Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

329                                     07.08.2013г.                    град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     ІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на двадесет и осми май 2013 година

в публично  заседание, в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                               

Секретар  П.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 1019  по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

          Производството е на основание чл. 45 и сл. и  чл.86  от ЗЗД.

 

Постъпила е искова молба от ищцата Н.А.Ш.Е. – ***, с адрес за призоваване и съобщения ***, с която искат от съда да осъди ответника Р.В.П. да  й заплати  сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди: силни болки, страдания, остра стресова реакция и психично разстройства, ведно  със законната лихва от датата на увреждането – 27.08.2011 г. до окончателното заплащане на сумата; разноските по делото и възнаграждение за един адвокат.

Съдът счита, че искът е процесуално допустим, своевременно предявен и следва да бъда допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- ***.

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил писмен отговор на Исковата молба от ответника по делото Р.В.П., като със същия е изразил следните становища по предявения иск:

І. По допустимостта на исковата молба:

1. Счита, че така предявеният иск се явява допустим по съображенията подробно изложени  в същия отговор.

          ІІ. По основателността на иска.

Счита, че така предявеният иск се явява изцяло неоснователен по съображенията изцяло изложени в същия отговор. Заявява, че  не е извършил никакво противоправно деяние – нито  умишлено, нито непредпазливо, нито с действия нито с думи. Твърди, че всички негови действия в този ден и час са били напълно в рамките на закона и на морала, както и че липсва каквато и да било причинна връзка между негово деяние и някакви травми – физически и психически на ищцата. Относно описаните от ищцата повреди – физически и психически, ответникът оспорва същите и твърди, че такива по повод негови действия не са причинени.

 

Ищцата по делото Н.А.Ш. Е. редовно и своевременно  призована явява се лично, заедно с пълномощника си адв.Д. от Софийската адв.колегия, като заемат становището, че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен по съображения подробно изложени в съдебно заседание и депозираната по делото писмена защита.

 

Ответника по делото Р.В.П., редовно призован по делото явява се лично и с процесуалните си представители адв.Л. и адв. К., като в съдебно заседание вземат становище, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, по съображенията изложени от тях в съдебното заседание по съществото на делото. Молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото. Подробни съображения са изложени в депозираната по делото писмена защита.

 

           След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

 

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен ***. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

          ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

 

В правната теория и съдебната практика трайно и безпротиворечиво се приема, че за да възникне отговорността за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че: извършено е вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди,   вредоносното   деяние   е   противоправно,   т.е.   нарушава   предписани   от нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена или неимуществена вреда, която е реално настъпила в претендирания размер, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е в пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител; налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

 

В конкретния случай от свидетелските показания се установи, че на 27.08.2011 г. в почивна станция *** е възникнал инцидент между ищцата Н.А.Ш.Е. и ответника - Р.П., при който той, при опит да влезе в имота е блъснал рязко дясното крило на портала, то се е откачило от пантите и е ударило по някакъв начин ищцата в дясното коляно. Установи се по делото, че между ответника и съпруга на ищцата М.И.М.Г. има неуредени имуществени спорове, но решаването им с предприемането на самоуправни действия, при които се уврежда физическо лице, безспорно е противоправно деяние.

Фактът на противоправното деяние, извършено от ответника се установява от свидетелските показания на свидетелите, разпитани в първото съдебно заседание, проведено на датата 05.06.2012 год. В тази насока видно от показанията на свидетеля Х.Т.К. същият си спомня за датата 27.08.2011г., когато бил на работното си място, по професия бил фермер, когато съпругата му се обадила, тъй като въпросната жена била отишла да контактува с нея. Н. й се обадила и била силно превъзбудено състояние и той трябвало да отиде там, за да види за какво става въпрос. По принцип работел в ***, което е в съседство със ***. Отишъл на обекта *** и заварил Н. в силно разтроено състояние, като освен нея, там бил и пазача. Пазачът казал, че ответника П. бил там и са се случили определени събития. Имало е спор, заплахи на висок тон, като се е стигнало и до физически контакт. Според свидетеля спорът е бил между г-жа Н. и г-н П..  Тази госпожа била в силен шок и стрес и вече в последствие като се успокоила започнала да води по нормален диалог и свидетеля разбрал, че са имали кавга - обиди и заплахи от страна на ответника П. към нея. Дори се е стигнало до физически удар в областта на нейния крак. Твърди, че ответника П. я ударил с врата, като я блъснал по някакъв начин. Свидетелят си спомня, че малкото име на пазача е П. и преди не го познавал. След това обяснил на госпожата,  че е хубаво веднага да отиде да направи съдебна експертиза, като след това отишли в спешния център в *** и обяснили на екипа за ситуацията. Също си спомня, че госпожата през цялото време била с дете на ръце, но получила припадък и медицинския екип я обслужил, като й сложили успокоителни и инжекция. Оттам й обяснили, че не могат да й издадат документ, който да й послужи пред съда. Свидетелят се обадил на адвокат С., дошли в *** и ищцата била освидетелствана, като се установило, че имала нанесена телесна повреда, като посетили психиатър. Свидетелят установява, че през цялото това време ищцата е била доста травмирана и притеснена.

 

Видно от показанията на свидетеля В.Н. С., на него се обадила съпругата на неговия клиент г-н Г. в истерично състояние, че господин П. я заплашил и я бил наранил с врата. Тогава я помолил да дойде в *** и помолил свидетеля Х.Т. да я докара с неговата кола до ***, за да разбере какво й се е случило. След пристигането,` тя му разказала, че по някое време на една от вратите се появил г-н П. със съпругата си, като направил опит да влезне в имота с джип, но в този си опит съборил вратата, което крило я ударило в крака и й нанесло травма. Свидетелят й обяснил, че трябва да отиде да бъде освидетелствана, като намери психиатър да я освидетелства, както и направила. Свидетелят твърди, че за тези обстоятелства били изготвени официални документи, които са приложени по делото. След което ищцата взела успокоителни, и си заминали, тя към ***, а свидетеля Х.Т. към дома си.

От показанията на свидетеля П.К.Е. се установява, че през месец август 2011г. е работил на обекта ***, като охрана. Като бил на работа, г-н П. дошъл там и решил да влезне в обекта, но ищцата не го пускала. Свидетелят реагирал, като се намесил и постоянно казвал, че ответника имал право да влиза в имота, тъй като имал процент от това място и затова можел да влиза в имота. Тогава ищцата се развикала и не искала да отваря вратата и не го пускала да влезе в имота. Наложило се ответника сам да си отвори врата, но той като отворил вратата била лабилна и паднала. Вратата имала катинар, но той нямал ключ за този катинар, като помогнал да се развие синджира. Свидетелят обяснява, че ищцата била до него, като в този момент държала детето, но после го дала на Т., който бил “ поддръжка” в този имот. Като му дала детето, тя продължила с реплики към ответника, но на ***. Свидетелят обяснява, че между тях има конфликти, затова че не го пускат в обекта. Свидетелят си спомня, че между ищцата и ответника имало известно напрежение, защото врата била голяма. Тя изведнъж се дръпнала назад и се получило съприкосновение в областта на нейното коляно.

В съдебно заседание, проведено на 06.11.2012г.  свидетелят П.К.Е. е променил показанията си, поради което съдът по вътрешно убеждение не следва да дава вяра на последните показанията на този свидетел, дадени на 06.11.2012г., като същите следва да бъдат ценени, както с оглед на пълния обрат в показанията му, така и  във връзка с останалите събрани по делото доказателства, а именно заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи и допълнителните заключения към същите.

 

Съдът кредитира с доверие най-вече показанията на свидетелите, разпитани в първото по делото съдебно заседание на 05.06.2012г. - Х.Т., П.Е. и В. С., тъй като техните показания са непротиворечиви, покриват се едни с други и се потвърждават и от останалите събрани по делото доказателства. Освен това същите свидетели се явяват преки очевидци и наблюдатели на процесния инцидент, като някои от тях са присъствали на самия инцидент - /свидетеля П.Е./, а другите /св.Т. и св.С./ непосредствено след него, поради което са придобили преки впечатления от възникнали конфликт между ищцата и ответника.

Показанията на свидетелката Т.Д.П., като съпруга на ответника, съдът следва да прецени при условията на чл. 172 от ГПК, с оглед нейната заинтересованост от изхода на процеса, по обясними причини - намаляване на имуществото им в резултат на осъдително решение спрямо ответника, както разбира се и факта, че същата се явява съпруга на ответника.

 

В резултат на противоправното поведение на ответника, на ищцата е  причинено травматично увреждане и тя е изпаднала в остра стресова реакция, което е установено на 27.08.2011 г. от правоспособни медицински лица. От изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза, категорично се потвърждава, че на 27.08.2011 г. ищцата Н.А. Щ. Е. е получила травматични увреждания: „Контузия на дясна колянна става с оток и кръвонасядане", която може да бъде причинена от удар с крило на врата и по начина описа от ищцата в исковата молба. Освен това от същото заключение се установява, че посочените увреждания могат да се получат по много начини, включително и от удар с крило на врата /т.2 от заключението/.

 

Поради спецификата на състоянието „остра стресова реакция" и поради факта, че от момента на увреждането, до момента на изготвяне на съдебно-психиатричната експертиза е минал значителен период от време, е съществувала основателна вероятност, стресовото състояние да не може да се установи от вещото лице д-р И.Г.Н.. Както е посочено в експертизата острата стресова реакция се характеризира с това , че настъпва след изключително (к.м.) тежки стресогенни събития - в отговор на силно соматичен и/или психичен стрес, като трайността е дни или часове. Въпреки това, към момента на извършване на прегледа, необходим за изготвяне на съдебнопсихиатричната експертиза, вещото лице е установило и потвърдило, че състоянието на ищцатаостра стресова реакция" е в резултат на инцидента от 27.08.2011 г.

 

От изложеното до тук и при преценка на събраните както гласни доказателства, така и писмени такива /заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи/ може да бъде направен категоричен извод, че ответникът Р.П. е извършил вредоносно деяние спрямо Н.А.Ш.Е. - удар в дясното коляно с твърд предмет (метална врата), както и причиняване на остра стресова реакция.

 

Същото се потвърждава, както от допълнителното заключение на съдебно-медицинската експертиза, така и от допълнителното заключение на съдебно-психиатричната експертиза. От последната се установява, че дори се е наложило спешна помощ *** на ищцата Н.Е. да бъде поставена ампула “диазепам”, тъй като е получила припадък от стреса, който медикамент се явява като първи вариант за терапевтично повлияване на това състояние.

 

Причинната връзка между противоправното деяние (удар с крило на метална врата) и вредата (контузия на дясната колянна става с оток и кръвонасядане и „остра стресова реакция") е налице, след като ударът е извършен и на същата дата медици са установили вредоносния резултат от този удар.

По отношение на законовата презумпция за наличието на вина на ответника, не бяха събрани доказателства и оборимата презумпция за  виновно поведение  на ответника не беше оборена по категоричен начин.

 

Безспорно от това противоправно деяние на ответника ищцата е преживяла значителни болки и страдания, които завинаги в живота й остават неприятния спомен за получените травматични увреждания и страховете от преживяния стрес.

 

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един убедителен начин, с оглед на горе изложените съображения и доводи.

 

 

По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът възприе следното:

 

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди за претърпените от ищцата болки и страдания от нанесените й травми и телесна повреда следва да бъде определен на сумата от 5 000 лева. Действително, ищцата е претърпяла  травматични увреждания, съпроводени с болки  и страдания и остра стресова реакция, но видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза, в конкретния случай и към момента на изготвяне на експертизата са налице данни за възстановяване на крайника на ищцата. От друга страна видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза ищцата се е възстановила от преживяния стрес и към момента на изготвяне на експертиза е видимо спокойна, в ясно съзнание, контактна, отговаря без забавяне на задаваните въпроси, маниерна и съдейства на проведеното интервю.

 

Освен това съдът намира, че се касае в процесния случай за нанасяне на лека телесна повреда по смисъла на закона – причинено  разстройство на здравето, неопасно за живота /л.1 от доп.заключение на съдебно-медицинската експертиза/.

Освен това съдът намира, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат поради следните съображения: На първо място от събраните по делото доказателства се установява, че ответника не е бил допускан от ищцата и нейният съпруг в процесния имот *** , от който ответника П. притежава 10% дял от същия. На второ място на процесната дата 27.08.2011г. след като ответника се е опитал да влезне именно в имота от който притежава дял, ищцата е атакувала ответника с гневни реплики на чужд език, като явно е изразила намерението си той да не бъде допуснат в този имот, въпреки изричното указание на свидетеля С. – юридически съветник на съпруга на ищцата, да бъде даден ключ на ответника Р.П., тъй като същия притежава дял от този имот. На следващо място в същия смисъл са били и указанията към охранителя на обекта св.П.Е., да допуска ответника в имота, тъй като последния притежава дял от него. Въпреки всички тези фактически дадености, при появяването на ответника и съпругата му в имота, ищцата е реагирала негативно и предизвикателно, с което е провокирала и съдействала за възникването на процесната конфликтна ситуация.

 

 В конкретният случай съдът намира че е приложима разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, която гласи, че ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

 

В тази насока от събраните по делото доказателства се налага изводът, че искът за неимуществени вреди, претърпени от ищцата се явява частично основателен до размера на 5 000 лева, като в останалата му част до размера на претендираните 50 000 лева – следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

Също така следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането – 27.08.2011г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска в размер на 260 лева, като общата сума на разноските , направени от ищцата възлиза на 2600 лева, от които 2000 лева държавна такса за завеждане на делото, 300 лева възнаграждение за вещите лица от съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертиза, внесени и заплатени от ищцата и сумата от 300 лева, представляваща възнаграждението за  преводача на ищцата, внесено и заплатено от последната.

 

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата  следва да бъде осъдена да заплати на ответникът направените от последния разноски  по делото съразмерно отхвърлената част на иска в размер на 1980 лева, като общата сума на разноските , направени от ответника възлиза на 2200 лева, от които 200 лева възнаграждение за вещите лица за допълнителните заключения на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертиза, внесени и заплатени от ответника и сумата от 2000 лева, представляваща възнаграждението за  един адвокат  - адв.К.Л. ***, съобразно представения договор за правна защита и съдействие /на л.44 от делото/.

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд- ***

 

                                        Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответника Р.В.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да заплати на ищцата Н.А.Ш.Е. – ***, с адрес за призоваване и съобщения *** и нов съдебен адрес ***, чрез адв.Г.П.Д. от Софийска адвокатска колегия сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди: силни болки, страдания, остра стресова реакция и психично разстройство, претърпени вследствие на действията извършени от ответника спрямо ищцата на 27.08.2011г.  ведно със законната лихва върху главницата от 5000 /пет хиляди лева/, считано от датата на увреждането 27.08.2011г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 260 лева /двеста и шестдесет лева/, представляваща направените от ищцата разноски по делото, съразмерно уважената част на иска.

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера на общо претендираните 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

ОСЪЖДА ищцата Н.А.Ш.Е. – ***, с адрес за призоваване и съобщения *** и нов съдебен адрес ***, чрез адв.Г.П.Д. от Софийска адвокатска колегия да заплати на ответника Р.В.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, сумата от 1980 лева /хиляда деветстотин и осемдесет лева/, представляваща направените от ответника разноски по делото съразмерно отхвърлената част на иска.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- *** пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :