Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер   381                               18.10.2013 година                    град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             Втори граждански състав

На двадесет и шести септември                                                           2013 година

В открито заседание в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1256 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 56 от 29.04.2013 г., постановено по гр.д. № 5/2013 г. по описа на Р. районен съд, с което е уважен предявеният от П.Д.П. срещу Л.К. Н. иск с правно основание чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД.

         Постъпила е въззивна жалба от Л.К. Н., чрез пълномощника си адв. Р.А., с която е атакувано първоинстанционното решение в неговата цялост, моли същото да бъде отменено като неправилно. Въззивната страна счита, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е направил доклад по делото, допуснал е събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетел без направено искане от ищеца, което било нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, кредитирал е като доказателства приложените документи със заключението на вещото лице по допуснатата СЧЕ и е основал фактическите и правните си доводи на документи, които не са събрани в производството като доказателства. Поддържа становище, че с получения от ищеца кредит Експресо Радневския районен съд, Л.К. Н. № .. г. не са задоволявани нужди на семейството, тъй като след усвояването му е настъпила фактическа раздяла между страните, а с постигнато между страните извънсъдебно споразумение по чл. 51, ал. 1, т. 1 от СК от 27.02.2012 г. били поделени закупените с кредита вещи, послужили за обзавеждане и оборудване на семейното жилище. Претендира разноски за въззивната инстанция.

         Въззиваемата страна П.Д.П., чрез пълномощника си адв. Х. ***, счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено. Претендира разноските за въззивната инстанция.

        

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

         Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен на 13.03.2012 г. с влязло в сила решение по гр.д. № 123/2012 г. на Р. районен съд, като по време на брака е сключил на 18.10.2007 г. договор за кредит Експресо № 035215/2007 г. на стойност 10 000 лв. Изложил е твърдения, че на 21.07.2009 г. е сключил нов договор за кредит на стойност 13 000 лв., с който бил предсрочно напълно погасен остатъка от кредита от 2007 г., като двата договора за кредит били използвани за задоволяване на нужди на семейството – ремонт и подобрения в семейното жилище. Ищецът посочва, че след прекратяване на брака с ответницата е продължил да погасява месечните вноски по кредита от 2009 г., като на 30.08.2012 г. е изтеглил нов кредит, с който предсрочно погасил остатъка от кредита от 2009 г. Твърди след прекратяване на брака да е погасил остатъка по кредита от 2009 г. като е изплатил общо 10 004,43 лв., от които пет месечни вноски по 236,83 лв. за месеци март, април, май, юни и юли 2012 г. и еднократно сумата от 8820,28 лв. Претендира ответницата да му заплати като солидарен длъжник половината от изплатената сума по кредита от 2009 г. в размер на 5 002, 22 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

         В отговора си по чл. 131 от ГПК ответницата е оспорила изцяло предявения иск. Твърди, че е съдлъжник по кредита от 2007 г. и със средствата от него са реализирани поредица ремонти и подобрения (настилка на двора, вещи и обзавеждане, ремонт в банята, вещи за нуждите на родените от брака две деца) в семейното жилище, представляващо къща в гр. Р.. Оспорва усвоеният през 2009 г. кредит от ищеца, макар да е сключен по време на брака и ответницата да е съдлъжник по него, да е бил използван за задоволяване на семейните нужди, тъй като съпрузите били във фактическа раздяла към сключването на договора за кредит, а средствата по кредита били усвоени от ищеца по безкасов път чрез заверяване на негова разплащателна сметка при банката кредитодател, до която ответницата не е имала достъп.

        

По делото не се спори, че ищецът П.Д.П. и ответницата Л.К.Н. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 13.03.2012 г. съдебно решение по гр.д. № 123/2012 г. на Р. районен съд, както и че от съвместния си брак имат две деца. Макар да не се спори по тeзи факти, ищецът е приложил с исковата молба удостоверение от 16.03.2012 г., което ги потвърждава.

По делото е представено споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс от 27.02.2012 г., видно от което страните по делото са се споразумели, че придобитите от съпрузите по време на брака движими вещи са разделени между тях извънсъдебно и за в бъдеще няма да имат претенции един към друг.

         От представения договор за кредит Л.К. Н.. се установява, че на 18.10.2007 г., по време на брака, ищецът е сключил със “С. Ж. Е.” АД договор за кредит Експресо № 035215 (представен по делото), който ответницата Л.Н. /тогава Петкова/ е подписала в качеството си на съдлъжник, по силата на който банката като  кредитор е отпуснала на ищеца П.Д.П. като кредитополучател сума в размер на 10 000 лева. От договора се установява също, че е с краен срок за издължаване 84 месеца, считано от неговото усвояване, с падеж на анюитетните вноски /главница и лихви/ - 30-то число на месеца. В т. 5 на договора е записано още, че сумата се усвоява по разплащателна сметка № BG70TTBB94001507004706 на кредитополучателя.

         От представения договор за кредит Експресо № .. г. се установява, че на 21.07.2009 г., по време на брака, ищецът е сключил със “С. Ж. Е.” АД договор за кредит Експресо № 126096 (представен по делото), който ответницата Л.Н. /тогава Петкова/ е подписала в качеството си на съдлъжник, по силата на който банката като  кредитор е отпуснала на ищеца П.Д.П. като кредитополучател сума в размер на 13 000 лева. От договора се установява също, че е с краен срок за издължаване 84 месеца, считано от неговото усвояване, с падеж на анюитетните вноски /главница и лихви/ - 30-то число на месеца. В т. 5 на договора е записано още, че сумата се усвоява по разплащателна сметка № BG70TTBB94001507004706 на кредитополучателя.

         От приетото заключение на допуснатата СЧЕ (т. 1 и т. 3), което съдът кредитира като компетентно, се установява, че договорът за кредит Експресо № 035215/2007 г. е погасен предсрочно и напълно на 30.08.2009 г. със сума в размер на 8070,99 лв. /погасителна вноска главница – 7 913,50 лв., погасителна вноска лихва – 127,22 лв. и други такси – 30,27 лв./, която сума е взета от предоставения нов договор за кредит Експресо № .. г. От СЧЕ (т. 2) се установява също, че на 03.08.2009 г. от усвоената сума по договор за кредит Експресо № .. г. ищецът е изтеглил от касата /в брой/ на банката сума в размер на 4 510 лв. Във връзка с оспорването на заключението на вещото лице от страна на въззивната страна в откритото съдебно заседание пред първата инстанция и направеното възражение с идентични аргументи пред въззивната инстанция следва да се отбележи, че приложеният към заключението документ писмо изх. № 2257/13.03.2013 г. не е доказателство по делото и съдът не установява фактите по делото въз основа на него. Напълно правилно и законосъобразно е допусната от първоспетенния съд съдебно-счетоводната експертиза, като на вещото лице е възложено след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите проверки на място в “С. Ж. Е.” АД – клон Стара Загора, да отговори на поставените въпроси. Съгласно чл. 197, ал. 1 от ГПК с определението за назначаване на вещото лице съдът посочва и материалите, които се предоставят на вещото лице за изготвяне на заключението. С решение № 56 от 29.04.2013 г., постановено по гр.д. № 5/2013 г. на Радневския районен съд е разкрита банкова тайна относно отпуснатите на П.Д.П. кредити от “С. Ж. Е.” АД – клон Стара Загора с цел вещото лице да направи справка и да даде отговор на поставените въпроси. Напълно в унисон с процесуалните норми вещото лице е изготвило заключението чрез извършване на справка в банката кредитодател (виж ІІІ. т. 2 от констативно-съобразителната част на заключението – л. 72 на г.д. № 5/2013 г.), като по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на съдебния акт, в който е кредитирана СЧЕ, фактът, че банката е предоставила на вещото лице и документ за обстоятелствата, чието изясняване е допусната експертизата, и този документ е приложен към заключението.

         От представения договор за кредит Експресо № 316147 от 30.08.2012 г. се установява, че на 29.08.2012 г. на въззиваемия е отпуснат кредит от “С. Ж. Е.” АД в размер на 11 000 лв., като в т. 6 от договора е уговорено, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка № …… на кредитополучателя. От СЧЕ (т. 2) се установява, че за периода от 13.03.2012 г. до 30.08.2012 г. по договора за кредит Експресо № .. г. е погасена сума в размер на 10 241,26 лв., от които сума от 1 420,98 лв. погасителни вноски от трудово възнаграждение на въззиваемия П.Д.П. /отразявани като кредитен оборот по разплащателната му сметка/ и сума от 8820,80 лв., платени на 30.08.2012 г. от новоусвоения кредит Експресо № 316147 от 30.08.2012 г. Видно от заключението на СЧЕ в погасяването на задълженията по договора за кредит Експресо № .. г. не е участвало друго лице освен П.Д.П., като по договора за кредит Експресо № 035215/2007 г. и договора за кредит Експресо № .. г. е вписан съдлъжник Л.К. Петкова /понастоящем Н./, но няма данни тя да е извършвала погасителни вноски или тегления, свързани с двата кредита.

         За изясняване на обстоятелствата по делото пред първа инстанция са разпитани двама свидетели. Във въззивната жалба е направено възражение, че в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес районният съд е допуснал свидетели на ищеца без направено такова искане в исковата молба и становището по отговора на исковата молба. Съдът констатира, че действително такова искане ищецът не е направил в исковата си молба и депозираното становище по отговора на исковата молба. Обаче съдът констатира, че в първото съдебно заседание по делото (протокол от 19.02.2013 г.) след излагане от районния съд на доклад по делото съгласно чл. 146, ал. 1 от ГПК и по повод дадената възможност на ищеца да изложи становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприеме съответните действия съгласно чл. 146, ал. 3, изр. 1 от ГПК, представителят на ищеца адв. Х. е поискала допускането до разпит като свидетел воденото лице Маринка Колева Славова. По аргумент от чл. 146, ал. 3, изр. 2 от ГПК съдът намира, че направеното от страната искане за събиране на гласни доказателства не е преклудирано към момента, в който е направено. Действително, по повод така направеното искане районният съд не е произнесъл изричен последващ акт за допускането на свидетеля, но това е така защото той вече е произнесъл такъв – определение № 2 от 10.01.2013 г., което не е налагало отмяната му и постановяването на нов акт с идентичен диспозитив за допускане на поискания свидетел.

Свидетелят Маринка Колева Славова разказва, че ищецът е изгонен от семейното жилище за първи път на 06.12.2009 г., като съпрузите са се разделили окончателно през лятото на 2010 г. Според показанията на свидетеля Минка Бонева Н. ищецът се е изнесъл от семейното жилище през месец август 2009 г. след “дрязги” в семейството, а окончателно съпрузите са се разделили през месец април 2010 г. От показанията на двамата свидетели, преценени от съда съгласно чл. 172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото и предвид евентуалната им заинтересованост, се установява, че най-напред на 06.12.2009 г. ответницата и нейната майка са изгонили ищеца от семейното им жилище в гр. Р., като след няколко краткотрайни връщания на ищеца, последният окончателно е напуснал семейното жилище през месец април 2010 г., т.е. почти 9 месеца след усвояването на кредита. Съдът не кредитира показанията на св. Минка Бонева Н. относно твърдението раздялата между ищеца и ответницата да е настъпила през месец август 2009 г., доколкото същите противоречат на останалите данни по делото, а именно че ответницата се е съгласила да стане съдлъжник по кредита от 2009 г. и при положение, че съпрузите са били в обтегнати отношения. В тази връзка не се кредитират и показанията на св. С., че окончателната раздяла между съпрузите датира от лятото на 2010г.

         В отговора на исковата молба  /л. 70 от гр.д. № 4862/2012 г. на РС – С./ ответникът признава, че “с усвоената от банковия кредит Експресо № 035215/2007 г. парична сума в края на 2007 г. и началото на 2008 г. семейството на ищеца и ответника реализират поредица от подобрения в семейното жилище” в гр. Р. като закупуват материали и полагат настилка в двора на къщата, закупуват вещи за обзавеждане и оборудване на дома, ремонтират банята и закупуват вещи за нуждите на родените от брака деца. От показанията на св. С. и св. Н. се установява, че съпрузите са извършвали ремонти в семейното жилище през периода от 2007 г. до 2009 г. В подкрепа на това са представени и писмени доказателства – стокова разписка от 28.12.2007 г. /л. 77 от г.д.№ 4862/2012 г./ и стокова разписка от 02.02.2008 г. /л. 78 от г.д.№ 4862/2012 г./, касов фискален бон от “Б.” АД от 03.08.2009 г. /л. 13 от г.д. № 5/2013 г./, гаранционна карта от 30.11.2009 г. и касов фискален бон от 30.11.2009 г. /и двете на л. 12 от г.д. № 5/2013 г./. С оглед направеното от ответната страна оспорване на извършената поправка на датата върху касов фискален бон от “Б.” АД от 03.08.2009 г. /л. 13 от г.д. № 5/2013 г./, съдът намира с оглед разпоредбата на чл. 178, ал. 2 от ГПК, че отбелязаната дата съответства на действителната такава, тъй като на същата дата 03.08.2009 г. от усвоената сума по кредит Експресо № .. г. ищецът е изтеглил от касата /в брой/ на банката сума в размер на 4 510 лв. и логично е разполагал със сума в брой за закупуване на посочените във фискалния бон строителни материали.

         В показанията си св. Н. е посочила, че е извършван ремонт на семейното жилище на страните, но твърди, че и тя също е участвала с лични средства в извършването му. Участието от страна на свидетеля с парични средства за извършване на ремонта обаче не води до извод, че парите от тегления кредит не са използвани за ремонта на семейното жилище. Същият свидетел в показанията заявява, че редовно е давала пари на семейството, тъй като средствата не им достигали. Обстоятелството, че семейството е подпомагано с парични средства от св. Н., майка на ответницата, води до косвен извод, че съпрузите са имали нужда от допълнителни средства, наложило сключването на договора за кредит от 2009 г. От показанията на св. С. се установява, че семейството е ходило редовно на почивки и през 2009 г. ищецът е водил на море във В. двете деца, както и че ответницата през процесния период е била студент в гр. В., прехвърлена в гр. В.. От всичко изложено се установява, че семейството е водило начин на живот, изискващ повече средства от наличните им, поради което се е налагало да теглят периодично кредити. Допълнителен аргумент в тази насока е и представеният по делото договор за кредит Експресо № 112402 от 03.04.2009 г., с кредитополучател ищеца П.П. и съдлъжник ответницата Л.Н., на стойност 2000 лв.

         От показанията на св. С. се установява, че ищецът е участвал в заплащане на разходи на семейството, като е купувал дрехи на децата, купувал е продукти и храна за вкъщи, заплащал е изразходваната електрическа енергия /ток/, а майката на ответницата е заплащала консумативните разходи за вода. Свидетелят споделя също, че ищецът е давал банковата си карта на ответницата, за да плаща тока.  

От показанията на св. Н. и св. С. се установи, че за период от една година след настъпване на фактическата раздяла между съпрузите, ищецът заедно със сина си Данаил са се преместили да живеят на квартира в гр. С., като през септември 2011 г. детето било записано на училище в гр. С.. През този период от една година ищецът се е грижил самостоятелно за сина си, за което също са му били необходими средства, което обстоятелство не се и оспорва от ответника.

         Други доказателства не са ангажирани пред районния съд, а пред въззивната инстанция страните не представят доказателства и не искат събиране на такива, недопуснати от районния съд.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, поради следните съображения:

         По повод направеното възражение във въззивната жалба за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, поради непълнота на изготвения доклад по чл. 146 от ГПК, съдът намира, че съгласно чл. 268, ал. 1 от ГПК, въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите. Въззивният съд не докладва делото, тъй като съгласно чл. 145, ал. 3 от ГПК докладът на делото е задължение на първоинстанционния съд. Докладът на въззивния съд се изчерпва единствено със съдържанието на въззивните жалби и отговорите по тях. Законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в производството пред въззивната инстанция, но само когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция или когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила или доказателства, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им – чл. 260, т. 6 ГПК, но няма задължение да указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Указание за това е дадено на страните в първоинстанционното производство, а когато това указание е непълно или неточно, въззивния съд следва да допусне поисканите от страната доказателства поради пропуск на първоинстанционния съд само при изрично искане. В този смисъл е и трайно формиралата се практика на ВКС по този процесуален въпрос, постановена в производства по чл. 290 от ГПК (Решение № 452 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 621 от 2010 г., ІV ГО; Решение № 255 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 587/2010 г., ІV ГО). В пространственото изложение на въззивната жалба е посочена твърдяната непълнота на доклада по чл. 146 от ГПК, но не е направено нито едно искане за събиране на доказателства, за което страната е била възпрепятствана. Допуснатата непълнота в доклада на районния съд, касаеща разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, при липсата на искане от въззивната страна за събиране на доказателства не би могло да се отрази на правилността на решението. Още повече Гражданският процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008 г., не предвижда връщане на делото от въззивна на първа инстанция при допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква по силата на закона или по уговорка между страните. Действително съгласно в чл. 17, ал. 1 на договорите за кредит Експресо № 035215/2007 г. и кредит Експресо № .. г. е договорено, че ответницата Л. Петкова (понастоящем Н.), подписала договорите в качеството си на съдлъжник, встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договорите за кредит. Тази солидарност е в полза на кредитора, който може да иска погашение на дълга от всеки от солидарните съдлъжници. В настоящия случай, доколкото в исковата молба се съдържа твърдение, че усвоените два кредита от 2007 г. и 2009 г. са използвани за нужди на семейството и се претендира съответно поемане на дълга от въззивната страна, то съдът следва да даде отговор на въпроса дали процесните кредити са използвани за нуждите на семейството или за лични на единия от съпрузите. Съгласно императивната разпоредба на чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г., отм., респ. на чл. 32, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Най-напред следва да се отбележи, че процесните кредити са сключени през време на брака и преди настъпване на фактическата раздяла между съпрузите. Освен това безспорно се установи по делото, че семейството е водило начин на живот, изискващ по необходимост сключването на редица договори за потребителски кредити, чието основно предназначение е било да се посрещнат семейните нужди (ремонти на семейното жилище, завеждане на децата на море, задоволяване нуждите на децата за облекло, както и всякакви разходи от консумативен характер). Следва да се отбележи, че когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на общи семейни нужди, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него (Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 308/2012 г., ІV ГО, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). В този смисъл рефинансирането на договора за кредит от 2007 г. с усвоения договор за кредит Експресо № .. г. за сума в размер на 8070,99 лв. превръща по силата на закона поетото ново задължение по втория договор за кредит до сумата на погашението като такова за общи нужди на семейството. Но по делото се установи, че усвоеният договор за кредит Експресо № .. г. и в останалата му част, над сумата за предсрочно погасяване на договора за кредита от 2007 г., също е предназначен за задоволяване на семейни нужди. От събраните по делото доказателства (показания на св. Н., стокова разписка от 28.12.2007 г. и стокова разписка от 02.02.2008 г.) въззивната страна не успя да установи по категоричен начин твърдението си, че усвоените суми от договорите за кредит от 2007 г. и 2009 г. са използвани само за задоволяване на лични нужди на въззиваемия, несвързани със семейните нужди на семейството, или за закупуване на движими вещи, които са разделени извънсъдебно между съпрузите с представеното споразумение от 27.02.2012 г. Поради това съдът достигна до правния извод, че сключените от ищеца договори за кредит Експресо № 035215/2007 г. и кредит Експресо № .. г., с който е частично рефинансиран първия, са усвоени изцяло за задоволяване на нужди на семейството, предвид което двамата съпрузи следва да отговарят солидарно за поетото задължение.

Правилата за солидарните задължения са уредени в чл. 121 – чл. 127 от ЗЗД. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Законът предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните длъжници. Посоченото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД – „друго” може, на първо място, да бъде уговорка между самите солидарни съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг. На следващо място, това „друго” може да следва и от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или повече от половината от общият дълг, при което е естествено да понесе такава част от последния, от която възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите. И най - сетне това „друго” може да следва и ако солидарността произтича от деликт.

Въззивната страна Л.Н. поддържа и пред въззивната инстанция твърдението, заявено пред районния съд, че средствата по кредита са получени изцяло от въззиваемия и че той ги е изразходвал за свои лични нужди. Следователно с това си твърдение, тя цели да обори презумпцията по чл. 127, ал. 1 от ЗЗД и съответно съгласно правилото на чл. 154, ал. 2 от ГПК нейна е доказателствената тежест за това. Както се посочи по-горе, въззивната страна не доказа твърдението си, че усвоените суми от договорите за кредит от 2007 г. и 2009 г. са използвани само за задоволяване на лични нужди на въззиваемия, несвързани със семейните нужди на семейството, или за закупуване на движими вещи, разделени извънсъдебно между страните. Затова съдът намира, че въззивната страна не обори по пълен и категоричен начин презюмираното в чл. 127, ал. 1 от ЗЗД равенство при разпределението на платения от въззиваемия техен солидарен дълг, поради което следва задължението да се счита за поето в равни дялове.

По делото се установи, че за периода от 13.03.2012 г. до 30.08.2012 г. по договора за кредит Експресо № .. г. въззиваемият е погасил сума в размер на 10 241,26 лв., от които сума от 1 420,98 лв. /6 х 236,83 лв.) - погасителни вноски от трудово възнаграждение на въззиваемия П.Д.П. /отразявани като кредитен оборот по разплащателната му сметка/, и сума в размер от 8820,80 лв., платени на 30.08.2012 г. от новоусвоения договор за кредит Експресо № 316147 от 30.08.2012 г. Поради това и предвид неуспешното оборване на презумпцията по чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, въззивната страна има задължение към банката-кредитор в размер на половината от платеното от въззиваемия за пълно и окончателно погашение на договора за кредит Експресо № .. г., което е в размер на 5 120,63 лв. (10 241,26 : 2).

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Въззиваемият претендира да му бъде заплатена половина от заплатената от него сума за погашение на договора за кредит Експресо № .. г. след прекратяване на брака му с въззивната страна, т.е. погашенията в периода след 13.03.2012 г. до окончателното му погасяване от въззивника на 30.08.2012 г. определя общо на сума в размер на 10 004,43 лв. (5 х 236,83 + 8820,80), съответно претендира половината от тях – 5 002,22 лв.

При тези изводи и предвид диспозитивното начало в гражданския процес въззивната страна дължи на въззиваемата претендираната сума в размер на 5 002,22 лв., представляваща дължима на въззиваемия разлика, която е изпълнил в повече от неговата част от общото на страните и изцяло погасено от въззиваемия тяхно солидарно задължение по договор за кредит Експресо № .. г., сключен със “С. Ж. Е.” АД.

Съдът служебно констатира, че с исковата молба е поискано и присъждане на законната лихва върху главницата, но районният съд е пропуснал да се произнесе по това искане в крайния си акт. Съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

 

Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

С оглед изхода на делото на въззиваемия следва да се присъдят сторените разноски за настоящата съдебна инстанция, които се доказаха в размер на 450 лв. – възнаграждение за адвокат.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56 от 29.04.2013 г., постановено по гр.д. № 5/2013 г. по описа на Радневския районен съд.

 

ОСЪЖДА Л.К.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. “З.” № ., за заплати на П.Д.П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., кв. Г., ул. “З.” № ., сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 от ГПК.        

                    

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.