Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 370   …………………17.10.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На осемнадесети  септември……………………………………..…….Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1241….по описа за 2013……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 210 от 30.04.2013 г., постановено по гр.дело № 3371/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от В.И.Б. против Фондация „Българска роза 97” гр. Казанлък искове за заплащане на … лв., от които трудови възнаграждения: …лв. за м. декември 2011 г., …лв. за м. януари 2012 г., …лв. за м. май 2012 г.; …лв., представляващи обезщетение по чл.222, ал.3 КТ; 420.56 лв., представляващи обезщетение за 8 дни неползван платен годишен отпуск за 2011 г. и …лв., представляващи обезщетение за 8 дни неползван платен годишен отпуск за 2012 г.

 

        Въззивникът В.И.Б., чрез пълномощника си по делото адв.Д.Г., счита, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и му се присъдят направените по делото разноски. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Фондация „Българска роза 97” гр.Казанлък, чрез процесуалния си представител адв. К.Г., взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са били предявени искове за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения; за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.222, ал.3 КТ и за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224, ал.1 КТ. Ищецът В.И.Б. твърди, че работил при ответника по трудов договор, който бил прекратен с решение на УС, считано от 30.05.2012 г. Твърди, че не е получил трудовите си възнаграждения в размер на …лв. за м. декември 2011 г., …лв. за м. януари 2012 г., …лв. за м. май 2012 г. Освен това ответникът му дължал обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2011 г. в размер на …лв. и за 8 дни за 2012 г. в размер на …лв. Дължал му и …лв. обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Претендирал е съдът да осъди ответника да му заплати общо … лв., представляващи неиздължени трудови възнаграждения и обезщетения, ведно със законната лихва върху тази сума. Ответникът Фондация „Българска роза 97”- Казанлък в отговора си по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с твърдението, че между него и ищеца след 2004 година не е сключван трудов договор, същият не е бил и на изборна длъжност във фондацията, а приложената заповед № 1 била издадена на ищеца, за да си уреди пенсионните документи.

 

        По делото е представено личното трудово досие на ищеца, от което се установява следното: Ищецът е започнал работа в ответната фондация на 01.01.1998 г. и до края на 2000 г. е работил на длъжността „изпълнителен директор”. От 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г. е работил по срочен трудов договор на длъжността "главен секретар". Срокът на договора е изтекъл на 31.12.2001 г. Въз основа на подадена от ищеца молба от 28.12.2001 г. същият е назначен на длъжност „главен секретар” за определен срок- 01.01.2002 г.- 30.06.2002 г. Отново по молба на ищеца, същият е назначен на длъжността „координатор” за срок от 01.07.2002 г. до 31.12.2002 г. /върху договора е отбелязано, че същият е прекратен/. На 29.12.2002 г. ищецът подал молба и бил назначен на длъжността „организатор по Празник на Розата” за срок от 6 месеца- до 30.06.2003 г. /върху трудовия договор е записано, че е прекратен на 30.06.2003 г./. По молба на ищеца от 01.07.2003 г. е бил назначен на длъжността „сътрудник” за срок от 3 месеца- до 30.09.2003 г. с трудов договор № 1/01.07.2003 г. Видно от представеното от ищеца извлечение от трудова книжка № 1500 /л.13 от делото/ този трудов договор е бил прекратен на 01.10.2003 г. В досието на ищеца липсва двустранно подписан трудов договор за периода 01.10.2003 г. -01.01.2004 г. От записването в горепосоченото извлечение от трудова книжка, той е бил назначен на 01.10.2003 г. на длъжност „сътрудник” с ОВМ от … лв. и освободен от тази длъжност на основание чл.325, т.3 КТ на 01.01.2004 г. След това записване трудовата книжка е била приключена /на л.25/ със заверка на зачетения до този момент трудов стаж във фондацията- 2 години 11 месеца и …дни /не се чете/. Ответникът не оспорва, че до 01.01.2004 г. ищецът е бил на работа във фондацията.

 

За установяване на обстоятелството, че за процесния период ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника е представено копие от трудова книжка серия Г, № 405148, издадена на 01.04.2004 г., от ответната фондация /по- късно е представен и оригинала на същата/. В тази трудова книжка са вписани следните обстоятелства: Ищецът заемал при ответника в периода 01.01.2004 г.-
01.03.2007 г. длъжност „главен секретар” с ОМВ …лв.; в периода 01.03.2007 г.-
04.01.2009 г. длъжност „3479" с ОМВ …лв.; в периода 01.01.2009 г. -
01.01.2011г. длъжност адм. секретар" с ОМВ …лв.; в периода 01.01.2011г. -
30.05.2012г. длъжност „адм. секретар" с ОМВ … лв. Истинността на този документ- трудова книжка № 405148, е оспорена от ответника. Във връзка с оспорването ответникът се позовава на съдържащите се в личното трудово досие на ищеца проекти за трудови договори и допълнителни споразумения, неподписани от работодателя, а именно: проект за трудов договор № 4/01.01.2004 г. за длъжността „приложни специалисти в културата и спорта" за неопределено време и ОМВ от … лв.; проект на Допълнително споразумение към трудов договор № 4/01.01.2004 г. от 01.03.2007 г. за изменение на заеманата длъжност - от „приложни специалисти в културата и спорта" на длъжност „административен секретар", както и за изменение на ОМВ от …лв. на …лв., считано от 01.03.2007 г.; проект на Допълнително споразумение към трудов договор № 4/01.01.2004 г. от 27.04.2009 г. за изменение на ОМВ от …лв. на …лв., считано от 01.01.2009 г.; проект на Допълнително споразумение към трудов договор № 4/01.01.2004 г. от 16.04.2011 г. за изменение на ОМВ от …лв. на …лв., считано от 01.01.2011 г. Всички те са подписани от ищеца и от главен счетоводител, но нито един не е подписан от работодателя- председател или друг представляващ фондацията. В досието се съдържат и четири броя молби на ищеца като „главен секретар”- от 28.09.2009 г., 28.06.2010 г., 28.09.2010 г. и 28.09.2011 г. за разрешаване ползването на платен отпуск. Върху тези молби не са поставени резолюции за разрешаване или отказ да бъде разрешен искания платен годишен отпуск.

 

        Представена е заповед № 1/29.05.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника за длъжността „административен секретар” на основание чл.325, т.1 КТ. В заповедта е вписано, че правоотношението се прекратява по молба на лицето и протокол на УС на фондацията. Не е представена молбата на ищеца. Представен е Протокол от 28.05.2012 г. от заседание на УС. Видно от съдържанието му, докладвана е молба за изготвяне на документи за пенсиониране на ищеца В.Б., както и че УС е взел решение трудовият договор на „главния секретар” да бъде прекратен поради навършване на пенсионна възраст. На заседанието са присъствали 3- ма от членовете на УС, не са представени пълномощни те да представляват и неприсъстващите, както е записано в протокола. Протоколът не е подписан от член на УС или от Председателя на УС на Фондацията или на събранието. Няма данни в протокола, подписалото го лице да е било определено за протоколист на заседанието. По делото не са представени доказателства кои са членовете на УС на фондацията към момента на вземане на решението. Видно от Устава на фондацията, УС се състои от 7 лица, от които едното по право е кметът на Община Казанлък.

 

        За доказване на претенциите си за възнаграждения и обезщетения по основание и по размер ищецът е представил Справка за платен годишен отпуск на В.Б.- главен секретар на фондацията, подписана от него самия за ръководител на фондацията и от главен счетоводител, както и удостоверение от 29.05.2012 г., издадено от гл. счетоводител М. В., и неподписано от ръководител на фондацията, удостоверяващо, че брутният трудов доход на В.Б. за пълен работен месец възлизал на … лв. Истинността на тези два документа също е оспорена от ответника.

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:              

 

        Положеният по трудово правоотношение труд е възмезден и работодателят дължи плащане на уговореното възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже, че в процесния период е полагал труд при ответника- работодател по валидно сключен трудов договор. В случая това не е сторено. Няма доказателства по делото ищецът да е бил в трудово правоотношение с ответника след 01.01.2004 г. и в периода, за който претендира възнаграждения и обезщетения- 2011 г.- 2012 г. Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа в писмена форма. Няма данни установеният от КТ ред за сключване на трудов договор да е реализиран в настоящия случай. По делото не е представена молба от ищеца за започване на работа при ответника по трудово правоотношение след 01.01.2004 г. и до 30.05.2012 г., не се представиха също така доказателства ответникът да е отправял писмено предложение или потвърждение до ищеца последният да заеме определена длъжност. Съгласно разпоредбата на чл.347 КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В случая записванията в трудова книжка № 405148 са оспорени и в хода на производството е доказано, че те са неистински, тъй като от описаните по- горе проекти за трудови договори и допълнителни споразумения се установи, че няма двустранно сключени трудови договори за процесния период между ищеца и фондацията. Заповед № 1/29.05.2012 г. за прекратяване на трудово правоотношение за длъжност „административен секретар” на основание чл.325, т.1 КТ, също не е доказателство за съществуването на трудово правоотношение. Чл.325, т.1 КТ предвижда прекратяване на трудов договор, без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна, че е съгласна да се прекрати трудовия договор на същото това основание в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Както бе посочено, писмено предложение от ищеца за прекратяване на договора му по взаимно съгласие не е представено по делото. Поставена за разглеждане пред УС на фондацията на 28.05.2012 г., видно от съдържанието на протокола, е молба на ищеца за изготвяне на документи за пенсиониране, взето е решение „трудовият договор с „Главния секретар” да бъде прекратен поради навършване на пенсионна възраст”. Преценката на тези факти обуславя извода, че доказателствената сила на отразените в трудовата книжка обстоятелства е опровергана и тя не се ползва с предвидената от чл.347 КТ обвързваща доказателствена сила. Правилно районният съд я е изключил от доказателствата по делото.

 

        При положение, че ищецът не е доказал съществуването на трудово правоотношение с ответника за процесния период, претенциите му за заплащане на трудови възнаграждения за м.декември 2011 г. в размер на … лв., за м.януари 2012 г. в размер на …лв. и  за м.май 2012 г. в размер …лв. са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.  

 

        Липсата на трудов договор е относима към всички претендирани вземания. Поради това ищецът няма основание да претендира за заплащане на обезщетение в размер на … лв.с правно основание чл.222, ал.3 КТ, тъй като няма трудово правоотношение и съответно прекратяване на трудово правоотношение. Тази претенция също следва да бъде отхвърлена.

 

        Същите съображения се отнасят и до претендираното обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск- 8 дни за 2011 г. в размер на …лв. и 8 дни за 2012 г. в размер на …лв. Освен това, и оспорването на представените справка и удостоверение, посочени по- горе, е доказано. Двата документа са неистински, тъй като не са представени доказателства ищецът да е бил упълномощен да подписва от името на фондацията удостоверителни документи, както и че брутното му трудово възнаграждение за непосочен в удостоверението месец възлиза на … лв. Тази претенция също следва да бъде отхвърлена, както правилно е приел и районният съд.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                            Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 210 от 30.04.2013 г., постановено по гр.дело № 3371/2012 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК само в частта относно иска по чл.222, ал.3 КТ.

 

                                     

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                       2.