Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 335                                                19.09.2013г.                     град Стара Загора

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти състав,

на деветнадесети септември 2013 година

в публичното заседание в следния състав:  

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 7 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.238- чл.240 от ГПК във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б."а", ал.1 и чл.260 от КЗ и във вр. с чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

          Постъпила е Искова молба от юридическото лице/ЮЛ/-Гаранционен фонд/ТФ/- гр.София, в която се твърди, че на  основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за застраховането/КЗ/, е изплатил по щета N 92н/30.08.2007г. при отчитане на 1/2 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата при ПТП от 05.04.2007г. пътничка в л.а „Форд Фиеста" - С.Т.Т., обезщетения за неимуществени вреди на законните й наследници както следва: 10 000 лв. на Т.Р.Т. (майка) и 20 000 лв. на В.С.С. (дъщеря). Заявява, че съгласно влязло в сила споразумение по НОХД № 565/07г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, виновен според него за катастрофата е ответникът С.Н. ***, който управлявайки л.а.„Форд Фиеста" с ДК № СТ 77- 15 СК, на кръстовище при извършване на маневра „завой" отнема предимството на движещия се срещу него направо л.а „Мерцедес" с ДК № СА 48- 57 КК, блъска го и така причинява процесното ПТП, вследствие на което загива пътничката на предна дясна седалка в управлявания от него автомобил- пострадалата С.Т.. Счита, че в нарушение на чл.260 от КЗ, ответникът е управлявал процесния автомобил, без да има за него действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност"/ГО/. Твърди, че с регресна покана № 481/30.06.2009г. е поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до сега лицето- ответника не е погасило задължението си. Поради което и моли на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ, да осъди ответника С.Н.Н. да заплати на ГФ исковата сума от 38 115.56 лв. (тридесет и осем хиляди сто и петнадесет лева и 56 ст.), представляваща сбор от изплатените от ГФ обезщетения общо в размер на 30 000 лв. и мораторна лихва в размер на 8 115.56 лв. (осем хиляди сто и петнадесет лева и 56 ст.) за периода от 07.08.2009г.(датата на изтичане 1- месечния срок на регресната покана), до завеждане на исковата молба в съда на 07.03.2012г., изчислена върху сбора от изплатените обезщетения, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Счита, че искът е изцяло основателен и доказан и моли да бъде уважен изцяло до претендирания размер, съгласно заключението на вещото лице, относно главницата, законните и мораторните лихви, както и да бъде осъден да заплати и всички разноски по делото. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител по делото.

 

          Ответникът С.Н. *** не се е явил лично или чрез процесуален представител, не е представил в законния 1- месечен срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото редовно съдебно заседание по делото, не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, поради което и на основание чл.238, ал.1 от ГПК при липсата на законовите пречки по чл.238, ал.2 и 3 от ГПК настоящият първоинстанционен съд следва да уважи ищцовото искане и да постанови неприсъствено решение относно спора по делото.

 

След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства, със заключението на съдебно- икономическата експертиза по делото, и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, настоящият първоинстанцонен ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

По делото на страните са указани изрично последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание по смисъла на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, искът относно главницата и лихвата се явява вероятно основателен с оглед представените многобройни писмени доказателства към исковата молба и приетото заключение на съдебно- счетоводната експертиза по делото по смисъла на чл.239, ал.1, т.2, пр.1 от ГПК.

 

Поради което настоящото неприсъствено първоинстанционно съдебно решение не следва да се мотивира по същество, тъй като то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение по чл.239, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК, и не са налице отрицателните законови предпоставки по чл.239, ал.3 от ГПК.

 

Предвид на което искът на ищеца срещу ответника следва да се уважи изцяло относно главницата, мораторните и законните лихви, както и относно разноските по делото за ДТ- 1524, 62 лв. и за възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лв.- общо сумата 1624, 62 лв.

 

Настоящото неприсъствено съдебно решение не подлежи на обжалване съгласно изричната норма на чл.239, ал.4 от ГПК.

 

Осъденият ответник по делото с постановено неприсъствено решение може да се защити по реда съответно на чл.240, ал.1, т.1 и 2, ал.2 и ал.3 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.238- чл.240 от ГПК във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б."а", ал.1 и чл.260 от КЗ, и във вр. с чл.45 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора постанови следното неприсъствено

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  :

 

ОСЪЖДА ответника С.Н.Н.- ЕГН ********** ***- къща, да заплати на ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД- София, ул."Граф Игнатиев " N 2, ет.4, със съдебен адрес- гр.Пловдив, ул."Петко Каравелов" № 24, ет. 1, ап.З- Адв.дружество „Марински и Николова" сума от 38 115.56 лв. (тридесет и осем хиляди сто и петнадесет лева и 56 ст.), представляваща сбор от изплатените от ГФ обезщетения общо в размер на 30 000 лв. и мораторна лихва в размер на 8 115.56 лв. (осем хиляди сто и петнадесет лева и 56 ст.) за периода от 07.08.2009г. до 07.03.2012г., ведно със законната лихва върху 38 115.56 лв. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на общо 1 624. 62 лв./хиляда шестстотин двадесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ разноски на ищеца по делото. 

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

 

          ОТВЕТНИКЪТ има право на защита срещу това неприсъствено осъдително съдебно решение по реда на чл.240, ал.1, 2 и 3 от ГПК.       

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :