Р Е Ш Е Н И Е

 

 389                                                    24.10.2013г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и пети септември                            две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1270 по описа за 2013 година.

         

Производството е образувано по въззивната жалба на “Пътно поддържане” ЕООД гр.Стара Загора, действащо чрез процесуалния си представител адв.И.И. против решение № 590 от 13.05.2013г., постановено по гр.д.№ 852/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда „Пътно  поддържане ЕООД - гр. Стара Загора да заплати на З.Г.Г. сумата от лв. представляваща дължимо и неизплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба - 18.02.2013 г. до окончателното и изплащане; отхвърля се предявения от З.Г.Г. против „Пътно поддържане ЕООД иск по чл. 221 ал. 1 КТ в останалата му част - над размера от лв. до претендирания размер от лв., като неоснователен; отхвърля се направеното от „Пътно поддържане ЕООД против З.Г.Г. при условията на евентуалност възражение за прихващане на дължимото обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ с получения от ищеца аванс от лв., заплатен с РКО от 12.10.2012 г, като неоснователно, присъдени са разноски и държавни такси.

 

Въззивникът “Пътно поддържане” ЕООД гр.Стара Загора, счита, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано. Изводите на съда противоречали на практиката на ВКС и били неоснователни. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на Старозагорския районен съд.

 

Въззиваемият З.Г.Г., чрез пълномощника си адв. Д.А. оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Излага съображения, които са докладвани в съдебно заседание. В жалбата си прави искане за допускане на увеличение на иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ от лв. на лв., което съдът е оставил без уважение.

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявен е иск с правно основание чл. 221 ал. 1 КТ.

Производството е образувано по искова молба от З.Г.Г. срещу „Пътно поддържане - Стара Загора ЕООД гр. Стара Загора, представлявано от управителя С.П.Ж.. Ищецът твърди, че имал сключен договор №11/16.07.2012 г. с ответното дружество, съгласно който изпълнявал длъжността шофьор, а месечното трудово възнаграждение, което следвало да получава било в размер на лв. Падежът за плащане на същото бил от 25 число до 30 число за предходния месец. На 15.10.2012 г., на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ, поради неплащане на трудовите възнаграждения прекратил трудовото си правоотношение. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.221 КТ, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата, когато същата е била изискуема 30.11.2012 г. до окончателното й изплащане. Ответникът оспорва иска. В отговора си твърди, че ищецът получавал месечно възнаграждение в размер на лв. Сочи, че на 15.10.2012 г. ищеца подал заявление/уведомително писмо/, с което заявявал, че поради неизплатени заплати и на основание чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ прекратявал трудовите си взаимоотношения, считано от 15.10.2012 г. Сочи, че ищеца получил аванс в размер на лв., който   не   бил   приспаднат   от   заплатата   за   месеца.   Счита, че претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ било една нетна заплата, а не както било посочено в исковата молба.Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявеният от ищеца иск, като неоснователен. Алтернативно прави възражение за прихващане на получения аванс от ищеца, съгласно РКО в размер на лв.

Не е спорно по делото, че въз основа на трудов договор № 11/16.07.2012 г. между страните е възникнало и съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищеца е изпълнявал длъжността „шофьор в ответното дружество. Трудовият договор е сключен на осн. чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ вр. с чл. 70 ал.1 КТ - за неопределено време, с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от шест месеца, при пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение от лв. с 0,6 % или лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. На 16.10.2012 г. ищецът е прекратил едностранно и без предизвестие трудовия договор, на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ - с получаване на същата дата от ответника/негов служител по пощата на писменото изявление на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в случаите по чл. 327 т. 2 КТ, какъвто е настоящия случай, работодателя му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието -при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди -при срочно трудово правоотношение. Видно от приетото заключение на СИЕ, обезщетението по чл. 221 КТ, изчислено в размер на месечното брутно трудово възнаграждение, е лв. - брутна сума, съответно лв. - чиста сума за получаване и е дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение -на 15.10.2012 г.

В трудовия договор между страните изрично е посочено, че същия е сключен на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ вр. с чл. 70 ал. 1 КТ, т.е трудовия договор е безсрочен /сключен за неопределено време съгл. чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ/, при което размера на дължимото обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тъй като се касае за безсрочно трудово правоотношение и този извод не се променя от обстоятелството, че страните са сключили модалитета „със срок за изпитване в полза на работодателя, който модалитет може да се сключи както при безсрочно, така и при срочно правоотношение. В този смисъл е съдебната практика на ВКС – Решение № 95 от 18.04.2013г. по гр.д.№ 1604/2010г. на ІV ГО. При това положение ищецът не е длъжен да доказва размера на действителните вреди, респ. че е останал без работа след уволнението. На осн. чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ  трудовото правоотношение не е срочно, а безсрочно, с модалитет „срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, като последния не се е възползвал от този модалитет, а трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ. За възникване на правото на обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ е без значение дали след прекратяването му работника е останал без работа или не. Правото му възниква и когато веднага след прекратяването той е постъпил на работа, дори и по-високо заплатена.

 

По направеното възражение за прихващане с получения от ищеца аванс от лв., заплатен с РКО от 12.10.2012 г, представен по делото, съдът намира, че е неоснователно. Видно от мотивите на решение № 33/09.01.2013 г. по гр.д. № 5974/2012 г. на СтРС, приложено към настоящото дело, платената от ответника на ищеца сума от лв. с представения като доказателство РКО от 12.10.2012 г. е взета предвид от съда по гр.д. № 5974/2012 г., като сумата от лв. е приспадната от дължимите на ищеца трудови възнаграждения за м. юли 2012 г. и м. Август 2012 г. Предвид гореизложеното, възражението за прихващане на ответника със сумата от лв,, представляваща получен аванс от ищеца с РКО от 12.10.2012 г. следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

 

Оплакването на въззивника, относно противоречие на изводите на съда на практиката на ВКС не се подкрепя с цитиране на конкретни решения, проради което съдът го намира за неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че искането на ищеца било по реда на чл.221, ал.4 от КТ, поради  което следвало да докаже действителните вреди.

 

Предвид изложеното, въззивната инстация намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Разноски по делото не следва да се присъждат доколкото не е направено искане за присъждане, нито са представени и доказателства за извършване на разноски от въззиваемия.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 590 от 13.05.2013г., постановено по гр.д.№ 852/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          Решението не подлежи на обжалване.                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: