Р Е Ш Е Н И Е

 

368                                             17.10.2013 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети септември                          две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                       

        РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1056 по описа за 2013 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на адв. Св. Б. като пълномощник на М.П.О. против решение № 558 от 01.11.2012г., постановено по гр.дело № 2180/2011г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се допуска съдебна делба на съсобствения недвижим имот: апартамент №13, бл.4 в жилищен блок-конфекция „Ракита”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, ведно с 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на апартамента отгоре И.Р., от долу-К.К., при дялове: 2/4 идеални части за П.А.Г., 1/4 идеални части за М.П.О. и 1/4 идеални части за Р.А.С..

 

Въззивницата счита, че така постановеното решение е недопустимо, алтернативно неправилно, необосновано, несправедливо и незаконосъобразно, поради което следва да бъде обезсилено, алтернативно отменено. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание.

 

Въззиваемата П.А.Г., чрез пълномощника си адв. Г. оспорва жалбата. Твърди, че искът за съдебна делба бил допустим по закон. Излага подробни съображения в отговора си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Решението било правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

 

Въззиваемият Р.А.С., редовно призован чрез назначения му особен представител ад. В.С., не подава писмен отговор, не се явява и не взема становище по жалбата.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството е във фаза по допускане на делбата.

 

Видно от представения по делото нотариален акт №…, том …,  д. № …г. на Казанлъшки районен съд, Р.Т.А. и А.Н.А.– родители на  ищцата са признати за собственици на  подробно описания недвижимия имот: апартамент №…, вх…, на …етаж състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, от жилищен блок-конфекция „Ракита”, построен върху държавна земя в квартал Западно разширение по плана на гр.Казанлък, ведно с 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата. От представените удостоверения за наследници на Р.Т.А. и А.Н.А. се установява, че техни наследници са четирите им деца С.А.А., П.А.Г., Н.А.А. и М.А.А..  С нотариален акт №…, т…., рег.№…, д.№…г. Н.А.А. е дарила на сестра си П.А.Г. своите 1/4 ид.части от недвижим имот останал в наследство от А.Н.А.и Р.Т.А..

 

С влязло в сила решение по гр.д.№1430/2005 г. по описа на РС-Казанлък е отхвърлен иска за обявяване за нищожна на сключена, по нотариален акт №…рег. № …д. № …г. сделка, с която Н.А. дарява на сестра си П.А. 1/4 идеална част от апартамента-№13 в гр.Казанлък, кв.”…” бл…., вх….. ет…., поради противоречие със закона и е обявен за окончателен по отношение на притежаваните от С.А.А. и М.А.А. по ¼ идеални части от апартамент №13, бл.4, в жилищен блок-конфекция „Ракита", вх.А. ет.5. в гр.Казанлък, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, ведно е 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата, сключеният на 05.01.2004 г. в гр.Казанлък между С.А.А., Н.А.А., П.А.Г. и М.А.А. като продавачи и Р.А.С. и М.П.С. като купувачи предварителен договор за продажба на апартамента №13 в гр.Казанлък. кв.”…” бл…. вх…., ет…., като искът в частта за останалата 1/2 ид.част от апартамента е отхвърлен.

 

Представени са 5 бр. приходни квитанции, с които ищцата установява, че е заплащала дължимите се през периода 2004 г. - 2011 г. данъци и такси за част от имота.

От представено заверено копие на решение от 01.08.2007 г.. постановено по гр.д.№41/2007 г. по описа на РС-Казанлък се установява, че сключения  граждански брак между М.П.С. и Р.А.С. е прекратен, като ползването на семейното жилище в гр.Казанлък, кв.”…”, бл…, вх…., ет…., ап….е предоставено на М.П.С..

 

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. В настоящия случай ищцата се легитимира като съсобственик на 2/4 ид.части от процесния недвижим имот-апартамент №…, блок №…, вх…., ет…., находящ се в гр.Казанлък в кв.”…” на основание наследствено правоприемство и договор за дарение, а ответниците- на останалите 2/4 ид.части на основание договор за покупко - продажба. Ето защо, съдът намира, че   предявеният иск за делба за допустим.

 

            По възражението на ответниците за нищожност на договора за дарение на основания: противоречие със закона, заобикаляне на чл.19 ал.З от ЗЗД и накърняване на добрите нрави, съдът намира за установено следното: Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, предвижда, че са нищожни договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и тези, които противоречат на добрите нрави. Една сделка е нищожна, когато противоречи на императивна правна норма. Нищожният поради противоречие със закона договор пряко цели постигане на забранен резултат чрез нарушаване на императивни правни норми: при заобикалянето на закона непозволеният резултат се постига чрез сключване на един или няколко договора, които сами по себе си са позволени и не нарушават закона. Добрите нрави са такива критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразят с тях. За да е нищожен договор поради противоречие с добрите нрави, обаче е необходимо, да е налице противоречие между договора и правна норма, която изразява и с това защитава добрите нрави, като законът изрично с посочил договорите, които имат проявление на нищожност поради нарушаване на добрите нрави. За всеки вид сделка се прилагат относимите за тях правила за действителност. Дарението е договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема - чл.225 ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.226 от ЗЗД,  дарението е нищожно при наличие на обстоятелствата, визирани в някоя от хипотезите. Такива обстоятелства, не се сочат от ответницата. Не са налице твърдения на кое императивно правило сделката, обективирана в нотариален акт №…, рег. № …, д.№…г.  на Казанлъшкия нотариус противоречи или го заобикаля, а и от доказателствата не се установи процесния договор за дарение по смисъла на чл.226 от ЗЗД да противоречи и да заобикаля императивни норми или да накърнява добрите нрави. Ето защо съдът намира, че не са налице твърдяните основания за нищожност на договора за дарение, поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.1 ЗЗД, и противоречие с добрите нрави. 

 

            От друга страна, между страните е налице влязло в сила решение по гр.д.№1430/2005 г. по описа на РС-Казанлък. с което е отхвърлен искът за обявяване за нищожен на договора за дарение, обективиран в нотариален акт №…, рег…., д.№…г., поради противоречие със закона. Това решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните и тази сила на присъдено нещо означава, че то е задължително за всички съдилищата и учреждения в Р България. В този смисъл, възражението на ответницата за нищожност на договора за дарение, поради противоречие на закона - на чл.19 ал.3 от ЗЗД, не следва да бъде разглеждано отново,  тъй като, по  него е налице влязло в сила решение и спора не може да бъде пререшаван.

 

По възражението на ответниците за придобивна давност, съдът намира за  безспорно установено, че ответниците са осъществили фактическа власт върху процесния имот след сключване на предварителния договор за покупко-продажба през м.01.2004 г., както и че с решение по гр.д.№ 1430/2005 г. на КРС, влязло в сила на 16.10.2008 г. предварителният договор е обявен за окончателен за 1/2 ид.част от процесния апартамент. Съгласно чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение па 5 години. Съгласно чл.70 ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. В този смисъл, добросъвестен владелец ще е този, който владее имота на годно юридическо основание, а такова основание е винаги прехвърлителен акт, насочен към прехвърляне на собствеността, при съобразяване с изискванията на форма по чл.18 от ЗЗД. Владението на имота, получено от ответниците въз основа на предварителния договор от 05.01.2004г., не е добросъвестно по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, тъй като предварителния договор за продажба не е основание, годно да направи ответниците собственици на имота. В случая не е спазена нотариалната форма, която е необходимо условие за валидността на сделката. Съдът намира за неоснователен доводът на ответницата, че ищцата е загубила правата си на собственост над имота, поради това, че самоволно и доброволно се е отказала да го владее. Съгласно чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие, само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър- чл.100 ал.1 от ЗС, каквито доказателства по делото не са представени. Владението може да доведе до придобиване правото на собственост върху останалите 2/4 ид.части от имота по давност едва след изтичане на 10 години. Тъй като от установяване владението върху имота /м.01.2004 г./ до датата на предявяване на иска- 04.10.2011 г. не са изтекли десет години, необходими съгласно чл.79 ал.1 от ЗС, съдът приема възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност за неоснователно.

Предявеният иск за делба на процесния недвижим имот- апартамент №…, бл…., в жилищен блок-конфекция „Ракита”, вх…., ет…., в гр.Казанлък, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни пометения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12 е основателен. Безспорно е по делото, че ищцата е собственик на 2/4 ид.част от имота по силата на наследствено правоприемство и дарение, а ответниците са съсобственици на останалите 2/4 ид.части на основание предварителен договор за продажба сключен по време на брака, обявен за окончателен с влязло в сила на 16.10.2008 г. решение по гр.д.№ 1430/2005 г. по описа па РС-Казанлък.

Тъй като бракът на ответниците е прекратен преди влизане в сила на решението по гр.д.№ 1430/2005 г. на КРС и с оглед разпоредбата на чл.19 ал.3, изр.второ от ЗЗД, съдът счита, че ще намери приложение законовата презумпция на чл.30 ал.2 от ЗС, за равенство дяловете на ответниците съсобственици, която не е оборена  от страните.

Поради горните мотиви съдът приема, че делбата на процесния недвижим имот следва да бъде допусната между съделителите при квоти: 2/4 ид.част за ищеца и по 1/4 ид.част за всеки един от ответниците.

 

Неоснователни са доводите на пълномощника на въззивницата за недопустимост на обжалваното решение. Неоснователно е оплакването, че ищцата нямала никакви собственически права върху делбения имот, както и че не била процесуално легитимирана за предяви този иск. От събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установи противното- че ищцата е собственик на ½ ид. част от процесния недвижим имот по силата на наследяване и договор за дарение. С предоставянето на владението върху процесния имот на ответниците, както и изявявайки желанието си за продажба на наследствения имот, ищцата не загубва правото си на собственост върху него. Получаването на нейния дял от продажната цена по предварителния договор от 05.01.2004г. за продажба на имота, от страна на ищцата, също не е основание, годно да погаси правото й на собственост върху имота.

Не могат да бъдат споделени и твърденията за изтекла в полза на ответниците придобивна давност. Предоставеното за ползване след прекратяване на брака и с ответника Р.С.  на семейното жилище – процесния делбен имот на ответницата М.О. не е основание от което да започне да тече кратката придобивна давност. Безспорно се установи, че от момента на установяването на владение върху процесния имот от страна на ответниците  – 05.01.2004г.  до датата на завеждане на настоящия иск – 04.10.2011г. не е изтекъл  10 годишен период на непрекъснато владение, който да легитимира ответниците като собственици на делбения имот на това основание.    

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е валидно, правилно и законосъобразно.  При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до недопустимост на съдебния акт. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            Тъй като въззиваемата не е направила искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за извършване на такива, разноски не следва да се присъждат пред настоящата инстанция.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №  558/01.11.2012г., постановено по гр.дело № 2180/2011г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

           

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: