Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 376/ 17.10.2013 г.                      Година 2013       Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД             ­­       ІІ  Граждански състав

На двадесет и четвърти септември                                              Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1243 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба от Д.П.Д., против Решение № 583/089.05.2013г., по гр.д. № 295/2013г., по описа на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения иск срещу Окръжен съд – гр. Х. за заплащане на обезщетение по чл. 215 от КТ, с цена на иска 3 300 лева, ведно със законната лихва от завеждането на иска, до окончателното изплащане на дължимата сума и за направените по делото разноски, като неоснователен и погасен по давност.

 

          Счита, постановеното решение от С. районен съд за постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Счита същото за неоснователно, неправилно и необосновано, като счита, че изводите на съда не съответстват на събраните доказателства по делото. Моли въззивният съд да отмени постановеното решение от РС-Стара Загора и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

 

Не се прави искане от въззивника за събиране на нови доказателства.

           

          В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от  въззиваемия Окръжен съд – гр. Х..

          Въззивникът Д.П.Д., редовно и своевременно призован, явява се лично, заедно с пълномощника си адв.П., като заемат становище, че въззивната им жалба се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена, а първоинстанционното Решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, по съображенията подробно изложени в съдебно заседание.

 

Въззиваемият Окръжен съд – гр. Х., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител по делото.

 

          След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което следва да бъде разгледана по съществото си.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

           Предявен е иск с правно основание чл. 215 във вр. с чл. 121 от КТ и във вр. с § 3 от ДР на ПМС № 133/14.07.1993г. за приемането на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения и във вр. с чл. 6, ал. 1, т.1 и чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за командировките в страната.

         

Видно от доказателствата по делото, безспорно се установява следната фактическа обстановка, а именно, че въззивникът по делото е бил в трудовоправно отношение с въззиваемия, при когото е изпълнявал длъжността  “шофьор” на лек автомобил до датата 29.07.2009г., когато трудовият му договор е бил прекратен на основание чл. 325, т. 1 от КТ. В трудовият му договор и допълнителното споразумение към него под № 134/09.03.2009г. за месторабота е определен Окръжен съд – Х., при петдневна работна седмица и фиксирано работно време – пълно – осем часа.

 

По направеното възражение от въззиваемия за погасяване правото на иск на въззивника по давност, въззивният съд  намира това възражение за неоснователно поради следните съображения: Съобразно специалната разпоредба на чл.358, ал. 1, т. 3 от КТ – всички искове по трудови спорове следва да се предявяват в тригодишен срок, с изключение на тези, предвидени в т. 1 и т. 2 на същата разпоредба. Според ал. 2 сроковете по предходната алинея започват да текат от деня, в който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.

В тази насока неправилен е извода на първоинстанционния съд, че иска е погасен по давност съгласно изискванията на чл. 358 от КТ, защото не е съобразен с обстоятелството, че датата 29.07.2012 година е неработен ден /неделя/ и съгласно чл. 65, ал.6 от ГПК въззивникът е могъл да предяви иска си до края на следващия работен ден, а именно: 30.07.2012г. /понеделник/. Именно на тази дата искът му е заведен в Районен съд – Х., съответно с вх. рег. № 15461/30.07.2012г. Налага се категоричното заключение, че искът на ищеца и въззивник не е погасен по давност и поради това следва да бъде разгледан по съществото си от настоящия въззивен съд.

 

Според разпоредбата на чл. 215 от КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

 

От приетите като доказателства по делото от първоинстанционният съд и неоспорени от страните  пътен лист от 01.04., 2 броя пътни листове от 01.03 до 31.03.2009г., 2 броя пътни листове от 01.02. до 28.02.2009г., 2 броя пътни листове от 01.01.- 31.01.2009г., 2 броя пътни листове от 01.12. до 31.12.2008г., Пътен лист от 01.11. до 30.11.2008г., Пътен лист от 06.11.до 30.11.2008г., Пътен лист от 01.10. до 31.10.2008г., пътен лист от 01.09. до 30.09.2008г., Пътен лист от 01.08. до 31.08.2008г., Пътен лист от 01.07. до 31.07.2008г., пътен лист от 01.06. до 30.06.2008г., Пътен лист от 01.05. до 31.05.2008г., Пътен лист от 01.04. до 30.04.2008г., Пътен лист от 01.03. до 31.03.2008г., Пътен лист от 01.02. до 29.02.2008г., Пътен лист от 01.01. до 31.01.2008г., Пътен лист от 01.12. до 31.12.2007г., Пътен лист от 01.11. до 30.11.2007г., Пътен лист от 01.10. до 31.10.2007г., Пътен лист от 01.09. до 30.09.2007г., Пътен лист от 01.08. до 13.08.2007г., Пътен лист от 01.07. до 31.07.2007г., пътен лист от 01.06. до 30.06.2007г., Пътен лист от 01.05. до 31.05.2007г., Пътен лист от 01.04. до 30.04.2007г., Пътен лист от 01.03. до 31.03.2007г., Пътен лист от 01.02. до 28.02.2007г., Пътен лист от 01.01. до 31.01.2007г., пътен лист от 01.12. до пътен лист от 01.11. до 30.11.2006г., Пътен лист от01.10. до пътен лист от 01.09. до от 01.09. до 30.09.2006г., Пътен лист от 01.08. до 31.08.2006г., Заповед за командировка №211 от 21.05.2007г., РКО №285/20.06.2007г.,Заповед за командировка №237 от 07.06.2007г., РКО № 437 от 16.10.2007г., Заповед за командировка №378 от 02.08.2007г., РКО № 457 от 31.10.2007г., Заповед за командировка № 535 от 30.10.2007г., РКО № 527 отЗОЛ1.2007г., Заповед за командировка №500 от 09.10.2008г. РКО № 551 от 15.10.2008г., Заповед за командировка № 560 от 14.11.2008г., РКО № 631 от 24.11.2008г., Отчет за април 2009г., Отчет за месец март 2009г., Отчет за месец март 2009г., Отчет за месец февруари 2009г., Отчет за месец февруари 2009г., Отчет за месец януари 2009г., Отчет за месец януари 2009 г., Отчет за месец декември 2008г., Отчет за месец декември 2008г., Отчет за месец ноември 2008г., Отчет за месец ноември 2008г., Отчет за месец октомври 2008г., Отчет а месец септември 2008г., Отчет за месец август 2008г., Отчет за месец юли 2008г., Отчет за месец юни 2008г., Отчет за месец август 2008г., Отчет за месец май 2008г., Отчет за месец април 2008г., Отчет за месец март 2008г., Отчет за месец февруари 2008г., Отчет за месец януари 2008г., Отчет за месец декември 2007г., Отчет за месец ноември 2007г., Отчет за месец октомври 2007г., Отчет за месец септември 2007г., Отчет за месец август 2007г., Отчет за месец юли 2007г., Отчет за месец юни 2007г., Отчет за месец май 2007г., Отчет за месец април 2007г., Отчет за месец март 2007г., Отчет за месец февруари2007г., Отчет за месец януари 2007г., Отчет за месец декември 2006г.Отчет за месец ноември 2006г., Отчет за месец октомври 2006г., Отчет за месец септември 2006г., Отчет за месец август 2006г., Писмо изх. №331514.07.2009г., Отчет за периода 01.04.2008г. до 30.06.2009г.- 2 листа, Писмо изх. №3331/ 13.05.2008г., Писмо изх. 6613/ 08.10.2008г., Изх.№300/ 20.01.2009г., Отчет за периода 01.09.2008г. до 31.12.2008г., Писмо изх.№91-00-075/ 16.06.2009г., Извлечение от Протокол №24, проведенона10.06.2009г., Справка за утвърдените и изразходвани командировъчни пари през 2008 година, Писмо изх. №91-00-064/ 1.04.2008г., Извлечение от Протокол 15, проведено на 03.04.2008г., Справка за утвърдените изразходвани командировъчни пари през 2007 година, Отчет за периода 01.01.2007г. до 30.05.2007г., Заповед за командировка №214/21.05.2007г., Заповед за командировка №558/ 13.11.2007г., Заповед за командировка     №556/      12.11.2007г., Заповед   за командировка №518/22.10.2007г., Заповед за командировка №418/ 15.04.2007г., Заповед за командировка №215/ 23.05.2007г., Заповед за командировка №180/ 25.04.2007г., Заповед за командировка №34/ 04.02.2008г., Заповед за командировка №38/ 12.02.2008г., Заповед за командировка №79/ 11.03.2008г., Заповед за командировка №83 от 12.03.2008г., Заповед №187/ 21.04.2009г., се установява, че на Д.П.Д. за периода от 21.05.2007г. до 14.11.2009г. са издавани заповеди за командироване във връзка с пътуване със служебния автомобил, като последната издадена заповед за командироване на Росен Гинев Русев, като председател на Окръжен съд гр.Х. е с датата 21.04.2009г.

 

Видно от заключението на съдебно - икономическата експертиза, приета като доказателството по делото от първостепенния съд, което не е оспорено от страните по делото и което въззивният съд възприема, като изготвено добросъвестно и компетентно, след запознаване с приложените към делото пътни листове на служебните автомобили с водач Д.П.Д., вещото лице е установило, че през периода от 01.08.2006г. до 02.04.2009г. същият е пътувал общо 373 дни извън гр.Х., при което е изминал общо 166 005 километра. По отношение стойността на дневните пари за тези командировки, съгласно действащите към момента на извършването им нормативни актове и предвид, вещото лице дава два варианта: Първи вариант - дължимите средства за командировки, изчислено на базата на разпоредбата на §3 от ПМС № 133/14.07.1993г. на база пропътувалите километри, са в общ размер 581,02 лева; Втори вариант - дължимите средства, изчислени като дневни по Наредбата за командировките в страната, са в общ размер 2 954,00 лева.

 

Видно от същото заключение за исковия период на ищеца са начислени и заплатени суми за командировъчни в общ размер – 274 лв., от които:

дневни – 204.00 лева и квартирни – 70.00 лева.

        

Същите начислени суми са въз основа на оформените и горецитирани командировъчни заповеди, като сумите са изплатени на въззивника с разходни касови ордери /РКО/ подробно описани в същото заключение / л. 4 и л. 5 от заключението/.

 

Според императивната и специална разпоредба на чл.6, ал.1, т.1 от Наредбата за командировките в страната, не е налице командировка и не се считат за командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването. Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 1 от същата Наредба изрично е предвидено, че и длъжността “шофьор” попада в категорията на длъжностите, които не се считат за командировани. Тоест, по отношение на тях не намира приложение Наредбата за командировките в страната.

 

Изцяло в подкрепа на това е разпоредбата на чл.66, ал.3, предл.2 от КТ, според която пътуването с и в превозно средство е мястото на работа на ищеца, тъй като в трудовия му договор страните са уговорили  същият да работи като шофьор на служебния  автомобил на Окръжен съд – Х..

 

В този смисъл съгласно специалната разпоредба на § 3. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 1999 г.) от ДР на ПМС № 133/14.07.1993г. за приемането на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място (обект), вместо командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна се заплаща не по-малко от 0,0035 лв. на всеки пропътуван километър. Когато пътуването е свързано с нощуване в друго населено място (обект) извън местодомуването, вместо за пропътуван километър може да се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировките в страната, както и да се заплащат квартирни пари по условията на същата наредба. Средствата по този параграф според техния характер се отнасят в общопроизводствените разходи или в разходите за управление и за тях се прилагат разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

Същата разпоредба на § 3 от ДР на ПМС № 133/14.07.2013 год. се явява специална по отношение на останалите горецитирани разпоредби и същата урежда заместващата облага и дължимото обезщетение вместо командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна на работниците и служителите от автотранспортната дейност /в която категорично се включва и длъжността ”шофьор”/, и които не се дължат съобразно Наредбата за командировките в страната. Освен това разпоредбата на чл.215 от КТ препраща именно към горецитираните подзаконови нормативни актове на МС, които определят конкретния ред и условията за дължимостта на командировъчните суми, включително и на дневните такива.

В тази насока видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза след приспадане на платените дневни пари на въззивника в общ размер от 204 лева, неплатеният остатък съобразно §3 от ПМС № 133/14.07.1993г. на база пропътуваните километри и представените пътни листове са в общ размер на 377.02 лева – подробно описани в заключението на вещото лице /на л. 5 и л. 6 от същото/. Същото ПМС № 133/14.07.1993г. не е изрично отменено и е в сила, като е отменена единствено и само Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения и на нейно място е приета Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка въззивния съд намира, че във въпросните две наредби не се уреждат въпроси, касаещи заплащането на дневни пари.

Събраните по делото писмени доказателства, обсъдени от фактическата им страна, дават основанието за правилния и единствено възможен извод, че на въззивника се дължи единствено и само обезщетение по реда на специалният § 3 от ПМС № 133/14.07.1993г., като заместваща облага на претендираните от него командировъчни дневни пари.

 

Следва категоричното заключение, че искът на ищеца-въззивник се явява основателен и доказан до размера на 377.02 лева, съобразно вариант 1 от заключението на съд.икономическата, експертиза изпълнена от вещото лице Антов, поради което искът следва да бъде уважен до този размер, съответно първоинстанционното решение отменено над размера от 377.02 лева като искът в останалата му част, до размера на претендираните от 3300 лева е неоснователен и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в последната му част.

 

На основание чл.86 от ГПК дължима се явява и законната лихва, считано от датата на завеждане на делото в съда – 30.07.2012г., до окончателното изплащане на дължимата сума, съобразно петитума на исковата молба.

 

          На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции съразмерно уважената част на иска в размер общо на 108.30 лева, като общата сума на разноските направени от въззивника пред съдебните инстанции възлиза общо на 950 лева, от които разноски по първоинстанционното гр. дело № 295/2013г. по описа на РС-Стара Загора общо в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. П. ***, по представения списък а разноските по чл. 80 представен пред първоинстанционния съд, както и сумата от 350 лева, възнаграждение за един адвокат – адв. П. по договор за правна защита и съдействие  № 7/02.06.2013г., представен пред въззивния съд.

 

        На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК тъй като цената на иска е 3300 лева, което е под 5 000 лева, настоящото въззивно решение по в.гр. дело № 1243/2013г. по описа на ОС-Стара Загора не подлежи на касационно обжалване.

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ отчасти решение № 583/09.05.2013 г. по гр.д. № 295/2013г.,  по описа на Районен съд-С. в частта му, с която е отхвърлен иска предявен от Д.П.Д. ***, с ЕГН **********, против Окръжен съд – гр. Х., с адрес: гр. Х., бул. “Б.” № ., представляван от Председателя М. Т, до размера на 377.02 лева /триста седемдесет и два лева и 02 ст./, претендирано обезщетение вместо дневни пари за командировка за периода от 01.08.2006г. до 29.07.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда на 30.07.2012г., до датата на изплащане на дължимата сума, до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, като неправилно и незаконосъобразно в тази му част,  и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОСЪЖДА Окръжен съд гр.Х., с адрес: гр.Х., бул. “Б.” № . представляван от Председателя М. Т, да заплати на Д.П.Д. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 377.02 лева /триста седемдесет и седем лева и 02 ст./, представляващи обезщетение вместо дневни пари за командировка за периода от 01.08.2006г. до 29.07.2009г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на завеждане на иска в съда на 30.07.2012г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 108.30 лева /сто и осем лева и 30 ст./, представляваща направените от въззивника Д.П.Д. с посочени данни, разноски пред всички съдебни инстанции, съразмерно уважената част на иска.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 583/09.05.2013 г. по гр.д. № 295/2013г.,  по описа на Районен съд-С., в  останалата му част, като правилно и законосъобразно в тази му част.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                           2.