Р Е Ш Е Н И Е

 

 401/29.10.2013 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори октомври                                                            2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М. САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                           АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1286  по описа за  2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 454/09.04.2013г. постановено по гр. дело № 2367/2012г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивниците В. и Г. А. считат, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Молят да бъде отменено същото и обявени решението за неправилно и делбата за нищожна.

 

Въззиваемата Г.Т.А. моли да се потвърди решението на районния съд и присъдят съдебните разноски при въззивната инстанция.

 

Въззиваемата К.Т.А. редовно и своевременно призована, не се явява, както и назначения особен представител – адв. П. и не взема становище по въззивната жалба.

 

Въззиваемата К.Д.Г. редовно и своевременно призована, не се явява и не взема становище.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са комулативно, обективно и субективно съединени искове да се прогласи нищожността на решение № 213/14.03.2006г.

и решение от 10.02.2010г. и двете по гр. дело № 23/2004г., по описа на С. районен съд

 

От представеното по делото решение № 213/14.03.2006г. по гр. дело № 23/2004г. по описа на РС-С. е видно, че е допусната делба на първия /партерен/ етаж от двуетажна жилищна постройка между съделителите Г.Т., В.Т., Г.С. и К.Д. при квоти: 5/8 ид. части за Г.Т., 2/8 ид. части общо за В. и Г. А. и 1/8 ид. част за К.Д.. С постановеното по същото дело второ решение № 649/21.06.2010г. описаният имот е изнесен на публична продан.

 

От подадената искова молба е видно, че ищците са претендирали да се постанови решение, с което да се обяви за нищожна делбата, извършена между двамата ищци, първата и третата ответници и да бъдат обявени за нищожни посочените по-горе решения на РС-С.. С разпореждане от 08.05.2012г. съдът е оставил без движение исковата молба като е дал указания на ищците да заявят, дали желаят делбата да бъде прогласена за нищожна, или съдебните решения. С писмена молба вх. № 13857/30.05.2012г. ищците са заявили, че уточняват петитума на исковите претенции, а именно: да се прогласи нищожността на решенията на районния съд.

 

Нищожно е това решение, което е постановено от незаконен състав, извън предмета на правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена форма, не подписано и абсолютно неразбираемо.

 

Въззивният съд намира, че представените две съдебни решения по гр. дело № 23/2004г. не страдат от посочените пороци, поради което същите са валидни.

 

Неучастието на един съделител в делбата няма за последица нищожност на съдебните решения, с които е допусната и съответно извършена делбата. Съгласно установената съдебна практика, ако някой сънаследник не е участвал в делбата, тя е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН, а не съдебните решения по допускането и извършването й. Дори и в хипотезите когато делбата е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН, това не води до нищожност на постановения съдебен акт по извършване на делбата.

 

Отделно от гореизложеното въззивният съд намира, че ищците не са представили доказателства, че въззиваемата К.Т. е съсобственик в имуществената общност предмет на делбата. Фактът, че тя е дъщеря на Т. А. – баща на ищцата В. и ответницата Г. Таневи, не й придават качеството на съделител. Бащата е жив – негово открито наследство няма. Съделителките Г. и В. Т. са придобили дяловете си чрез транслативни сделки – дарение и договор за гледане и издръжка. К.Т. не е придобила дял в процесния имот, предмет на съдебните решения по делбата и не участието в производството по делбата не ги прави нищожни. Заявеното възражение, че се нарушават запазените части на В. и К. са ирелевантни за настоящия процес. Самият процесуален представител на въззиваемата К.Т. е заявил в съдебно заседание, че искът е неоснователен, тъй като не се касае за делба на наследство на нейния жив баща, а за делба на съсобствен имот. Ако ищците са искали да възстановят запазени части и да намалят дарението на Г.Т., това е следвало да бъде поискано в първата фаза на делбата, което не е извършено. Това обаче не прави нито делбата, нито съдебните решения нищожни.

 

Относно присъденото адвокатско възнаграждение на адв. С. – повереник на въззиваемата Г.Т. – в размер на 600 лева. Същото е под законния минимум по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 4, че при интерес над 10 000 лева възнаграждението е 650 лв., плюс 2% за горницата над 10 000 лева. Освен това направеното възражение е неоснователно и на друго основание – чл. 78, ал. 5 ГПК. Страната не е направила възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което следва да бъде в първоинстанционния съд. Ако въззивният съд отмени обжалваното решение, тогава следва да се коригират и присъдените разноски.

 

Поради така изложените съображения по-горе въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата Г.Т.А. следва да бъдат присъдени разноски направени във въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                       Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 454/09.04.2013г., постановено по гр. дело № 2367/2012г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА В.Т.А. с ЕГН ********** и Г.С.А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. Б., ул. “К.” №  ., вх. ., ет. ., да заплатят на Г.Т.А. с ЕГН **********,***, сумата 600 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                         2.