Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  330                  09.08.2013 г.                            Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесети юни                                                        Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                  

                                                 Членове: 1. РУМЯ.ТАНЕВА

 

                                                                 2. АНТОНИЯ ТОНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1102 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Ц.И.П. в качеството си на наследник на К.Ц.П., против Решение под № 42/22.01.2013 г. по гр.д. № 1726/2003г., по описа на Казанлъшкия районен съд.

Въззивникът Ц.И.П. във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено обжалваното Решение, а спорът да бъде разгледан по съществото си и съдът да уважи предявеният от него иск в качеството му на наследник на К.Ц.П., по отношение на недвижим имот, находящ се в ***, който по действащия план на ***, представлява УПИ ХІХ-5862, в кв. 167, с площ от 422 кв. метра, ведно с находящата се в него къща и постройка, при граници: улица, УПИ ХХ-5863, УПИ ХVІІІ-5860, 5861 и УПИ ІХ-5851, и му бъде предадено владението на имота от Д.С.Г.. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д.С.Г. чрез адв. М.Д., чрез който се изразява становището, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, а постановеното решение на Казанлъшкия районен съд следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. С отговора прави искане за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

 

 

Въззивникът Ц.И.П. - редовно и своевременно призовани, явява се лично в съдебно заседание, като моли съда да отмени решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да се уважи изцяло предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемият Д.С.Г. редовно и своевременно призован, включително и при условията на чл.56, ал.2 от ГПК,  като по делото е постъпила писмена молба от адв.М.Д., с която моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в същата писмена молба депозирана по делото.

 

Първото трето лице-помагач П.П.В., редовно и своевременно призована, явява се лично в съдебно заседание, като заема становище, че процесният имот не е дарен, а е продаден и че въззивната жалба на въззивника се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

 

Второто трето лице-помагач Я.Н.П., редовно и своевременно призована, явява се лично в съдебно заседание, като заема становище, че процесният сделка се явява нищожна и моли да бъде обявена за такава, като счита, че въззивната жалба на въззивника се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на недвижим имот.

По ревандикационния иск ищецът и въззивник следва да докаже, че :

1.  Е собственик на имота.

2.              Имотът се намира във владение или държане на ответника.

3.              Ответникът владее /държи/ вещта без основание.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

      На датата 18.03.1995г. К.Ц.П. /починала на 12.06.2009г./ възлага на първото трето лице-помагач П.П.В. да закупи от съпрузите второто трето лице-помагач Я.Н.П. и въззивника Ц.И.П. на свое име, но за сметка и в полза на К.П. една втора идеална част от дворно място с площ 422кв.м.. за което по плана на *** е отреден имот пл.№ 5862 в кв.167 и реално първия и втория етаж от масивна жилищна сграда построена в имота и една втора идеални части от общите части на сградата за сумата 350 000лв. П.В. се задължава в 10-дневен срок от писмената покана да прехвърли придобитите от нея права в изпълнение на поръчката в изискуемата от закона форма.

 

На 21.03.1995г. с нот. акт № 7, т.ІІІ, дело 690/1995г. въззивникът Ц.И.П. и тогава съпругата му Я.Н.П. продават на П.П.В. дворно място от 422кв.м., за което по плана на *** е отреден имот пл.№ 5862 в кв.167 и масивна жилищна сграда на два етажа, с надстройка и пристройка в процес на строеж на *** за сумата 350 000лв., която сума продавачите са заявили, че са получили изцяло.

 

На 25.09.2003г. П.П.В. дарява на Я.Н.П. УПИ № Х1Х-5862 в кв.167 по плана на *** с площ 422кв.м. с построената в него къща и всички други постройки, за което е съставен нот. акт № 63 т.Ш дело 251/2003г.

 

На 26.09.2003г. К.П. е подала искова молба срещу П.В.. Исковата молба е вписана на 25.09.2003г. - вх.№ 4359.

На 30.09.2003г. Я.Н.П. дарява на Д.С.Г. УПИ № Х1Х-5862 в кв.167 по плана на *** с площ 422кв.м. с построената в него къща и всички други постройки, за което е съставен нот. акт № 77, т.Ш, дело 297/2003г.

 

К.Ц.П. на 26.09.2003г. е предявила иск с правно основание чл.26, ал.2 и чл.17 от ЗЗД за обявяване на сделката по нот. акт № 78/1995г. за нищожна като чрез пълномощника си Ц.И.П. е твърдяла, че с писмен договор № 42/18.03.1995 год. възложила на П.П.В. да закупи от нейно име и за нейна сметка имот пл.№ 5960 в кв.167 по плана на *** находящ се на ***, представляващ къща в строеж като за закупуването я снабдила с цялата сума. Междувременно поради съмнения в нелоялност закупила от П. правото на ползване на първия етаж на същия имот с нот. акт *** том VIII нот.дело № 2537/1996 год. Синът й Ц.П. се развел с племенницата на ответницата В. и за да осуети каквито и да било неправомерни действия на ответницата тя уведомила нотариусите в ***,че не е давала съгласие да се извършват каквито и да било действия с имота й. Искала е от съда да прогласи нищожността на сключената по нотариален акт № 7 том Ш н.д. № 690/95год. сделка за продажба на имота. С влязло в сила решение Районен съд *** по гр. дело № 1569/2003г. е отхвърлил предявеният от К.Ц.П. чрез пълномощника й Ц.И.П. против П.П.В./*** иск за обявяване за нищожна сделката, с която Ц.И.П. и Я.Н.П. продават на П.П.В. своето дворно място с площ от 422кв.м. представляващо имот пл.№ 5862 в кв. 367 по плана на *** и масивна жилищна сграда на два етажа, в едно с надстрой и пристройка, намиращи се в процес на строеж при граници на имота - ***", М.К.. З.К. и П.К. за сумата 350 000 лв. поради симулация, изразяваща се в придобиване на собствеността от подставено лице, като неоснователна.  С Решение № 209/20.07.2007г. по в.гр.д.243/2007г. на ОС Стара Загора  е било потвърдено това решение на първоинстанционният РС ***. Впоследствие с Решение № 7/24.04.2009г. по гр.д.№6039/200 7г. на I ГО на ВКС е било потвърдено и решението на въззивния съд. Налага се категоричният извод, че решението, с което се иска обявяването на нищожността на процесната сделка на основание чл.26, ал.2 и чл.17 от ЗЗД е влязло в законна сила.

Впоследствие К.Ц.П. е водила иск против П.П.В., Я.Н.П. и Д.С.Г. с правно основание чл.226, ал.3 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл.40 от ЗЗД. С решение № 203/13.04.2010г. постановено по гр.д. №156/2008г. по описа на РС *** е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Ц.И.П. *** с постоянен и настоящ адрес *** *** *** в качеството му на наследник на починалата на 12.06.2009г. К.Ц.П. ЕГН ********** против П.П.В. ЕГН ********** *** и Я.Н.П. ЕГН ********** *** - чрез А.Ц. П. (съдебен адрес л.199) иск за обявяване за нищожен по отношение на ответниците П.П. и Я.П. на договора за дарение, с който П.П.В. дарява на Я.Н.П. УПИ № ХІХ-5862 в кв.167 по плана на *** с площ 422кв.м. с построената в него къща и всички други постройки, материализиран в нот. акт № 63 т.Ш дело 251/2003г. като противоречащ на закона и на добрите нрави като неоснователен и недоказан, като  е ОТХВЪРЛИЛ и предявеният от Ц.И.П. *** с постоянен и настоящ адрес *** *** *** в качеството му на наследник на починалата на 12.06.2009г. К.Ц.П. ЕГН ********** против Д.С.Г. ЕГН ********** *** иск съдът да отмени договора за дарение по нот. акт под № 77 т.ІІІ, дело 297/2003г., с който Я.Н.П. дарява на Д.С.Г. УПИ № Х1Х-5862 в кв.167 по плана на *** с площ 422кв.м. с построената в него къща и всички други постройки на основание нищожност на договора за дарение по нот. акт № 63 т.ІІІ, дело № 251/2003г. като неоснователен. В последствие РС *** е постановил и решение №4 за допълване на решение и за поправка на очевидна фактическа грешка от 04.01.2011г. по същото дело, като вместо изразът “иск съдът да отмени договора за дарение по нот.акт № 77 том ІІІ, дело № 297/2003г.” да се чете “иск съдът да обяви за нищожен договора за дарение по нот.акт № 77, т.ІІІ, дело 297/2003г.”.

 

С решение под № 176/16.06.2011г. постановено по в.гр.д. ***0/2011 г. въззивният ОС гр.Стара Загора е оставил в сила решение под № 203/13.04.2010г. и допълнителното решение под № 4 и двете постановени по гр.д.№ 156/2008г. по описа на РС ***. След това с Определение под  № 625/29.05.2012г. постановено по гр.д.№ 1659/2011 по описа на ВКС на РБ, ІV ГО, с докладчик Б.Б., последният съд не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение на Старозагорския ОС от 16.06.2011г. по гр.д.№180/2011г. Следователно същото първоинстанционно решение е влязло също в законна сила.

 

В тази насока съгласно императивната разпоредба на чл.297 от ГПК  влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В този смисъл според чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съобразно ал.2 влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

 

Няма данни К.П. да е вписвала и предявявала искова молба срещу Я.П. или Д.Г. относно имота предмет на това производство преди 20.10.2003г. (когато по нейна искова молба е образувано гр.д. 1726/2003г. по описа на РС ***).

К.Ц.П. е починала на 12.06.2009г. Видно от удостоверение за наследници № 1411/2009г. издадено от община ***, наследници на К.П. са децата й Ц.П. ЕГН ********** и П.И. П.. П. П. не поддържа предявените искове, не е страна в производството. Правата, които Ц.П. може да упражни в качеството си на наследник на К.П. възлизат на една втора от обема права, които К.П. е притежавала към момента на смъртта си.

 

Въззивният съд също така намира, че К.П. и П.В. са сключили договора за поръчка на 18.03.1995г. с нотариална заверка на подписите съгласно чл.292, ал.3 от ЗЗД, в който е инкорпорирано и упълномощаване, необходимо за целите на договора. Поръчката е договор, с който едно лице възлага на друго лице да извърши определени правни действия за негова сметка. Предмет на договора е извършването на правни действия – сделки. В случаите на така нар.косвено представителство довереникът действа от свое име, но за сметка на доверителя. По силата на учредителната сделка косвеният представител е задължен да прехвърли на косвено представлявания всички права и правни задължения, възникнали за него от изпълнителната сделка. Когато не се изисква форма за прехвърлянето, косвения представител се отчита пред доверителя като му предава придобитите вещи във фактическа власт, а когато прехвърлянето следва да се извърши при съблюдаване за изисквания за форма, придобиването на правата от косвено представлявания става след спазване на тези изисквания. Правните действия по прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка върху косвено представлявания се означават като отчетна сделка. В изпълнение на договора за поръчка третото лице – помагач П.В. е закупила на свое име процесния недвижим имот. В качеството си на косвен представител /скрит пълномощник/ В. е действала от свое име и правата и задълженията по изпълнителната сделка са били за нея т.е. в нотариалния акт тя е била отбелязана като купувач. По делото няма доказателства косвения представител П.В. да е изпълнила отчетническата сделка т.е. да е прехвърлила при спазване изискването за форма на придобитите в резултат на изпълнителната сделка права и задължения в пантримониума на представляваната К.П., поради което  последната не може да претендира от трети лица собствеността върху имота ако не е оборена презумпцията за добросъвестност – арг. чл.292, ал.2, изр.второ от ЗЗД вр. с чл.70, ал.2 от ЗС. Наличието на законово предположение за осъществяване на определено обстоятелство или факт налага, този който иска да опровергае презумпцията да докаже противното, т.е. обръща се доказателствената тежест, която е на ищеца. В случая по делото, както на пъвоинстанционното производство, така и на въззивното такова няма никакви данни и доказателства, че както Я. П., така и ответникът Д.Г. са знаели, че П.В. е действала за К.П. като неин пълномощник, което изключва недобросъвестността им. По делото няма и представени доказателства ищецът да е провел успешно срещу косвения представител иск за собственост , поради което и с оглед гореизложеното не може да се приеме, че той е собственик на процесния недвижим имот.

 

По отношение на втората предпоставка. Ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот  - това обстоятелство е безспорно. Той черпи права от дарствена сделка, оформена по нотариален ред  - с нотариален акт № 77, том ІІІ, рег.№ 4728, н.д. №297/2003г. на нотариус Р.Бурков в район ***. Следователно втората предпоставка  - ответникът владее целия имот, е доказана.

 

По отношение на третата предпоставка. Съгласно чл.77 от ЗС право на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. Ответникът владее процесният имот на годно и валидно правно основание – договор за дарение, обективиран с нотариален акт №77, том ІІІ, рег.№ 4728, н.д. № 297/2003г.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал и трите предпоставки за уважаването на иска по чл.108 от ЗС в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че искът на въззивника П. се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция общо в размер на 2000 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат и съобразно представения пред въззивния съд договор за правна защита и съдействие от 10.04.2013г. за адвокат Д. /на л. 17 от въззивното дело/.

 

 Водим от горното, съдът

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/22.01.2013 г. по гр.д. №1726/2003г., по описа на Казанлъшки районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Ц.И.П. *** да заплати на Д.С.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща направените от въззиваемия разноски по делото пред въззивната  инстанция.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд Стара Загора при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.