Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

383                                            21.10.2013 г.                           град С.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД      ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и четвърти септември                                                      2013 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                      

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                  

                                                              2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар: С.С.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Минчев въззивно гражданско дело номер 1271 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба от Прокуратура на РБ, чрез РП С. против Решение № 594 от 14.05.2013 г., постановено по гр. дело № 6852/2012 г. по описа на Районен съд С..

 

С обжалвано е решение е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на М.Ж.Д. сумата от 500 лева за обезщетение на причинени му имуществени вреди и сумата от 5000 лева за обезщетение на причинени му неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от обвинението му в извършването на престъпление по чл. 134, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от НК, по което е оправдан с влязла в сила на 11.10.2012 г. присъда от 05.10.2011 г. по н.о.х.д. № 1279 по описа за 2010 г. на С. районен съд, и законна лихва върху тези обезщетения от 11.10.2012 г. до изплащането им, както и сумата от 353.75 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, като е отхвърлен като неоснователни предявените от М.Ж.Д. искове за осъждането на Прокуратура на РБ да му заплати обезщетения за причинени му имуществени и неимуществени вреди, и законни лихви върху същите от 11.10.2012 г. до изплащането им, в останалата част, съответно над сумите от 500 лева и 5000 лева до претендираните 1000 лева и 15 000 лева, и законни лихви върху тези отхвърлени части от 11.10.2012 г. до изплащането им.

 

Въззивникът Прокуратура на РБ, чрез представителя на ОП С., прокурор Ю.С. моли да се постанови решение с което да се отмени първоинстанционното решение на С. районен съд и се уважи подадената въззивна жалба.

 

Въззиваемият М.Ж.Д., чрез адв. С. моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба като неправилна и потвърди постановеното решение на С. районен съд. Претендира за разноски.

 

            С.т окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Ищецът твърди в исковата си молба, че с постановление от на Прокуратурата бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпление, като след това срещу него бил внесен обвинителен акт в СтРС. и било образувано наказателно дело. С присъда по същото той бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Тази присъда била протестирана от ответника, но в съдебно заседание представителят на ОП заявил, че не поддържа протеста, в резултат на което въззивното производство било прекратено. Следствие на повдигането и поддържането на незаконосъобразно обвинение, по което ищецът бил оправдан, същият бил понесъл неимуществени вреди. Моли да се осъди ответника да му заплати сумата от 15 000 лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди и сумата от 1000 лева за обезщетение на причинените му имуществени вреди. Ответникът оспорва изцяло предявените искове, които моли съда да отхвърли.

 

            От приложеното д.п. № 944/2009 г. по описа на РУ на МВР С. се установява, че същото е образувано с постановление от 06.07.2009 г., срещу неизвестен извършител за това, че на 20.01.2008 г. в С., причинил средна телесна повреда поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК.

 

С постановление от 14.04.2010 г. на дознател при РУ на МВР С., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 20.01.2008 г. в С., като технически ръководител, причинил тежка телесна повреда и средна телесна повреда, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, при нарушени от страна на работодателя – чл. 275, ал. 1 от КТ, чл. 16 и 33 от ЗЗБУТ, чл. 166, ал. 1 и 2, чл. 167, ал. 1 и 2, и чл. 168, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, и Наредба № 3 за инструктажа и обучението на работниците и служителите по безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана, като е причинена повреда на повече от едно лице - престъпление по чл. 134, ал. 3 пр. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка”

 

По това досъдебно производство, ищецът е заплатил адвокатски хонорар, по сключен на 14.04.2010 г. договор за правна защита и съдействие, в размер на 500 лева.

 

С постановена на 05.10.2011 г. присъда по НОХД 1279/2010 г. , СтРС е признал ищеца за невиновен и го оправдал изцяло по това повдигнато му обвинение по чл. 134, ал. 3, пр. 2, вр. с ал. 1, чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от НК. като е приел, че ищецът не е допуснал посочените нарушения на законодателството и с това не е причинил поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, телесното увреждане на посочените двама пострадали, поради което не следва да носи наказателна отговорност. В мотивите на същата присъда е добавено, че в хода на съдебното следствие е установено по категоричен начин, че причинените на тези пострадали вреди са в пряка причинна връзка единствено със собственото им небрежно поведение и незачитане на изискването за безопасност да носят предпазни каски и слизат от подвижното съоръжение преди преместването му.

 

Срещу тази присъда в срок е бил подаден протест, като било образувано ВНОХД № 1257/2012 г. на СтОС. В проведеното на 03.10.2012 г. публично заседание, присъстващият в него прокурор при СтОП е оттеглил този протест. С протоколно определение от същата дата, влязло в сила на 11.10.2012 г., С.т окръжен съд е прекратил производството по делото, поради което на 11.10. 2012 г. е влязла в сила и оправдателната присъда на ищеца.

 

            От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и И.,  се установява, че процесното обвинение ищецът е преживял много тежко, като то се отразило негативно не само на авторитета и безупречна му до този момент негова професионална репутация, но и сред колегите му във фирмата, в която работел. То се отразило негативно и на самочувствието му, на здравето му и на психиката на ищеца, който започнал да се притеснява, че с оглед кризата ще бъде уволнен поради обвинението и няма да може да си намери след това друга работа поради възрастта си, а това ще се отрази негативно на семейството му.

 

            От свидетелство за съдимост на ищеца е видно, че същият не е осъждан, не е търпял наказание „лишаване от свобода” и не е задържан в затворите на страната на друго основание по реда на НПК.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

При съобразяване на така посоченото по-горе, се налага извода, че в конкретния случай са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като именно тя е повдигнала и поддържала обвиненията против ищеца и под неин надзор е извършено разследването. Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по Наказателния кодекс, а впоследствие същото с влязла в сила присъда е оправдано. Това дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Цитираната разпоредба предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на Република България, както бе посочено по-горе. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. В случая, спрямо ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление в продължение на две години и половина. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства.

 

След като има незаконни действия на правозащитни органи, то налице е и предпоставката на разглеждания закон за отговорността на държавата за вредите, които са произлезли от тях за ищцовата страна. Съдът счита, че при тези фактически данни е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл.2 ал.1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищеца е оправдан. По така предявената претенция в контекста на този текст и при съобразяване на изложените в исковата молба обстоятелства следва да отговаря като ответник посочения от ищеца, а именно Прокуратурата на Република България.

 

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на причинени на ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищеца се следва обезщетение в размер на 5000 лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение, до който извод е достигнал и СтРС. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността - две години и половина. От житейска гледна точка, нормално е през този период от време, ищецът да е изпитвал притеснения от обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяния, които не е извършил, несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него дела. Естествено е и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности.

 

При определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни процесуални действия на правозащитните органи, гражданският съд съобразява данните за личността на пострадалия, но при тази преценка не може да се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било оправдано.

 

Предвид горното, настоящата инстанция счита, че Решението на районния съд, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на първата инстанция. Въззивната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

При този изход на делото следва да се осъди въззивникът да заплати на  въззиваемият, направените разноски в тази инстанция в размер на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

 

            Водим от горните мотиви,  съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 594 от 14.05.2013 г., постановено по гр. дело № 6852/2012 г. по описа на Районен съд С..

 

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – С. да заплати на М.Ж.Д., ЕГН **********,*** А, сумата от 800 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

  ЧЛЕНОВЕ:1.                                   

 

 

 

2.