Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 359   …………………09.10.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и пети септември…………………………………..……..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1277….по описа за 2013……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 565 от 08.05.2013 г., постановено по гр.дело № 479/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД, Стара Загора е осъдено да заплати на Н.С.В. суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер по месеци, както следва: за м. юни 2012 г.- …лева, за м. юли 2012 г.- …лева, за м. август 2012 г.- …лева, за м. септември 2012 г.- …лева, за м. ноември 2012 г.- …лева, за м.декември 2012 г.- …лева, за м. януари 2013 г. /до 08.01.2013 г./- …лева. Исковете в останалите им части са отхвърлени. Отхвърлено е и направеното от ответника възражение за прихващане на сумата …лв.- невърната заемна сума.

 

        Въззивникът „Пътно поддържане Стара Загора” ЕООД- Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв.И.И., счита, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано. Моли същото да бъде отменено и извършено претендираното прихващане. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

        Въззиваемият Н.С.В., чрез пълномощника си по делото адв.Г.П., счита, че жалбата е недопустима като просрочена, а по същество неоснователна и недоказана. Моли решението да бъде потвърдено и му се присъдят разноските за въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора му по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законноустановения срок и е допустима. Районният съд в заседанието за разглеждане на делото е обявил, че ще се произнесе с решение на 08.05.2013 г., от който ден тече двуседмичният срок за обжалването му- чл.315, ал.2 ГПК. Решението е обявено на 08.05.2013 г. и двуседмичният срок за обжалването му изтича на 22.05.2013 г./сряда/. Жалбата е постъпила в съда на 27.05.2013 г., но е била изпратена по куриер и пощенското клеймо върху приложения плик е с дата 22.05.2013 г., следователно въззивната жалба е била подадена в срок.

 

        Пред районния съд са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ. Ищецът Н.С.В. твърди, че работил на длъжност „техник транспортно строителство” в ответното дружество. Със заповед № 7 от 09.01.2013 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, бил освободен от заеманата длъжност, считано от 09.01.2013 г. Твърди още, че въпреки че съвестно и отговорно изпълнявал трудовите си задължения, ответникът не му бил изплатил месечните работни заплати, както следва: за юни 2012 г. в размер на …лева, юли 2012 г. в размер на …лева, август 2012 г. в размер на …лева, септември 2012 г. в размер на …лева, ноември 2012 г. в размер на … лева, декември 2012 г. в размер на …лева и от 01.01.2013 г. до 14.01.2013 г. в размер на …лв., въпреки многобройните му покани и проведени разговори. Претендирал е съдът да постанови решение, с което да осъди „Пътно поддържане” ЕООД да му заплати дължимото и незаплатено трудово възнаграждение за месеците и в размерите, посочени по- горе, ведно със законната лихва. В отговора си по чл.131 ГПК ответникът „Пътно поддържане- Стара Загора” ЕООД е взел становище, че искът е недопустим и неоснователен, тъй като ищецът бил получил претендираните от него заплати и отделно от това бил получил в заем пари по РКО /разходни касови ордери/. С оглед на това искът се явявал и изцяло неоснователен. Съгласно справка от счетоводството на ответника начислените нетни възнаграждения на ищеца за периода от 01.01.2010 г. до 08.01.2013 г. били в общ размер … лв. По ведомост за същия период била изплатена сума в размер на …лв. Съгласно РКО отново за същия период му била изплатена сума с основание заплата, аванс и заем в общ размер …лв. Разликата между полученото и начисленото възнаграждение била в размер на … лв.- надвзета сума от ищеца. За всяка получена от него сума бил подписан и съответния РКО, копия от които е приложил към отговора. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в случай, че съдът ги приеме за основателни е направил възражение за прихващане на надвзетите от ищеца суми съгласно РКО в размер на … лв.- претендираната сума по иска.

 

        С писмена молба ищецът е уточнил исковата си претенция, като е заявил, че претендира трудовите си възнаграждения в нетен размер-                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       …лв. месечно, а не както е посочено в исковата молба- в брутен. С молба от 27.03.2013 г. ответникът уточнил възражението си за прихващане в смисъл, че претендира прихващане на сумите по РКО от 01.12.2011 г.- за … лв., РКО от 30.12.2011 г.- за …лв. и РКО от 31.12.2011 г.- за …лв., от които сумата …лв.- заем, предоставен на ищеца през м.12.2011 г. Претендира прихващане на сумата по РКО от 27.01.2012 г. в размер на …лв.- аванс и на сумата по РКО от 23.03.2012 г. в размер на …лв. като аванс. В с.з. на 08.04.2013 г. районният съд приел за съвместно разглеждане, при условията на евентуалност, направеното от ответника против ищеца възражение за прихващане на сумата в размер на … лв., представляваща невърната заемна сума, предоставена на ищеца през м.декември 2011 г., като счел, че възражението за прихващане на сумата от …лв. с основание „аванси” по своята същност представлява възражение за плащане.

 

        Не е спорно по делото, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „техник транспортно строителство”, като видно от представеното допълнително споразумение № 2/30.11.2011 г. уговореното между страните основно месечно трудово възнаграждение е в размер на …лв., а допълнителното такова за трудов стаж и придобит професионален опит е … лв. От представеното уведомително писмо, вх.№ 1/08.01.2013 г., е видно, че ищецът е уведомил управителя на ответното дружество, че прекратява трудовото правоотношение помежду им, считано от 05.01.2013 г., на основание чл.327, т.2 КТ. Представена е също така заповед № 7 от 09.01.2013 г. на „Пътно поддържане- Стара Загора” ЕООД, от която се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ- неявяване на работа, считано от 09.01.2013 г.

 

        От първоначалното заключение на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че неизплатените нетни трудови възнаграждения на ищеца са за м. юни 2012 г.- …лв., за м. юли 2012 г.- …лв., за м. август 2012 г.- … лв., за м. септември 2012 г.- … лв., за м. ноември 2012 г.- … лв., за м.декември 2012 г.- …лв. Вещото лице е посочило, че за м.януари 2013 г. по документи на ответника ищецът бил в самоотлъчка и освободен от работа, считано от 14.01.2013 г., поради което трудово възнаграждение за този месец не му е било начислявано. В с.з. уточнява, че за 8 работни дни до 14.01.2013 г. нетното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на …лв. От допълнителното заключение на същата експертиза е видно, че сумите по РКО от 01.12.2011 г. в размер на … лв., РКО от 30.12.2011 г. в размер на …лв. и РКО от 01.12.2011 г. в размер на … лв., РКО от 27.01.2012 г. в размер на …лв. и РКО от 23.03.2012 г. в размер на …лв., са били осчетоводени от ответника като аванси в счетоводна сметка 498, като към дата 12.04.2013 г. в счетоводството на ответника не е отразено връщане и/или удържане от заплатите на Н.С.В. на сумите по тези РКО. Заключенията не са оспорени от страните.

 

        Горепосочените РКО, подписани от ищеца, са приети като писмени доказателства по делото, като в РКО от 01.12.2011 г. в размер на … лв., РКО от 30.12.2011 г. в размер на …лв. и РКО от 01.12.2011 г. в размер на … лв., като основание за получаване на сумата е посочено „заплата, заем”, а в РКО от 27.01.2012 г. в размер на … лв. и РКО от 23.03.2012 г. в размер на … лв.- като основание е посочено „аванс”.

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал задължението си за полагане на труд през месеците юни, юли, август, септември, ноември и декември 2012 г. Съгласно заключението на СИЕ възнагражденията за тези месеци, всяко от които в нетен размер от …лв., не са платени от работодателя на работника според отразеното във ведомостите за заплати. Тези суми се дължат на ищеца. По отношение претенцията му за възнаграждението за м. януари 2013 г., следва да се има пред вид, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 08.01.2013 г., когато до работодателя е достигнало изявлението на работника за прекратяване на трудовия договор, поради неплащане на трудови възнаграждения, защото съгласно разпоредбата на чл.335, ал.1, т.3 КТ трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Затова последвалата заповед за дисциплинарно уволнение не може да породи правно действие, тъй като вече не съществува трудово правоотношение. Ищецът въпреки дадените му от районния съд указания не е доказал, че е полагал труд в ответното дружество до 14.01.2013 г. Поради това на същия се дължи нетно трудово възнаграждение за 4 работни дни през м.януари 2013 г.- до 08.01.2013 г., чийто размер съгласно заключението на вещото лице възлиза на …лв.

        По възражението за прихващане на сумите по РКО от 01.12.2011 г.-  …лв., РКО от 30.12.2011 г.- …лв. и РКО от 31.12.2011 г.- …лв. въззивният съд споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви относно неоснователността на това възражение. С уточняващата молба от 27.03.2013 г., ответникът уточнил, че сумите по всички тези РКО, в които са посочени две взаимно изключващи се основания- „заплата, заем”- представляват дадени заеми на ищеца. С оглед на това и на направеното от ищеца оспорване, че не е получавал заеми от работодателя, правилно районният съд е приел, че възражението за прихващане с тези суми не е доказано. Не е доказано нито, че сумите, посочени в процесните РКО са дадени в заем, нито параметрите на тези договори за заем, които обстоятелства са в тежест за доказване изцяло на ответника, който сам твърди това основание за издаването на РКО. Цитираната от същия съдебна практика не променя това обстоятелство, тъй като в тези РКО е посочено като основание „заплата, заем” и ответникът твърди, че сумите по тях са заеми, а не доказва съществуване на заемно правоотношение. Ето защо, възражението на ответника за прихващане на сумата в общ размер на …лв.- предоставен на ищеца заем през м.декември 2011 г., следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Следва да се посочи също така, че съгласно разпоредбата на чл.272 КТ без съгласието на работника удръжки от трудовото му възнаграждение могат да се правят само в лимитативно изброени случаи, между които не е насрещно вземане по облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен договор за заем с работодателя.  Затова дори и да е налице договор за заем между страните по делото, съдебна компенсация между двете насрещни вземания е недопустима пред вид забраната на чл.272, ал.1, т.1- 5 КТ за удръжки от трудовото възнаграждение в хипотези, различни от изброените в тази правна норма.

 

        По отношение на възражението на ответника за плащане на аванси в общ размер на …лева по РКО от 27.01.2012 г. и РКО от 23.03.2012 г., същото е основателно, поради което с тази сума следва бъде намалено претендираното от работника възнаграждение за м. юни 2012 г. Безспорно е, че сумите по тези РКО са получени от ищеца, в тях е посочено като основание „аванси”, като такива са осчетоводени, но не са приспаднати от заплатите на работника, видно от допълнителното заключение на СИЕ.

 

Пред вид гореизложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца трудови възнаграждения в нетни размери, както следва: за м. юни 2012 г.- … лв., за м. юли 2012 г.- …лв., за м. август 2012 г.- …лв., за м. септември 2012 г.- … лв., за м. ноември 2012 г.- …лв., за м.декември 2012 г.- … лв., за м. януари 2013 г.- …лв. ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба. Исковете за заплащане на трудови възнаграждения: за м. юни 2012 г. над размера от …лв. до претендирания размер от …лв. и за м. януари 2013 г. над размера от … лв. до претендирания размер от … лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като неоснователно да бъде отхвърлено и възражението на ответника за прихващане на сумата в размер на …лв., представляваща невърната заемна сума, предоставена на ищеца през м.декември 2011 г. по три броя РКО, посочени по- горе.

 

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият претендира за разноски по делото, направени пред въззивната инстанция, но не представя доказателства за извършени такива.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                      Р   Е   Ш   И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 565 от 08.05.2013 г., постановено по гр.дело № 479/2013 г. на Старозагорския районен съд.        

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                   2.