Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 328                   06.08.2013г.               град С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

на двадесет и първи май 2013 година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : николай уруков

 

Секретар  П.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА–ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 1129  по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

         

Производството е на основание чл.155, ал.2 във вр. с чл. 143, ал.1 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба от адв. Ж.З. в качеството й на пълномощник на ищцата К.Х. *** против ответницата Д.Б.М. - също от гр.С.З., с искане за заплащане на сумата от 140779,91 лв., представляващи дължими суми за пълно погасяване на договор за кредит № 726 от 26.09.2005 г., сключен между “БАНКА ДСК” ЕАД гр. София и Д.Б.М. като собственик на ЕТ “Д.М. – Дима” изплатени от ищцата, в качеството й на собственик, ипотекирал собствен имот за чуждо задължение.

         

Искът е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК/2008г./.  С определение от 29.10.2012 г. съдът е освободил ищцата К.Х.С. с ЕГН ********** *** от заплащане на дължимата Държавна такса по делото.

 

В законния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил Писмен отговор на Исковата молба и от ответницата по делото Д.Б.М., с който отговор искът се посочва като процесуално недопустим и неоснователен, като се сочат подробни съображения за това в писмения отговор на ответницата. В връзка моли иска да бъде отхвърлен.

 

В съдебно заседание ищцата К.Х.С., редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява процесуалния й представител адв. З., поддържа исковете, като намалява претенцията си за дължимата сума, от 140779.91 на 70389.96лв., тъй като имота е придобит от нея в режим на СИО и същата е била собственик на 1/2 идеална част от него.

 

С определение от откритото съдебно заседание на датата 09.04.2013 год. съдът е допуснал изменение на иска чрез неговото намаляване, като иска да се счита предявен за сумата от 70 389.96 лева вместо първоначалната претенция на ищцата от 140 779.91 лева /стр.3 от съдебния протокол от същата дата 09.04.2013 год./.

 

Ответницата, редовно призована, не се явява, оспорва иска чрез писмения си отговор, като счита, че не дължи тази сума. Твърди, че е получила сумата от кредита, но я предала на Р.П.С., Г.Б.К. и С.С. - управител на фирма „Зара и Роси", които се били задължили да изплащат кредита вместо нея. Същите лица не заплащали дълга и затова поради липса на средства, ответницата също преустановила плащането по дълга.

 

          Съдът, след като се запозна с изложеното в Исковата молба, както и с писмените доказателства към исковата молба и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното:

 

По делото не се спори и е видно от представените писмени доказателства: договор за банков кредит № 726 от 26.09.2005г., сключен между „БАНКА ДСК" ЕАД и ответницата Д.Б.М., упражняваща дейност като ЕТ „Д.М. -Дима" с БУЛСТАТ 123538774, Нотариален акт № 19, том 7, рег. № 10471, д. № 1006/2005г. за учредяване на договорна ипотека и банково удостоверение с изх.№ 7878 от 14.09.2007г. че ищцата и ответницата са били в облигационни отношения, като ищцата е била представлявана в отношенията им от съпругът си Р.П.С.. В представеното банково удостоверение се посочва, че К.Х.С. и Р.П.С., в качеството си на ипотекарни длъжници по  договора за кредит под №726 от датата 26.09.2005г., сключен между „БАНКА ДСК" ЕАД и ЕТ „Д.М. - Дима" са погасили дължимата сума по договора за кредит от ответницата в размер на 140779.91 лв.

 

От обстоятелствената част на исковата молба следва, че правоотношенията между страните по делото са възникнали по силата на учредена от ищцата и съпругът й ипотека върху собствения им недвижим имот, находящ се в *** за обезпечаване задължението на ответницата към „БАНКА ДСК" ЕАД по договор за банков кредит. Следователно ищцата и съпругът й са ипотекирали свой, придобит при режим на СИО недвижим имот за дълг на ответницата към банката, за което между страните няма спор. Няма спор, че кредита не е обслужван редовно от ответницата, поради което ищцата е уведомена от банката кредитор, чрез съдебният изпълнител, че по изп.д. № 20077650400364, с изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 327 от 2007г. по описа на РС С.З. ищцата е осъдена да заплати 116000 лв. олихвяема сума от 31.01.2007г., ведно със законната лихва към 09.05.2007г. - датата на призовката в размер на 4041.96 лв. и неолихвяема сума от 21616.70 лв. в полза на взискателя по изп.дело - „БАНКА ДСК" ЕАД. В призовката е било отбелязано, че в случай, че не изпълни доброволно в срок задълженията си по посоченото изпълнително дело, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение чрез опис и продажба на възбраненият ипотекиран недвижим имот, собственост при равни права между ищцата и съпругът й. Касае се за встъпване на собствениците на ипотекирания имот, които не са лично задължени към „БАНКА ДСК" ЕАД, в правата на удовлетворения ипотекарен кредитор срещу длъжника, т.е. отстъпилите ипотека за чужд дълг заемат правното положение на поръчители и се суброгират в иска на кредитора срещу длъжника /чл.155, ал.2 във връзка с чл.143, ал.1 от 33Д/.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че К.Х.С. и Р.П.С. са били съпрузи, с прекратен брак считано от 07.08.2009г. съгласно представеното по делото заверено копие от решение постановено по гр.д № 2724/2009г. по описа на СтРС. Същите са дали съгласието си и са учредили договорна ипотека, в полза на „БАНКА ДСК" ЕАД, за обезпечаване на кредит, получен от Д.Б.М., упражняваща търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.М. - Дима" от същата банка. Не се оспорва от ответника, че не е погасявал кредита, получен от нея, от същата банка. От представената по делото призовка за доброволно изпълнение на съдия-изпълнител при СТОС се установява, че имотът, предмет на ипотеката, учредена от ищцата и съпругът й в полза на банката за обезпечаване на вземането й към ответницата, е изнесен на публична продан, като дългът на ответника към банката, е бил в размер на 140779.91 лева.

 

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ се установява, че цялата сума по отпуснатият кредит на ответницата във вид на револвираща кредитна линия в размер на 116 000 лв. е усвоена от кредитополучателя ЕТ"Д.М.-Дима". Като съгласно представените на ВЛ банкови извлечения от „БАНКА ДСК" ЕАД гр. С.З. се установява, че цялата сума по кредита в размер на 140779.91 лв. е изплатена на банката от „Пламен Петров-П" ООД гр. С.З. от името и за сметка на К.Х.С. и Р.П.С., съгласно нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот под № 132, том.IV, рег. № 4234, дело № 532 от 2007г. представен по делото като доказателство. Като сумата от 72092.16 евро, представляващи левовата равностойност на 141000лв. е заплатена от дружеството купувач с директен банков превод по сметка на банката за погасяване на задълженията на ответницата Д.Б.М. в качеството й на едноличен търговец ЕТ"Д.М.-Дима", възникнали по договора за кредит №726/26.09.2005г. и обезпечен с договорна ипотека учредена от ищцата и съпругът и Р.П.С., съгласно представеният по делото нотариален акт, за учредяване на договорна ипотека. За което е издадено, от банката кредитор, представеното по делото и съответното банково удостоверение с изх.№7878 от 14.09.2007г.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.155 от ЗЗД ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение. По силата на алинея втора на същия законов текст същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител. Съгласно нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

 

В процесния случай съдът приема, че е осъществен фактическия състав на чл.155, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗД. Безспорно е установено наличието на всички кумулативни предпоставки безспорно е, че ищцата и съпругът й са ипотекирали свой недвижим имот за дълг на ответницата към банката, че поради непогасяване на кредита, ипотекираният имот бил изнесен на публична продан по искане на банката, както и че ищцата и съпругът и Р.П.С. са заплатили изцяло дълга на ответницата към банката. Ищците-собственици на ипотекирания имот, които не са лично задължени към „БАНКА ДСК" ЕАД, са встъпили в правата на удовлетворения ипотекарен кредитор срещу длъжника, т.е. отстъпилите ипотека за чужд дълг са заели правното положение на поръчители и се суброгират в иска на кредитора срещу длъжника.

 

Изложеното обосновава категоричен извод, че иска е се явява основателен и доказан, като са налице предпоставките на чл.155 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.143 от същия закон за ангажирането  отговорността на ответницата, като последната бъде осъдена да заплати на ищцата 1/2 от сумата в размер 141 000лв., реално заплатените от нея по дълга на ответницата, независимо, че иска е предявен от ищцата не за половината от тази сума, а в по-нисък размер 70389.96лв. ( 141000/2 = 70500). Задължението за връщане на погасеното от поръчителя задължение е изискуемо от деня на плащането - чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД , следователно от датата на плащане 13.09.2007г.

               

За пълнота на изложението съдът следва да посочи и следното: ответницата е поддържала възражение, че не дължи цялата искова сума, тъй като е била, чрез Г.Б.К. в облигационни правоотношения със съпругът на ищцата Р.П.С. и последният й дължи сума в размер 35 000лв. Съдът намира това възражение за неотносимо към спора, тъй като касае облигационни отношения между ответницата и трето на процеса лице, поради което е недопустимо установяването на последните в настоящото дело и е недопустимо извършване на прихващане между задълженията по процесното правоотношение и евентуално такова между ответницата и трето лице.

 

Ето защо съдът приема, че исковите претенции са основателни и доказани до исковия размер от 70 389.96 лева, съобразно допуснатото от съда намаление на иска в съдебно заседание на 09.04.2013 год. до който следва да се уважат, с оглед събраните по делото доказателства. В тази насока искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от последната разноски по делото общо в размер на 205 /двеста и пет/ лева, от които 5.00 лева разноски за ДТ за съдебно удостоверение, и сумата от 200 представляваща възнаграждение за вещото лице, внесено от ищцата.

 

Ето защо предвид всичко гореизложено и на чл. 155, ал.2 във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗД, , първоинстанционният ОС- Ст.Загора

 

                             Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ответницата Д.Б.М. с ЕГН ********** ***, упражняваща търговска дейност, като едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.М. - Дима" с БУЛСТАТ 123538774, да заплати на ищцата К.Х.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на основание чл.155, ал.2 във връзка с чл.143 ал.1 от ЗЗД сумата 70389.96лв. (седемдесет хиляди триста осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща дължими суми за погасяването на договор за кредит № 726 от 26.09.2005 г., сключен между “БАНКА ДСК” ЕАД гр. София и Д.Б.М. като собственик на ЕТ “Д.М. – Дима” изплатени от ищцата в качеството й на собственик, ипотекирал собствен имот за чуждо задължение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 10.08.2012 год. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

ОСЪЖДА ответницата Д.Б.М. с ЕГН ********** ***, упражняваща търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.М. - Дима" с БУЛСТАТ 123538774, да заплати на ищцата К.Х.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 205.00 /двеста и пет/ лева, представляваща съдебни и деловодни разноски по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните, чрез ОС- Ст.Загора пред АС- гр.Пловдив.

                                               

 

 

 

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :