Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 409 /31.10.2013 г.                  Година 2013                Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                       ­­ІІ   Граждански състав

На първи октомври                                                                          Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1265 по описа за 2013 година

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д.И. А. чрез процесуалният му представител адв. Е.Н., против решение № 640/23.05.2013г. постановено по гр. Дело № 4200/2012г. по описа на С. районен съд. В законният срок обжалват решението, по силата на което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният иск. Във въззивната жалба въззивникът излага доводи, че не е доволен от постановеното решение на съда и счита, че решението  е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, като не била извършена правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че констатациите и правните изводи на съда са неправилни и незаконосъобразни.

         

По делото пред първоинстанционния съд е прието заключението на съдебно-техническата експертиза и вещото лице  е установило по безспорен начин, че имота на въззивника представлява имот. пл. № 3580, записан в разписния списък на общината на името на И.А.И.. Мероприятията са изпълнени в кв.455б., където може да се отреди самостоятелен урегулиран поземлен имот по кадастралния и регулационен план на гр. С.. Вещото лице е посочило също така, че е възможно да бъде отразен процесния на действащата кадастрална карта на града, съгласно одобрения кадастрален план на кв. “Чадър могила”, със заповед от 17.06.1960г.

                                                                                                                                     

          Въззивникът твърди, че по делото е безспорно установено, че процесния имот не е отчуждаван от Община – С., която е придобила собствеността на процесния имот не по законоустановения ред и фактически общината не е собственик на процесния имот. Посочват, че фактите не са кредитирани от съда в цялостната съвкупност от събраните по делото доказателства и направените изводи касаещи процесния имот, че за имота следва да бъде успешно проведена процедура по реда на ЗОСОИ или ЗСПЗЗ са неправилни и незаконосъобразни.

 

          Молят да бъде постановено решение, с което са де отмени решението на РС-Стара Загора като незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, да се реши спора по същество и уважи подадената въззивна жалба, като основателна и доказана.

         

          Въззивникът Д.И. А., редовно и своевременно призован, лично се явява по делото заедно с пълномощникът му – адв. Е.Н. и вземат становище по съществото на делото, че обжалваното решение се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, по съображения подробно изложени във въззивната жалба.

 

          Въззиваемият Община С.– редовно и своевременно призовани, явява се ст. юрисконсулт Николова, която взема становище по въззивната жалба на жалбоподателя, че същата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде изцяло потвърдено, по съображенията подробно изложени в писмените бележки, надлежно приложени по делото.  

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание

чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК, обективно съединен с положителен установителен иск, с правно основание

чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК, и обективно съединен с ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС

         

Пред първоинстанционният съд правилно е била установена следната фактическа обстановка:

 

Между страните по делото няма спор, че въззивникът А. е наследник на баща си - И.А.И. ***, починал на 24.02.1980г. На 28.12.1955г. по силата на Нотариален акт № ., том ., дело № 1012/1955г. неговия наследодател е придобил, чрез договор за продажба недвижим имот, а именно: Нива от 330 кв.м., находяща се в землището на гр. С., в местността „ Ч.” с граници на имота: К. Д., С. М., Л.Д. и шосе, което е отделено от североизточната част на цялата нива от 3667 кв.м. в същото землище и местност, при общи граници на цялата нива: А. П., Новозагорско шосе, Т И. Ч и път, представляваща по стар кадастрален план на гр.С. от 1960г. -поземлен имот № 3580, попадащ сега върху УПИ . - жилищно строителство, трафопост и хидрофор, кв. 455 б по действащия регулационен план на гр.С., а по одобрена кадастрална карта, попада върху имот с идентификатор: ., одобрен със Заповед РД-18-72 /19.11.2007г. Спорът между страните действително е за правото на собственост върху процесният имот.

 

В тази насока въззивният съд намира, че при постановяване на съдебното решение първостепенният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, но е нарушил разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, като не е извършил правилната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което направените правни изводи са изцяло неправилни и незаконосъобразни.

 

Съобразно константната практика на Върховните съдилища на Републиката, за да се уважи иска по чл. 108 от ЗС е необходимо да се докаже: 1. Че ищецът и въззивник в настоящото производство е собственик на процесния имот. 2. Че процесната вещ се владее от ответника-въззиваем в настоящото производство, 3. Че ответника владее същата вещ без правно основание.

 

Неправилни са изводите на съда, че иска за собственост не е доказан от въззивника. Видно от представения и приет като писмено доказателство по делото Нотариален акт за собственост, процесният имот е придобит от неговият баща, чрез договор за покупко -продажба на 28.12.1955г., обективиран с Нотариален акт, който не е оспорен от ответника по делото. Видно от представеният Акт за собственост на Община С. № 10604/10.09.2012г., процесният имот е актуван като собственост на ответника, след образуване на делото. Нотариалният акт за правни сделки е най-важното нотариално удостоверение, както с оглед на своя предмет, като и с оглед на своите правни последици. Той удостоверява с обвързваща доказателствена сила фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса. Ползва се с доказателствена сила в качеството си на не съдебно изпълнително основание. Общото изискване за правна ефикасност на сделките относно вещни права върху недвижими имоти е праводателят по сделката, прехвърлящ или учредяващ вещно право върху недвижим имот да е собственик на имота. В тази връзка нотариусът извършва проверка въз основа на документа, удостоверяващ правото на собственост на праводателят. Нотариалния акт е документ, удостоверяващ извършването на правна сделка с недвижим имот. Нотариуса извършва проверка на редица изисквания преди да бъде издаден нотариалния акт. Нотариалния акт има обвързваща доказателствена сила за отразените в него обстоятелства; ползва се с изпълнителна сила в качеството си на извънсъдебно изпълнително основание. За да се породят вещно-правни последици на сделките с недвижими имоти, праводателят трябва да е собственик на имота. Затова закона задължава нотариуса да провери дали праводателят е собственик и да отрази (удостовери) тази проверка в самият нотариален акт. Освен това, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза приета като неоспорена като доказателство от първостепенния съд и от отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 23.04.2013г. процесният имот никога не е бил отчуждаван и не е налице заповед или друг документ, който да установява конкретно и точно отчуждаването на този имот. Би било то за държавна, общинска или някаква друга обществена нужда. Налага се категоричния извод, че собствеността върху процесния имот никога не е преминавала от неговия собственик към държавата или съответно общината. В тази насока въззивният съд счита, че изцяло неправилен, необоснован и незаконосъобразен се явява извода на първостепенния съд, че собствеността на въззивника следва да бъде призната единствено и само по силата на реституция и на приетите във връзка с нея реституционни закони в страната. Изцяло в подкрепа на това е и определението на въззивния съд под № 181/06.02.2013г. постановено по в.гр. дело № 1035/2013г., по описа на ОС-С. с което се приема, че не се касае за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Следва заключението, че е налице категорично първата предпоставка за уважаването на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС, а именно че наследодателя на ищеца и въззивник е собственик на процесния имот.

 

По отношение на втората предпоставка настоящият съд намира, че не е спорно между страните по делото, че ответникът владее и ползва процесния недвижим имот.

 

По отношение на третата предпоставка съдът намира, че въззиваемият легитимира правото си на собственост с Акт за собственост на Община С. № 10604/10.09.2012г., с който процесният имот е актуван след образуване на производството. Актуването и деактуването нямат правопораждащ характер, тъй като от него не възникват права и задължения. Това волеизявление на кмета на общината не поражда нито права в това число и право на собственост . нито задължения за физически и юридически лица. Съобразно константната практика на ВС в Републиката този акт за общинска собственост има единствено и само констативно действие и не може да породи придобивен способ относно правото на собственост.

 

Закона за общинската собственост установява, че общината трябва да удостовери възникването, изменението или погасяването на правото си на собственост върху един имот (чл.5, ал. 1 от ЗОС) с издаването на акт за това. До момента въззиваемата страна не е предоставила документ, с който да докаже своето право на собственост. Дейността по актуване и деактуване на имотите - общинска собственост е дейност по регистрация, управление и отчитане на тези имоти. Актът за общинска собственост според чл. 5, ал. 3 от ЗОС няма правопораждащо действие. По своя характер той представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота; вида на собствеността; граници, бивши собственици.

 

Въззивният съд счита, че незаконосъобразно първостепенния съд е приел, че с Акта за общинска собственост № 10604/10.09.2012г. Община С.е собственик на процесния имот. С издаването на акта за собственост се засягат правата и законните интереси на въззивника. Собствеността на държавата, респективно на общината върху недвижими имоти предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. В актовите книги се регистрират само обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на тези юридически факти или обстоятелства. Регистрацията в тях има само декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. Лицата и органите, чиито права и законни интереси са засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред / Решение под № 6430 от 21.06.2007 г. на ВАС и Определение №4771 от 05.04.2011 г. на ВАС /.

 

Предвид на това неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че акта за собственост издаден след образуване на настоящото производство е годно доказателство, което да удостоверява правото на собственост. Този извод на съда е в противоречие с практиката на върховните съдилища на републиката, която е задължителна за останалите съдилища, като това обуславя и уеднаквяване на съдебната практика.

 

По делото с безспорно установено, че процесният имот не е отчуждаван от Община С., която е придобила собствеността на процесния имот не по законоустановения ред, т.е. тя не е собственик на процесния имот.

 

В подкрепа на изложеното е изготвената и приета като доказателство от първостепенния съд и не оспорена от страните съдебно – техническа експертиза. От заключението на същата се установява, че съгласно одобрения кадастрален план на кв.„Ч." със Заповед от 17.06.1960 г., имота на ищеца представлява имот пл. № 3580 в поименният стопански и справочен регистър, наричан още разписен списък. Този имот е записан на името на И.А.И. (наследодател на въззивника) с нотариален акт от 22.12.1955 г. Към настоящия момент, имот № 3580 по стария кадастрален план от 1960 г., попада в УПИ I - Жилищно строителство, трафопост и хидрофор в кв. 455 „б " по сега действащия кадастрален и регулационен план на гр. С. одобрен със Заповед № 1376/ 13.04.1988г. Върху границите на имота няма изпълнено мероприятие от типа застрояване или някакво друго предвижване по регулационния/- план на гр. С..

 

Със Заповед под № РД-18-73/19.11.2007г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. С., имота на въззивника не е отразен на кадастралната карта и не е вписан в кадастралният регистър на собствениците. Този пропуск не дава основание имотът да бъде придобит от Община С. . Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗОС за всеки общински имот се съставя досие по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и министъра на правосъдието, към което се прилага копие от акта за собственост и документите, удостоверяващи възникването, изменението и прекратяването на правото на собственост на общината. Предвид на тази задължителна разпоредба, въззиваемият - Община Стара Загора не е предоставила доказателства удостоверяващи наличието на съставено досие, с което да докаже своето право на собственост.

 

От заключението на експертизата безспорно се установява, че имота на въззивника представлява имот пл. № 3580, записан в разписния списък на общината на името на И.А.И., мероприятията са изпълнени в кв. 4556, където може да бъде отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот по кадастралния и регулационен план на гр. С., както и да бъде отразен като имот на действащата кадастрална карта за града. Процесния имот е бил в строителните граници на гр.С., съгласно одобреният със заповед от 17.06.1960г. кадастрален план на кв.„Ч.". От обясненията на вещото лице в с.з. пред първостепенния съд се установи, че за процесният имот няма издадена отчуждителна Заповед от Община Стара Загора.

 

Именно наследодателят на въззивника е този, който е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху процесния недвижим имот, обективирана с Нотариален акт № ., том ., н.д. № 1012/1955г. Видно от приложените имотни регистри на Община Стара Загора, наследодателят на въззивника е собственик на процесния имот и е записан под № 3580.

 

Предвид гореизложеното, мотивите на съда в тази част на решението са изцяло неправилни. Предявеният от въззивника иск за установяване правото на собственост върху процесния недвижим имот се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, ведно с всички законни последици от това.

 

В тази връзка въззивният съд следва да постанови решението си, с което да уважи подадената въззивна жалба, като основателна и доказана и да отмени Решение под № 640/23.05.2013г. постановено по гр.д. № 4200/2012г. по описа на РС Стара Загора. като незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон.

 

На основание чл. 271, ал. 1 от ГПК настоящият съд следва да реши спора по същество, като отмени изцяло обжалваното решение и уважи предявения иск съобразно петитума на исковата молба, уточнен и конкретизиран с писмената молба на въззивника, съобразно дадените му указания от първостепенния съд /на лист 81 от гр.д № 4200/2012 год. по описа на РС-С./, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемия следва да бъде осъден, да заплати на въззивника направените от последния съдебни и деловодни разноски пред всички съдебни инстанции общо в размер на 1020.61 лева, от които сумата от 770.61 лева – разноски по първоинстанционното гр.дело № 4200/2012г. по описа на РС-С., сумата от 15 лева - представляваща държавна такса по ч.гр.дело № 1035/2013г., както и сумата от 235 лева – представляващи разноски по настоящото в.гр.дело № 1265/2013г., от които сумата от 35.50 лева – представляващи дължимата държавна такса за въззивно обжалване и сумата 200 лева – представляваща възнаграждение за един адвокат пред въззивния  съд – адв. Е.Н., съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 62925/01.10.2013г. /л. 18 от въззивното дело/.

 

Водим от горното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ изцяло решение № 640 от 23.05.2013г., постановено по гр. дело № 4200/2012г., по описа на Районен съд гр. С.,  като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община – С., че следния недвижим имот: Нива от 330 кв.м., находяща се в землището на гр. С., в местността „ Ч.” с граници на имота: К. Д., С. М., Л.Д. и шосе, което е отделено от североизточната част на цялата нива от 3667 кв.м. в същото землище и местност, при общи граници на цялата нива: А. П., Н.шосе, Т И. Ч и път, представляваща по стар кадастрален план на гр. С. от 1960г. - поземлен имот № 3580, попадащ сега върху УПИ I - жилищно строителство, трафопост и хидрофор, кв. 455-б, по действащия регулационен план на гр. С., а по одобрена кадастрална карта, попада върху имот с идентификатор: ., одобрен със Заповед РД-18-72 /19.11.2007г., не е собственост на Община – С., а е собственост на И.А.И. ***, починал на 20.02.1980г.

 

          ОСЪЖДА Община – С. да предаде владението на Д.И. А. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. “С.” № ., ет. ., офис. – адв. Е.Н. ***, на следния недвижим имот: Нива от 330 кв.м., находяща се в землището на гр. С., в местността „ Ч.” с граници на имота: К. Д., С. М., Л.Д. и шосе, което е отделено от североизточната част на цялата нива от 3667 кв.м. в същото землище и местност, при общи граници на цялата нива: А. П., Н. шосе, Т И. Ч и път, представляваща по стар кадастрален план на гр. С. от 1960г. - поземлен имот № ..попадащ сега върху УПИ .- жилищно строителство, трафопост и хидрофор, кв. 455-б, по действащия регулационен план на гр. С., а по одобрена кадастрална карта, попада върху имот с идентификатор: ., одобрен със Заповед РД-18-72 /19.11.2007г.

 

          ОСЪЖДА Община – С. да заплати на Д.И. А. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. “С.” № ., ет. ., офис .– адв. Е.Н. ***020.61 лева /хиляда и двадесет лева и 61 ст./, представляваща направените от последния разноски по делото, пред всички съдебни инстанции.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез ОС - гр.С., при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                 2.