска по чл. 124 , ал.5 ГПК . Процесният случай попада в конструкцията на този иск - налице е твърдяно от ищците престъпно обстоятелство (убийството на С. Т.), което е от значение за възникналото гражданско правоотношение за обезщетение на причинените им неимуществени вреди, като наказателното преследване против извършителя на престъплението е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 НПК . Посочената разпоредба на ГПК повелява, че при наличието на изтъкнатите в нея условия, този иск се допуска и то най-вече поради преюдициалното му значение спрямо гражданското правоотношение.

 

Относно основателността на иска :

В отговора на исковата молба особения представител на ответницата Г.Д. - адв.Е.Б. изрично е взела становище, че не оспорва предявените искове по основание, а оспорва само по размер втория иск с правно основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД. Особения представител на втория ответник М.Х. не е извършила изрично оспорване на иска по чл.124, ал.5 ГПК по основание с дадения отговор на исковата молба (каквото е изричното изискване на чл.131, ал.1, т.З ГПК), а само изрично е заявила, че оспорва по размер втория иск. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.133 ГПК, те намират за недопустимо едва в устните състезания да се заявява оспорване по основание на иска по чл.124, ал.5 ГПК. С оглед незаявеното оспорване от страна на ответниците на иска за установяване на престъпно обстоятелство по чл.124, ал.5 от ГПК и предвид събраните по гр.дело писмени доказателства/Постановление от 22.10.2012г. по ПП № 1545/2012 г. на ОП- С.З. по ДП № СЗ ЗМ 551/2012г. по описа на I РУП- С.З./ и събраните в хода на гр.съдебно производство гласни доказателства/свидетелски показания/, намират, че по делото е безспорно установено наличието на престъпно обстоятелство- че на 10.04.2012г. в гр.С.З. наследодателят на ответниците Ю.Х. ***, умишлено е умъртвил С.А.Т., б.ж. на гр.С.З., което му деяние представлява тежко умишлено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.З във вр. с чл.115 от НК, като поради смъртта на дееца наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НК. Поради изложеното първият обективно и субективно съединен установителен иск по чл.124, ал.5 от ГПК се явява основателен и доказан, и като такъв молят да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици от това.

 

          По отношение втория осъдителен иск с правно основание чл.60, ал.1 от ЗН във връзка с чл.45 вр. с чл.52 и чл.84, ал.3 от ЗЗД :

          Считат, че по делото е установено категорично, че двамата ответници Г.Д. и М.Х. са приели наследството от наследодателя си- самоубилия се убиец Ю.Х.Д. с конклудентни действия, тъй като са поели дяловете от капитала на "Босфорус БГ"ЕООД- ЕИК 118583230, притежавани от наследодателя им Ю.Д., което е било преобразувано в ООД съгласно вписване № 20120514120155 на ТР на АП, за което са представени съответните писмени доказателства. Поради което и на основание чл.60, ал.1 от ЗН, в качеството им на наследници приели наследството, двамата ответници отговорят за задълженията, с които то е обременено, като в наследството се включват и задълженията за причинени вреди, за които всеки от ответниците отговаря до размера на 1/2 ид.част, според дела си в наследствената маса. Установяването на качеството на наследници на извършителя на престъплението, вследствие на което е настъпила смъртта на наследодателката на ищците в лицето на ответниците Г.Д. и М.Х., както и приемането на наследството на Ю.Д. от тяхна страна с извършването на конкретни действия, обуславят наличието на основание да се ангажира отговорността им за задълженията, с които наследството е обременено.

             Предвид това, че особените представители на ответниците са заявили оспорване на иска по чл.60, ал.1 ЗН вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД само по размер, но не и по основание, то намират, че възраженията за прекомерност на заявените обезщетения за причинени неимуществени вреди са неоснователни, тъй като и тримата изслушани по делото свидетели са установили, че пострадалата от престъплението С. Т. е била една красива жена(майка и съпруга) в разцвета на силите си. Доказало  се, че въпреки временната криза в отношенията й със съпруга й- ищеца Д.Т., между тях са съществували трайни и дълбоки чувства, като вследствие на любовта им и взаимната им привързаност са успели да съхранят семейството си, а мимолетното увлечение на С. не само не е разрушило връзката им, а напротив - дало й е нов тласък. Считат, че свидетелите са били категорични, че ищецът Д. изключително е обичал и обгрижвал съпругата си- пострадалата, дори и през време на кратката им раздяла не е променил чувствата си, като доказателство за това е и установеното от св.С.Й. обстоятелство, че непосредствено преди убийството двамата семейно са били на почивка, от която С. се е върнала въодушевена и с удоволствие е разказвала и показвала снимки от преживяното. Същата показа, че за разлика от други съпрузи, Д. изключително се е грижил за С., като правил всичко възможно тя да се чувства добра. Св.Д.Д., който като чичо на С. има по-задълбочени и трайни впечатления от съвместния им живот показа, че въпреки временната криза, двамата са били много добро семейство, имали са дете, което е било дълго чакано и желано. Свидетелят беше категоричен, че временната авантюра на С. въобще не се е отразила върху чувствата на съпруга й Д. към нея. И тримата свидетели са били категорични, че между майката и детето А. е съществувала изключително силна духовна връзка, С. е била много грижовна майка, която се е грижила не само за физическото развитие на детето си, но и изключително е полагала грижите по възпитанието на сина си, като от страна на детето също е съществувала изключителна привързаност към майката. Загубата на С. се е отразила крайно негативно върху емоционалното състояние на дотогава жизнерадостното дете - след смъртта на майка си А. се е затворил в себе, въпреки, че до тогава е бил отличник, след смъртта на майка си е намалил успеха си, преустановил е всякакви социални контакти, наложило се е преместването му в друго училище, поради това, че не е можел да понесе коментарите на съучениците си, като това състояние продължава и до днес. И тримата свидетели установили, че съпругът Д. също виД. е изживял изключителен емоционален и физически срив в резултат на смъртта на С. - виД. е отслабнал, треперил, в резултат на стреса е започнал да боледува често, разплаквал се е при споменаване името на съпругата му. И тримата свидетели били категорични, че Д. и А. виД. все още не са преодолели тежката загуба, а и едва ли някога ще я преодолеят напълно.

Считат, че безспорно претендираните от ищците неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с убийството на С. Т. на 10.04.2012г., като съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта, като справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Заявяват, че в процесния случай претендираните неимуществени вреди са резултат от едно тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.116, ал.1, т.4, пр.З вр. с чл.115 от НК, в резултат на което е настъпила неочакваната и ненавременна смърт на една млада жена- съпруга и майка. Причината за убийството се изяснили както от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на назначените експертизи, така и от свидетелските показания, събрани в откритото съдебно заседание по настоящото гражданско дело.

В тази връзка, молят съда да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.60, ал.1 от ЗН във вр.с чл.52 от ЗЗД и да осъди ответниците Г. К. Д. и М.Ю.Х.- и двамата като наследници на дееца Ю.Х.Д., да заплатят съобразно наследствените си права, т.е. по ½ ид. част от следните суми : на Д.Д.Т. сумата 50 000 лв. и на А.Д.Т./действащ чрез неговия баща и законен представител Д.Д.Т./ сумата 80 000 лв., представляващи обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие умишлено причинената от наследодателя на ответниците Ю.Х.Д. смърт на наследодателката на ищците С.А.Т., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането 10.04.2012 г., до окончателното изплащане на сумите.

          Претендират и за всички направени и дължими разноски по делото.

 

Двама ответници/пълнолетни български граждани/- майка и син, съответно съпруга и дете на починалия извършител- наследодателя им Ю.Д.,  чрез назначените им особени представители- адвокати от АК- С.З., в законните 1- месечни срокове по чл.131- 133 от ГПК в писмените им Отговори на Исковата молба, сочат следното :

Първата ответница/пълнолетната българска гражданка/ Г.Х.Д. *** в Отговора на ИМ сочи, че по повод предявените искове в условията на евентуалност, счита, че за ищците е налице правен интерес от водене на иск по чл.124, ал.5 от ГПК, тъй като установяването на престъпното обстоятелство е от значение за уважаване от съда на втория предявен иск за неимуществени вреди в размер на 130 000 лева. С настоящия отговор заявява, че НЕ оспорвам предявените искове по основание, а оспорва ПО РАЗМЕР втория предявен иск по чл. 45 от ЗЗД, като счита, че същия е предявен в завишен размер, тъй като съгласно чл.52 от ЗЗД „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост" и съда би следвало да определи поисканото от ищците обезщетение за неимуществени вреди, след като по делото бъдат доказани естеството и интензитета на претърпените болки и страдания от наследниците на С.А.Т. и след като се вземат в предвид всички обстоятелства по делото.

Процесуалният й представител- особен представител/адвокат/ пледира, че исковете са основателни и доказани по фактическо и правно основание, и моли да бъдат уважени частично, но в по- малък размер на паричното обезщетение от исковата претенция.

 

В Писмената си защита първата ответница Г.Х.Д. сочи, че е съгласно съдът на основание чл.124, ал.5 от ЗЗД да приеме за установено наличието на престъпно обстоятелство- че на 10.04.2012г. в гр.С.З., наследодателят на ответниците Ю.Х. ***/ умишлено е умъртвил С.А.Т./б.ж. на гр.С.З./, което представлява престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 във вр. с чл.115 от НК, като поради смъртта на дееца наказателното производство е прекратено при хипотезата на чл..24, ал.1, т.4 от НК, както и да осъди ответниците Г. К. Д. и М.Ю.Х. да заплатят съобразно наследствените си права по ½ ид.част от следните суми: на Д.Д.Т. сумата 50 000 лв. и на А.Д.Т., действащ чрез неговия баща и законен представител Д.Д.Т., сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди, вследствие умишлено причинената от Ю.Х.Д. смърт на наследодателката на ищците С.А.Т., ведно със законната лихва върху претендираните суми, от датата на увреждането- 10.04.2012г. до окончателното изплащане.

Сочи, че тъй като в постановлението от 22.10.2012г. на ОП- С.З., след анализ на всички събрани по делото доказателства по ПП № 1545/2012г, е официално прието, че по безспорен и категоричен начин е доказано, че пострадалия Ю.Х.Д. умишлено е умъртвил С.А.Т., след което се е самоубил, като в случая е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.4 от НПК- тоест не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деецът е починал. Признава, че видно от СМЕ от ДП, причина за смъртта на С.А.Т. е огнестрелно нараняване на главата, като изстрелът е произведен от упор, посоката е отпред назад, отгоре надолу и отдясно наляво. Не оспорва, че съгласно  заключението на изготвената ФХЕ експертиза е открита една годна дактилоскопска следа на дръжката на пистолета, която е идентична с дясната длан на Ю.Д., че от назначената БЕ в хода на ДП е установено, че Д. е могъл да произведе изстрел спрямо седящата от лявата му страна С. Т., тъй като оръжието е намерено в дясната му ръка, както и да произведе изстрел спрямо себе си, поради което счита, че иска по чл.124, ал.5 от ГПК е бил доказан в настоящото гражданско съдебно производство.

По другия предявен осъдителен иск по чл.45 от ГПК счита, че също следва да бъде уважен частично, тъй като с виновното си противоправно извършителят Ю.Д. е причинил на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях психически болки и страдания от загубата на съпруга за първия от тях и загубата на майка за втория ищец, като е налице причинна връзка между противоправното деяние и вредата. Признава, че настъпилите увреждания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане, иска за вреди е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер, и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да се определи от съда по справедливост.

Не оспорва, че съгласно показанията на разпитаните по делото свидетелки Б. и Й. се е установило, че пострадалата С. Т. е била заплашвана и тормозена от извършителя Ю.Д.. От разпитаните свидетели по делото и най-вече от показанията на третия свидетел Д. Д. се установило, че малолетното дете А.Т. е било много привързано към майка си, тя е отдавала цялото си свободно време на него и то е преживяло огромна болка от нейната загуба. Тези показания на Д. се подкрепили и от свидетелските показания на Б.. Не оспорва, че е съществувала силна връзка между детето и майката до смъртта й, включително и от показанията на свидетелката Й.. От момента на смъртта на майка му детето- ответника А.Д.Т. се е затворило в себе си и до настоящия момент то не може да се отпусне да стане, същото дете, което е било по-рано. Класната на детето А.Т. е предлагала да бъде преместен в друго училище, защото децата са разбрали какво се е случило с майката на А. и те не били толерантни. Признава, че с това се доказва как се е отразила върху детето смъртта на майка му. Установило се е, че двамата съпрузи са били преодолели временната криза в отношенията си, че С. е била взела решение да остане със съпруга си, тъй като споделила със свидетелка, че не може да се представи живота си без Д., че не може да си представи живота с друг мъж, и че доста дълго време са чакали за детето и е разбрала, че в мъжа и детето е животът й. И тримата свидетели установили претърпените неимуществените вреди от ищеца Д. Т. в резултат на загубата на съпругата му С. Т..

Счита, че показанията и на тримата свидетели са пълни, еднопосочни, и непротиворечиви, и следва да бъдат кредитирани изцяло от съда.

Моли предявените искове да бъдат уважени като основателни по основание, но съдът да не уважава втория предявен осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД в пълния му размер от 130 000 лв., тъй като същия е значително завишен, и като съда определи обезщетението за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от двамата ищци по делото, в резултат на причинената смърт на С. Т. по справедливост, съгласно ЗЗД и съгласно практиката на ВКС- София.

 

Втория ответник/пълнолетния български гражданин/- М. Ю.Х. *** в Отговора на ИМ сочи, че първият предявен установителен иск по чл.124 ал.5 от ГПК е  процесуално допустим, че претендираните от ищците- наследници на С. Т. за заплащане парични обезщетения за претърпени от същите неимуществени вреди вследствие смъртта и в размери съответно за Д.Т.- 50 000 лв. и за А.Т.- 80 000 лв. съобразно наследствените права на ответника М.Х. по ½  идеална част от наследството са вероятно частично основателни по размер, и че ако бъде уважен първия установителен иск и се приеме за установено, че наследодателят на М.Х. - Ю.Д. е умъртвил пострадалата С. Т., ще следва втория предявен осъдителен иск за заплащане на неимуществени вреди да се уважи, но не в претендирания прекомерно висок размер. При това положение оспорва иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по размер, като счита, че същия не следва да се уважава  за сумата, за която е предявен.

        В пледоарията на процесуалния му представител- адвокат/особен представител/ се излага, че моли съда да отхвърли и двата обективно съединени иска, като неоснователни и недоказани. Алтернативно, ако съдът приеме установителния иск по чл.124, ал.5 от ГПК за доказан, моли втория обективно съединен иск за заплащане на парични обезщетения да бъде уважен в по- нисък размер от претендирания.

Няма представена Писмена защита въпреки дадената за това изрична възможност от съда.

 

След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-С.З. счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Исковете са процесуално допустими, родово и местно подсъдни като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС- С.З., поради което съдът следва да се произнесе по тяхната същност в настоящото си първоинстанционно съдебно Решение по съществото на спора.

 

По отношение на първия установителен иск по чл.124, ал.5 от ГПК : В исковата молба ищците изрично са посочили , че правопораждащия факт на тяхната обезщетителна претенция е убийството на С. Т. - съпруга на първия и майка на втория ищец, за което е било образувано Досъдебно производство № СЗ ЗМ 551/2012 г. по описа на I РУ " Полиция" - С.З., което в последствие е било прекратено поради смъртта на дееца Ю.Х.Д. на основание чл. 24 , ал.1 , т.4 от НПК. Следователно, налице е твърдение за извършено тежко престъпление спрямо наследодателката на ищците, от което те са претърпели неимуществени вреди -предмет на иска по чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД. Установяването на това престъпление е иманентно свързано с правоотношението за репариране на вредите и е в отношение на преюдициалност спрямо него. При липсата на възможност за установяване на извършеното престъпление „убийство" по реда на държавното обвинение, с оглед прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, установяването на извършеното престъпление, последиците от което са правопораждащ факт за обезщетителната претенция на ищците, е допустимо единствено с иска по чл. 124 , ал.5 от ГПК. Процесният случай попада в законовата хипотеза на този иск- налице е твърдяно от ищците престъпно обстоятелство (убийството на С. Т.), което е от значение за възникналото гражданско правоотношение за обезщетение на причинените им неимуществени вреди, като наказателното преследване против извършителя на престъплението е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК. Съгласно чл.124, ал.5 от ГПК този особен установителен граждански иск се допуска и най-вече поради особеното приключване на наказателното преследване спрямо извършителя, което се явява и преюдициално като значение спрямо гражданското правоотношение, предмет на втория осъдителен иск по чл.45 и сл. от ЗЗД.

 

По отношение втория осъдителен иск с правно основание чл.60, ал.1 от ЗН във връзка с чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД- по делото е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че Г.Д. и М.Х. са приели наследството от Ю.Х.Д. с конклудентни действия (поели са дяловете от капитала на "Босфорус БГ" ЕООД с ЕИК 118583230, притежавани от Ю.Д. - преобразувано в ООД съгласно вписване № 20120514120155 на Агенция по вписванията, Търговски регистър, за което са представени съответните доказателства), поради което и на основание чл. 60, ал.1 от ЗН, в качеството им на наследници приели наследството отговорят за задълженията, с които то е обременено, като в наследството се включват и задълженията за причинени вреди, за които всеки от ответниците отговаря до размера на 1/2 ид.част, според дела си в наследствената маса. Установяването на качеството на наследници на извършителя на престъплението, вследствие на което е настъпила смъртта на наследодателката на ищците в лицето на ответниците Г.Д. и М.Х., както и приемането на наследството на Ю.Д. от тяхна страна с извършването на конкретни действия, обуславят наличието на основание да се ангажира отговорността им за задълженията, с които наследството е обременено.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

Видно от събраните по делото писмени доказателства- Удостоверение за наследници №  1458/20.04.2012г., удостоверение за граждански брак № 015980/02.02.1986г., удостоверение за раждане по акт за раждане № 0316/21.02.2000г., удостоверение за наследници № 11/23.04.2012г., постановление на ОП – Ст. Загора № 1545/22.10.2012г., удостоверение за актуално състояние на „Босфорус” ООД– гр.С.З., удостоверение № 2178/14.11.2012г. на СОУ „В.Левски”– Ст. Загора, декларация за МГС на Д.Д.Т. от 03.01.2013г., 2 бр. удостоверения на „Брокерс БГ Интерканекшън” ЕООД– гр. Казанлък, обл.Старозагорска № 3706 и 3707- и двете от 03.01.2013г., 2 бр. свидетелство за регистрация на л.а. от 15.09.2009г. и 17.10.2012г., разпореждане № ********** за отпускане на пенсия от 30.07.2012г., договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.03.2012г., нот. акт за покупка на недвижим имот № 20, т.І, рег. № 298, нот.д.№ 18/2003г., писмо на Община- Ст. Загора изх. № 10-01-1-347/14.01.2013г., писмо на Агенция по вписванията– гр.С.З. изх. № 3738/17.01.2013г., удостоверение на Общинска служба по земеделие– С.З. изх. № ПО-07-19/17.01. 2013г., регистър на земеделски земи, гори и др. – справка за имоти на собственик Т., писмо на НАП – офис Ст. Загора  изх. № 1724-1/18.01.2013г., писмо на Община- С.З. изх. № 10-01-1-672/22.01.2013г., удостоверение за декларирани данни изх. № УД000427/22.01.2013г. на А.Д.Т., удостоверение за декларирани данни изх. № УД000425/22.01.2013г. на Д. Д.Т., писмо на ОД на МВР, сектор „ПП” изх. № 6329/28.01.2013г., удостоверение за данъчна оценка № Д0001051/06.02.2013г., удостоверение за данъчна оценка № Д0001752/11.02.2013г., кратки данни за лицето М.Ю.Х., декларация за МГС на Д.Д.Т. от 25.03.2013г., удостоверение на ОбС по земеделие– С.З. изх. № ПО-07-81/11.04.2013г., справка за имоти на собственик Д. Д.Т., Агенция по вписванията- С.З. изх. № 24-ИР-292/03.04.2013г., справка по лице рег. № 251/03.04.2013г. на Д. Д.Т., справка по лице рег. № 252/03.04.2013г. на А.Д.Т.,***- С.З. изх. № 10-01-1-3850/05.04.2013г., писмо от ОД на МВР, с-р „ПП” рег. № 24053/05.04.2013г., справка за превозно средство – 4 бр., писмо от Община- С.З. изх. № 10-01-1-3914/09.04.2013г., данни за лицето Г.Х.Д., писмо на НАП, офис С.З. изх. № 11214-1/15.04.2013г., писмо на НАП– ТД Пловдив, справка – данни за осигуряването на Д.Д.Т. от 12.04.2013г., справка за подадени уведомления по чл. 62, ал.5  от КТ от Д.Д.Т., и от приложената в цялост приключена прокурорска преписка № 1545/10.04.2012 г. по описа на ОП– гр. Ст. Загора и досъдебно производство/ДП/ № СЗ-ЗМ-551/10.04.2012г. по описа на Първо РУ „Полиция” – гр. Ст. Загора, че на 10.04.2012г. в гр.С.З. е била убита пострадалата С.А.Т., родена на ***г., която се е явявала съответно законна съпруга на първия пълнолетен ищец Д.Т. и майка на втория малолетен ищец А.Т.. По случая е било образувано ДП № СЗ ЗМ- 551/2012 г. по описа на I РУ "Полиция"– гр.С.З. в случай на неотложност, което е било водено срещу неизвестен извършител, за това, че на същата дата е умъртвил повече от едно лице, което представлява престъпление по смисъла на чл.116, ал.1, т.4, пр.3 във връзка с чл.115 от НК, което ДП съответно е било образувано по Прокурорска преписка № 1545/2012г. по описа на ОП-С.З.. Видно от заключението на назначената в хода на разследването по ДП СМЕ на труп № 129/2012 г., причина за смъртта на пострадалата С.А.Т. е огнестрелно нараняване на главата, като изстрелът е от упор и посоката е отпред- назад, отгоре- надолу и отдясно- наляво, и е констатирана липса на алкохол в кръвта й. Съгласно заключението на изготвената по ДП ФХЕ е установено, че в пробата на отривките на ръцете на другото пострадало лице- Ю.Х.Д./наследодател на двамата ответници по делото/, са били регистрирани 13 бр. капсулни микрочастици от изстрел, и съответно от заключението на изготвената Дактилоскопна експертиза е установено, че на иззетия от местопрестъплението пистолет с пълнител и патрони към него, е открита една годна дактилоскопна следа на дръжката на пистолета, която е идентична с дясната длан на същия Ю.Х.Д.. Според заключението на назначената ФХЕ, със същия пистолет е произвеждан изстрел след последното му почистване. В хода на разследването е назначена и Балистична експертиза, според която оръжието е годно да произвежда изстрели с изследваните патрони и представлява “огнестрелно оръжие” по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ, както и че съобразно установената посока на изстрела спрямо пострадалата жена С. Т., вторият пострадал Ю.Д. е могъл да произведе изстрел спрямо седящата от лявата му страна пострадала Т., тъй като оръжието е намерено в дясната му ръка и е на близко разстояние между тях двамата, както и е могъл да произведе изстрел спрямо себе си. Видно от назначените, изготвени и приети в хода на ДП технически експертизи на мобилните телефони, ползвани от двамата пострадали, както и на предадения с Протокол за доброволно предаване преносим компютър, собственост на Ю.Д., съгласно заключение № 501/05.09.2012г. е било видно, че пострадалия Д. е отправял закани към пострадалата Т., посредством използването на програмен продукт Скайп, което кореспондира със събраните в хода на разследването свидетелски показания в насока, че Ю.Д. е заплашвал пострадалата С. Т. с физическа саморазправа, която той ще осъществи лично или чрез трети лица, ако пострадалата не поднови връзката си с него.

Действително след обстоен фактически и правен анализ на всички събрани по ДП писмени и доказателства по ПП № 1545/2012г. по описа на П- С.З., прокурорът е приел, че по безспорен и категоричен начин е доказано, че пострадалия Ю.Х.Д. умишлено е умъртвил пострадалата С.А.Т., след което се е самоубил, поради което в конкретния случай е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.4 от НПК- тоест че не се образува наказателно производство, а образуваното такова се прекратява, когато деецът Д. е починал.

Причината за това извършено от него тежко умишлено престъпление е била основно болезнената ревност и егоизъм на извършителя Ю.Д., който не е искал да приеме нормално настъпилия очевиден и безспорен факт, че С. Т. го е отхвърлила и ясно е заявила избора си- нейното семейство. В процесния случай степента на увреждане е най-тежка/ умишлено отнемане на човешки живот с огнестрелно оръжие/, която загуба по изключително болезнен и драматичен начин променя живота на най-близките на пострадалата/наследодателка на двамата ищци/ и неминуемо оставя празнина, която нито времето, нито бъдещите събития не биха запълнили. Последиците   от  това   най-тежко   и   укоримо   от  обществото деяние, каквото е отнемането на човешки живот, се доказват от показанията на тримата свидетели, макар че личната драма на съпруга и сина трудно може да бъде усетена, възприета и пресъздадена в пълен обем и дълбочина от трети лица, които са били само обикновени зрители на случващото се.

Безспорно пълнолетният ищец/съпруг/ е изгубил любовта на живота си, жената, която е боготворил и за която е бил готов да направи всичко, включително да прости изневяра, малолетния ищец/детето/ е изгубило най-важния човек в живота си и то в една изключително деликатна за него ранна възраст.

Самата загуба е настъпила точно в момент, когато тези хора са преживели изключително изпитание, което е показало, че те наистина са семейство в истинския смисъл на думата- разбрали са и са избрали да са заедно като пълноценно семейство въпреки трудностите.

Действително внезапната и трагична загуба на човешки живот трудно може да бъде възмездена, и то само частично, а болките и страданията имат само относително един реален паричен еквивалент, но с оглед принципа на справедливостта и с оглед обстоятелствата по делото съдът счита, че е напълно разумно, законосъобразно и правилно при такъв вредоносен резултат/като процесния/, свързан с настъпване на внезапна насилствена смърт, дължимото обезщетение да е съответно съобразено и с размера на неимуществените вреди, до които то действително е довело.

Очевидно поради настъпилата смърт/самоубийството/ на дееца Д./наследодател на двамата ответници по делото- негови съответно съпруга и син/, наказателното производство по ДП е било прекратено от прокурора на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради което са налице  законовите предпоставки и налице правния интерес от страна на наследниците по закон на пострадалата Т. от водене на първия установителен иск по чл.124, ал.5 от ГПК, тъй като установяване наличието на престъпно обстоятелство е от съществено значение за гражданското правоотношение.

Установено и доказано е по несъмнен и категоричен начин в хода на настоящото гражданско съдопроизводство, че ответниците по делото са били наследници по закон на починалия извършител/самоубилия се веднага след убийството на Т./- пълнолетния български гражданин Ю.Х.Д.- съответно негови съпруга/първи ответник/ и син/втори ответник/- и двамата пълнолетни български граждани.

Също така се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин в хода на настоящото гражданско следствие по делото, че двамата ответници  са приели наследството на починалия техен общ наследодател- самоубилия се пълнолетен български гражданин Ю.Д., тъй като са поели дяловете му от капитала на търговското дружество- ТД"Босфорус БГ"- ЕООД с ЕИК 118583230, притежавани от починалия им наследодател Ю.Д., което ТД е преобразувано от ЕООД в ООД съгласно вписване № 20120514120155 на Агенция по вписванията, Търговски регистър- С.З.. Следователно е налице и изцяло основателната и доказана законова хипотезата на чл.60, ал.1 от ЗН за приемане на наследството от починалия от двамата му наследници по закон- ответниците по иска.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства- показанията на общо 3 бр. свидетели, се установи следното :

 

Свидетелката А.Д.Б. заявява, че е познавала пострадалата С., били са колежки. Известно време свидетелката сътрудничела при пострадалата в офиса й, и й е била и приятелка. Споделяла й е доста неща до едно известно време, впоследствие техните отношения били много обтегнати. Притеснявало я пострадалата, че много често започнали заплахи от убиеца й, забранил й да се среща с приятелки, много неща й забранил. По вида й личало, че е притеснена. Около месец преди това я видяла, защото тя отишла да работи при другата колежка и не са се виждали с нея. Преди смъртта си пострадалата се върнала при мъжа си и детенцето им. Между С. и А. имало много силна връзка, тя била много добра майка и много се грижела за детето си- водела го навсякъде, много е държала за това да се възпитава добре детето й, и всяко свободно време отделяла за детето си. Детето също предпочитало да бъде с майка си, било е много привързано към нея. Съпругът е бил в началото много добре, но после след смъртта й бил много съсипан и много отчаян. Това била голяма загуба за него, голям стрес. Тя не мисли, че това нещо се преживява и преодолява. Това се отразява, както на здравето, така и на психиката. Закани от съпруга към пострадалата тя не е чувала, но убиеца Ю. се е заканвал към пострадалата, виждала я е много притеснена и може би той я е заплашвал, много я е стресирал, психически тормоз й е прилагал. Последния път като се видели, тя треперела и била страшно много отслабнала. Тя била отишла за известно време при него, нямало и месец. Няма точно спомен за Ю.,  тя с детето си отишла при него. Пострадалата никога не се е разделяла с детето си. Не повече от месец, много малко пострадалата е била при Ю.. Месец април той я уби. Те накрая не са се виждали много с нея  и не може да каже с точност до кога са били заедно с убиеца Ю..

 

Свидетелката С.М.Й. заявява, че познава пострадалата С., тъй като от 2006 г. тя работеше в Агенция за недвижими имоти и тя е работела това. Имали са съвместни сделки, общували са на приятелски начала, допаднали са си по разбирания за живота. Преди да се случи събитието/убийството/, две седмици пострадалата била останала без работа и я помолила да започне работа при нея. Последният човек, който я е видял жива е тя- последния ден отговаряла на обаждания по телефона, ходели са по огледи. За личния си живот пострадалата споделяла доста с нея- били ходили със съпруга й Д. на СПА- център във В. и много била доволна от посещението. Били направили много снимки и гледали в офиса снимки. През деня често телефонът й звънял, пострадалата излизала отвън да говори и в офиса също е говорила.  Притеснявали са я по телефона, и тя няколко пъти е казва: „Не ме търси, не ми се обаждай”. Ю. я е търсел тогава, а тя вече е живеела отново със съпруга си Д.. Споделяла е относно отношенията си със съпруга Д., че са се били разделили, но след 1 месец с Ю. сподели с нея, че не може да си представи живота без съпруга си Д., и че не може да си представи живота с друг мъж- включително с Ю.. Доста дълго време двамата съпрузи са чакали за детето и е пострадалата е разбрала, че с мъжа й и с детето й е животът й. Много силна връзка имала пострадалата с детето си- то учело в училище „В. Левски” в гр.С.З.. Офисът й е бил близо до градинката на “Алана” в гр.С.З. и всеки ден минавала през офиса. Няколко пъти през деня се чувала с детето си, детето всичко споделяло с нея. Имало и обратна връзка- тя е била в по-близки отношения с детето повечето време, и духовната връзка е била по-силна. Най- напред свидетелката се притеснила, че пострадалата е изчезнала- отишла за едни огледи и не се върнала. Тя се притеснила за нея, съсипала се за няколко дена. Детето и съпругът на пострадалата през цялото време ревели. Минали 3 – 4 месеца, тогава съпругът на пострадалата поне престанал да реве, когато започнели да говорят за нея. Той и досега не бил превъзмогнал смъртта й. Тя го виждала как целия трепери, виждала е  от време навреме и детето. А за съпруга Д. - отношението на Д. към пострадалата било на един абсолютно грижовен съпруг- правел всичко възможно да се чувства тя добре. Пострадалата била много хубава жена и Д. винаги й давал средства да се чувства добре. Те по женски са ходили да се почерпят понякога. Той много е обичал С. и детето, и въобще  семейството си. За него това било всичко. Свидетелката е общувала с тях на приятелски начала. Пострадалата много се притеснявала, защото в петъка преди да си тръгнат от работа, тя била със собствената си кола, на предния й капак имало поставена една бяла роза с една бележка на колата. На бележката/бланка от бележник с надписи на турски език/ пишело : „Обичам те и още те обичам”. За бялата роза разбрала по-късно, че означавала някакво предупреждение. Пострадалата получавала заплахи по телефона, че ще бъде убита. Била й казала, че ще закъснее, понеже била ходила при адвокат да напише жалба, за да се наложи ограничение на Ю., защото постоянно я е следил. Жалбата е била написана, но не е била пусната и през цялото време е стояла в нейния офис. Пострадалата се притеснявала, че ако пусне тази жалба, още повече може да предизвика гнева на Ю.. Това са думи приживе на самата пострадала, че Ю. е първосигнален и може да го разгневи. Тя не искала да се вижда и да се чува с него, не искала никакви контакти с него. Когато дошла при нея, искала съвет. Свидетелката мисли, че пострадалата е живяла с Ю. за кратко, заедно с детето си е отишла да живее при него. Няма представа дали по собствено желание е отишла при него. За две – три седмици била отслабнала с 10 кг и й е споделяла, че това е в резултат от неговия психически тормоз..

 

          Свидетелят Д. В. Д./чичо на пострадалата жена на пълнолетния ищец Д. Т./ заявява, че познава ищеца Д. Т. достатъчно добре. Те дълго време чакали това дете и били едно много добро семейство. Имали са един период/като всяко семейство/ с малко търкания, но било за малко. Последните дни вече всичко било наред между двамата съпузи. Периода на търкане/доколкото си спомня/ е до преди месец и половина преди инцидента, не е бил продължил толкова много. Нещо имали проблеми в семейството– не вървели нещата, както трябва. Нещо като свързано с друг мъж за малко. Впоследствие се възстановили много бързо нещата и станали пак нормални. Детето било щастливо от цялата работа. Тези неща изобщо не са се отразили на чувствата на ищеца Д. към пострадалата му съпруга С.. Много часове в денонощието липсвал Д. от дома им поради работата му, и то най- вече тези неща били причината. Детето било много привързано към майка си, тя му отделяла цялото си внимание. То било отличник и след този шок се затворило в себе си, успехът му се намалил, много тежко го прежива и много му се отразило.  Виждало се, че не е същото дете- тогава в гр.Н.З. го водили 2 пъти на психолог, някаква жена в гр.Н.З., но не си спомня точно името й. И ищеца Д. също е присъствал. Той се разболял, отслабнал, смалил се един такъв, много бил зле. Усещало се липсата на съпругата му. Детето им още не можело да се отпусне и да стане, както е било. Детето започнало да учи в базовото училище „В. Левски”- С.З.. Класната му искала да го премести в друго училище, тъй като децата са разбрали за трагедията в семейството и не са били много толерантни към него, че с майка му е станало това нещо. Щом е искала класната му да го премести в друго училище, за да бъде по-добре за него, значи виждала е необхоД.ст от промяна. И до сега детето е затворено, възстанявало се, но останало затворено и много трудно общувало. Преди инцидента било такова жизнерадостно дете, а сега само на компютъра стояло и много се затворило в себе си.

 

          Съдът кредитира изцяло показанията на тези 3 бр. свидетели, тъй като те са искрени, пълни, вътрешно непротиворечиви, сходни помежду си, подкрепени са от събраните по гр.дело писмени и гласни доказателства, и липсват по делото каквито и да са данни който и да е от тези свидетели да е пряко или косвено заинтересован от изхода на настоящия спор по делото.

 

Установи се в хода на делото от показанията на св.С.Й. обстоятелството, че непосредствено преди убийството двамата съпрузи/ищецът и пострадалата/ семейно са били на почивка в курорт в България, от която съпругата С. се е върнала въодушевена и с удоволствие е разказвала и показвала снимки от преживяното. Тя е споделила, че за разлика от някои други съпрузи, ищецът Д. изключително се е грижил за нея приживе, като е правил всичко възможно по силите си, тя да се чувства добре във всяко отношение. Свидетелят Д.Д./чичо на С./, който има и по- задълбочени и трайни впечатления от съвместния им живот разказва, че въпреки временната и краткотрайна криза между двамата съпрузи, те са били много добро семейство, имали са обичано дете, което е било дълго чакано и желано. Свидетелят е категоричен, че временната авантюра на С. с Ю. въобще не се е отразила сериозно и дълготрайно върху чувствата на съпруга й Д. към нея.

 

          От анализа на тези събрани в хода на гражданското дело гласни доказателства/свидетелски показания/ се установи по несъмнен и безспорен начин, че всеки един от двамата ищци/пълнолетния й съпруг и малолетния й син на пострадалата- убитата/, всеки по своему изключително дълбоко, непоправимо и тежко е понесъл за себе си тази неочаквана и причинена по един внезапен, неоправдан и жесток начин насилствена смърт на тяхната съпруга и майка- общата им наследодателка/пострадалата/ С.А.Т.. Тази внезапна насилствена смърт е настъпила в момент, в който двамата съпрузи/ищецът и пострадалата/ вследствие на дълбоката им и трайна взаимна любов, доверие и привързаност помежду си като съпрузи, родители и партньори, са успели да преодолеят настъпилата около месец преди това временна криза в семейните им взаимоотношения, постигнали са търсената хармония, разбирателство и единство, и са продължили да градят общите си семейни планове за съвместното си бъдеще и за детето си.

Събраните по делото данни за временно неразбирателство между пострадалата и съпруга й/първия ищец/, продължило не повече от 1 месец, когато тя е напуснала семейното им жилище заедно с малолетното им дете/втория ищец по делото/, и е заживяла на съпружески начала с убиеца й Ю.Д./наследодател на ответниците/, след което тя се е върнала обратно при съпруга си/първия ищец/ ведно с детето им/втория ищец/, не отменя и не намаля причинените със смъртта й морални болки и страдания както на съпруга й/първия пълнолетен ищец/, така и да детето им/втория малолетен ищец/.

Съпругът й непрекъснато плачел при всяко споменаване и при всеки спомен за безвреме погубената си съпруга и майка на детето им.

Смъртта на пострадалата С. се отразила изключително тежко и върху психическото и емоционално състояние на малолетното дете А., който е в такава възраст, в която присъствието на майката наред с бащата е от изключително важно значение за формирането, изграждането и възпитанието му като пълноценен човек и гражданин. Още повече, че животът на майка му е бил отнет поради очевидно основната фактическа причина, че тя е решила докрай да отстоява решението си да бъде до тях двамата и да продължат те тримата да живеят заедно като едно нормално и пълноценно семейство.

Двамата ищци всеки по своему с оглед възрастта си продължавали да страдат и понастоящем, и тази останалата настъпила празнина в резултат на извършеното от наследодателя на ответниците най-тежко умишлено престъпление, вече не може да бъде частично или цялостно компенсирана по какъвто и да е друг що- годе равностоен начин, тъй като погубеният човешки живот на съпругата и майката им/пострадалата/ няма и не може да има паричен или друг някакъв материален еквивалент.

 

          ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ :

В процесния случай претендираните неимуществени вреди са резултат от едно тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.116, ал.1, т.4, пр.З вр. с чл.115 от НК, в резултат на което е настъпила неочакваната и ненавременна смърт на една млада жена - съпруга и майка, в активна във всяко едно отношение възраст. Очевидно поради настъпилата смърт/самоубийството/ на дееца Д./наследодател на двамата ответници по делото- негови съответно съпруга и син/, наказателното производство по ДП е било прекратено от прокурора на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради което са налице  законовите предпоставки и налице правния интерес от страна на наследниците по закон на пострадалата Т. от водене на първия установителен иск по чл.124, ал.5 от ГПК, тъй като установяване наличието на престъпно обстоятелство е от съществено значение за гражданското правоотношение.

Налице е класически случай на непозволено увреждане на пострадалата от извършителя Д. по чл.45- 52 от ЗЗД, като вместо нея поради смъртта й като пострадали се явяват нейните наследници по закон/двамата ищци/, а като длъжници се явява не самия извършител Д./който веднага след убийството на пострадалата сам се е самоубил/, а неговите двама наследници по закон/ответниците/, по силата на чл.60, ал.1 от ЗН. Поради очевидно последвалото самоубийство, двамата от ответници/пълнолетни български граждани/ дължат на двамата ищци/съответно пълнолетен и малолетен български гражданин/, парични обезщетения за претърпените от убийството болки и страдания, представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от това деяние, извършено на 10.04.2012г., ведно с всички законови последици от това.

А съгласно императивната законова разпоредба на чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта, като справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА ПРЕТЪРПЕНИТЕ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ ИЩЦИТЕ :

Предвид това, че особените представители на ответниците са заявили оспорване на иска по чл.60, ал.1 от ЗН във вр. с чл.45 от ЗЗД и във вр. с чл.52 от ЗЗД само по размер, но не и по основание, съдът намира, че възраженията за прекомерност на заявените обезщетения за причинени неимуществени вреди са само частично неоснователни по следните съображения :

И тримата изслушани по делото свидетели установиха, че пострадалата от престъплението С. Т. е била една красива жена (майка и съпруга) в разцвета на силите си. Установи се, че въпреки временната криза в отношенията й със съпруга й Д.Т.- първия ищец, между тях са съществували трайни и дълбоки чувства, като вследствие на любовта им и взаимната им привързаност са успели да съхранят семейството си, а мимолетното увлечение на С. не само не е разрушило връзката им, а напротив - дало й е нов тласък. Свидетелите бяха категорични, че първия Д.Т. изключително е обичал и обгрижвал съпругата си, дори и през време на кратката им раздяла не е променил чувствата си, като доказателство за това е и установеното от св.С.Й. обстоятелство, че непосредствено преди убийството двамата семейно са били на почивка, от която С. се е върнала въодушевена и с удоволствие е разказвала и показвала снимки от преживяното. Същата показа, че за разлика от други съпрузи, Д. изключително се е грижил за пострадалата си съпруга С., като правил всичко възможно тя да се чувства добра. Св.Д.Д./който като чичо на С. и има по- задълбочени и трайни впечатления от съвместния им живот/ показа, че въпреки временната криза, двамата са били много добро семейство, имали са дете, което е било дълго чакано и желано. Свидетелят беше категоричен, че временната авантюра на С. въобще не се е отразила върху чувствата на съпруга й Д. към нея.

           И тримата свидетели бяха категорични, че между майката и детето А./втория малолетен ответник/ е съществувала изключително силна духовна връзка, С. е била много грижовна майка, която се е грижила не само за физическото развитие на детето си, но и изключително е полагала грижите по възпитанието на сина си, като от страна на детето също е съществувала изключителна привързаност към майката. Св.Д. установи, че загубата на С. се е отразила крайно негативно върху емоционалното състояние на дотогава жизнерадостното дете - след смъртта на майка си А. се е затворил в себе, въпреки, че до тогава е бил отличник, след смъртта на майка си е намалил успеха си, преустановил е всякакви социални контакти (което е наложило помощ от психолог), наложило се е преместването му в друго училище, поради това, че не е можел да понесе коментарите на съучениците си, като това състояние продължава и до днес. И тримата свидетели установиха, че съпругът Д. също виД. е изживял изключителен емоционален и физически срив в резултат на смъртта на С. - виД. е отслабнал, треперил, в резултат на стреса е започнал да боледува често, като св.Д. употреби израза "смали се", разплаквал се е при споменаване името на съпругата му. И тримата свидетели бяха категорични, че Д. и А. виД. все още не са преодолели тежката загуба, а и едва ли някога ще я преодолеят напълно.

 

          ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ :

Безспорно претендираните от ищците неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с убийството на С. Т. на 10.04.2012г. Съгласно законовата разпоредба на чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта, като справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще всеки един от двамата ищци- наследници по закон на убитата им наследодателка от наследодателя на двамата ответници/негови наследници по закон/. Размерът на иска зависи винаги от действителните щети, които се установяват, като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства.

В процесния случай претендираните неимуществени вреди са резултат от едно тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.116, ал.1, т.4, пр.З вр. с чл.115 от НК, в резултат на което е настъпила неочакваната и ненавременна смърт на една млада жена - съпруга и майка. Причината за убийството се изяснява както от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, така и от свидетелските показания, събрани в с.з. - болезнената ревност и егоизъм на извършителя Ю.Д., който не е искал да приеме факта, че С. Т. го е отхвърлила и ясно е заявила избора си - нейното семейство В процесния случай степента на увреждане е най-тежка - загуба на човешки живот, която загуба по изключително болезнен и драматичен начин променя живота на най-близките на пострадалата и неминуемо оставя празнина, която нито времето, нито бъдещите събития не биха запълнили. Последиците   от  това   най-тежко   и   укоримо   от  обществото  деяние,   каквото е отнемането на човешки живот, бяха показани от разпитаните свидетели през техните очи, личната драма на съпруга и сина трудно може да бъде усетена и пресъздадена от трети лица, които са просто свидетели на случващото се, но не са изпитали тази болка, която изпитват най-близките. Един съпруг е изгубил любовта на живота си- жената, която е боготворил и за която е бил готов да направи всичко, включително да й прости изневяра. Едно малолетно дете е изгубило най-важния човек в живота си и то в една изключително деликатна възраст. Тази загуба е настъпила точно в момент, когато тези хора са преживели изключително изпитание, което е показало, че те наистина са семейство в истинския смисъл на думата - избрали да са заедно въпреки трудностите. Действително загубата на човешки живот не може да бъде изцяло възмездена и едва ли болките и страданията имат реален паричен еквивалент, но с оглед принципа на справедливостта съдът счита, че претендираните размери на обезщетението - 50 000 лв. за съпруга Д.Т. и 80 000 лв. за малолетното дете А.Т. е напълно разумен и съобразен с наложената практика. Още повече, че при вредоносен резултат, свързан с настъпване на насилствена смърт, дължимото обезщетение следва да бъде най-голямо и съответно съобразен размера на действително присъжданите от съдилищата обезщетения по подобни казуси.

          Поради което се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин в хода на делото, че двамата ищци изключително тежко са понесли тази неочаквана и причинена по този жесток начин смърт на тяхната съпруга и майка- общата им наследодателка/пострадалата/ С.А.Т.. Тази внезапна насилствена смърт е настъпила в момент, в който вследствие на взаимната им любов и привързаност съпрузите успели да преодолеят временната криза в семейните си отношения, постигнали  търсената хармония и градили планове за съвместното си бъдеще. Смъртта на пострадалата С. се отразила изключително тежко върху психическото и емоционално състояние на малолетното дете А., който е в такава възраст, в която присъствието на майката е от изключително важно значение за изграждането и възпитанието му като пълноценен човек, още повече, че животът й е бил отнет по причина, че тя е решила да отстоява решението си да бъде до тях. Двамата ищци всеки по своему с оглед възрастта си продължавали  да страдат и понастоящем, и тази останалата празнина вече не може да бъде компенсирана по никакъв начин, понеже човешкият живот няма паричен или друг материален еквивалент.

          Събраните по делото данни за временно неразбирателство между пострадалата и съпруга й/първия ищец/, продължило не повече от 1 месец, когато тя е напуснала семейното им жилище заедно с малолетното им дете/втория ищец по делото/, и е заживяла на съпружески начала с убиеца й Ю.Д./наследодател на ответниците/, след което тя се е върнала обратно при съпруга си/първия ищец/ ведно с детето им/втория ищец/, не отменя и не намаля причинените със смъртта й морални болки и страдания както на съпруга й/първия пълнолетен ищец/, така и да детето им/втория малолетен ищец/.

 

          ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕТО НА ЛИХВИТЕ :

На основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.45- 52 от ЗЗД двамата от ответници/пълнолетни български граждани/ дължат на двамата ищци/съответно пълнолетен и малолетен български гражданин/ съответните суми за парични обезщетения в размер на общо 130 000 лв. от датата на непозволеното увреждане- 10.04.2012г./датата на причинената умишлено смърт на общата наследодателка на ответниците С. Т. и съответно дата на смъртта на самоубийството на общия наследодател на ответниците Ю.Д./, до окончателното изплащане на всички суми.

 

          ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕТО НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ :

          Тъй като ищците са били освободени от заплащане на дължимата ДТ- 4 % от цената на исковете, на основание чл.83 , ал.3 във вр. с чл.71- 73 от ГПК всеки един от двамата пълнолетни ответници следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ- по 2 600 лв. всеки един от тях двамата, представляваща 4 % от уважения иск против всеки от тях, ведно с всички законни последици от това.

 

Следователно исковете се явяват изцяло основателни и доказани и следва да се уважат изцяло, ведно със законните последици от това.

 

          Поради което и предвид гореизложените мотиви съдът счита, че  следва да постанови своето изцяло позитивно за ищците свое първоинстанционно съдебно Решение.

          ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение  може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и техните процесуални представители- адвокати/договорени и служебно назначени/, с въззивна жалба чрез настоящия Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.124, ал.1 и 5 от ГПК във вр. с чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.60, ал.1 от ЗН, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.З.

 

 

                                          Р      Е      Ш      И     :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците- пълнолетните български граждани Г.Х.Д.- ЕГН ********** и М.Ю.Х.- ЕГН **********-***, че е налице престъпно обстоятелство- на 10.04.2012г. в гр.С.З. наследодателят им Ю.Х.Д.- ЕГН **********,***, умишлено е умъртвил С.А.Т.- ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., което деяние представлява престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.З във вр. с чл.115 от НК, като поради смъртта на дееца Ю.Х.Д. наказателното производство е прекратено при хипотезата на чл.24, ал.1, т.4 от НК.

 

          ОСЪЖДА ответниците- пълнолетните български граждани Г.Х.Д.- ЕГН ********** и М.Ю.Х.- ЕГН **********-***, да заплатят съобразно наследствените си права по ½/една втора/ идеална част от наследството на общия им наследодател Ю.Х.Д.- ЕГН **********,***, на двамата ищци/български граждани/ парични обезщетения за причинените неимуществени вреди от умишленото умъртвяване на общия им наследодател- починалата на 10.04.2012г. в гр.С.З. С.А.Т.-  ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З. в размер на общо 130 000 лв./сто и тридесет хиляди лева/, както следва :

          1.На пълнолетния ответник/съпруг на пострадалата/ Д.Д.Т.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес в ***, адв.Ю.С.Й. от АК- С.З. сумата 50 000 лв./петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху 50 000 лв. от 10.04.2012г. до окончателното изплащане на сумите.

2.На малолетния ответник/син на пострадалата/ А.Д.Т.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес в ***, адв.М.П.С. от АК- С.З., чрез неговия баща и законен представител  Д.Д.Т.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес в ***, адв.Ю.С.Й. от АК- С.З., сумата 80 000 лв./осемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху 80 000 лв. от 10.04.2012г. до окончателното изплащане на сумите.

 

          ОСЪЖДА ответниците- и двамата с постоянни и настоящи адреси в ***, да заплатят дължимите Държавни такси/ДТ/ върху уважената част от исковете, в приход на органите на Съдебната власт по приходната сметка на ВСС- София, както следва :

          1.Ответницата Г.Х.Д.- ЕГН **********- *.600 лв./две хиляди и шестстотин лева/.

2.Ответника М.Ю.Х.- ЕГН **********-  2.600 лв./две хиляди и шестстотин лева/.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :