О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 942                                    02.08.2013 г.                     град  С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД        ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 02.08.                                                                                       Година 2013

в закрито заседание, в следния състав :

                                                

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                          2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков въззивно частно гражданско дело номер 1301 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството е на основание чл.122, във връзка с чл.114  и чл. 121 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по повдигнат спор за подсъдност между С. районен съд и Т. районен съд с определение № 2241/24.07.2013г., постановено по гр.дело № 3520/2013г., по описа на РС-С.. РС-С. твърди, че не е компетентният съд, който да разгледа възникналия правен спор и счита, че делото следва да бъде изпратено на надлежния и компетентен РС-Т..

 

Подробни съображения и доводи са изложени в определението на РС-С., с което е повдигнат спора за подсъдността.

 

Окръжен съд – С., след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на двата първоинстанционни съда – С. РС и Т. РС, намери за установено следното:

 

Първоинстанционното гр.д. № 630/2013г. първоначално е образувано по описа  на РС-Т. по искова молба от ищцата З.Д.С., против ответника “П.” ООД, със седалище и адрес на управление – гр. С., зона “Г.”, с ЕИК ......, представлявано от С.П. Ж. – управител, по предявен иск по чл.245 във връзка с чл. 228 т КТ, за неплатени трудови възнаграждения и по чл. 224, ал.1 от КТ – за изплащане на дължимото обезщетение.

 

С определение под № 906/12.07.2013 г, Т.т районен съд е прекратил производството по своето гр.дело № 630/2013 г. и е изпратил делото по подсъдност на РС - С., като се е мотивирал с това, че не е налице хипотезата на чл. 114 ГПК и по правилата на общата местна подсъдност по чл.105 ГПК иска следвало да се предяви по седалището на ответника в гр. С..

 

С.т окръжен съд, в настоящия съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Т. районен съд, а не на С. районен съд, поради следните съображения:

 

Разпоредбата на чл. 114 ГПК предвижда специална подсъдност по трудови дела, като дава възможност за работника да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

В конкретния случай ищцата се е възползвала от възможността на чл. 114 ГПК, като е изложила обстоятелства в исковата молба, че през времетраенето на трудовото правоотношение с ответника обичайно е полагала своя труд в гр. Т.. Ищцата в тази връзка с исковата си молба е направила и няколко процесуални искания пред Т. районен съд, с които да докаже твърденията си в ИМ, относно мястото където тя полага обичайно своя труд. Т.т РС е приел в мотивите на съдебния си акт, че самата ищца твърди в исковата молба, че работното й място е било в гр. Т., където се е намирал строителния обект възложен на ответника по реда на ЗОП, на който е била технически сътрудник и че това обстоятелство не се оспорва от ответника. При това положение мястото, където обичайно е полагала своя труд, несъмнено е строителния обект в гр. Т., на който ищцата е била технически сътрудник, респ. офиса, който е бил нает в гр. Т. във връзка с изпълнението на дейностите по възложения обект, за удостоверяването на които обстоятелство ищцата е поискала още с исковата молба издаване на съдебни удостоверения, чрез които да се снабди с други такива, удостоверяващи че е полагала обичайно своя труд в гр. Т., но Т. районен съд е разгледал въпроса за местната подсъдност преди въобще да разгледа и се произнесе по тези искания на ищцата.

 

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че под мястото, където обичайно работника полага своя труд следва да се има предвид работното място, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 КТ, още повече че в конкретния случай в трудовия договор между страните като място на работа не е посочено конкретно  населено  място,  а е посочено само „звено  земни  работи",  като ответника не е доказал възражението си в писмения отговор, че всички звена се намирали в седалището на ответника - работодател. В тази насока съобразно специалната разпоредба на чл. 154 от ГПК, разглеждаща разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, всяка страна е длъжна да установи фактите на които основава своите искания или съответно възражение. Нещо повече, ищцата в ИМ е направила няколко процесуални искания /раздел “доказателствени искания” т. 2.1. и т.2.2 от същия/ за допускане на доказателства във връзка с твърдението й, че работното й място и мястото където обичайно полага труд се намира на територията на гр. Т.. По същите искания РС-Т. изобщо не се произнесъл.

 

Също така въззивният съд намира, че в посоченото от Т. районен съд определение № 685/10.12.2009г. на ВКС по ч.гр.дело № 682/2009г. на ІІІ ГО на ВКС на РБ, на което същият съд се е позовал, конкретно е посочено населеното място, а именно гр. Бургас, където следва работника или служителя да полага своя труд.

 

В настоящият случай не е посочено точно населеното място, а в трудовия договор на ищцата е посочено само като място на работа ” Звено земни работи”. Освен това настоящият въззивен съд намира, че целта на разпоредбата на чл. 114 ГПК е да даде възможност на работника или служителя сам да избере пред кой съд да предяви иска си, а именно дали да бъде пред този по седалището на ответника, или по мястото където той обичайно полага своя труд.

Поради гореизложените подробни съображения и доводи С.т окръжен съд, в настоящия съдебен състав счита, че делото е подсъдно като първа инстанция на Т. районен съд, а не на С. районен съд, като следва същото да бъде изпратено на компетентния за разглеждането му съд.

На основание чл. 221 от ГПК, във вр. с чл. 280 от ГПК, настоящият съдебен състав счита, че определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОПРЕДЕЛЯ като компетентен да разгледа гражданско дело образувано по искова молба вх.№ 13 876/11.12.2012 год. на ищцата З.Д.С. с ЕГН **********,***, против ответника “П.” ООД, със седалище и адрес на управление – гр. С., зона “Г.”, с ЕИК ......, представлявано от С.П. Ж. – управител, по предявен иск по чл.245 във връзка с чл. 228 от КТ за неплатени трудови възнаграждения и по чл. 224, ал.1 от КТ – за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, РАЙОНЕН СЪД – ГРАД Т..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ чрез ОС-С..

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                         

 2.