Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 385  ………………….24.10.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и пети септември….………………………………..…….Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1297….по описа за 2013……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 691 от 03.06.2013 г., постановено по гр.дело № 953/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което „Тих труд Стара Загора” ЕООД гр.Стара Загора е осъдено да заплати на Е.С.П. сумата от … лв., от които: …лв., представляващи обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и  … лв., представляващи обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва.

 

        Въззивникът „Тих труд Стара Загора” ЕООД гр.Стара Загора, чрез управителя си И.Ж., счита, че решението е неправилно, непълно и несправедливо. Моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което да бъде намален размера на присъдените суми както за брутно трудово възнаграждение, така и за останалите обезщетения. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемата Е.С.П., чрез пълномощника си по делото адв.Н.К., взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение- правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде оставено в сила и й се присъдят разноските за настоящата инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

        Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.220, ал.1 и чл.222, ал.3 КТ. Ищцата Е.С.П. твърди, че работела по трудов договор в ответното дружество на длъжност „крояч”. Със заповед № 20/09.11.2011 г. трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ- поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При прекратяване на договора не й било отправено едномесечно писмено предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.10 във вр. с чл. 326, ал.2 КТ. Поради това ответното дружество й дължало обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното й трудово възнаграждение. Също така ответникът не й изплатил и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на две брутни заплати. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на … лв. и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения- … лв., ведно със законната лихва върху тези суми. В с.з. на 08.05.2013 г. е допуснато увеличение на иска по чл.222, ал.3 КТ със сумата … лв.

        Ответникът „Тих труд Стара Загора” ЕООД- Стара Загора в отговора си по чл.131 ГПК взема становище, че размерът на претенциите е неоснователно завишен поради обстоятелството, че в брутното месечно възнаграждение била включена еднократна сума от … лв., която се начислявала само при наличие на допълнителна работа за цех „Кроячен”. Твърди, че не дължи и обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като с трудов договор от 21.11.2011 г. ищцата била назначена на същата длъжност, при същите условия.

        По делото не е спорно, че ищцата е работила в ответното дружество по трудов договор на длъжността „крояч”. Със заповед № 20/09.11.2011 г., трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 09.11.2011 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ- поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото не са представени доказателства при прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят да е отправил до ищцата писмено предизвестие, а и липсва такова твърдение от негова страна. Ответникът не спори също така, че не е заплатил на ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.         

        По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. Видно от заключението на същата, брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. октомври 2011 г.- месеца, предхождащ прекратяването на трудовия й договор, възлиза на … лв. В тази сума са включени …лв.- доначисление заплата. Съдът възприема заключението като мотивирано и компетентно. Същото не е оспорено и от страните по делото.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Според разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 КТ. Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, но в този случай дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието- чл.220, ал.1 КТ. В настоящия случая трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и при прекратяването му до ищцата не е било отправено писмено предизвестие, нито й е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие. Следователно, работодателят- ответник й дължи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното и трудово възнаграждение за срока на предизвестие от 30 дни, което възлиза на …лв.съгласно заключението на СИЕ. Този размер на обезщетението е определен съгласно разпоредбата на чл.228 КТ и чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата на работната заплата. Правилно в базата за изчисление е включена и сумата от … лв., която представлява доначисление заплата съгласно посоченото във ведомостите при работодателя. Пред вид на това, неоснователни са доводите на въззивника, че следва тази сума да бъде приспадната. Обезщетенията в тези случаи съгласно разпоредбата на чл.228 КТ се определят на базата на брутното трудово възнаграждение /БТВ/, получено от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. За м.октомври 2011 г. ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на …лв.

 

        Основателна е и претенцията за обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Съгласно този текст на закона, при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. От приетото като доказателство по делото разпореждане № 258 /протокол № 01018/ на ТП на НОИ- Стара Загора за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, се установява, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Страните не спорят, че тя е работила при ответника по-малко от 10 години, поради което следва да й се присъди обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 месеца /очевидно, посоченото в мотивите- 6 месеца, е резултат на техническа грешка, тъй като обезщетението правилно е определено на базата на БТВ за 2 месеца/. Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза, размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е … лв., в какъвто размер следва да се уважи тази претенция.

 

        Поради изложените по- горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на въззиваемата следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на …лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                         Р    Е    Ш    И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 691 от 03.06.2013 г., постановено по гр.дело № 953/2013 г. на Старозагорския районен съд.

        ОСЪЖДА „Тих труд Стара Загора” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Георги Байданов” № 2, ЕИК 833067498, представлявано от И.Д.Ж., да заплати на Е.С.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Стара Загора, бул. „М.М.Кусев” 35 Б, ет.2, ап.6, адвокат Н.К., направените разноски по делото в настоящата инстанция в размер на … лв. /… лева/.

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.