Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 371  …………………17.10.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На осемнадесети  септември……………………………………..…….Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1235….по описа за 2013……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 168 от 05.04.2013 г., постановено по гр.дело № 2037/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е прието за установено по отношение на Ф.Н.И., че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Павел баня съгласно Заповед № РД- 18-61/31.08.2009 г., ищцата Е.С.П. се легитимирала като собственик на 207 кв.м, представляващи част от източната граница на собствения на ищцата в ПИ 54, с адрес на имота гр.Павел баня , ул. „…” № …, кв…., при съседни ПИ № № 1572- юг; 55 и 1574- север; 1207- изток; която процесна част е неправилно заснета като част от западната граница на поземлен имот с ПИ 55021.501.1207, с адрес на имота гр.Павел баня , ул. „…”, кв…., и която процесна част е посочена с черни линии в скица-проект на инж. Д. Д. на с. 97 от делото Приложение № 2, която е неразделна част от решението.

 

        Въззивницата Ф.Н.И., чрез пълномощника й по делото адв.Е.С., счита, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано. Моли същото да бъде отменено изцяло и й се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемата Е.С.П., чрез пълномощника й по делото адв. Н.Г., счита, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, а първоинстанционното решение- правилно и законосъобразно.  Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск за установяване на грешка в кадастралната карта с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Ищцата Е.С.П. твърди, че е собственик по наследство и дарение на недвижим имот от 1033 кв.м, находящ се в УПИ XXII и УПИ Ш-общ-1207, кв.4 по плана на гр.Павел баня. По сегашната кадастрална карта, одобрена със заповед № РД 16-81 от 31.08.2009 г., имотът й, който има идентификатор 55012.501.54, съдържал само 826 кв.м. Липсвала припокриващата се в югоизточната част от собствения й ПИ 77, кв.73 по плана на гр. Павел баня, одобрен със заповед № 269 от 07.04.1966 г., целия от 490 кв.м, част от 207 кв. м. Счита, че е налице грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница между имота й и съседния имот на ответницата с идентификатор 55012.501.1207. Твърди, че ответницата никога не е била собственик на целия имот с площ от 634 кв. м. Тя била собственик на 381 кв.м от имота, а останалите 207 кв.м били нейна собственост. Твърди, че от 1975 г. до момента праводателите й и съответно тя владеят и ползват необезпокоявано процесния имот, който е ограден с трайна ограда. Със заявление N 94-5813 от 10.05.2012 г. ищцата поискала изменение на кадастрална карта и регистри на гр.Павел баня относно промяна на източната граница на собствения й имот в съответствие с имотните граници по утвърдения регулационен план със заповед № 53 от 16.03.1992 г., съдържащ 1033 кв.м. Било й отказано с мотива, че имало спор за собственост.

        Ответницата Ф.Н.И. е оспорила иска като неоснователен. Счита, че от доказателствата по делото се установявало единствено, че ищцата е придобила по наследство и дарение 555 кв.м от общински УПИ ХХП- 54. По отношение на останалите 490 кв.м, твърди, че праводателите на ищцата не са ги придобили чрез давностно владение, поради съществуването на редица законови забрани, поради което и ищцата не ги е придобила по наследство и дарение, обективирано в нотариален акт № … от …г.

        Първоинстанционният съд е приел, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Павел баня, съгласно заповед № РД-18-61 от 31.08.2009 г., ищцата е собственик на 207 кв.м, представляващи част от източната граница на собствения на ищцата в ПИ 54, при съседни ПИ № 1572 юг; 1574- север; 1207- изток, която част е неправилно била заснета като част от западната граница на поземлен имот с ПИ 55021.501.1207 и която част е посочена с черни линии в скица- проект на инж. Д., неразделна част от решението.

 

        С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № …, т…., нот. дело № …г. /приложен по гр. дело № 3059/2011 г. по описа на КРС/ наследодателката на ищцата- Гана Христова Дискова е призната за собственик по наследство и давностно владение върху недвижими имот, представляващ празно дворно място от 490 кв.м, находящо се в село /тогава/ Павел баня и съставляващо имот с планоснимачен № 77 в кв. 73 по плана на селото. На същата дата- 14.04.1975 г., Г.Х.Д. подарила този имот на дъщеря си Д.С.Ц., която е майка на ищцата. Договорът за дарение е обективиран в нотариален акт за собственост на недвижим имот по дарение № …, т…., дело № …г. на КРС. Такъв номер и размери имотът е имал по кадастралния план от 1949 година. Първият регулационен план е от 1966 година и е одобрен със заповед № 269 от 07.04.1966 г. По този план регулационните линии не съвпадат с кадастралните на имот № 77. Фактически 270 кв.м от него попадат в имот XXII, а 210 кв.м- в имот III. Малка част попада и в имоти XXI и II. Положението му по регулационния план от 1992 г., одобрен със заповед 53 от 16.03.1992 г., не е променено. Описаните по-горе имоти, сред които имот № 77 по кадастралния план от 1949 г. е „разпределен", са с номера ХХП-54, ІІІ-1207 и XXI общ.

 

        Със заповед № 158 от 12.08.1975 г. на Д.С.Ц. и С.С.Ц. е отстъпено право на строеж върху имот XXII в кв.73, по плана на вилната зона на с.Павел баня, а с договор за покупко- продажба на застроена общинска земя с реализирано отстъпено право на строеж от 08.12.1997 г., Община Павел баня им продава 555 кв.м, които са урегулирани в УПИ ХХП- 54, кв.4. С договор за дарение, обективиран в нот.акт № …, т…., рег. № …, дело № …от …г., Д.С.Ц. и синът на С.С.Ц., който е починал през 2003 г., даряват на другата наследница, сега ищца по делото- Е.С.П., своите идеалните части от имота, така както е описан в този нотариален акт- дворно място, цялото от 1033 кв.м, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 54, находящ се в УПИ ХХ-54 и в УПИ- III общ. 1207, в кв. 4 по плана на гр. Павел баня, утвърден със заповед № 53 от 16.03.1992 г.

 

        От показанията на свидетелката Д.С.Ц. се установява, че преди 1975 г. имотът е съставлявал нива, собственост на дядото на свидетелката. Имотът е работен от 1953 г. от майка й и дядо й. През 1975 година майка й й подарила имота. Тогава го заградили със съпруга й и го работили досега. Оградата не била местена. След това заедно със съпруга й закупили от Община Павел баня общинска земя с отстъпено право на строеж с площ от 555 кв.м. В този смисъл са и показанията на свид.С.С.Ц..

 

        Ответницата е наследница на Н.Л.С. и с решение № 2 от 10.06.1993 г. й е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 0.220 дка, представляваща парцел № 79 по плана от 1949 г. Със заповед № 233 от 24.09.1996 г. кадастралният план на гр. Павел баня бил попълнен с имот № 79 по стария план, като имотът е ситуиран върху УПИ III общ. и получил № 1207. Възникналата съсобственост между ответницата и общината е била прекратена с договор за прекратяване на съсобственост с Община Павел баня чрез покупко- продажба, по силата на който ответницата изкупила частта на общината, представляваща 130/634 ид.части, след което поискала от кмета на общината да направи предложение пред Общинския съвет и за прекратяване на съсобственост и по отношение на останалите 253 кв.м. В отговор на това предложение кметът уведомил ответницата, че тази останала част от урегулирания поземлен имот с площ от 234 кв.м била собственост на ищцата Е.П.. Видно от удостоверение с изх. № АБУ- 85 от 06.07.2012 г. на Община Павел баня, поземленият имот № 54 в УПИ III общ., 1207 в кв.4 по регулационния план на гр.Павел баня не е общинска собственост и за него не е съставян акт за общинска собственост.

 

        По приложената по делото скица поземлен имот № 55012.501.54 е с площ от 826 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана.

 

        При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, който има за предмет установяване на пространствения обхват на правото на собственост върху имоти, заснети на кадастралната карта при допусната грешка, изразяваща се в неправилното заснемане на границите на имотите към момента на изготвяне на картата. С решението на съда се разрешава спорът за материално право към един минал момент. В случая спорът касае източната имотна граница на имота на ищцата, която не е заснета по материализираната на терена ограда от телена мрежа с бетонови колове, а навътре към имота й. По плана от 1966 г. тази част е урегулирана и част от ПИ 77 с площ от 270 кв.м попада в УПИ- XXII, кв.73, а 218 кв.м от същия имот попадат в УПИ III. С приемането на регулационния план от 1966 г. между УПИ XXII и УПИ III възниква дворищно- регулациоина линия /синя/, която се запазва и с влизане в сила на регулационния план, одобрен със Заповед № 53 от 16.03.1992 г. С този план парцел XXII е отреден за имот 54, като част от имота остава в УПИ III- общ. Тази регулация не е приложена до момента на огледа от вещото лице на място, което е видно и от кадастралната основа на плана от 1992 г.

 

        Както бе посочено по-горе, праводателите на ищцата, а и самата тя, е владяла имота реално в границите му, очертани по кадастралния план от 1949 година. Обстоятелството, че той е представлявал нива, не означава, че непременно собствеността му е била отнета или без да е отнета, той е бил включен в ТКЗС или други селскостопански организации. Законът за трудовата поземлена собственост /чл.12, ал.1/ регламентира възможността за реално запазване на правото на собственост върху определен размер земеделска земя. От друга страна, регулационният план от 1966 г. не е бил приложен именно поради посочената причина- праводателите на ищцата са владели и обработвали имота в границите му по кадастралния план от 1949 г. Имотът е бил ограден, включително и по спорната източна граница, и тази ограда не е била променяна във времето. Неправилно въззивницата счита, че въззиваемата и праводателите й са осъществявали владение върху реална част от имот, защото регулацията е неприложена. За да се приеме, че регулационният план е приложен, е необходимо регулационните граници да се трансформират в имотни, като понятието приложен план е относимо не само към заемането на придадения имот, а към съвпадението на регулационните линии с имотните граници след завземането на придадените части и владението им продължило повече от 10 години. Въпреки отчуждителното вещноправно действие на плана и по двата режима на ЗПИНМ и ЗТСУ, дворищната регулация се счита за приложена тогава, когато са уредени сметките и в резултат на това имотът е завзет. Тогава създадените с плана граници следва да се считат за имотни при изработване на следващ регулационен и кадастрален план. Ако до изработването му регулацията не е била приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработването на новия план. Именно поради това, че процесната част от имота на ищцата не е отделена от останалата част и се е владяла от праводателите й и от нея повече от 60 години, е била неправилно заснета и по плана от 1992 г., който на практика е идентичен с плана от 1966 г. Несъобразяването с това съставлява грешка в кадастралната основа на действащия кадастрален план, която правилно е била установена от първоинстанционния съд. Друг е въпросът, че имотът от 220 кв.м, възстановен от ПК на ответницата в стари реални граници, който е съставлявал имот № 79 по кадастралния план от 1949 г. е бил неправилно ситуиран върху имот 77, тъй като имот 79 се е намирал встрани от него.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемата претендира за разноските по делото, но не представя доказателства за извършени такива във въззивната инстанция. Разноските за първата инстанция са й присъдени.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                  Р    Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение  168 от 05.04.2013 г., постановено по гр.дело № 2037/2012 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието а касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                          2.