Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер  347  …………………02.10.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На осемнадесети септември……………………………….…………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1232…по описа за 2013………..……...година.

        Обжалвано е решение № 486 от 15.04.2013 г., постановено по гр.дело № 621/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което са отменени като незаконосъобразни заповед № 15/12.12.2011 г. и заповед № 16/12.12.2011 г., и двете на изпълнителния директор на „Фермер 2000” АД- Стара Загора, с които на основание чл.188, т.3 КТ, във вр. с чл.190, ал.1, т.4 и чл.187, т.8 КТ на Н.Л.А. е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Възстановен на преди заеманата длъжност „ръководител отдел Продажби” в дружеството.

 

        Въззивникът „Фермер 2000” АД- Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв.Б.К., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира за разноските за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Н.Л.А., чрез пълномощника си по делото адв.В.Ц., оспорва подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговора му по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

        Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.  Ищецът Н.Л.А. твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор от 1998 г. и допълнителни споразумения към него от 2009 г. и 2010 г. заемал длъжността „ръководител отдел Продажби” в ответното дружество. Със заповед № 6/21.10.2011 г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, а със заповед № 9/21.10.2011 г. трудовото му правоотношение било прекратено. Тези заповеди му били връчени на 21.10.2011 г. когато бил в отпуск по болест. На 24.10.2011 г. подал искова молба за отмяна на посочените заповеди, по която било образувано гр.дело № 5598/2011 г. на СРС. След подаване на исковата молба, на 27.10.2011 г. ответникът със заповед № 10/27.10.2011 г. отменил горепосочените две заповеди. По- късно, с нотариална покана от 13.12.2011 г. му били връчени заповед № 15/12.12.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и заповед № 16/12.12.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради наложеното наказание. Счита, че с тези заповеди ответникът повторно едностранно прекратил вече прекратено трудово правоотношение. Действията на работодателя за отмяна на предходно дисциплинарно наказание и дисциплинарно уволнение били извършени в нарушение на чл.344, ал.2 КТ, поради което същите не били произвели търсените с тях последици. Заповед № 10/27.10.2011 г. била недействителна поради противоречие с чл.344, ал.2 КТ, поради което същата не била възстановила действието на прекратеното със заповед № 6/21.10.2011 г. трудово правоотношение. Без да се съобрази с това работодателят повторно бил прекратил трудово правоотношение, което към момента на връчване на заповед № 15/12.12.2011 г. и заповед № 16/12.12.2011 г. вече било прекратено и било предмет на съдебно   производство. Освен това  описаните в тези заповеди фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание не отговаряли на действителността и се явявали незаконосъобразни и на това основание. Претендирал е съдът да отмени заповед № 15/12.12.2011 г. и заповед № 16/12.12.2011 г. и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел Продажби”. Ответникът „Фермер- 2000" АД- Стара Загора в отговора си по чл.131 ГПК е оспорил фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба с твърдението, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно.

        Не е спорно по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността „ръководител отдел Продажби” в периода 09.02.1998 г.- 21.10.2011 г. Със заповед № 6/21.10.2011 г. му било наложено наказание "дисциплинарно уволнение", а със заповед № 9 от същата дата на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 21.10.2011 г. На 24.10.2011 г. ищецът подал искова молба до СРС за отмяна на тези заповеди като незаконосъобразни и за възстановяването му на преди заеманата длъжност, по която било образувано гр.дело № 5598/2011 г. по описа на РС - Стара Загора. На 27.10.2011 г. /след завеждане на исковата молба по гр.дело № 5598/2011 г. на Старозагорския районен съд/, ответното дружество издало заповед № 10/27.10.2011 г. за отмяна на заповед № 6/21.10.2011 г. и заповед № 9/21.10.2011 г. На 12.12.2011 г. ответното дружество е издало заповедите- предмет на настоящото производство, а именно: заповед № 15/12.12.2011 г., с която на ищеца отново е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и заповед № 16/12.12.2011 г, с която отново е прекратено трудовото му правоотношение с „Фермер 2000” АД- Стара Загора за заеманата длъжност „ръководител отдел Продажби". По признание на ищеца в исковата молба двете заповеди са му били връчени с нотариална покана от 13.12.2011 г. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” в заповед № 15/12.12.2011 г. работодателят е посочил, че ищецът, като заемащ длъжността „ръководител отдел Продажби” в дружеството, действайки от името на „Фиамма" ЕООД, на която едноличен собственик на капитала и управител била неговата съпруга Пламена Веселинова Ангелова, продал 1 бр. нов хедер за царевица „Фантини” на фирма „К-ЕИ-Г" АД, за което между „К-ЕИ-Г” АД и „Фиамма" ЕООД бил сключен договор за покупко- продажба № 45/29.04.2011 г. На 01.12.2011 г. с нотариална покана от ищеца били поискани писмени обяснения.

        С решение № 88 от 03.02.2012 г., постановено по гр.дело № 5598/2011 г. на Старозагорския районен съд /влязло в сила на 19.02.2013 г./, са отменени като незаконосъобразни заповед № 6/21.10.2011 г. и заповед № 9/21.10.2011 г. на изп. директор на „Фермер 2000” АД- Стара Загора, с които на ищеца Н.Л.А. е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и било прекратено трудовото му правоотношение, считано от 21.10.2011 г. Същият е възстановен на преди заеманата длъжност „ръководител отдел Продажби” във „Фермер 2000” АД- Стара Загора.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 КТ при прекратяване без предизвестие /какъвто е настоящият случай/ трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка- чл.195,ал.3 КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение поради уволнение представлява едностранно волеизявление на работодателя и поради това именно към момента на връчването на заповедта за уволнение следва да бъдат спазени изискванията за законосъобразност на заповедта. В настоящия случай, към датата на издаване на процесните заповед № 15/12.12.2011 г. и заповед № 16/12.12.2011 г. и към датата на връчването им на ищеца- 13.12.2011 г., трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено със заповед № 6/21.10.2011 г. и заповед № 9/21.10.2011 г, връчени на ищеца на 21.10.2011 г. Извършената от ответника отмяна на заповед № 6/21.10.2011 г. и заповед № 9/21.10.2011 г. със заповед № 10/27.10.2011 г. няма правна стойност. Работодателят би могъл по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда- чл. 344, ал.2 КТ. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като ищецът е предявил иск пред съда на 24.10.2011 г. за оспорване законосъобразността на заповед № 6/21.10.2011 г. и заповед № 9/21.10.2011 г. /искова молба вх. № 25781/24.10.2011 г./, по който е било образувано гр.дело № 5598/2011 г. на Старозагорския районен съд. Заповед № 10 е издадена три дни след това- на 27.10.2011 г., т.е. след предявяване на иска, поради което не е породила желаните от ответника правни последици, изразяващи се в отмяна на заповед № 6/21.10.2011 г. и заповед 9/21.10.2011 г. След предявяването на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ на 24.10.2011 г. и образуването на гр.дело № 5598/2011 г. на СРС, единствено съдът е бил компетентен да разгледа и реши правния спор относно законосъобразността на посочените две заповеди. Без значение е обстоятелство дали към момента на издаване на заповед № 10/27.10.2011 г. ответникът е знаел за образуваното на горепосоченото гражданско дело. От изложеното следва, че към момента на издаването на заповедите- предмет на настоящото производство, респ. към момента на връчването им на ищеца, между ищецът и ответното дружество не е съществувало трудово правоотношение, тъй като същото е било прекратено със заповед № 6/21.10.2011 г. и заповед № 9/21.10.2011 г. Този извод не се променя от факта, че с влязлото в законна сила на 19.02.2013 г. решение № 88/03.02.2012 г. по гр.дело № 5598/2011 г. на Старозагорския районен съд, заповед № 6/21.10.2011 г. и заповед № 9/21.10.2011 г. са отменени като незаконосъобразни. Това е така, тъй като както бе посочено по- горе, момента на
на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие съгл. чл.335, ал. 2, т.3 КТ е момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, като в случаите на дисциплинарно наказание „уволнение” това е момента на връчване на заповедта за уволнение /чл.195, ал.3 КТ/. Това е и моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и надлежно ли е упражнено то. В настоящия случай към момента издаване и връчване на процесните заповеди ответното дружество- работодател вече е било упражнило правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца със заповед № 6/21.10.2011 г. и заповед № 9/21.10.2011 г., следователно субективното потестативно право на уволнение не е съществувало към 12.12.2011 г.  Поради това процесните заповед № 15/12.12.2011 г. и заповед № 16/12.12.2011 г. са издадени при липса на предмет и са нищожни. Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ включва всички основания за неправилност на уволнението. Ето защо заповед № 15/12.12.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца и заповед № 16/12.12.2011 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение следва да бъдат отменени. Правният интерес на ищеца от предявяването на иска по чл.344, ал.1 КТ е обусловен от съществуването на правния спор между страните относно това законосъобразно ли е прекратено трудовото му правоотношение със заповед № 15/12.12.2011 г. и заповед № 16/12.12.2011 г., както правилно е приел и районният съд.

        Първоинстанционният съд е изложил мотиви и относно наличието на описаното в заповед № 15/12.12.2011 г. дисциплинарно нарушение, квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя- чл. 187, т.8 КТ, които въззивният съд възприема и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. От събраните по делото доказателства правилно районният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин участие на ищеца в посочената в заповедта продажба на 1 бр. нов хедер за царевица „Фантини” на фирма „К-ЕИ-Г” от „Фиамма” ЕООД, чийто представител е съпругата на ищеца Пламена Ангелова. Показанията на свидетеля Ивайло Илиев, на които се позовава въззивникът, са основани на предположения, не са категорични и последователни. Правилно районният съд не е кредитирал същите, като се е обосновал за това.

        С оглед гореизложеното, искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. С оглед на това, основателен се явява и другият обективно съединен иск- за възстановяване на преди заеманата длъжност. Действително, с влязлото в сила решение по гр.дело № 5598/2011 г. на Старозагорския районен съд ищецът е възстановен на преди заеманата длъжност „ръководител отдел Продажби” в ответното дружество. Това възстановяване обаче не би могло да произведе правен ефект, тъй като впоследствие работодателя е издал заповед № 15/12.12.2011 г. и заповед № 16/12.12.2011 г., които макар и незаконосъобразни важат в отношенията между страните докато не бъдат отменени по съдебен ред. Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният от ищеца иск за възстановяване на преди заеманата длъжност „ръководител отдел Продажби” във „Фермер 2000” АД- Стара Загора, е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

         Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 486 от 15.04.2013 г., постановено по гр.дело № 621/2012 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА „Фермер 2000” АД, ЕИК 123730785, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев”, Агроцентър, да заплати на Н.Л.А., ЕГН **********,***, направените пред въззивната инстанция разноски по делото в размер на … лв. /… лева/.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.