Р Е Ш Е Н И Е

 

360                                            09.10.2013 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети септември                                  две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА                                       

         РУМЯНА ТИХОЛОВА

       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор……………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1242 по описа за 2013 година.

         

Производството е образувано по въззивната жалба на Л.Б.В., действаща чрез процесуалния си представител адв. Д.Г. против решение № 223 от 10.05.2013г., постановено по гр.д.№ 3363/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърлят предявените от Л.Б.В. против "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр.Стара Загора искове за признаване на уволнението със заповед №300/24.10.2012 г. и заповед №54/30.10.2012 г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “инкасатор плащания” и за заплащане обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на … лв., с правно основание чл.344 ал.1 т.З от КТ като неоснователни, присъдени са разноски.

.

Въззивницата Л.Б.В. счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и порочно. Излага подробни съображения в жалбата си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли да се отмени решението и да се уважат предявените искове, със законните последици и разноските.

 

Въззиваемият “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Д.Д. оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в открито съдебно заседание. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно постановено, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира за разноски.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е образувано по предявени искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

           

Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника от 26.01.2011 г. до 30.10.2012 г., на длъжността „инкасатор плащания” в няколко села на Казанлъшки район. Добросъвестно изпълнявала задълженията си и не и били налагани наказания. На 29.10.2012 г. работодателят и връчил заповед №300/24.10.2012 г. с която и било наложено наказание „уволнение”, а на 01.11.2012 г. - заповед №54/30.10.2012 г. за прекратяване на трудовия договор. Счита, че заповедта и наложеното наказание били незаконосъобразни. Заповедта била издадена в нарушение на чл.195 ал.1 от КТ тъй като не било посочено кога е извършила нарушението. Посочено било, че не е засичала своевременно и точно показанията на водомерите на абонатите в района, не се сочило кои други трудови задължения не била изпълнила. Оспорва, изложеното в заповедта, че не била внесла своевременно в касата на дружеството сумата в размер на … лв. Твърди, че отчитането никога не било по-рано от 25-то число на месеца. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението и за незаконно и да го отмени, да бъде възстановена на предишната работа “инкасатор плащания”, ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на … лв. за оставане шест месеца без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ответникът оспорва исковете. Твърди, че в заповедта били посочени нарушенията на ищцата, подробно описани в доклад, посочен като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Резултатите от доклада били възпроизведени изцяло в писмото до ищцата, с което и били изискани писмени обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ. В раздел II, т.1 от длъжностната характеристика на длъжността „инкасатор-плащания”, подписана от ищцата било посочено задължение за събиране и своевременно отчитане-до края на следващия работен ден на паричните суми за платената от абонатите вода. Счита, че уволнението било законосъобразно и че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” била мотивирана, тъй като в нея имало изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна записка, рапорт и пр., който съдържал описание на фактическия състав на извършеното нарушение и е бил доведен до знанието на работника. За констатираните липси в размер на … лв. бил съставен протокол за направена проверка от 18.09.2012 г., подписан от ищцата. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

 

Не се спори по делото, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността “инкасатор плащания”, въз основа на сключен трудов договор №6/24.01.2011 г., в район Казанлък, в селата Ветрен, Дъбово и Тулово. От приетият по делото доклад вх.№2282/20.09.12 г. се установява, че К.Г. и М.Б. -специалист контрольори при „В и К” ЕООД-Стара Загора са извършили проверка на Л.В.- инкасатор район Казанлък за водените от нея карнети, касовата книга, приходните касови ордери, вносни бележки и справката за отчетените суми в касата на дружеството като констатациите са отразени в таблици в доклада. В приложеното по делото трудовото досие на ищцата, се съдържат две длъжностни характеристики от 25.01.2011 г. и 24.01.2012 г. С писмо изх.№1517/24.09.2012 г. работодателят е поискал от ищцата да даде писмени обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ, относно констатираните от проверяващите в доклад вх.№2282/20.09.2012 г. нарушения, свързани с несвоевременно внесена в дружеството сума в размер на …лв., събрана от абонатите за ползвана питейна вода, за установени в с.Ветрен и с.Дъбово за периода 27.08-05.09.2012 г. големи разлики и несвоевременно инкасиране на водомерите на партиди, подробно посочени. Писмото е връчено на ищцата на 25.09.2012 г. На 08.10.2012 г. Л.В. е депозирала писмени обяснения вх.№2338/08.10.2012 г.

 

Със Заповед №300/24.10.2012 г, връчена на 29.10.2012 г. на ищцата е наложено на основание чл.195 и чл.188 т.З от КТ вр. с чл.190 ал.1 т.7 и чл.187 т.З и т.10 от КТ дисциплинарно наказание “ уволнение” затова, че при извършена проверка са констатирани нарушения, отразени подробно в доклад вх.№2282/20.09.2012 г. в дружеството, с което е нарушена трудовата дисциплина по чл.187 т.З и т.10 от КТ, представляващи: 1. невнесяне своевременно в касата на дружеството сума в размер на …лв., събрана от абонатите за ползване на питейна вода, с което действие не е изпълнила основното трудово задължение, заложено в раздел II т.1.8 от длъжностна характеристика; 2. незасичане своевременно и точно показанията на водомерите на абонатите в района, за който е определена, поради което при проверката за периода август-септември са констатирани от контрольорите големи разлики в показанията, подробно посочени в доклада, като с това си действие не е изпълнила основното си задължение, заложено в раздел II т. 1.2, 1.3 и 1.4 от длъжностна характеристика. Със допълнителна заповед №54/30.10.2012 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение”.

 

В откритото производство по оспорване на авторството на подписа, в длъжностна характеристика от 24.01.2012 г., находяща се в трудовото досие по делото, срещу ръкописно изписаното име „Л.Б.В.”, от заключението на назначената СГЕ, съдът намира за установено, че подписът не е изпълнен от ищцата Л.Б.В.. В този смисъл не може да се приеме, че ищцата е запозната с тази длъжностна характеристика.

 

Не е спорно по делото, че ищцата е запозната с длъжностна характеристика за длъжност “инкасатор плащания”, срещу подпис на 25.01.2011 г. В т.1, раздел II на тази длъжностната характеристика са посочени основните функции и задължения сред които: своевременно и точно да засичане на показанията на водомерите; следи за изправността на водомерите като издава бележка, когато има повреден водомер и я предава на абоната; определя количеството на изразходваната вода по показанията на уредите и го записва в карнетите срещу подпис на абоната или двустранен протокол, когато абонатът е юридическо лице; при неплащане той уведомява абоната с покана за предприемане на действия съгласно чл.237 от ГПК и в последствие предава поканата на инспектор приходи в съответния район; приема, съхранява и предава парични средства, оформя приходни документи, води касовата книга; отговаря за събирането и своевременното отчитане на паричните суми за консумираната от абоната вода и издава касови бележки на абонатите; работи с касов апарат; попълва съобщения на неплатилите обществени и частни абонати и изготвя списък за спиране на водоподаването им и даването им на съдебно търсене и др.

           От показанията на св.К.Г. и св.Н.П. се установява че  проверките на ищцата са били инициирани от постъпили жалби за не отчитане показанията на водомерите в населените места, които тя обслужвала, ежемесечно. Свидетелките установяват, че част от проверяваните документи /ПКО/ не се намирали в  ищцата, при проверката, а в дома й. След проверката на касата, била направена проверка на показанията на водомерите. Проверяващите контрольори установили значителни разлики в показанията на водомерите в селата, които ищцата обслужвала. Разликите били отразени в протоколи. След приключването на проверките проверяващите съставили доклад за констатациите.

От показанията на разпитания по делото свидетел И.В. се установява, че  всяка сутрин в 8 ч. карал снаха си до с. Ветрен или Дъбово, да засича водомерите, а вечер в 16 ч. се връщал да я вземе. Свидетелят сочи, също, че в края на месеца, като събере парите от селата, ищцата отивала в Казанлък да се отчита.

Съгласно удостоверение №478/26.02.2013 г. на ответното дружество, последното получено от ищцата пълно брутно трудово възнаграждение за м. 10.2012 г. е в размер на 430.50 лв.

 

Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед №54/30.10.2012 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 и заповед №300/24.10.2012 г. след наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Ищцата е навела две основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение- че е издадена в нарушение на чл.195 ат КТ, като немотивирана; че не е извършила посоченото от работодателя нарушение на трудовата дисциплина- невнасяне своевременно в касата на дружеството на сумата от … лв., с което не изпълнила основно задължение по т.1.8, раздел II на длъжностната характеристика.

 

Не е налице нарушение на КТ, когато дисциплинарното уволнение се извършва с две отделни заповеди, една за налагане на наказанието и втора - за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ.  Няма пречка, задължителните реквизити на чл.195 ал.1 от КТ  да се съдържат в един акт - заповедта, с която се налага наказанието, но може да се съдържат и в друг акт, към който заповедта препраща, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчването на самата заповед. Не се спори по делото, че ищцата е била запозната с констатациите в доклада за проверка. Още повече, че работодателят е възпроизвел констатираните в доклад №2282/20.09.2012 г. нарушения  и в искането за даване на писмени обяснения, връчено на ищцата. Констатираните нарушения са за определен период. Когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период; когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им, предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл.195 ал.1 от КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. Ето защо въззивната инстация намира, че заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана, защото предоставя достатъчно информация за обективните и субективни елементи на поддържаните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина и е връчена на ищцата след спазена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ.

 

Съгласно мотивите на заповедта, дисциплинарното наказание се налага за две нарушения на основни трудови задължения по длъжностната характеристика: 1.не своевременно внасяне в касата на дружеството на сумата от … лв., събрана от абонатите за ползвана питейна вода; 2. не своевременно и неточно засичане показанията на водомерите на абонатите в района, за който е определена;- нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 т.7 вр. с чл.187 ал.1 т.3 и т.10 от КТ.

Безспорно основни трудови задължения на ищцата като инкасатор, вменени й с длъжностната характеристика са своевременно и точно да засича показанията на водомерите на абонатите в района, който обслужва и да събира и своевременно да отчита паричните суми за платената консумирана от абонатите вода, като при изпълнението на трудовите си задължения трябва да знае нормативните актове, инструкции и наредби, отнасящи се до дейността й.

 

От събраните по делото доказателства, съдът намира, че първото сочено нарушение на ищцата -  неотчетена в срок в касата на дружеството сума от …лв. събрана от абонатите, не е налице. Това е така, защото не се установява, в какъв срок от събирането, тази сума е следвало да бъде отчетена от ищцата. Предвид обстоятелството, че ищцата не е запозната с цитираната в заповедта за уволнение длъжностна характеристика от 24.01.2012г., съгласно която, събраните суми за платена, консумирана от абонатите вода, следва да се отчитат до края на следващия работен ден, съдът намира, че соченото нарушение на основно трудово задължение на ищцата по раздел ІІ, т.1.8 от цитираната длъжностната характеристика не е извършено от ищцата. Безспорно е, че в същата се е намирала сума от … лв.,  събрана от аботатите, която не е била отчетена, но не се установява, кога е следвало тази сума да бъде отчетена.  Не е спорно, че сумата от … лв. е внесена в ответното дружество на 25.09.2012 г. т.е. седем дни след констатацията на липсата в касата. 

 

По отношение на второто, сочено в обжалваната заповед нарушение на трудовата дисциплина, констатирано при извършената проверка в периода 27.08-05.09.2012 г. на обслужвания от ищцата район - с.Ветрен и с.Дъбово - установени разлики на значителен брой партиди на абонати- население и обществен сектор, като някои от тях -  драстични; нередовно инкасирани и неинкасирани са партиди, сред които и от обществения сектор, посочени в доклада и в писмото на работодателя за изискване на писмени обяснения, съдът намира, че същите са тежки нарушения на трудовата дисциплина по своя характер, но не толкова тежки, че да изискват налагане на най – тежкото наказание, предвидено в КТ. При определяне на дисциплинарното наказание следва да се съобразят вида и тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, както и да се вземат предвид обясненията на работника. В този смисъл, с оглед времето на извършването на проверката – края на м. август и началото на м. септември, следва да се вземе  предвид, че то е непосредствено след платения годишен отпуск на ищцата. При налагане на наказанието, не е отчетен факта, че на ищцата не са налагани други дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина. Не са взети предвид обясненията на ищцата за конкретните, драстични различия в данните на водомерите в района и.  Ето защо, въззивната инстанция намира, че соченото в обжалваната заповед нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата, не съответства по тежест на наложеното и наказание “дисциплинарно уволнение”.

 

С оглед на изложените мотиви, въззивният съд намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен. 

 

Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, е в зависимост от първия иск, поради което същия следва да бъде уважен, като се възстанови ищцата на преди заеманата длъжност “инкасатор плащания” при ответника.

 

          Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, съдът намира за основателен, поради което следва да бъде уважен. По делото е безспорно установено, че е налице незаконно уволнение. От представените по делото справка за подадени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ за Л.Б.В. на НАП- ТД Пловдив и заверено копие от трудова книжка на ищцата се установява, че след прекратяване на трудовия й договор, същата не е работила по друго трудово правоотношение и не е получавала трудово възнаграждение за периода 01.11.2012г. – 22.03.2013г. Тъй като пред настоящата инстация не са представени нови доказателства, установяващи обратното, съдът намира, че следва да приеме, че ищцата е останала без работа за целия период от 6 месеца, след прекратяване на трудовото правоотношение поради незаконното уволнение.  Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение, както е в настоящия случай работодателя дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно представеното от ответника удостоверение за последното цяло брутно възнаграждение на ищцата, това обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за 6 месеца възлиза на …  лв. Ето защо, съдът намира, че искът следва да бъде уважен в този размер, а в останалата му част искът следва да бъзе отхвърлен до претендирания размер от …лв. 

 

Предвид изложените съображения, въззивната  инстанция намира, че жалбата на въззивницата е основателна. Решението на Казанлъшкия районен съд, с което обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 от КТ, са отхвърлени като неоснователни е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло за първите два иска и до размера на … лв. за третия иск. Вместо него следва да се уважат предявените обективно съединени искове от ищцата.  

 

Решението на Казанлъшкия районен съд, в частта относно присъдените разноски също е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. В полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на …лв. за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение и … лв. – възнаграждение за вещо лице в първата инстация. Уговорената в договора за правна защита и съдействие сума от …лв., приложен пред първата инстанция, не следва да се присъжда като разноски на ищцата, тъй като не са представени доказателства за заплащането и. Следва ответникът за заплати държавна такса за уважените искове в размер на … лв., от които …лв. за първата инстация и …лв. за обжалването пред настоящата инстация.

 

Водим от горните мотиви, съдът

           

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 223 от 10.05.2013г., постановено по гр.д.№ 3363/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, по отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2  от КТ изцяло, а по отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225 от КТ  до размер на … лв., какта и в частта за присъдените разноски , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

          ОТМЕНЯ Заповед № 300 от 24.10.2012г. и Заповед № 54 от 30.10.2012г.  на Управителя на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара  Загора за налагане на дисциплинарно наказания “уволнение” на Л.Б.В. и  за прекратяване на трудовото й правоотношение като незаконосъобразни. 

 

          ВЪЗСТАНОВЯВА Л.Б.В. на преди заеманата длъжност “инкасатор плащания“ при “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара  Загора, район Казанлък.

 

          ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара  Загора да заплати на Л.Б.В. *** Загора, ЕГН ********** сумата от … лв./…лв. /, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от 01.11.2012г. до 30.04.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 27.12.2012г. до окончателното и изплащане.

         

          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част по отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225 от КТ.

 

          ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара  Загора да заплати на Л.Б.В. сумата от … /…/ лв., представляващи направените пред настоящата и първата инстанция разноски за адвокатска защита и експертиза.

 

          ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара  Загора да заплати държавна такса върху уважения иск и за обжалването  в размер на … лв. / … ст.  / по сметка на Окръжен съд – Стара Загора.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: