Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 372                                             17.10.2013 г.                     град Стара Загора

 

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесети септември                                                                            2013 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар: Н. Гочева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ

гражданско дело № 36 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

Производството е по реда на чл. 45, чл. 52, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

 

Образувано е по искова молба на М.В.Р. в която сочи, че е пострадала от ПТП, причинено от Д.К.Г.. Ответникът бил признат за виновен с Присъда № 155/12.03.2012г по НОХД  152/2012г. на ГРС  за това, че на 05.12.2011 г. в землището на ***, по път ІІІ – 504, при управление на МПС, марка “Ситроен” с рег.№ СТ 9325 НН, в нарушение на правилата за движение, причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата, изразяващо се в трайно затруднение на двата долни крайника, престъпление по чл.343, ал.1,б. “б”, предл. второ, във вр.с чл.342, ал.1 от НК. Възстановяването и от претърпяното ПТП продължила повече от 30 дни. За причинените неимуществени вреди  претендира обезщетение в размер на 40 000 лв. за всяка от телесните повреди – за увреждане на десния крак, на левия крак и за множеството телесни повреди.

 

Ответникът Д.К.Г. счита иска за допустим, но неоснователен. Относно неговия размер, счита същия за завишен, тъй като не е доказан интензивността на тези болки и страдания. Депозира молба за конституиране на трето лице -  помагач ЗД “ЕВРОИНС” АД гр.София, както и предявява обратен иск срещу него за сумата 40 000 лв., в случай, че бъде уважен първоначално предявения такъв.

 

Трето лице-помагач на ответника ЗД “Евроинс” АД гр.София, счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че претърпените от ищцата болки и страдания не са в голям интензитет. Претендира за юрисконсулско възнаграждение пред настоящата инстанция.

 

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

С влязла в сила присъда  № 155/12.03.2012г по НОХД  152/2012г. на ГРС, ответника е признат за виновен за това, че на 05.12.2011г. в землището на ***, по път ІІІ – 504, при управление на МПС, марка “Ситроен” с рег.№ СТ 9325 НН, в нарушение на правилата за движение, причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата, изразяващо се в трайно затруднение на двата долни крайника, престъпление по чл.343, ал.1,б. “б”, предл. второ, във вр.с чл.342, ал.1 от НК,

Между страните не се спори и наличието на валиден договор за застраховка “ГО” по комбинирана застрахователна полица № 071110009524 от 04.01.2011 г..

 

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: Свидетелят Д.С.Р. установява, че ПТП било на 05.12.2011 г. Ищцата го закарала сутринта до работата в “Мини Марица Изток” 3, в Рудник 3. Докато се обличал видял да минава линейка. Обадили му се, че жена му е катастрофирала. Тя била в болницата в Г., и викала, че не можа да си вземе въздух. след прегледа я взел и я закарал в къщи. Сочи, че ищцата е лежала 2-3 седмици, ползвала подлога, не можела да става изобщо. После я закарал в съдебна медицина в Х. при съдебен лекар. След 1 месец взели патерици, за да започне да прохожда, През цялото време взимала много болкоуспокояващи, не можела да спи и да диша. Имала цяла лента белег от колана и много синини. Твърди, че ищцата работи в Г. в един хранителен магазин като от работата болките в краката продължават и до днес.

 

Свидетелката К.К.Д. установява, че след пргледа в болницата са закарали ищцата в тяхната къща. Тъй като не можела да се движи, я пренесли на ръце на леглото. Изписали й обезболяващи. Трудно дишала от удара и не можела да става. С патериците се проходила и ги ползвала около 4 месеца. Често се оплаквала, тъй като работи в магазин постоянно е в движение и когато има повече натоварване краката и отичали и пиела обезболяващи.

От заключението на СМЕ се установява, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла контузия на гръден кош и пуквания в областта на двете глезенни стави, в следствие на което е било затруднено движението на крайниците и снагата на ищцата. Възстановителния период до пълното оздравяване в следствие на причинените  телесни повреди е 3-4 месеца.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

При така изложената фактическа обстановка съдът намира за установено наличието на деликт – противоправно деяние, извършено виновно – при условията на непредпазливост и станало причина за вредоносният резултат за ищцата, като в случая това обстоятелство не се спори между страните.

 

Спорен по делото е въпросът относно размера на дължимото обезщетение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.

 

По претенцията на ищцата за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в размер на 40 000 лв., съдът намира следното: Безспорно ищцата е получила контузия на гръден кош и пуквания в областта на двете глезенни стави, в следствие на което е било затруднено движението на крайниците и снагата на ищцата, вследствие претърпяното ПТП. От показанията на разпитаните свидетели, чийто показания съдът възприема като непосредствено придобити, тъй като същите са се грижили за ищцата се установява, че е лежала 2-3 седмици, ползвала подлога, не можела да става изобщо. През цялото време взимала много болкоуспокояващи, не можела да спи и да диша. Следва да се отчете и обстоятелство, че ищцата е на 36 г., в трудоспособна възраст. Вещото лице сочи, че възстановителния период до пълното оздравяване в следствие на причинените телесни повреди е 3-4 месеца. Както самата тя посочва в съдебно заседане, “беше много трудно”. Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на  15 000 лева за ищцата, които ответникът следва да бъде осъдени да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 40 000 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Този извод съдът прави, изхождайки от постоянната практика на съдилищата, която сочи, че в конкретния случай не сме изправени пред особено тежка по степен телесна повреда, даваща основание да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, а и ищцата към настоящия момент е възстановена напълно.

 

Предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането. Следователно присъденото обезщетение следва да бъде заплатени ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 05.12.2011 г., до окончателното им изплащане. 

 

Досежно предявения от ответника по основния иск обратен иск срещу привлеченото от него, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, трето лице - помагач на негова страна, съдът съобрази следното: при застраховката "Гражданска отговорност" застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, и обстоятелството, че собственикът на лекия автомобил, който ответникът е управлявал на 05.12.2011 г. по време на процесното пътно-транспортно произшествие има сключен договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" със ЗД “Евроинс” АД гр.София, видно от представената по делото застрахователна полица, като застрахователното събитие е настъпило по време на действието на цитирания договор за застраховка, съдът намира предявения обратен иск на ответника срещу ЗД “Евроинс” АД гр.София за уважената сума - предмет на исковата претенция срещу ответника, а именно: сумата от 15 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от М.В.Р. вследствие претърпяното ПТП -  за основателен. Тъй като обратния иск е предявен при условията на евентуалност, не следва за него да има отхвърлителна част при положение, че главния иск не е уважен.        

 

Неоснователно е възражението на третото лице - помагач, касаещо претенцията за лихви. Ищцата по основния иск претендира лихва по чл.84, ал.3 от ЗЗД, т.е. от датата на увреждането. Тази лихва върху обезщетението за непозволено увреждане е компенсаторна, а не мораторна. Тя се дължи от деня на събитието /увреждането/, като определянето на този момент е задължение на съда. Като компенсаторна, тази лихва се дължи като допълнение на обезщетението. Застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата, а това означава, че отговорността следва да бъде ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е нормата на чл.223 ал.2 от КЗ.

 

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, както следва: ищцата е направила разноски в размер на 100 лв. и следва да и се присъдят разноски в размер на 37,50 лв.. Ответникът е направил разноски в размер на 5351 лв. и следва да му се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска или в размер на 3344,38 лв.. Третото лице – помагач, нито дължи, нито му се присъждат разноски.

 

Претендираните разноски от ищцата в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение следва да се оставят без уважение, тъй като са договорени, но видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 09.11.2012 г. липсва отбелязване в графата внесена сума. 

 

Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Д.К.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на М.В.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от ПТП, станало на 05.12.2011 г. в землището на ***, по път ІІІ – 504, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 05.12.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 37,50 лева /тридесет и седем лева и 50 ст./, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА М.В.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на Д.К.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 3344,38 лева /три хиляди триста четиридесет и четири лева и 38 ст./, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА третото лице - помагач ЗД “ЕВРОИНС” АД гр.София, район “Искър”, бул. “Христофор Колумб” № 43,  ЕИК 121265113, да заплати на Д.К.Г., ЕГН ********** ***, сумата 15 000 лв./петнадесет хиляди лева/ по предявения обратен иск, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 05.12.2011 г., до окончателното изплащане на сумата.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.

 

           

 

                                                                                                                                                                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: