Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 369                                17.10.2013 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 18 септември                                                                                         2013 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                     М. МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1248 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г.Г.С. *** в качеството на представляващ Община – Казанлък, Област Стара Загора против решение №205 от 26.04.2013г., постановено по гр.д.№ 2685/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Въззивникът Община – Казанлък, представлявана от Кмета Г.Г.С. /ответник в първоинстанционното производство/  чрез пълномощника си адв. С. обжалва решението, като счита същото за недопустимо, при условията на евентуалност -  неправилно. Въззивникът твърди, че решението е недопустимо като постановено по недопустим иск. Моли ако съдът прецени, че искът е допустим, но е неоснователен като предявен срещу лице, което няма пасивна материалноправна легитимация да бъде ответник по иска с правно основание чл.357 от КТ, съдът да постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата молба  като неоснователна и недоказана по отношение на Кмета на Община Казанлък, респ. по отношение на Община – Казанлък.

 В случай, че съдът прецени, че обжалваното решение  е валидно, и допустимо, че искът е предявен срещу надлежен ответник, моли решението да бъде отменено като неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, за което излага подробни съображения, докладвани в с.з. Претендира и за направените разноски пред настоящата инстанция.

 

Въззиваемата П.Д.Г. чрез пълномощника й адв. Б. изразява становище, че въззивната жалба е правно недопустима, както и производството по разглеждането й. Алтернативно счита жалбата за изцяло неоснователна, а изложените в нея оплаквания за изключително некоректен и противоправен и недопустим опит да се изопачат невярно и неистинно правно значимите факти и обстоятелства. Сочи, че решението на РС-Казанлък е правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Подробни съображения излага в писмен отговор, докладвани в с.з. Моли да й бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявен е иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание “забележка” с правно основание чл.357 от КТ.

Не се спори по делото, а и това се установява от представеното лично трудово досие на въззиваемата, че по силата на трудов договор №19/07.10.2002г. и 2 броя допълнителни споразумения П.Д.Г. заема длъжността  “Директор на ДСХОЛ”, считано от 08.10.2002 г. с място на работа: Дом за стари хора с отделение за лежащи в гр.Казанлък.

Със заповед №1644/10.09.2012 г. на Община Казанлък, на основание чл.192 ал.1, чл.187 т.З и т. 10 от КТ на въззиваемата като “директор на Дом за възрастни хора №3” в Община Казанлък е наложено дисциплинарно наказание по чл.188 ал.1 т.1 от КТ “забележка” за това, че “на 30.08.2012 г. в периода от 12 ч. до 13 ч. е допуснала по-голяма част от персонала да напусне работните си места в рамките на работно време, като по този начин същите не са изпълнявали преките си задължения, свързани с грижите по настанените в дома”, представляващо нарушение по чл.187 т.З и т.10 от КТ. Изложени са подробни мотиви по това. С искане №25-04-3/30.08.2012 г. на ищцата са поискани от Кмета на Община Казанлък писмени обяснения по чл.193 от КТ по конкретни въпроси. На 31.08.2012 г. същата е дала писмено обяснение на поставените въпроси, приложено по делото.

За изясняване на обстоятелството дали е извършено посоченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение Казанлъшкият районен съд  е допуснал и разпитал свидетели.

Свидетелите Ф.А., А.С. и св.М.К. сочат, че в края на м.08.2012 г. около 10-15 човека от персонала на “Дом за стари хора” №3 в гр.Казанлък, една част от тях на смяна, а други в почивен ден, между 12.20 ч.- 12.30 ч. се явили пред административната сграда на Община Казанлък с искане за среща с Кмета. Тези, които не били на работа пристигнали първи, а останалите- с кола и с бус на дома след тях. Обедната почивка на персонала била от 12.30 ч. до 13 ч. Такава среща с Кмета С. и Зам.кмета Ц. се състояла, но била много кратка, тъй като били изгонени.  Свидетелката А., която в този ден е била в почивка, пояснява, че тя не е разговаряла с директора на дома и не я е уведомявала. Доколкото знаела, другите й колеги също не са разговаряли с директора, че ще ходят при кмета. Свидетелката установява, че кметицата, била ядосана и попитала какво правят тук. М. К. като старша сестра, решила да обясни, станала и казала защо са отишли, но не могла да се доизкаже, тъй като кметицата им казала да вървят на работа. Установено и също така, че никой не е записал имената на хората, присъствали на тази среща от процесния Дом. Портиерът ги попитал от къде са и те казали, че са от Дом №3. Впрочем ответника не сочи конкретни лица и в мотивите на обжалваната заповед.

В този смисъл са и показанията на свид. К. и свид. С.. Свидетелите. Уточняват също така, че по това време в Дома са останали готвач, директора, лекаря, който отговаря, рехабилитатора като медицинско лице, След срещата с кмета, хората, които били на работа се прибрали в дома на работните места.

Свидетелката Л.Ц. - зам.кмет на Община гр.Казанлък установява, че в края на м.август 2012г. в обедната й почивка портиерът на общината я уведомил, че служители на Дом за стари хора №3 искат среща. Приели ги с Кмета като представилите се за служители на дома били около 10-15 човека. Срещата продължила кратко около 5 минути. Били поставени  въпроси. Кмета им обяснил, че трябва да се проведе среща с директора на дома и затова поискала среща с г-жа Г., а на служителите поставила въпроса, Какво правят тук в работно време и кой ги отпратил. Не ги попитал кой от тях е на работа, нито е записал имената им.

В показанията си св.Ю.П. установява, че на 30.08.2012 г. около 12 ч.-12.30 ч. бил при портиера на общината. Група от хора дошли около 12.10 ч.- 12.15 ч. представили се, че са от дом №3, поискали среща с Кмета

От показанията на св.Е.К. се установява, че предала лично на ищцата като директор на дом №3 искане от кмета за предоставяне на писмени обяснения след въпросната среща в Общината.

         При така установената фактическа обстановка изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни.

По отношение на първото възражение досежно посоченото в заповедта правно основание на наложеното дисциплинарно наказание - чл.188 ал.1 т.1 от КТ, въззивният съд намира, че действително тази разпоредбата се състои само от една алинея с три посочени дисциплинарни наказания, но след като в заповедта словесно е изписан вида дисциплинарно наказание, то несъстоятелен е доводът, че заповедта е издадена на несъществуваща норма в КТ.

На следващо място не е спорно, по делото че ищцата заема длъжността “Директор дом за стари хора” №3 в гр.Казанлък, а наложеното й дисциплинарно наказание е за нарушение на трудовата дисциплина като „Директор на дом за възрастни хора" №3 в Община Казанлък. По делото не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че дом за възрастни хора №3 и дом за стари хора №3 са една и съща специализирана институция, тъй като от т.39 - т.44 на § 1 от ДР на ППЗСП се установява, че специализираните институции, предоставящи социални услуги на пълнолетни лица със специфични потребности са различни видове. Следователно грешното посочване в заповедта на мястото на работа е съществено нарушение, но ако се приеме, че този порок на заповедта не е съществено нарушение от формална страна, то основният спор между страните е за това дали ищцата е извършила нарушението на трудовата дисциплина съгласно Заповед №1644/10.09.2012 год.

Заповедта е издадена след проведена процедура по чл.193 от КТ. По делото е установено, че с писмо изх.№25-04-3/30.08.2012г. работодателят е поискал писмени обяснения на ищцата на основание чл.193 ал.1 от КТ относно допуснатото от нея нарушение, посочено впоследствие в обжалваната заповед. На 31.08.2012г. П.Д.Г.  е депозирала до работодателя писмен отговор с вх.№25-04-3, в който същата дава отговор, че не е разрешавала на никой от персонала да напуска работното си място, никой не  й е искал такова разрешение. Също дава подробни отговори и на другите поставени й въпроси.

 Като фактически причини за дисциплинарното наказание в обжалваната заповед е посочено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.З и т.10 от КТ, изразяващо се в не осъществяване на контрол за спазване на работното време от страна на служителите в дома, които на 30.08.2012 г., в част от работното си време не са изпълнявали преките си задължения, напуснали работните си места като около 12.20 ч. се явили на входа на общинска администрация и пожелали среща със заместник кмет Л.Ц.. Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние. За да е осъществен фактическият състав на нарушението по чл.187 т.З от КТ следва работникът или служителят да е допуснал виновно неизпълнение на безспорно възложената му работа и виновно да не е спазил технически и технологични правила, а цитирания фактически състав на чл.187 т.10 от КТ има предвид всички останали, неизброени в чл.187 от КТ нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 от КТ.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като в мотивите й не са посочени, както конкретните служители от дома, които в рамките на работно време се явили на входа на общинска администрация, така и кои конкретни други трудови задължения, вменени в закони или други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или вътрешни актове на работодателя ищцата не е изпълнила и които се явяват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.10 КТ, като липсата на индивидуализация прави невъзможна проверката за законосъобразност и затруднява преценката - осъществени ли са съставите на чл.187 т.10 от КТ и чл.187 т.З от КТ, послужили като основания за налагане на дисциплинарното наказание. Не е  установено по делото също така и обстоятелството извършила ли е ищцата визираното в заповедта нарушение на чл.187 т.З от КТ. По делото няма представена длъжностна характеристика на „директор на дом застари хора", но от наименованието на длъжността може да се извлече основното
трудово задължение на ищцата - да организира, ръководи и контролира работата в дома.

Установено е, че на 30.08.2012 г. 10-15 работници и служители от Дом на стари хора №3, една част от които в почивен ден, а останалите на смяна, се явили в 12.20 Ч.-12.30 ч. пред сградата на общината. Установено е, че обедната почивка на персонала е от 12.30 ч. до 13 ч. като непосредствено преди започването й част от тях се събрали в двора на дома и с превоз организирано тръгнали. След срещата с кмета и зам.кмета, продължила 5 минути, след което персоналът се върнал на работа.

Съгласно чл.151 ал.1 и ал.2 от КТ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време.

Следователно ищцата като директор на дома не е имала право
да задължи работниците и служителите да напускат обекта в т.ч. работните си места по време на регламентира им обедна почивка. Тъй като не е установено, че ищцата е извършила описаното  в  обжалваната заповед нарушение  на  трудовата дисциплина въззивният съд намира наложеното дисциплинарно наказание “забележка” за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Предявеният иск като основателен и доказан правилно е уважен.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното искане от въззиваемата, следва въззивникът да бъде осъден да й заплати направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 150 лв.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

                       

ПОТВЪРЖДАВА решение №205 от 26.04.2013г., постановено по гр.д.№ 2685/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА  Община гр.Казанлък с адрес гр.Казанлък, ул."Розова долина" №6 да заплати на П.Д.Г. *** сумата … лв. /…лева/, представляваща направените от нея разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

         

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

                            

ЧЛЕНОВЕ: