Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 357                 07.10.2013 г.                            Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и четвърти септември                                       Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                   Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

 

                        Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                        2. ТРИФОН МИНЧЕВ         

                

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1253 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П.Х.П. чрез процесуалният му представител адв. Д.Г., против Решение № 206/26.04.2013г., по гр.д. № 3174/2012г., по описа на Казанлъшкия районен съд, с което му се предоставя терен, с обща площ 48.82 кв. м., върху който са разположени обектите означени като позиция № 1, 5 и 6. Считат постановеното решение на първоинстанционния съд за неправилно и необосновано и молят същото да бъде отменено на основание чл. 268, ал. 1 ГПК и се уважи направеното искане за определянето на ползването на УПИ VІІІ-3253, като се приложи вариант под № 5, с произтичането от това законни последици.

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от  въззиваемия С.Х.С. чрез процесуалния му пълномощник адв. Т.Й. срещу постановеното решение на първоинстаниционния съд. Считат подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеният съдебен акт от Казанлъшкия районен съд за правилен и обоснован, както и че мотивите на съда изцяло съответстват на събрания доказателствен материал по делото. Считат постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и потвърдено постановеното решение на първоинстанционния съд.

         

          Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззивникът П.Х.П. - редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява адв. Г., която моли съда да отмени решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да се уважи  предявеният иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, съобразно вариант № 5 от заключението на съдебно-техническата експертиза и приложената към него скица, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемият С.Х.С., редовно и своевременно призован, не се явява, вместо него се явява адв. Д., която подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в същата писмена молба депозирана по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, за разпределението на ползването  на недвижим имот.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

С влязлото в законна сила решение под № 187/09.04.2012 год., постановено по гр. дело № 2939/2011 год. на РС Казанлък е признато за установено по отношение на въззивника П.Х.П., с ЕГН-********** ***, че въззиваемият С.Х.С., с ЕГН-********** *** е собственик по наследство и давностно владение на 251/451 ид.части /по скица 222/397 ид.части/ от дворно място, цялото от 451 кв.м. /по скица 397 кв.м./, заедно с построената в североизточната част на това място жилищна сграда, стопанска постройка и навес без оградни стени, представляващо УПИ VІІІ-3253, в кв.421, по плана на гр.К., одобрен със Заповед №1137/1999г. на Община Казанлък, при съседи на имота: улица и УПИ ІХ-., Х1-. и VІІ-.. Видно от заключението на техническата експертиза с вещо лице инж. Димитринка Денева действителната площ на УПИ VІІІ-. в кв.. по плана на гр. Казанлък е 397кв.м. Площта от имота заета от постройките собственост на С.С. е 51,89кв.м., а площта от имота заета от постройките собственост на П.П. е 126,18 кв.м. Площта в имота оставаща като разполагаема за ползване от С.С. възлиза на 170,11 кв.м. тъй като 51,89 кв.м. са застроени с обекти негова собственост, а разполагаемата за ползване от П.П. - възлиза на 48,82 кв.м. тъй като 126,18 кв.м. застроени с обекти негова собственост. Към момента на изготвяне на заключението входа за имота и за двете страни по делото е от южната регулационна линия на имота. Видно от представената по делото скица от 10.10.2012 год. достъпът от южната регулационна линия към УПИ-VІІІ-. е възможен тъй като на терена е създадена пътека-тупик /отъпкан черен път/ през имоти . и.. Действителното правно положение на терена обаче е различно. За терена има влязъл в законна сила регулационен план, в който не е предвидено на това място да се изгради улица-тупик, която да обслужва УПИ VІІІ-. , преминаваща през два съседни имота. Напротив регулационният план предвижда имоти . и . да имат обща регулационна линия съответно с имоти . и .. Това прави невъзможно съществуването на достъп до УПИ VІІІ-. от към южната регулационна линия. За да се разреши достъп до УПИ VІІІ-.от към южната регулационна линия е необходима промяна в действащия подробен устройствен план за прокарване на улица-тупик, подкрепено с писмен договор с нотариална заверка на подписите на всички собственици на поземлените имоти през които ще премине тупикът.

 

Видно от заключението на техническата експертиза, приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд и от разясненията дадени от вещото лице в с.з. пред този съд, никоя от страните по делото към настоящия момент няма обособен вход към имота от към северната регулационна линия, въпреки, че единствено тази регулационна линия граничи с улица. Предоставянето на терена по северната регулационна линия изцяло на една от страните по делото лишава другата страна от възможността влиза в УПИ VІІІ-3253 от единствено възможната по плана страна, т.е. от към улицата на северната регулационна линия. Това прави варианти 1, 2 и 4 за разпределение на ползването несъвместими с действащия регулационен план и с изискването всеки от съсобствениците да има достъп до имота си от страната, по която по плана това е допустимо.

 

     В тази насока съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от ЗС ако не може да се образува мнозинство или решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районния съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса, като взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на общата вещ.

 

В този смисъл въззивният съд намира, че първостепенният съд е положил всички усилия за да вземе необходимите мерки по смисъла на закона, за да избере за страните най-подходящия вариант за разпределение ползването на процесния имот.  В тази насока РС-К. обосновано и мотивирано е приел, че вариантите под № 3 и 5 от заключението на техническата експертиза позволяват всяка от страните да осъществява достъп до имота от единствената по плана улица, т.е. от север. Разликата в двата варианта е в предоставената на страните площ за ползване по северната регулационна линия. Във вариант № 5 по-голямата част от площта по северната регулационна линия е предоставена за ползване на лице различно от собственика на жилищната сграда /обект №1/. Във вариант 3 по-голямата част от площта по северната регулационна линия е предоставена за ползване на собственика на жилищната сграда /обект №1/. В тази връзка изцяло правилен и законосъобразен се явява именно вариант /№3/ по-приемлив от гледна точка на факта, че единствено собственикът на сградата има интерес от ползването на терена пред нея и около нейната фасада, тъй като този терен е достатъчен и необходим за нейното обслужване и в същото време напълно неизползваем и ненужен на лицето, което не е собственик на сградата.

 

Възраженията и оплакванията във въззивната жалба на въззивника П., че площта по вариант № 3, която му се предоставя е общинска собственост и той не желае да бъде товарен със заплащане на неговата стойност се явява напълно неоснователно. Разпределянето на ползването на имота не създава право на собственост върху конкретен терен, т.е. тежестта за заплащане на цената на този придаден по регулация и с неуредени с Общината сметки не е на ползвателя на терена. Уреждането на сметките досежно придадените към УПИ терени е задължение на всички собственици на терена в съответствие с тяхната квота от правото на собственост върху терена. Незастроената част от терена в УПИ VІІІ-.предоставена за ползване на П.П. възлиза на 126,18 кв.м. Незастроената част от площта в имота оставаща като разполагаема за ползване от С.С. възлиза на 170,11кв.м., а тази за П.П. - 48,82кв.м.

 

Неоснователно се явява и следващото оплакване във въззивната жалба, че въззивникът притежавал място с площ от 200 кв. метра от общите 451 кв. метра, а му се предоставяла площ за ползване, равняваща се на 175 кв. метра, като по този начин бил лишен от 25 кв.метра. В тази насока въззивният съд намира, че през 1999г. е приет и влязъл в сила новия регулационен план на гр. Казанлък, одобрен със заповед № 1137/09.08.1999г. По силата на този план и съобразно представената скица от 10.10.2012г. площта на имота, която е отредена за въззивника е 175.451 ид. части, въпреки че съобразно представения от него нотариален акт № 97, том І, от 1973г., притежаваната от него площ е 200/451 ид. части. В конкретният случай въззивният съд счита, че ако въззивникът е имал някакви възражения  или оплаквания към този план от 1999г., същият е следвало да ги направи по реда на Специалния закон, а именно Закона за устройството на територията /ЗУТ/, в сроковете предвидени в същия, като към настоящия момент този план е влязъл в законна сила и  не може да бъде променян по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Поради което и това оплакване на въззивника във въззивната жалба се явява неоснователно.

 

Необосновано и немотивирано се явява и другото оплакване във въззивната жалба, че с исковата си молба и впоследствие в производството по делото въззиваемият не бил приложил собствен нот. акт, а се ползвал от този на въззивника. В тази насока въззивният съд намира, че въззиваемият С. се легитимира като собственик  не само с нотариален акт, но и с влязлото в законна сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 2939/2011г. по описа на РС-К..

 

      Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, съобразно императивната разпоредба на чл. 297 от ГПК. В този смисъл според чл. 298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съобразно ал.2 влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал и взел предвид всички законови предпоставки за най- целесъобразното и оптимално разпределение на правото на ползване върху  процесния недвижим имот по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че искът на въззиваемия С. следва да се уважи съобразно вариант № 3 от заключението на съдебно-техническата експертиза, в съответствие с приложената към него скица по този вариант № 3.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на К. районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, но тъй като въззивният съд намира, че такива разноски не са направени от въззиваемия пред настоящия въззивен съд и не са налице доказателства в тази насока, то и такива не следва да бъдат присъждани.

 

 Водим от горното, съдът

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 206/26.04.2013г., по гр.д. № 3174/2012г., по описа на К. районен съд, ведно с решение за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/, от 11.06.2013г. по същото гр. дело № 3174/2012г., като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд С.при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                2.