Р Е Ш Е Н И Е

 

номер  355                                  07.10.2013 година                     град Стара Загора

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               Втори граждански състав

На деветнадесети септември                                                                 2013 година

В открито заседание, в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1249 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 516 от 23.4.2013 г., постановено по гр.д. № 6530/2012 г. на С. районен съд, с което са частично уважени предявените от Е.З.А. срещу “Е.” АД искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

         Постъпила е въззивна жалба от ищеца Е.З.А., чрез пълномощника си адв. П.К., с която е атакувано първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските, моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважат изцяло предявените искове и поисканите разноските. Въззивникът счита, че неправилно районният съд е приел за установено, че от ищеца е проявена груба небрежност при изпълнение на възложената работа при наличие на доказана техническа неизправност на машината, основание за намаляване на присъденото обезщетение при условията на съпричиняване в размер на 50 %. Поддържа становище, че обезщетението в конкретния случай при причинените морални вреди във връзка с трайните и необратими увреждания и изключително младата възраст на пострадалия налагат присъждане на обезщетение в размер на 300 000 лв., като по делото бил предявен частичен иск за сумата от 120 000 лв. Твърди, че ищецът неправилно бил осъден да заплати разноски на ответника, тъй като по трудови спорове бил освободен от такси и разноски, а ответникът не бил доказал, че реално е сторил разноските. Иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 651 лв. Претендира разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

         Постъпила е въззивна жалба и от “Е.” АД, чрез пълномощника си адв. С.Ч., който заявява, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано в присъдения размер на обезщетение и приетия процент на съпричиняване, като счита, че следва да се определи процент между 70 % и 90 %. Намира решението за неправилно и незаконосъобразно в частта за разноските, тъй като съдът неправилно е намалил поради прекомерност адвокатското възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото, като иска цялостно присъждане на направените разноски пред районния съд в размер на 8500 лв. Претендира за разноски за въззивната инстанция за един адвокат и държавна такса.

По делото е постъпил отговор от третото участващо в процеса лице на страната на ответника – “Д. – О.” ЕАД, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на Е.А. и моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.

 

Съдът, като обсъди направените във въззивните жалби оплаквания и възраженията на третото лице - помагач, достигна до следните фактически и правни изводи:

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Ищецът твърди в исковата молба, че от месец април 2011 г. е в трудово правоотношение с ответника, назначен на длъжността “машинен оператор”, като на 07.06.2011 г. е пострадал при трудова злополука, в резултат на което претърпял вреди. Описва механизма на трудовата злополука, за чието настъпване посочва техническа неизправност на конвекторната машина за накъсване на платна и неволно натискане на пусковия бутон, както и че не му бил проведен инструктаж за безопасна работа. Посочва, че с Разпореждане № 94/15.06.2011 г. на директора на РУ “СО” – гр. С. е приета злополуката за трудова. Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., част от общо претърпените неимуществени вреди в размер на 300 000 лв., и имуществени вреди в размер на 435 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 07.06.2011 г. до окончателното й изплащане.

В отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил изцяло предявените искове. Излага реципрочни по съдържание твърдения относно изправността на конвекторната машина, за провеждането на инструктаж за безопасност и неволното натискане от ищеца на стартиращия машината бутон. Изразява становище, че ищецът е допринесъл изключително за настъпването на трудовата злополука, поради неспазване на условията за безопасност на труда. Твърди да е погасил претендираните имуществени вреди.

По делото е конституирано трето лице “Д. – О.” ЕАД,  като помагач на страната на ответника, който в отговора си се консолидира с твърденията на ответника в отговора на исковата молба. Посочва, че на 19.10.2011 г. е изплатил на ищеца застрахователна сума в размер на 7000 лв. въз основа на застрахователен договор от 15.02.2011 г., сключен между ответника и третото лице – помагач.

 

За да се ангажира отговорността на работодателя следва да се установи наличието на установените в чл. 200 от КТ общи предпоставки - вреда (увреждане на здравето на работника), неблагоприятен резултат (настъпила неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата (резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са налице изброените предпоставки (Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК).

Не е спорно между страните, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника от 11.04.2011 г., за което са сключили трудов договор № 104/11.04.2011 г., че ищецът е изпълнявал длъжността “машинен оператор, изпридане на конци и прежди” и относно характера на настъпилата злополука като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО (вж. стр. 1 на отговора на исковата молба и доклада по чл. 140 от ГПК, обективиран в Определение № 171/15.01.2013 г. – л. 70). Макар и да са безспорни тези факти между страните, за установяването им са събрани писмени доказателства - трудов договор № 104/11.04.2011 г. и Разпореждане № 94/15.06.2011 г. на директора на РУ “СО” – гр. С..

Видно от приложения трудов договор № 104/11.04.2011 г. мястото на работа на ищеца е било в предачен цех – Р, бил е зает на пълно работно време от 8 часа с основно месечно възнаграждение от 294 лв., като реалното изпълнение на договора е осъществено с постъпване на служителя на работа на 12.04.2011 г. При постъпване на работа на ищеца на 12.04.2011 г. му е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, което се установява от приложеното извлечение от книгата за инструктаж и служебна бележка № 80/12.04.2011 г., подписани от ищеца и инструктиралия го служител при ответника. От констативно-съобразителната част на Протокол № 17/14.06.2011 г. (л. 8) на ищеца е бил проведен периодичен инструктаж на 18.04.2011 г., след което е допуснат до самостоятелна работа на конвекторна машина № 3 със сериен № ……. г., произведена от CI. И., като я зарежда с материал и спазва технологическите и технически цикли на работа. Видно от Протокол № 80 от 20.04.2011 г. (л. 122) комисия в тричленен състав е провела изпит по безопасни методи на работа на ищеца, която е дала обща оценка “добра” и заключение, че изпитваният е издържал изпита и се допуска до самостоятелна работа.

От посочения Протокол № 17/14.06.2011 г. (л. 8) е видно, че според членовете на комисията причината за настъпилата трудова злополука е предприетото от ищеца почистване на валовете в съчетание с пускането на машината от същия, с което допуснал нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ, изискващ от всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, визирайки т. ІІІ-5 от Инструкция № 1 за безопасност на труда с конвектор за произволни накъсвания, забраняващ ремонтирането и почистването на машината по време на работа. Инструкцията за безопасност била залепена на лицевия панел на конвекторната машина, на която работел ищеца, като същата била иззета от разследващия полицай при огледа на мястото на злополуката, видно от съставените на 07.06.2011 г. протокол за оглед и фотоалбум (л. 10-16 от досъдебно производство № 786/2011 г. на РУП – С., приложено към приложеното към настоящото дело НОХД № 2599/2011 г. на С. районен съд). От последните се установява, че лявата предпазна врата на машината е била с неподвижно закрепена метална планка с контактна пластина, докато металната планка с пластината на дясната не е била неподвижна, поради липсата на единия от закрепящите я болтове и разхлабването на другия, като е била изкривена надолу.

От дадените показания на ищеца в хода на проведеното съдебно следствие по НОХД № 2599/2011 г. на С. районен съд, приложено към настоящото дело, които съдът цени като извънпроцесуално признание на факти, е видно, че на 07.06.2011 г. ищецът бил на работа втора смяна от 15.30 часа до 24.00 часа. Към 22.30 часа, след като бил на кратка почивка за вечеря, ищецът се върнал на работа при машината и забелязал натрупани около валовете влакна, налагали тяхното почистване. За целта спрял въртенето на валовете чрез стоп бутона на конвекторната машина, който задържал за около 3 секунди, отворил предпазните врати и започнал да почиства валовете. Непосредствено след приключване на почистването, ищецът пуснал на машината чрез натискане на старт бутона, но около лявата му ръка се увил отпадъчен материал при почистването, който я придърпал между двата изтеглителни вала. Въпреки, че натиснал с крак стоп-бутона, валовете затиснали лявата му ръка. Ищецът признава, че е натиснал пусковия бутон на машината преди да затвори предпазните капаци, тъй като е бързал много, трябвало е да „гони продукция” и да „смогне с материала”, макар да знаел, че при отворени врати не е следвало да стартира машината чрез натискане на пусковия бутон. Преди да започне да почиства машината, ищецът забелязал липсата на единия болт на заключващия механизъм на дясната предпазна врата. За механизма на настъпване на злополуката са събрани гласни  доказателства, като разпитания в хода на първоинстанционното съдебно производство св. М. Р. дава идентични показания с тези на ищеца, дадени по НОХД № 2599/2011 г. на С. районен съд, и установеното в Протокол № 17/14.06.2011 г., които съдът кредитира напълно с оглед безпротиворечивостта и последователността им.

След извършено разследване на злополуката с Разпореждане № 94/15.06.2011 г. на директора на РУ “СО” – гр. С., същата е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, като осъществена през време и във връзка с извършваната от ищеца работа – почистване на изтеглителните валове от натрупан остатъчен материал на конвекторната машина. Ответникът не оспорва да е обжалвал разпореждането по реда и в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО, поради което следва да се приеме, че разпореждането е влязло в сила (Решение № 213 от 2011 г. по гр.д. № 1761/2009 г., ІV ГО, ВКС).

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът напълно кредитира като компетентно и съответстващо на представените по делото епикризи, болнични листове и експертни решения на ТЕЛК № 3008/20.12.2011 г. и № 2483/21.11.2012 г., се установява, че вследствие на процесната злополука ищецът е получил увреждане на лявата ръка, довело до ампутация на втори, трети, четвърти и пети пръсти, останала е флексионна контрактура на първи пръст (трайно сгъване на ставата на този му пръст и невъзможност за изпъването му) и ограничен обем/намалена подвижност на гривнената (китковата) става, възстановяването на които е невъзможно до края на живота му. Проведеното стационарно, амбулаторно и рехабилитационно лечение на тези увреждания е продължило общо за период от 174 дни, през който ищецът е бил първоначално хоспитализиран в Отделението по детска ортопедия и травматология при МБАЛ “Проф. д-р С. К.” – гр. С. за период от 07.06.2011 г. до 04.07.2011 г., където му е проведено оперативно лечение – ампутация на посочените пръсти на лявата ръка и трансплантация на цяла кожа на същата ръка. След наложило се повторно хоспитализиране за периода от 09.08.2011 г. до 19.08.2011 г. в Клиниката по съдова хирургия и ангиология при “УМБАЛ С.” ЕАД, на ищеца било направено на 09.08.2011 г. второ оперативно лечение чрез осъществена свободна кожна трансплантация, поради наличие на голям гранулиращ кожен дефект в областта на ампутирания чукан. От 19.08.2011 г. до 02.12.2011 г. ищецът бил в разрешен му от ЛКК отпуск за временна неработоспособност с предписан му домашно-амбулаторен режим на лечение, през който е ходил на превръзки, а за период от 7-10 дни му е провеждана рехабилитация в Център „Кинези-3”. За период около един месец след настъпване на злополуката ищецът се нуждаел от чужда помощ за самообслужването си.

От представеното по делото Експертно решение № 3008/20.12.2011 г. на ТЕЛК е видно, че на ищеца е призната трайно намалена работоспособност 61% в пряка причинна връзка със злополуката, за срок от 1 година. Краткият срок на трайно намалената работоспособност е дадена с оглед динамичното експертно наблюдение, като са дадени предписания, че ищецът не може да работи като машинен оператор и е препоръчано на ЛКК да го трудоустрои на работа с равна квалификация при облекчени условия на труд, изключващи неподходящите такива – тежък физически труд и пълноценно участие на двете ръце. Въз основа на предписанията е сключено между ищеца и ответника допълнително споразумение от 17.01.2012 г. за изменение на трудов договор № 104/11.04.2011 г., с което ищецът е преназначен за неопределено време на длъжност „чистач производствени помещения”, при 8-часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение от 294 лв., считано от 18.01.2012 г., последващо изменено с допълнително споразумение от 10.01.2013 г. касателно размера на трудовото възнаграждение – увеличено от 294 лв. на 315 лв.  Видно от издаденото при последващо преосвидетелстване на ищеца Експертно решение № 2483/21.11.2011 г. на ТЕЛК (л. 138), на същия е определена отново трайно намалена работоспособност 61%, но за срок от 3 години, с противопоказни тежък физически труд и пълноценно участие на двете ръце.

От установеното до тук се налага правен извод, че вследствие на претърпяната от ищеца трудова злополука на 07.06.2011 г. е настъпила за него вреда - увреждане на лявата ръка, довело до ампутация на втори, трети, четвърти и пети пръсти, останала е флексионна контрактура на първи пръст (трайно сгъване на ставата на този му пръст и невъзможност за изпъването му) и ограничен обем/намалена подвижност на гривнената (китковата) става, възстановяването на които е невъзможно до края на живота му. Така посочената вреда е причинила на увреденото лице неблагоприятен резултат - трайно намалена работоспособност 61%, установена по надлежния ред с индивидуален административен акт, поради което налице са предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ за извършените от ищеца разходи за изследвания и лечение и за претърпените от него болки, страдания, затруднения в бита и преживения стрес.

От представените фактури № 137208/04.07.2011 г., № 320/09.08.2011 г., № 321/09.08.2011 г. и касов фискален бон от 19.08.2011 г. се установи, че ищецът е направил разходи за изследвания, медицински услуги и прегледи в посочения от него в исковата молба размер от 435 лв., които съгласно заключението на СМЕ са свързани с проведеното лечение на уврежданията от процесната злополука. Установи се обаче, че непосредствено след издаване на разходните документи и преди образуване на настоящото дело ответникът ги е заплатил изцяло на ищеца, за което е представил 2 броя разписки от 04.07.2011 г. и 09.08.2011 г., което води до извод за неоснователност на претенцията за заплащане на сумата от 435 лв. имуществени вреди.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в пряка причинна връзка с причинените от процесната трудова злополука увреждания ищецът е търпял болки в увредената ръка, които са били силни в началото след настъпване на злополуката за около 2-3 месеца и по-слаби за около 1 месец след това, както и страдания, свързани с преживяната психическа травма. Ищецът е претърпял болки и страдания и след втората оперативна интервенция, при която е осъществена трансплантация на свободна кожа, които болки са били силни в началото за около 20 дни и по-слаби след това. От становището на експерта се установи, че след злополуката ищецът не може да използва лявата си ръка и да упражнява всякаква дейност, изискваща участие на двете ръце, което е за цял живот.

От показанията на св. М., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установи, че след първата оперативна интервенция и по време на проведеното лечение в Отделението по детска ортопедия и травматология при МБАЛ “Проф. д-р С. К.” – С.З., ищецът е изпитвал силни болки, за което са му поставяли инжекции, като понастоящем не го боляло постоянно, а само когато се променяло времето се оплаквал от болки и изтръпване в лявата си ръка на мястото на ампутираните пръсти. Това твърдение на свидетеля е в унисон с дадения в т. 8 на заключението на СМЕ отговор, а именно, че ищецът е търпял болки в увредената ръка с интензитет силни в началото за около 2-3 месеца и по-слаби за около един месец след това, които са във връзка с преживяната психическа травма. От дадените в т. 9 и т. 10 на заключението на СМЕ отговори е видно, че ищецът продължава да търпи болки и страдания – чувства болка и сърбеж (фантомни) в областта на ампутираните пръсти, слаби по характер, както и че ищецът от втората оперативна интервенция е претърпял повторно болки и страдания, силни в началото за около 20 дни и по-слаби след това. Свидетелят М. споделя от личните си впечатления, че ищецът е преживял психически много тежко злополуката, като случилото се при нея се повтаряло до днес в съзнанието му, правейки го психически претоварен. Заради ампутираните пръсти приятелката му го била оставила, което също преживял тежко, а също се страхувал, че заради увреждането и водените срещу ответника дела, щял да загуби работата си при последния. Свидетелят споделя, че след оперативната интервенция е помагал на сина си да се къпе, тъй като не трябвало да се мокри ръката, а самичък той не можел да се справи, като понастоящем също му помага, тъй като не може да се обслужи сам в банята. В този смисъл е и заключението на СМЕ, т. 4, според която ищецът е имал нужда от чужда помощ за период от 1 месец след травмата. Поради противоречието на показанията на св. М. със събрания останал доказателствен материал (епикризи, решения на ТЕЛК, съдебно-медицинска експертиза), съдът не ги кредитира в частта им за броя на оперативните интервенции върху ръката на ищеца и за претърпени от ищеца болки в периода до преустановяване действието на упойката при първата оперативна интервенция за ампутация на пръстите.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил увреждане на лявата ръка, довело до ампутация на втори, трети, четвърти и пети пръсти, останала е флексионна контрактура на първи пръст (трайно сгъване на ставата на този му пръст и невъзможност за изпъването му) и ограничен обем/намалена подвижност на гривнената (китковата) става, възстановяването на които е невъзможно до края на живота му. От причинените му увреждания ищецът е търпял силни болки и страдания за период около 2-3 месеца и по-слаби за около един месец след първата оперативна интервенция за ампутиране на пръстите, както и силни болки и страдания за период около 20 дни и по-слаби след втората оперативна интервенция. Понастоящем ищецът продължава да търпи болки и страдания със слаб интензитет - чувства болка и сърбеж (фантомни) в областта на ампутираните пръсти. Отчете се и фактът, че така полученото травматично увреждане е трайно и невъзвратимо, за цял живот, а проведеното стационарно, амбулаторно и рехабилитационно лечение е продължило 174 дни. Също така ищецът има призната 61 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.11.2015 г., с противопоказни условия на тежък физически труд с пълноценно участие на двете ръце. Във връзка с претърпяното увреждане ищецът е имал нужда от чужда помощ в битово отношение, поради невъзможността да се самообслужва. Отчете се и обстоятелството, че към момента на увреждането ищецът е бил едва 18 годишен, в самото начало на своя професионален път, като отражението на случилото се върху неговата психика довело до раздялата му с приятелката и е изстрадано от ищеца. Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 35 000 лв., като претендираният от ищеца размер над тази сума до 120 000 лв. се явява несъразмерен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

По делото не се твърди, а и не се установи ищецът да е причинил умишлено увреждането си, поради което изключването на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 1 от КТ не може да намери приложение в случая.

Ответниците по делото считат, че настоящия случай касае проявена груба небрежност от пострадалия ищец при извършване на възложената му работа, което налагало приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, касаеща намаляването на отговорността на работодателя. Въззивната инстанция не споделя така направените възражения, нито правните изводи на районния съд за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ към настоящия случай, който разкрива обстоятелства за проявена от ищеца обикновена небрежност. В своята константна практика ВКС на РБ приема, че груба небрежност е онова поведение на увреденото лице, което не е положило минимума дължима грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация. Безспорно се установи по настоящото дело от разпита на свидетелите М. Р., Н. М. и К. В. и от приложеното НОХД № .. г. на С. районен съд, че конвекторна машина № 3 със сериен № … г., произведена от C I И, на която е работил пострадалия ищец, е настъпила по време на работната смяна на ищеца техническа неизправност - липсата на единия болт и разхлабването на втория на заключващия механизъм /метална планка с пластина/ на дясната предпазна врата, поради което същата не е била неподвижна и е била изкривена надолу, с което не е сработвал защитният механизъм, непозволяващ стартиране на машината при отворени врати. Липсата на този болт е констатирана и от самия ищец, непосредствено преди момента на настъпване на трудовата злополука. Действително, ищецът е преминал начален инструктаж за безопасност при работа с конвекторната машина, а на самата машина е била залепена инструкция за безопасна работа с нея, с която ищецът е запознат. В показанията си св. М. Р. заявява, че “ищецът не е длъжен да знае болта за какво служи, но е длъжен за знае, че вратата трябва да е затворена”. От показанията на тримата свидетели, работници при ответника, и от приложеното НОХД се установява, че когато ищецът е почиствал валовете, конвекторната машина е била спряна от него чрез стоп-бутона, т.е. не са били сработени валовете. Съгласно т. ІІ, т. 7 от длъжностна характеристика за длъжността “машинен оператор изпридане на конци и прежди”, подписана от ищеца при постъпване на работа на 12.04.2011 г., ищецът е бил длъжен да почиства изтеглителните валове на машината, когато е в покой. Съгласно т. ІІІ, т. 5 от Инструкция № 1 за безопасност на труда при работа с конвектор на произволни накъсвания императивно се забранява ремонтирането и почистването на машината по време на работа. В този смисъл ищецът напълно в унисон с изискванията на т. ІІІ, т. 5 от Инструкция № 1 за безопасност на труда при работа с конвектор на произволни накъсвания е направил постъпки за почистване на валовете при спряна машина.  От друго естество е обстоятелството, че след приключване на почистването на валовете и стартиране на конвекторната машина ищецът не бил затворил напълно предпазните врати, което в съчетание с констатираната техническа неизправност, неволно навилите се около ръката му влакна и бързането му да “гони продукция” и да “смогне с материала”, са довели до настъпилия неблагоприятен за него резултат. Не би могло да се приеме, че това поведение на ищеца е съпоставимо с минимума дължима грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация. Всичко това води до единствения извод за проявена от ищеца обикновена небрежност при приключване почистването на машината и нейното последващо непосредствено стартиране в работен режим. Доколкото законодателят в разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ визира намаляване на отговорността на работодателя единствено при проявена груба небрежност, но е и при проявена обикновена такава, то в настоящия случай не е следва да се намалява отговорността на работодателя, която освен друго е обективна и безвиновна.

Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. От събраните писмени доказателства (застрахователна полица № .. г. за застраховка “трудова злополука”, общи условия за застраховка “трудова злополука”, уведомително писмо от 12.04.2011 г. и допълнително споразумение към застрахователна полица № … г. за застраховка “трудова злополука”) се установи, че на 15.02.2011 г. ответника и третото лице – помагач са сключили договор за застраховка “трудова злополука” с период на застрахователно покритие от 16.02.2011 г. до 15.02.2012 г., с който са застраховани работниците при ответника за риска “трудова злополука”, като действието на полицата е разширено и по отношение на ищеца, считано от 12.04.2011 г. Видно от претенция за изплащане на суми от 19.09.2011 г. и платежно нареждане от 19.10.2011 г., ищецът е предявил претенция пред застрахователя и настоящо трето лице – помагач претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпяната трудова злополука на 07.06.2011 г. пред застрахователя и настоящо трето лице – помагач претенция, въз основа на което последният му е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 7000 лв. Поради това следва да се намали определеното обезщетение от 35 000 лв. със сумата от 7000 лв., платена застрахователна сума за причинените на ищеца вреди от настъпилата на 07.06.2011 г. трудова злополука. При извършеното приспадане на заплатената сума се налага извод, че на ищеца се следва сума в размер на 28 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие на претърпяната от него на 07.06.2011 г. трудова злополука, която сума няма данни ответника да е заплатил на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука, а именно 07.06.2011 г.

По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено за горницата над присъдените 10 500 лв. до присъдената от настоящата инстанция сума в размер на 28 000 лв., като се постанови ново, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца още сума в размер на 17500 лв., а в останалата част по исковите претенции да бъде потвърдено.

 

Относно държавната такса и разноските.

Дължимата държавна такса при така уважения от настоящата инстанция иск за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 1120 лв. за първоинстанционното производство и 560 лв. за производството пред въззивната инстанция, или общо 1680 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. В тежест на ответника следва да се възложи и държавната такса за изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице съразмерно с уважената част от исковете в размер на 27,90 лв.

При този изход на делото и доколкото ищецът е освободен от такси и разноски, а пълномощникът по делото му е оказал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, то следва да се присъдят на пълномощника на ищеца адв. П.К. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за двете инстанции спрямо уважената част от исковете. Адвокатското възнаграждение за представителството пред двете съдебни инстанции, изчислени съгласно минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (чл. 7, ал. 1, т. 1) – 150 лв. за защита по трудови дела, въз основа на уважената част от исковете и резултата от делото пред въззивната инстанция, е в размер на 58,75 лв.

Съдът споделя изводите на районния съд, че следва да се уважи направено от ищеца възражение за прекорменост на заплатеното от ответника на пълномощника си адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като настоящото дело не разкрива особена фактическа и правна сложност в сравнение с други такива дела от същия вид. Въззивният съд обаче намира, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да определи размера на адвокатското възнаграждение на ответника за производството пред районния съд в размер на 150 лв. съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (150 лв. за защита по трудови дела), която сума съразмерно с отхвърлената част от исковете е в размер на 115,13 лв. С оглед на изхода на спора пред въззивната инстанция на ответника не се полагат разноски за това производство.

Предвид изложеното следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта за присъдените разноски и държавна такса, вместо което се постанови ново, с което се възложат разноските и държавната такса съгласно описаното.

 

Мотивиран от горното, С.ят окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 516 от 23.4.2013 г., постановено по гр.д. № 6530/2012 г. на С. районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е.З.А., ЕГН **********,***, срещу “Е.” АД, ЕИК …….., адрес на управление гр. С., бул. “Св. П. Е.” № ., иск по чл. 200 от КТ за сумата над пресъдените 10 500 лв. до 28 000 лв. и в частта за присъдените разноски и държавна такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА “Е.” АД, ЕИК ……, адрес на управление гр. С., бул. “Св. П. Е.” № ., да заплати на Е.З.А., ЕГН **********,***, още 17 500 лв. (седемнадесет хиляди и петстотин лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна от ищеца трудова злополука на 07.06.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.06.2011 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА “Е.” АД, ЕИК ….., адрес на управление гр. С., бул. “Св. П. Е.” №., да заплати на адв. П.К. от Софийска адвокатска колегия, с адрес гр. С., ул. “Л.” № ., ап. ., сума в размер на 58,75 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

ОСЪЖДА Е.З.А., ЕГН **********,***, да заплати на “Е.” АД, ЕИК ….., адрес на управление гр. С., бул. “Св. П..Е.” № . сума в размер на 115,13 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции..

ОСЪЖДА “Е.” АД, ЕИК …., адрес на управление гр. С., бул. “Св. П. Е.” №.,, за заплати в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт, сума в размер на 1680 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева) държавна такса за двете инстанции.

ОСЪЖДА “Е.” АД, ЕИК 123542630, адрес на управление гр. С., бул. “Св. П. Е.” №.,, за заплати по сметка на С. районен съд сума в размер на 27,90 лв. за разноски за изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от исковете.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 от ГПК.       

                    

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.