Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 350 / 03.10.2013 г.              Година 2013                    Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                           Граждански състав

На седемнадесети септември                                                                 Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                            Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                               2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1223  по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на В.Р.В., против Решение по гр. Дело № 2661/2012г., по описа на С. районен съд, с която прави възражение и за изтекла погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, като счита, че следва по настоящия запис на заповед да се прилага специалната тригодишна давност, тъй като искът му бил погасен по давност.

 

Моли да бъде уважена подадената въззивна жалба и да се отмени постановеното решение на С. районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Подробни съображения са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя. Не прави искане за събиране на нови доказателства.

             

            В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от П.К.К. чрез адв. Д.Г. ***, чрез който изразяват становището си по постъпилата въззивна жалба , която считат за немотивирана, бланкетна, като не са изложени никакви конкретни оплаквания за порочност на съдебното решение. Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и потвърдено решението на С. районен съд като правилно и мотивирано. Считат, че правилно РС е разгледал и обсъдил твърдението на ищеца за наличието на каузално правоотношение между страните, обсъдил е свидетелските показания, дал е своето изрично становище по отношение на тяхната доказателствена сила и в е приел за доказано, че посоченият договор за изработка съществува, работата по него била свършена и приета о ответника, и е установена връзката между записа на заповед и каузалната сделка и съдът е уважил предявеният иск. Считат, че направеното възражение с въззивната жалба извън законоустановеният срок за изтекла погасена давност не следва да бъде разглеждано от съда.  Правят искане да бъде осъден жалбоподателя да му заплати направените пред въззивната инстанция разноски. Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

          Въззивникът В.Р.В., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.

 

Въззиваемият П.К.К., редовно и своевременно призован не се явява, като по делото явява се пълномощникът му адвокат Г., който заема становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и като такава моли да се остави без уважение същата, а решението на районния съд да бъде потвърдено.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415,

ал. 1 от ГПК

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: На датата 31.01.2012г., въззиваемият К. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника – въззивник В. в настоящото производство. По образуваното дело С.т районен съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил на въззиваемия да се заплатят поисканите със заявлението суми, а именно: 5000лева - дължима сума по запис на заповед от 29.12.2008г., с падеж на 01.02.2009г., ведно със законната лихва от 31.01.2012г. до окончателното изплащане на задължението. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. РС-Стара Загора е указал законосъобразно на заявителя-въззиваем, че има правото да предяви иска си за установяване на вземането си в 1-месечния срок от връчването на разпореждането на съда. Поради което това обосновава и правния интерес на ищеца от предявяването на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, поради което искът се явява процесуално допустим.

 

По частното гражданско дело под № 833/2012 год. е представен и приет като доказателство по делото пред първоинстанционния съд и процесния запис на заповед от 29.12.2008г., подписан от страните и оспорен от въззивника. В тази насока въззивният съд намира, че същият не е ангажирал доказателства за във връзка с оспорването си за неавтентичност на положения под записа подпис на длъжник. Същият не е ангажирал и доказателства за заплащане на поетото по записа на заповед задължение към ищеца в размер на 5000 лева на падеж 01.02.2009г. Въззиваемият обосновава издаването към него на запис на заповед от ответника с поето от последния задължение за заплащане на поръчани от ответника мебели по договор за изработка - на мебели и облицовка - бар плот с рафтове, ламперия, стъпала с МОР обличане, обличане на парно, изработка на парапети, сервизни шкафове и бюро, които е следвало да бъдат изработени, транспортирани и монтирани в пъб бар „М.”, находящ се в хотел „К.” в град Б.. За този хотел въззивника заявил, че отговаря за обзавеждането и оборудването на този бар, като освен ищеца в него са били наети и други фирми от гр.С. Съгласно уговорката въззиваемия и ищец в първоинстанционното производство е изпълнил задълженията си качествено и в срок, като през месец декември 2008г. е завършил изработката и монтажа на вещите. Работата е била приета от възложителя- въззивиник, съгласно представена му сметка за извършените дейности от 29.12.2008год., като по отношение на цената страните са договорили окончателна цена за извършените дейности да е в размер на 5000 лв. Тази сума е следвало да бъда платена по-късно, като за обезпечение на това си задължение ответникът е издал запис на заповед за 5000 лв. Отбелязването на сумата и денят на плащане върху сметката е извършено собственоръчно от жалбоподателя В.В..

 

Основното възражение във въззивната жалба на въззивника В. е, че същият прави оплаквания и възражения за изтекла в негова полза погасителна давност по смисъла на чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Счита, че по настоящият запис на заповед следва да се прилага специалната тригодишна давност, визирана в тази норма.

 

          Относно същото оплакване въззивният съд намира за установено следното:

 

          Съгласно специалната разпоредба на чл.531, ал.1 от ГПК исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Действително, съобразно чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно доколкото са съвместими с естеството му разпоредбите за менителницата. Тоест, следва да се счита, че и по отношение на записа на заповед следва да се прилага специалната тригодишна давност по отношение на времевия период през който може да се предяви иска.

 

Въззивният съд намира, че процесният запис на заповед е издаден на 29.12.2008г. в гр. С., като неговият падеж настъпва на 01.02.2009г. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е заведена в РС-С.на дата 31.01.2012г. съответно с вх. № 2714. Завеждането на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК следва да се счита за началния момент на предявяването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, тъй като предявяването на последния е продължение именно на започнатото производство по издаване на заповедта за изпълнение. Налага се категоричния извод, че процесният иск е заведен в рамките на законоустановения тригодишен срок по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 537 от ТЗ и не е погасен по давност.

 

От друга страна, въззивният съд намира, че процесният запис на заповед от 29.12.2008г. отговаря на всички формални изисквания на чл. 535, ал. 1, от т.1-т.7 вкл. от ТЗ, поради което са изпълнени формалните законови изисквания за пълнота на неговото съдържание. 

 

Пред първоинстанционният съд за изясняване обстоятелствата по делото са били разпитани двама свидетели: И. П. Т. - проектант на заведението и Д. Н. А. - работник във фирма на ищеца. Видно от показанията им, възложител на проектирането на заведението бил въззивника, който го възложил на проектанта Т., като ищецът бил ангажиран като подизпълнител от ответника да работи по проекта на Т.. Бар плота преминавал от едното заведение в друго, като топла връзка и според свидетеля въззивникът В.В. имал договорни отношения с ищеца. Ищеца бил ангажиран от ответника да работи по проекта на свидетеля, който присъствал на цялото изпълнение на всички отделни детайли, въззиваемия и ищец се занимавал с бара. Тези работници, които били наети от свидетеля Т. - всички приключили работа и останало ищеца да завърши бара, който бил почти готов. Според свидетеля барът бил с много детайли. Хотела още нямал име, но щял да се казва „К.". Хотелът не работел тогава, като това е било преди 3-4години, а според него хотела се намирал в гр. Б..

 

От събраните и допуснати доказателства и пред двете съдебни инстанции, не се установяват обстоятелства, които да разколебават по какъвто и да е начин извода, че процесния Запис на заповед е подписан от въззивника-ответника. След като процесния запис е подписан от него следва да се приеме, че материализираното изявление в него е от ответника и че то отговаря на истината. Въззивникът не е ангажирал пред първата инстанция никакви допустими доказателства, които да оспорят или опровергаят съдържането на направеното от него изявление. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е разгледал и обсъдил твърдението на въззиваемия за наличието на каузално правоотношение между страните, обсъдил е задълбочено и свидетелските показания, дал е своето изрично становище по отношение на тяхната доказателствена сила и в е приел за доказано, че посоченият договор за изработка съществува, работата по него е била свършена и приета о ответника, и е установена връзката между записа на заповед и каузалната сделка, като съдът е уважил предявеният иск.

 

В тази връзка въззивният съд намира, че е обоснован и мотивиран извода на първоинстанционния съд, че исковата сума по горепосоченото първоинстанционно дело в размер на 5 000 лева се дължи от въззивника и длъжник В.Р.В. на въззиваемия П.К.К.. Дължима е също така и законната лихва върху главницата от 5000 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК 31.01.2012 год. до окончателно изплащане на дължимите суми.

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно е присъдил и направените по делото разноски, съобразно уважената част на предявения иск, поради което и в тази част обжалваното решение се явява правилно.

 

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът В.Р.В. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия П.К.К. – сумата от 300 лева, представляваща направените от въззиваемия К. разноски по делото пред въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 07.06.2013г. /на л. 16 от въззивното дело/.

 

            На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е 5000 лева, настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 299/08.03.2013г., постановено по гр.дело № 2661/2012г. по описа на Районен съд -гр. С., като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА въззивника В.Р.В. с ЕГН **********,***, да заплати на въззиваемия П.К.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. С., ул. “Г.” № ., ет. ., ап. . сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                2.