Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 324                                      01.08.2013г.            град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ТРЕТИ граждански състав,

на двадесет и трети април 2013 година

в закрито заседание в следния състав:

         

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ            

Секретар  П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ

Гражданско дело № 1080 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

         

Производството е на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК/2008г./.

 

Постъпила е Искова молба от ищеца-пълнолетния български гражданин В.И. К. от *** против ответника- пълнолетния български гражданин С.П.М. от ***, с която се иска по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 и ал.2 от новия ГПК/2008г./ съдът да признае за установено, че ответникът му дължи по Запис на Заповед от 24.11.2008г. сумата 12 820 евро главница, представляваща поетото задължение за плащането па запис на Заповед, издаден та 24.11.2008 год. с падежа си на 19.12.2008 год., с който ответника се е задължил спрямо ищеца, законната лихва върху сумата от 12 820 евро, считано от 16.12.2011 год. до окончателното изплащане на вземането и 502 лева разноски в Заповедното производство. На основание чл.78, ал.1 от ГПК претендира и за разноските по настоящото гр. дело.

 

Искът по чл.422, ал.1 и 2 и във вр. с чл.415, ал.1 от новия ГПК/2008г./ е процесуално допустими, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице абсолютни законови пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК/2008г./.

 

         

          По делото е внесена и дължимата ДТ от 502.00 пред ОС – Стара Загора, в съответствие с чл.415, ал.1, предл. последно от ГПК.

 

В тази насока счита, че искът е процесуално допустим, своевременно предявен и следва да бъда допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.

 

След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените със същата писмени доказателства по делото и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът намира за установено следното:

 

          По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ за размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.

 

          В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил писмен отговор на Исковата молба от ответника С.П.М., с който изразявя следното становището по допустимостта и основателността на иска: Счита, че така предявеният иск се явява подсъден като първа инстанция на ОС- Стара Загора, предявен е от дееспособно лице, поради което счита същият за допустим. По основателността на иска, счита, че така предявеният иск изцяло за неоснователен, по съображенията подробно изложени в депозирания от него писмен отговор. Счита, че не отговаряло на истината твърдението, че записът на Заповед бил с две дати на издаване, а именно едната 24.11.2008 г. в заглавието на същия, а другата дата 19.12.2008 г., което формулиране не водело до категоричност в един от изискуемите реквизити изискеуми по чл. 535 от ТЗ, а по-точно т.6 -  дата на издаване. Поради съображенията изложени в отговора моли така предявения от ищеца да бъде изцяло отхвърлен, ведно със законните последици от това. Също така моли да му бъдат присъдени и разноските по делото. Подробни съображения в тази насока са изложени на л.л. 1-4 от същия писмен отговор на ответника.

 

Ищецът В.И.К., редовно и своевременно призован, не се явява лично в съдебно заседание, вместо него се явява пълномощника му и адв.Я. като моли искът да бъде уважен изцяло по съображенията подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото и в депозираното по същото писмена защита.

 

          Ответникът С.П.М.,  редовно и своевременно призован, не се явява лично в съдебно заседание, вместо него се явява пълномощника му и адв.Й., като моли искът да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. по съображенията подробно изложени в последното по делото съдебно заседание, както и в депозираната по делото подробна писмена защита, ведно с всички законни последици от това.

 

          След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

          ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

 

Исковата молба е подадена в предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК/2008г./ 1- месечен срок от кредитора срещу длъжника по заповедта за изпълнение. Налице е и правен интерес от производството, поради които съображения искът се явява процесуално допустим.

 

          ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

От представеният по делото Запис на заповед от датата 24.11.2008 г. е видно, че ответникът С.П.М.  неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на ищеца В.И.К. сумата от 12 820 евро /дванадесет хиляди осемстотин и двадесет евро/. Въз основа на него е подадено и Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 16.12.2011 г. и е издадена Заповед за незабавно изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под  № 2446/29.12.2011 г. и съответно и изпълнителен лист по същата Заповед. Въз основа на него е било образувано и съответното изпълнително дело.

 

В законния 2-седмичен срок ответникът С.П.М. е подал възражението си по чл.414 от ГПК от 21.03.2012 год. срещу заповедта за изпълнение, с което на практика е спрял изпълнителното производство. Това обуславя и правния интерес на ищеца за предявяване на настоящия иск.

 

Записът на заповед представлява едностранна абстрактна сделка, по силата на която издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума. Много често на практика записа на заповед се издава и за обезпечаването на друго парично задължение, но това не е основна негова характеристика. Основанието, поради което е поето менителничното задължение, не влияе върху действителността на задължението.

 

В тази насока съдът намира, че на датата 24.11.2008г. ищеца В.И.К. е предоставил на ответника С.П.М. сумата от 12 820 евро  под формата на паричен заем , за което ответника е подписал разписка, издадена на същата дата. От съдържанието на разписката се установява , че сумата  от 12 820 евро е предадена от ищеца в качеството му на заемодател и получена от  ответника в  качеството му на заемател на същата дата 24.11.2008г.  От показанията на св. В.Л.И. се установява, че ищеца и ответника са провеждали срещи
помежду си в офиса на ищеца именно по делови взаимоотношения.

 

Ответника не оспорва приетите писмени доказателства - запис на заповед и разписката за получена сума под формата на паричен заем, че на 24.11.2008г ответника е издал в полза на ищеца запис на заповед по силата на която е поел задължението да изплати на ищеца К. сумата от 12 820 евро на датата 19.12.2008г, с която запис на заповед е обезпечил   връщането    на получената по горецитираната разписка в заем сума.

 

Също така ответника не е оспорил, че описаните по горе  писмени доказателства - разписката и записа на заповед са издадени на една и съща дата 24.11.2008г., че са подписани от ответника на същата дата при получаване на сумата от 12 820 евро дадени му от ищеца под формата на паричен заем.

 

Така установените факти, доказани от събраните писмени и гласни доказателства обосновават следните правни изводи:

На датата 24.11.2008г между ищеца и ответника е сключен договор за заем . Договорът за заем се явява реален договор по своя правен характер, като законът не определя и не изисква писмена форма на сключването му. С фактическото предаване на парична сума от заемодател на заемател е налице сключен реален договор за заем. Договора за заем е каузална сделка, установяващата наличието на облигационни правоотношения между страните по този договор. Записа на заповед е абстрактна, едностранна сделка и ценна книга, но неговият характер не дава основание той да се разглежда отделно и откъснато от каузалното отношение между страните. В конкретния случай, тази каузална сделка, която се обслужва от абстрактната, е дадени в заем пари. От съдържанието на процесния запис на заповед не може да се разбере защо е издаден. С него ответникът заявява безусловното си задължение да заплати на ищеца сумата от 12 820 евро., но това е само негово едностранно изявление, което не обективира само по себе си възникнало и съществуващо между страните заемно правоотношение. Това е така, тъй като в този документ не се съдържа изявление за получаване на сумата, поради което той няма характеристиките на разписка и от него не става ясно основанието на поетото задължение за плащане. Не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем. Поетото едностранно задължение за плащане не може да се презумира като дължимо по договор за заем, а следва да бъде несъмнено установено с допустимите от закона доказателствени средства. Именно с представената и неоспорена разписка за получен заем от датата 24.11.2008 год., се установява наличие на заемни правоотношения между страните — сключване на договор и предоставяне на определена парична сума.

 

Изложеното до тук налага единствено възможния и правилен извод, че записа на заповед е обезпечавал изпълнението на съществуващ реален договор за заем.

Тъй като иска е установителен , предявен на осн. чл. 422 от ГПК , то следва съдът да приеме за установено, че действително ответника се е задължил спрямо ищеца със сумата от 12 820 евро по издадения запис на заповед и тази сума се дължи по силата на реално сключен договор за заем.

 

          В конкретния случай съдът намира, че паричното задължение по ценната книга се явява обект и на каузалната сделка /договора за паричен заем, който е бил сключен/, при издаването на процесния запис на заповед от 24.11.2008 год.

 

   Също така съобразно константната практика на върховните съдилища на републиката /Решение под № 865 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1926/2008 г. 1-во ГО на ГК , Решение под № 94 от 17.04.2008 г. на ВКС по ТД № 770/2007 г. на 2-ро ТО на ТК и Решение под № 1088 от 07.07.2003г. на ВКС по гр. д. № 1328/2003г. на 5-го ГО на ГК/ записът на записа е едностранно волеизявление, абстрактна сделка, поради основанието за издаването му не е негова императивно изискуема част. За да е действителен записа на заповед не е необходимо да е сключен друг договор с каузален характер, нито да е налице валидно правоотношение по каузална сделка. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата които то поражда са независими от наличността на основаната сделка и от развитието на каузалните правоотношения.

 

          От формална гледна точка, за да е валиден, Записът на заповед трябва да съдържа реквизитите, предвидени в чл. 535 от ТЗ. Ако липсва някой от задължителните реквизити, то изготвеният документ не представлява запис на заповед, освен в случаите на чл. 536, ал. 2, 3 и 4 от ТЗ. Формално, съдът намира, че представеният документ от 24.11.2008 г. отговаря на изискванията на закона. В тази връзка по отношение на възраженията на ответника и неговия пълномощник, отразени в писмения му отговор , че записа на заповед е нищожен като документ, настоящият съд възприема следното :

Процесният запис на заповед съдържа дата на издаване 24.11.2008г. и дата на плащане, определена като падеж - 19.12.2008г. Ответникът неправилно тълкува изписания текст “на 19.12.2008г.” неотменно и безусловно се задължавам да заплатя  по настоящия запис на заповед, без задължение последния да ми бъде представен за плащане, “в деня на падежа, сумата от 12 820 евро ". Датата 19.12.2008г се посочва като дата на която ответника се е задължил да заплати сумата, а не като дата на издаване. Това се потвърждава и от факта, че в горния ляв ъгъл на записа на заповед е изписана дата на издаване 24.11.2008г, а в горния десен ъгъл е изписан падежа - 19.12.2008г. Записа на заповед е издаден изцяло при спазване на определената форма и съдържание. Посочена е датата на издаване , определен е падеж , посочено е , че записа на заповед е без протест . Налице са категорично всички реквизити визирани в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ .

Записа на заповед не съдържа две дати на предявяване - на определения падеж и на предявяване каквото е становището на ответника застъпено в писмения му отговор. Изрично в текста е посочено "без задължение последния да ми бъде представен за плащане " . Т.е записа на заповед не е платим на предявяване , а "в деня на падежа ". Наличието на протокол за предявяване не е елемент от реквизитите на записа на заповед. Протокола е отделен самостоятелен документ. Протокола не е попълван, като чрез него записа на заповед не е предявяван, защото не съдържа условия " на предявяване". Записа на заповед съдържа определен падеж — 19.12.2008г. и ответника е поел безусловното задължение да заплати сумата на падежа, а не при предявяване на записа на заповед.

 

В заключение съдът намира, че записа на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички изискуеми реквизити, поставени от закона и е годен като документ да породи правните си последици.

 

Съгласно т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС-София по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК, не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по Записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на Изпълнителен лист.

 

    Поради което следва предявеният иск да се уважи изцяло съобразно неговия петитум, включително следва да се уважи за и законната лихва съгласно чл.84-чл.86 от ЗЗД от датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение  на 16.12.2011г. до датата на окончателното изплащане на сумите.

 

    На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото общо в размер на 1452 лв, от които 502 лева представляващи дължимата ДТ, внесена от ищеца и сумата от 950 лева представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. Я. от АК Стара Загора, съобразно представения договор за правна защита и съдействие под № 048 533 от 03.12.2012 год. /на лист 21 от делото/.

 

    Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК/2008г./, Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

 

                                  Р      Е      Ш      И     :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ответника С.П.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес  *** *** и настоящ адрес ***, ***, че дължи на ищеца В.И.К. с ЕГН ********** от *** ***, сумата в размер на 12 820 евро /дванадесет хиляди осемстотин и двадесет евро/, представляваща поето задължение за плащане по запис на заповед, издаден на 24.11.2008г. с падеж 19.12.2008 год., с който ответникът се е задължил спрямо ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от 12 820 евро /дванадесет хиляди осемстотин и двадесет евро/, считано от деня на внасяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 16.12.2011г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 502 лв. /петстотин и два лева/, разноски в заповедното производство.

 

          ОСЪЖДА ответника С.П.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес  *** *** и настоящ адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В.И.К. с ЕГН ********** от *** ***, сумата в размер на  1452.00 лв. /хиляда четиристотин петдесет и два лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 - седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :