Р Е Ш Е Н И Е

 

 365 /11.10.2013 година                                                      Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести септември                                                         2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М. САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  Н. УРУКОВ

                                                                           АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1296 по описа за  2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 237/20.05.2013г. постановено по гр. дело № 2158/2012г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивниците М.А.Б. – лично и като законен представител на Н., В. и Е. Б. и А.Ц.Б. със съгласието на майка си М.Б. считат, че обжалваното решение е изцяло неправилно и молят да бъде отменено и отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират за направените съдебни и деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият Църковно настоятелство при Храм “С. У. Б.” – гр. К., чрез адв. Д. счита, че подадената жалба е неоснователна. Заявява, че дори и да се приеме, че е имало някакви съответствия при завеждането на делото, то впоследствие делото е водено изцяло с одобрението на С.митрополит Г.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск е с правно основание чл. 108 от ЗС

 

От приетия като доказателство пред районния съд нотариален акт № 123/1995г. е видно, че Храм “С. У. Б.” – гр. К.  е собственик на апартамент № ., вх. ., ет. ., находящ се на ул. “Д-р С.” № . в същия град.

 

От представеният договор от 12.12.2007г. се установява, че ищецът в качеството на наемодател е сключило с протойерей Ц.Б. договор за наем за възмездно ползване на апартамента. Договорът е сключен за срок от пет години, считано от датата на утвърждаването му от Старозагорския епархийски съвет. Същият е бил утвърден на 28.12.2007г. В т. 13 от договора са посочени основанията за прекратяване на договора.

 

На 15.12.2011г. наемодателят е отправил до наемателя Б. тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, което е получено лично на 15.12. същата година. От своя страна председателят на Църковното настоятелство е отправил писмено уведомление до ответницата, получено от нея на 23.01.2012г., с което я уведомява, че договорът е прекратен и следва да се освободи имота. Това действие е предприето във връзка с чл. 2 от договора за наем, в който е договорено, че наемателят ще ползва имота като живее в него със семейството си.

 

По делото е приет протокол от 03.09.2012г. на Църковното настоятелство от който е видно, че същото е взело решение за завеждане на дело срещу ответницата Б. за освобождаване на апартамента. С писмо № 763/26.09.2012г. до председателя на Църковното настоятелство старозагорският митрополит е посочил, че Старозагорският епархийски съвет е утвърдил решението на Църковното настоятелство и е одобрил завеждането на гражданско дело за освобождаване на имота.

 

Протоколът е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК.

 

От показанията на свидетелите М., Г.и М. е установено, че членовете на Църковното настоятелство са били запознати със съдържанието на протокола и са го подписали, с изключение на свидетеля М.. Видно от протокол № 2/21.01.2013г., от Църковното настоятелство на храма е взето решение всички процесуални действия по гр. дело № 2158/2012г. на РС-К. извършени от Ц.Б., включително и упълномощаването на адвокат са извършени със знанието и одобрението на Църковното настоятелство, в изпълнение изискванията на чл. 154, т. 12 от Устава на Българската православна църква.

 

Съгласно чл. 154 от УБПЦ – ал. 1, т. 12, Църковното настоятелство взема решение и с одобрение на Епархийския митрополит завежда дела пред съдилищата. Към датата на завеждане на делото председателят на Църковното настоятелство не е разполагал с представителна власт да предяви против ответниците иска, но с последващите действия на същото и Старозагорския митрополит е извършено потвърждаване на представителната власт на ищеца, съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

 

Неоснователно е възражението във въззивната жалба във връзка с обстоятелството дали Църковното настоятелство през месец септември 2012г. се е събрало и е взело решение. Във връзка с това, се посочва показанията на разпитаните свидетели, че на 03.09.2012г. не се е провело заседание на Църковното настоятелство, а в последствие председателят на настоятелството с подготвения протокол е обхождал всеки един от членовете за подпис.

 

Въззивният съд намира, че Църковното настоятелство е взело решение за завеждане на дело срещу ответницата за освобождаване на процесния апартамент, за което е представен протокол от 03.09.2012г. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1, т. 12 от Устава сочи, че Църковното настоятелство взема решение, но не е посочено дали това решение следва да се вземе задължително на заседание на настоятелството, като се има предвид и съществуването в законодателството на възможността за постановяване на неприсъствено решение. Достатъчен е факта, че протоколът е подписан от членовете на Църковното настоятелство, с изключение на един от тях. Осъществен е и контрол върху взетото решение – от Епархийския съвет, респ. Епархийския митрополит. В Устава не е предвиден ред за съдебен надзор за законосъобразност на решенията и действията на органа на църквата, което прави недопустима съдебната намеса.

 

Поради изложеното по-горе, въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 237/20.05.2013г. постановено по гр. дело № 2158/2012г., по описа на К. районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                 2.